№ 5
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. П.а Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600238 по описа за 2022 година
С присъда №14/ 30.09.2022г. постановена по НОХД № 360/2022 год.
Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия Т. Г. Г., със снета по делото
самоличност, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
19.03.2022 г., в гр.Сливен, по бул.“Панайот Хитов“, в района на „Тролейбусно
депо“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес Е200“, с peг. № А .... ММ, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътното
превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Г. В., на .. години., от гр.Сливен,
поради което и на основание чл. 343 ал. 3 предл.последно б.“б“ предл.1, вр.
чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал. 1 от НК, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът е ЛИШИЛ подсъдимия Т. Г. Г. от право да управлява МПС за срок от
1
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като приспаднал времето, през което той е бил лишен от
това право по административен ред, считано от 13.07.2022г.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Т. Г. Г. да заплати на частния обвинител
Г. В. Г. ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляващи направените от
него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Т. Г. Г. да заплати на частния обвинител Р. Б.
Г. ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляващи направените от нея
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Т. Г. Г. да заплати по сметката на ОД МВР -
Сливен сумата 1521.85 лева представляваща направените по делото разноски
за експертизи.
Постановил е вещественото доказателство лек автомобил „Мерцедес
Е-200“, с peг. № А .... ММ, светлосив цвят, предаден за съхранение в склад
МПС при ОД на МВР - Сливен с приемо-предавателен протокол №
386/28.03.2022 г., след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на
собственика С.С. Г.А ЕГН **********.
Постановил е вещественото доказателство 1 бр. запалка, намерена на
местопроизшествието, след влизане в сила на присъдата, ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители Г. В. Г., Р. Б. Г. и Т. Г. В., които чрез своя повереник - адв. Н. К.
от АК - Сливен, са я обжалвали със съображения за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание в двете му части. С жалбата се
претендира изменение на присъдата и увеличаване на наложените наказания –
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, за срок от по 6
години.
В писмено допълнение към жалбата се излагат съображения в
подкрепа на наведените основания. Твърди се, че размерът на наложените
наказания е силно занижен и не е съобразен с високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, и не съответства на целите на наказанието.
Навежда се довод, че деянието е осъществено на пешеходна пътека, а деецът
има предходни нарушения на правилата за движение, за които е
санкциониран по административен ред. С допълнителната жалба се
2
претендира изменение на присъдата и увеличаване на наказанията, така както
е поискано във въззивната жалба, като алтернативно се иска увеличаване на
наказанието лишаване от свобода на три години след неговата редукция по
чл.58а, ал.1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок
от 5 години.
С въззивната жалба и нейното допълнение не се правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че жалбата на частните обвинители е частично основателна.
Излага съображения, че по делото няма спор относно фактическата
обстановка, правната квалификация на деянието и доказаност на обвинението
срещу подс.Г., което поддържа изцяло. Намира, че подсъдимият е допуснал
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като е имал обективна възможност да
намали скоростта и да спре, но е блъснал пострадалия, който се е движил с
предимство по пешеходната пътека и по непредпазливост е причинил смъртта
му. По отношение оплакването за явна несправедливост на двете наложени
наказания счита, че СлОС сравнително правилно е определил размера на
наказанието при съществен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към долната граница, след което правилно е приложил чл.58а,
ал.1 от НК и е редуцирал размера на наказанието с 1/3 - до 2 години лишаване
от свобода. Намира, че деянието е осъществено от подсъдимия при
неправилна преценка, че ще премине преди пострадалия през пешеходната
пътека, но нарушението е част от правната квалификация и не следва да се
отчите като отегчаващо обстоятелство. По отношение на приложението на
чл.66, ал.1 от НК навежда довод, че деецът е с ниска степен на обществена
опасност, неосъждан, с отлични характеристични данни, семеен, с две малки
деца и болна съпруга. Изразява становище за подходящ размер от 4 години и
6 месеца, редуцирани на 3 години лишаване от свобода и приложение на
чл.66, ал.1 от НК с 5 годишен изпитателен срок, както и да се увеличи
размера на наказанието лишаване от правоуправление на 5 години, тъй като
подсъдимия е наказван многократно по административен ред за нарушения на
ЗДвП и се проявява като недисциплиниран водач. Алтернативно предлага да
се потвърди присъдата. Претендира и потвърждаване на МНО- „подписка“.
Повереникът на частните обвинители заявява, че поддържа изцяло
3
изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи и моли
за постановяване на съдебен акт в съответствие с направените искания. Моли
за потвърждаване на МНО.
Защитата на подсъдимия- адв. К. заявява, че въззивната жалба е
неоснователна и не е подкрепена с правни аргументи, поради което моли съда
да я остави без уважение. Навежда довод за наличие на негативни данни за
личността на пострадалия – осъден с влязло в сила споразумение за
отглеждане на марихуана и за държане на на високорискови наркотични
вещества с цел разпространение. Акцентира върху положителните данни за
личността на подсъдимия - трудово ангажиран, семеен, с две малки деца,
болна съпруга, оказал помощ на пострадалия при възникналото ПТП. Намира,
че съдът е постановил справедлива присъда съобразена с обективно
оценената обществена опасност на деянието и дееца, правилно съобразени
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, както и отегчаващите
такива. Моли съда да потвърди присъдата на СлОС изцяло във всичките й
части.
В личната си защита подсъдимият Г. заявява, че дълбоко съжалява за
извършеното деяние, направил е всичко възможно да помогне, признава
вината си.
В последната си дума моли съда да потвърди присъдата на Сливенския
окръжен съд.
Въззивната жалба и писменото допълнение към нея на частните
обвинители и техния повереник, са подадени от тях съгласно чл.318 от НПК,
като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което са процесуално
допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени
във въззивната жалба и допълнението към нея, изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната
присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателите, така и
служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира
същата за частично основателна.
Сливенският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие при
4
стриктно спазване на съответния процесуален ред, изследвал е всички
относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните
в хода на ДП и приобщените по време на съкратеното съдебно следствие
доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и
след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. Г. Г. е на .. години, с висше образование, работи, има
две деца, съответно на 5 години и на 1 година, не е осъждан. Правоспособен
водач на МПС от 2001г. категории „А“, „В”, „С”, „М“ „АМ“ и „ТКТ“. До
извършване на пътно- транспортното произшествие, предмет на настоящия
обвинителен акт, подс.Г. е наказван многократно по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата - спрямо него са
постановени 14 влезли в сила наказателни постановления и 20 бр. фишове по
ЗДвП. Сред нарушенията, за които е санкциониран има такива за превишена
скорост; за не носене на документи; за управление на МПС без предпазен
колан; за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС; за
причиняване на ПТП като деянието не съставлява престъпление; за
управление на технически неизправно моторно превозно средство (с
неизправни светлинни устройства или светлоотразители при движение през
нощта), на което поради характера на неизправността е забранено движението
по пътя; управление на МПС със затъмнени стъкла, ограничаващи
видимостта и др.
На 19.03.2022г., около 12.35 часа, подс. Г. управлявайки лек автомобил
марка „Мерцедес Е 200“, с peг. № А .... ММ, собственост на майка му С.С. Г.а,
се движил по бул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен в посока към Центъра на
града. Той бил сам в автомобила и се връщал от вилата на свой роднина,
където гостувал за кратко. Времето било слънчево, пътната настилка - суха,
видимостта била нормална за светлата част на денонощието. Тъй като било
съботен ден, имало много хора в района Битака, разположен покрай
булеварда, след тролейбусното обръщало в кв.“Сини камъни“, но движението
на автомобили не било интензивно. В района на кръстовището до
тролейбусното обръщало, което било в зона на лек ляв завой, подс. Г. се
движил със скорост от около 54 км/ч. Кръстовището било регулирано с
хоризонтална и вертикална маркировка, включваща и пътен знак А40
(обозначаващ участък с концентрация на ПТП), видим по посоката на
5
движение на подс. Г.. Непосредствено след кръстовището, бул. „Панайот
Хитов“ се разширявал, като движението продължавало, вместо в едно, в две
пътни платна, разделени със затревен разделителен остров, всяко от които с
по две пътни ленти. По протежение на двете пътни платна на бул. „Панайот
Хитов“ имало пешеходна пътека тип М8 („Зебра“), а вдясно, на бордюра до
началото на пешеходната пътека бил поставен пътен знак Д17 „Пешеходна
пътека“. Разделителният остров между двете пътни платна започвал от зоната
на пешеходната пътека.
По същото време по пешеходната пътека, от дясно на ляво по посока
на движение на управлявания от подс. Г. автомобил, постр. В. В. на 47 г.,
предприел пресичане на пътното платно. Приближавайки пешеходната
пътека, от около 58 м. подс. Г. видял пресичащия пешеходец, но в нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП, не намалил скоростта си на движение и не спрял, за
да го пропусне. Той продължил, като се насочил към лявата пътна лента на
булеварда, с намерение да премине през пешеходната пътека преди постр. В.
да достигне този участък. Когато автомобилът стигнал на около 26 метра от
пешеходеца подс. Г. възприел опасността от удар, реагирал с аварийно
спиране и отклонил волана наляво. В процеса на спиране автомобилът на
подс. Г. ударил с дясната си предна част страничната лява част на постр. В.,
като към момента на удара скоростта на управлявания от подс. Г. автомобил
била 33.5 км/ч. В резултат на удара тялото на постр. В. било изхвърлено
нагоре. Пострадалият попаднал върху предния капак на автомобила, ударил
главата си в горната дясна част на предното обзорно стъкло, след което бил
отхвърлен и паднал напред и надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Поради предприетото от подс. Г. завиване на волана наляво,
автомобилът се покачил с двете леви гуми върху разделителния остров и
изминавайки разстояние от 7.7 метра след удара спрял.
Подс. Г. веднага слязъл от автомобила и отишъл до постр.В., за да
види в какво състояние е. Опитал се да му помогне и помолил намиращи се в
близост граждани да съобщят за настъпилия инцидент. Свидетел на
пътнотранспортното произшествие станал св. С.Д., който по същото време
пресичал кръстовището от източна страна. Свидетелят Димитров незабавно
подал сигнал на телефон „112“. Обаждането било регистрирано в Национална
система 112 в 12.38 ч. Същото сторил и св.Т. Г., който се намирал на
6
отсрещната страна на кръстовището, до склада за дърва, както и св. Д. П.а,
която била в района на Битака. Няколко минути по-късно на
местопроизшествието пристигнал полицейски екип от ОД па МВР - Сливен в
състав св. С.Ч. и св.П.В.. Те установили, че лекият автомобил „Мерцедес“ е
блъснал пресичащ пешеходната пътека пешеходец - автомобилът бил спрял
след пешеходната пътека, като левите му гуми били върху разделителния
остров между двете пътни платна. Пред предната дясна част на автомобила
лежал пешеходецът, по гръб, в съзнание, като водачът - подс. Г., се намирал
до него и придържал главата му. Подсъдимият Г. останал така до
пристигането на екип на Спешна помощ. Той помогнал на медицинския екип
да качат постр. В. в линейката, за да бъде транспортиран в Спешно отделение
при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - Сливен. След извършените прегледи и
изследвания се установило, че в резултат на ПТП-то постр. В. е получил
съчетана травма с данни за счупване на челната кост в ляво и наличие на
епидурални хематоми в мозъка. По спешност е бил приет в Отделението по
анестезия и интензивно лечение (ОАИЛ).
След като пострадалият бил откаран в болницата, подс. Г. обяснил на
св.Чуков и св.В., какво се е случило. Казал, че е видял пешеходеца на
пешеходната пътека, но не отговорил защо не е спрял. Свидетелят В.
проверил подс. Г. с Дрегер Алкотест 7510 № ARPM 0801. Техническото
средство не отчело наличие на алкохол. Подсъдимият бил изпробван и за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест
5000, с фабричен № 0012, като уреда отчел отрицателен резултат. Посочените
два технически уреда са били калибровани, успешно са преминали
съответните тестове за техническа годност, като към датата на
произшествието са били в срок на валидност.
На следващия ден след приема на постр. В. в ОАИЛ, били установени
данни за тежък отток на мозъка с контузионни промени на главния мозък.
Състоянието на пострадалия бързо започнало да се влошава, като
коматозното състояние се задълбочавало. По спешност, на 20.03.2022г. била
предприета оперативна интервенция с цел намаляване на отока на мозъчните
обвивки върху мозъчните центрове. След операцията, въпреки предприетите
терапевтични и възстановителни мероприятия, тежкото общо състояние на
постр. В. е продължило и на 27.03.2022г., в 08.51 часа той починал.
7
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза, в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие постр. В. Г. В. е получил автомобилна травма - травма
вследствие блъскане като пешеходец от движещ се лек автомобил с
последващо удряне по предното стъкло на лекия автомобил в дясно, падане
на повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила и
удряне на повърхността на терена на местопроизшествието, при което
пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма и изпаднал в
коматозно състояние непосредствено след произшествието. Пострадалият по
спешност е бил закаран в спешно отделение, където при извършените
прегледи, изследвания и проведените консултации са били установени данни
за счупване на челната кост в ляво и наличие на епидурални хематоми челно и
теменно в областта на лявата голямомозъчна хемисфера, контузионни огнища
в областта на двете мозъчни хемисфери и субарахноидални кръвоизливи.
Пострадалият по спешност е бил приет на лечение в ОАИЛ и на следващия
ден са били установени данни и за тежък оток на мозъка с контузионни
промени на главния мозък. Състоянието му бързо започнало да се влошава,
като коматозното състояние се задълбочавало. По спешност на 20.03.2022г.
по витални индикации била предприета оперативна интервенция и била
извършена двустранна декомпресивна черепна трапанация с цел намаляване
отока на мозъчните обвивки върху мозъчните центрове. След операцията,
въпреки предприетите терапевтични и възстановителни мероприятия,
тежкото общо състояние на пострадалия е продължило и на 27.03.2022г. в
08.51 часа той починал.
При аутопсията на трупа, освен описаните по – горе увреждания в
областта на главата, счупването на черепа в лявата челнотеменна област на
главата, установените епидурални кръвоизливи, субарахноидалните
кръвоизливи, точковидните кръвоизливи на мозъка и тежкият оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен
отвор са установени и данни за двустранна базална и паравертебрална
контузионна и хипостатична пневмония, остър кръвен застой на всички
вътрешни органи и данни за оток на белите дробове и мозъка и картината на
остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност. Причината за
настъпването на смъртта е тежката съчетана травма, като най-важно значение
за настъпването на смъртта на пострадалия е имало тежката черепномозъчна
8
травма със счупванията на черепа вляво с епидурални хематоми,
множествените субарахноидални кръвоизливи в областта на лявата и дясната
голямомозъчни хемисфери и наличието на множествени повърхностни
контузионни увреждания на коровия слой на мозъка, предимно на лявата
голямомозъчна хемисфера и дифузната мозъчна травма. След
произшествието пострадалият е изпаднал в дълбоко коматозно състояние и
тежко шоково състояние, които постепенно се задълбочили и въпреки
терапевтичните домогвания на лекарските екипи пострадалият е починал. За
настъпването на смъртта са имали значение и останалите травматични
увреждания.
Установените увреждания са получени вследствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на травмираните области на тялото с такива предмети и падане и удряне на
тези области на тялото по такива предмети. Уврежданията са получени
вследствие удряне на главата на пострадалия в лявата челно-слепоочно-
теменна област на главата, като този удар добре отговаря да е бил получен
при блъскането на пострадалия от лекият автомобил откъм лявата странична
повърхност на тялото, и падане и удряне на пострадалия в областта на лявата
половина на главата по предното стъкло на автомобила, с последващо падане
и удряне по повърхността на терена на произшествието в областта на главата
и гръдния кош. Първата фаза на произшествието е блъскането на тялото на
пострадалия отляво отстрани. През втората фаза пострадалият се е ударил с
главата си и лявата странична повърхност на тялото си по предното стъкло и
предните части на автомобила. Третата фаза и изпадането на пострадалия, и
удряне допълнително по повърхността на терена на местопроизшествието.
След произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на тежка мозъчна
кома, като въпреки оказаната му висококвалифицирана медицинска помощ,
на осмия ден след произшествието е починал. Настъпването на смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травми при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения в
тази връзка. При постъпването на постр. В. в Спешно отделение от него била
взета проба кръв, като заключението на назначената химическа експертиза
сочи, че в нея не е доказано наличие на етилов алкохол.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, от
9
заключението на която е видно следното:
Скоростта на движение на автомобила „Мерцедес“ преди
пътнотранспортно произшествие е била около 54 км/ч. като при така
определената скорост за движение опасната скорост за спиране на
автомобила е около 33 метра. Преди настъпване на удара пострадалият е
предприел пресичане на платното отдясно наляво по пешеходна пътека, при
скорост на движение от около 5.8 км/ч (горна граница на спокоен ход).
Мястото на удара е на 1.3 м след мерната линия на ориентира
(началото на разделителния остров между двете пътни платна на процесното
кръстовище) и на 5.6 м вляво от дясната граница на платното за движение,
гледано спрямо посоката на движение на автомобила, т.е. върху пешеходната
пътека. Общият изминат път от пострадалия от мястото на навлизане на
платното до мястото на удара е 5.6 м, В момента на навлизане на пострадалия
на платното за движение автомобилът „Мерцедес“ е бил на около 58 м от
мястото на удара. В момента на навлизане на платното от страна на
пешеходеца, водачът не е предприел спиране. Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да възприеме пострадалия при предприетото
навлизане на платното и предприето пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека. Водачът на автомобила е възприел пешеходеца, като
опасност и е реагирал на опасността на около 26 м от мястото на удара. Той е
закъснял с реакцията си с около 2 s спрямо момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение. Вещото лице обосновава извод, че
техническата причина, довела до възникването на пътнотранспортно
произшествие е технически неправилното поведение на водача на автомобила
спрямо предприетото пресичане на платното от пешеходеца по пешеходната
пътека. Технически правилно е водачът да намали скоростта на движение или
спре, за да пропусне стъпилия на пешеходната пътека пешеходец.
В хода на разследването е приобщена информация от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112, Бургас относно постъпилите
сигнали на тел. 112 за настъпилото пътнотранспортно произшествие на
19.03.2022 г. около 12.30 часа в гр.Сливен, на бул. „П. Хитов“. Видно от
предоставената справка, регистрирани са три броя повиквания - от св.Т. Т.ов,
св. С.Д. и св. Д. П.а, като съдържанието на аудио разговорите е предоставено
на оптичен носител на данни (CD). Посредством фоноскопна експертиза,
10
текстът на звукозаписите е снет в писмен вид.
По делото е приобщен запис от охранителните камери, разположени на
административната сграда на „Пътнически превози“, находяща се на
Тролейбусното обръщало. Информацията от приобщения цифров носител на
данни - DVD, е обработена от експерт, изготвил техническа експертиза по
делото и е свалена на хартиен носител. На четирите броя видеофайлове се
вижда преминаването на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от подс.Г.
на 19.03.2022г. в 12.36 часа. Процесният лек автомобил „Мерцедес Е-200“ с
peг. № А .... ММ е собственост на С.С. Г.а - майка на подс. Г..
Правилна е прецнката на решаващият съд, че горната фактическа
обстановка е установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Обоснован е изводът, че всички те са безпротиворечиви и
взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
правилно е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Г. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
законосъобразно е прогласил, че ще ползва самопризнанието му, без да
събира доказателства относно въпросните факти.
Правилно съдът е заключил, че освен от коментираните по – горе
неоспорени от страните заключения на изготвените експертизи, признатите от
подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на
останалия доказателствен материал, събран на досъдебното производство и
предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие.
Правилна е прецнката, че показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели С.Д., Т. Г., Д. П.а, С.Ч., П.В., К.Ж., Г. Г.,
Р. Г., са безпротиворечиви и взаимно се допълват, както помежду им така и с
обясненията на подс. Г. и множеството документи, приложени и приети като
писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните -
Протокол за оглед на пътно – транспортно произшествие от 19.03.2022г. с
фотоалбум; Протокол за оглед на пътно – транспортно произшествие от
11
14.04.2022г. с фотоалбум; Удостоверение за наследници на пострадалия; Акт
за смърт № 0568/28.03.2022г. и съобщение за смърт № 55 / 27.03.2022г.;
Справка рег. № 343р-9439 / 08.07.2022г. от ОД на МВР - Сливен; Скица №
893 / 06.04.2022г. от Община - Сливен; Писмо изх. № 20-21484 / 19.04.2022г.,
изпратено от Агенция по геодезия, картография и кадастър с приложена към
него скица на поземлен имот № 15- 424871 / 19.04.2022г.; Справка за
нарушител / водач на подсъдимия; Протокол рег. № 328р-10715 / 07.03.2022г.
за последваща проверка на Дрегер Алкотест 7510, фабр. № ARPM – 0801 и
протокол рег. № ********* – 10000 / 14.07.2021г. за сервизна проверка на
Дрегер Дръг Тест 5000, фабр. № ARJF- 0012, от които е видно кога са
калибровани уредите и какъв е срокът на калибривката; Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 62 /19.03.2022г.; Справка от МВР,
Дирекция „Национална система 112“, РЦ-112 – Бургас; Протокол за
доброволно предаване на диск, съдържащ запис от охранителни камери на
обръщалото на Дюлева река от 19.03.2022г. относно ПТП, камера № 9;
Приемо-предавателен протокол № 386 / 28.03.202г. на ОД на МВР – Сливен;
Справка относно собствеността върху процесния автомобил; Епикриза на
пострадалия В.; Талон за изследване № 0055799 от 19.03.2022г. на
пострадалия; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
на пострадалия; Характеристична справка на подсъдимия; Справка за
съдимост на подсъдимия; Декларация СМПИС, както и представените в
съдебно заседание Командирска характеристика на подсъдимия;
Характеристика от работодателя му; Свидетелство за правоспособност на
водния спасител; Удостоверения за раждане на двете деца на подсъдимия и
Експертно решение на ТЕЛК на майката на децата, с която подсъдимият
живее на съпружески начала.
Правилно съдът е взел в предвид и веществените доказателства по
делото. Лекият автомобил марка и модел „Мерцедес Е-200“, с peг. № А ....
ММ с оглед обективните находки по него също е допринесъл за разкриване на
обективната истина по делото.
Съдът с основание е възприел изцяло заключението на едноличната
автотехническа експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта
на движение на управлявания от подсъдимия автомобил преди ПТП,
опасните зони за спиране на автомобила, мястото на удара, механизма на
12
пътно-транспортното произшествие и техническите причини за него.
Обосновано съдът е дал вяра и на неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза на труп на постр. В., от която се установява
вида, характера и локализацията на причинените му увреждания, механизмът
на получаването им, причината за настъпването на смъртта;
причинноследствената връзка между травмите му, причинени при пътно-
транспортното произшествие и настъпилата смърт.
С основание са приобщени и кредитирани заключенията на
извършените фоноскопна експертиза, техническа експертиза и химическа
експертиза.
Обосновано съдът е заключил, че горепосочения доказателствен
материал категорично установява описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което правилно е основал изцяло на него своите фактически
изводи.
Въз основа на изложеното решаващият съд обосновано и
законосъобразно е заключил, че по делото категорично са установени както
авторството на деянието, така и обстоятелствата около извършването му.
Обосновано и законосъобразно въз основа на възприетата фактическа
обстановка решаващият съд е изградил и своите правни изводи.
Правилна е преценката, че подс. Г. е наказателноотговорен, тъй като
към момента на извършване на престъплението той е бил пълнолетен и
вменяем, разбирал е свойството и значението на своите действия и е могъл да
ръководи постъпките си. След деянието и до настоящия момент подсъдимият
не е изпадал в такова разстройство на съзнанието, постоянно или
краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението
на своите действия и да ръководи постъпките си. Предвид изложеното
законосъобразно съдът е заключил, че подс. Г. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК.
С оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът правилно е приел за
установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното
13
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимият Г. е признал изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК е взел предвид направеното от подсъдимия Г.
самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, както и
от заключенията на назначените експертизи. В този смисъл правилно е
постановил определение на осн. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, с което е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията
на подсъдимия и от подкрепящите ги доказателства събрани в досъдебното
производство, без да се събират нови доказателства относно фактите,
изложени в обвинителния акт. Съдът правилно преди постановяване на
посоченото определение е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371, т.2
от НПК. Съдът правилно е кредитирал писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези
действия.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е
приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на
извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на
досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съкратено
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Правилна е преценката на решаващия съд, че посочената съвкупност
от доказателства формира фактическата страна на обвинението по несъмнен
начин. Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обосновано решаващият съд е приел, че установената фактическа обстановка
не се оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимия
14
самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото събрани при
условията и по реда на НПК.
Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка е възприета изцяло от първоинстанционният съд, въз основа на
обсъдените и коментирани доказателствени материали, като решаващият съд
е направил законосъобразни и обосновани правни изводи.
Внимателно и подробно е обсъден събраният по делото доказателствен
материал, като е направен обоснован и законосъобразен извод, че с деянието
от описаната фактическа обстановка подс. Г. е осъществил обективните и
субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б",
предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на
19.03.2022г., в гр.Сливен, по бул.“Панайот Хитов“, в района на „Тролейбусно
депо“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес Е200“, с peг. № А .... ММ, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътното
превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Г. В., на .. години., от гр.Сливен.
Правилно съдът е заключил, че авторството на деянието е установено
по безспорен начин. Подсъдимият Г. е управлявал процесния лек автомобил
на инкриминираната дата и място със скорост на движение около 54 км/ч. В
момента на навлизане на пострадалия на платното за движение автомобилът
„Мерцедес“ е бил на около 58 м от мястото на удара. Подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
не изпълнил задължението си на водач на нерелсово пътно превозно средство
при приближаване към пешеходна пътека да пропусне преминаващия по нея
пешеходец, като намали скоростта или спре. Несъмнено при управление на
автомобила, подсъдимият е допуснал посоченото нарушение на правилата за
движение, като с оглед заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза, водачът на автомобила е имал техническата възможност да
възприеме пострадалия при предприетото навлизане на платното и
предприето пресичане на платното за движение по пешеходната пътека.
Нарушеното от страна на подс. Г. правило на движение касае едно от
основните задължения на водачите на превозни средства да бъдат внимателни
15
и предпазливи към уязвимите участници в движението като пешеходците и в
частност при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.
Правилен е изводът, че е императивно задължението за водача на МПС
при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре съгласно правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Безспорно
подсъдимият Г. от обективна страна не е изпълнил това свое задължение,
въпреки, че е знаел и съзнавал, че наближава пешеходна пътека, което
предполага по- завишено внимание и предпазливост от страна на водачите на
МПС, като същите трябва да са в готовност при тези комплексни обективни
фактори на пътя при необходимост да намалят и да спрат превозното
средство.
По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че
пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него телесни
увреждания и впоследствие смърт на постр. В. са пряка последица от
допуснатото от страна на подс. Г. нарушение на цитираното по-горе правило
за движение от ЗДвП.
По отношение на характера на причинените телесни увреждания,
механизма на получаването и причината за смъртта на пострадалия, по делото
не се спори въобще и е несъмнено, че описаните от вещото лице по
съдебномедицинската експертиза телесни увреждания са в резултат на
процесното ПТП, вследствие на което постр. В. е починал, както и че е
налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за
движение, възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и
настъпването на смъртта на пострадалия.
По несъмнен начин е установено и наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал.3 от НК – произшествието е станало респ.
деянието е извършено на пешеходна пътека. Пострадалият В. се е движел по
пешеходната пътека съвсем правомерно и именно на нея е бил блъснат от
управлявания от подсъдимия автомобил. За подс.Г. не имало абсолютно
никаква причина да не забележи пешеходеца, т.е. не е имало препятствия на
пътното платно, които да му попречат да възприеме своевременно
пострадалия и да реагира като намали скоростта или спре преди пешеходната
пътека, така както изисква закона.
Обосновано съдът е заключил, че безспорно по делото се доказва, че
след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. В конкретния случай обаче, с оглед на наличието на
16
коментираното по-горе квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК,
това може да бъде отчетено само като смекчаващо отговорността му
обстоятелство и не води до промяна на правната квалификация на
извършеното деяние, т.е. деянието на подс. Г. не би могло да бъде
квалифицирано по някоя от хипотезите на чл. 343а от НК.
Правилен е изводът, че от субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Същият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл
съобразно квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Задължението му за
предвиждането на тези общественоопасни последици е произтичало от
задължението му да знае и да спазва Закона за движението по пътищата и в
частност разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Правилен е изводът, че
поведението на подсъдимия е виновно.
Правилно решаващият съд е посочил, че причините и условията,
способствали за извършване на деянието се състоят в подценяване значението
на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че
той е извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се
оспорва от страните по делото.
Апелативният съд споделя изцяло изводът на окръжния съд, че
настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимия.
Същият, като водач на МПС, е следвало да съблюдава стриктно
установените правила за движение по пътищата и проявената в конкретния
случай от негова страна небрежност към тези правила, е основна причина за
възникване на произшествието и настъпилия вредоносен резултат.
Пред настоящата инстанция оплакването на частните обвинители е за
явна несправедливост на наложените наказания, които те намират за
занижени и претендират тяхното увеличаване на шест години, алтернативно
лишаването от свобода на три години след редукцията с приложение на чл.66,
ал.1 от НК за 5 годишен изпитателен срок.
Апелативният съд подложи на внимателна преценка атакувания
17
съдебен акт и в тази му част, обсъди наведените от страните доводи досежно
явната несправедливост на наложените наказания.
Предвид особените правила на съкратеното съдебно следствие, което
съдът е провел, при определяне вида и размера на наказанието, правилно
същият се е съобразил с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК
указваща приложение на нормата на чл.58а от НК и редукция на наказанието
лишаване от свобода по ал.1 на чл.58а от НК.
Първата инстанция се е съобразила, както с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е заключил, че са
налице изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия. Правилна е преценката, че при
индивидуализацията на наложеното на подс. Г. наказание, съдът следва да се
съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация.
Правилно съдът е отчел всички обуславящи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Анализирайки задълбочено обстоятелствата по делото имащи значение
за индивидуализацията на наказанието, което подс.Г. следва да изтърпи,
съдът правилно е приел, че осъщественото от него деяние се отличава с
висока степен на обществена опасност предвид характеристиките на същото,
вида на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат,
начина на осъществяване и честата му проява в обществото. В казуса следва
да се съобрази обстоятелството, че напоследък са зачестили транспортните
произшествия на пешеходна пътека с човешки жертви, което повишава
тяхната обществена опасност, което е съобразено от законодателя при
фиксиране на наказанията, но наред с това обуславя необходимостта от по-
строга наказателна политика в предвидените законови рамки, като един от
факторите за ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление
тенденция.
В казуса високата степен на обществена опасност на деянието, се
извежда от настъпилия вредоносен резултат, от факта, че тези престъпления
бележат значителна динамика в последно време и прекършват живота на
18
млади хора, поради което обществото е изключително чувствително към този
род деяния и проявява активност чрез създаване на граждански организации
свързани със защита живота на пътя.
Вярно е, че степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подс.Г. деяние не е по - висока от характерната за този вид
престъпления. Безспорно предвид засегнатите важни обществени отношения,
свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ.
спазване на установените правила за управление на МПС, обществената
опасност на този вид престъпления е висока, но принципно тя е съобразена от
законодателя при определяне санкционната част на специалната разпоредба
на материалния закон.
Правилно съдът е заключил, че обществената опасност на подсъдимия
не е висока предвид наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства -
чисто съдебно минало на дееца, трудова и семейна ангажираност, добри
характеристични данни извън поведението му като водач на МПС, искреното
разкаяние и изказаното съжаление за стореното, оказаната реална,
необходима и резултатна помощ на пострадалия след деянието, семейната му
ангажираност и задълженията за полагане на грижи и издръжка към двете му
малолетни деца, трудовата му ангажираност, оказаното пълно съдействие при
провеждане на разследването по досъдебното производство, влошено
здравословно състояние на майката на децата му и липсата на
противообществени прояви. Посочените обстоятелства съдът правилно е
отчел като смекчаващи отговорността.
Независимо от посочените смекчаващи обстоятелства, поведението на
подс.Г., като водач на МПС при конкретно изследваната обстановка, е във
висока степен небрежно и дръзко и в същата степен обществено укоримо.
Същият е допуснал изключително грубо нарушение на правилата за движение
по пътищата, каквото е непропускане на стъпилия на пешеходна пътека
пешеходец. Несъобразяването от негова страна на конкретно установените
правила за движение по пътищата, в най-голяма степен гарантиращи
безопасността на участниците в движението, сочи на занижен личен
самоконтрол като водач на МПС и надценяване на уменията му като шофьор.
Правилна е преценката, че пострадалият В. по никакъв начин не е
допринесъл за възникването на ПТП.
19
Решаващият съд правилно е съобразил като отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство недисциплинираното му поведение като водач
на МПС, за което свидетелства приобщената по делото справка за нарушител
по ЗДвП.
Правилна е преценката, че извършването на деянието на пешеходна
пътека не следва да се квалифицира като отегчаващо отговорността
обстоятелството, доколкото също е взето предвид при квалификацията на
деянието като по-тежко такова по чл. 343, ал.3 от НК, като в този смисъл е
нормата на чл. 56 от НК.
Предвид обстоятелството, че производството пред решаващия съд е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.
Според чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията
на чл. 54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК
относно задължителното приложение на чл. 58а от НК съдът правилно е
приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с
една трета по реда на чл. 58а ал.1 от НК.
Неоснователно и необсновано обаче решаващият съд е приел, че на
подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при
значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно в размер на минималния, предвиден в разпоредбата
на чл. 343, ал.3, б. „б" от НК - три години лишаване от свобода, което е
редуцирал с 1/3 съгласно императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и е
наложил на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Определяне на наказанието в рамките на законовия минимум, или намаляване
20
на наказанието под него означава необоснован толеранс към подсъдимия,
предвид настъпилия тежък вредоносен резултат. При определяне на това
минимално по размер наказание решаващият съд не е съобразил в достатъчна
степен наличното отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно
многобройните нарушения на ЗДвП, част от които са свързани със скоростта
на управление. Тези нарушения характеризират подсъдимия като системен
нарушител на пътя, като последните са извършени в периода 2019г.- 2021г.
Наложените административни санкции на подсъдимия не са изиграли своя
превъзпитателен ефект, което сочи, че същият пренебрегва правилата за
движение и законовия ред в страната, което го характеризира като
недисциплиниран водач.
Предвид горното настоящата инстанция намира жалбата на частните
обвинители за частично основателна. Неоснователно е искането на частното
обвинение за увеличаване на наказанията в размер на 6 години. Тази
претенция е прекомерна с оглед ниската степен на обществена опасност на
дееца, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
изброени по- горе.
Апелативната инстанция намира, че наказанието следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността, малко над минимално
предвидения размер на наказанието, а именно 4 години и 6 месеца. Така
определено наказанието след неговата редукция следва да се определи в
размер на 3 години лишаване от свобода, което се явява адекватно на
обществената опасност на деянието и дееца и справедливо.
Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в казуса
не са налице условията за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице предпоставките за
това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но същите не са нито изключителни, нито многобройни по
своя характер, при наличието на които дори минимално предвиденото
наказание да се оказва несъразмерно тежко за дееца. В този смисъл чл. 55 от
НК не се явява по-благоприятен за подсъдимия и съдът с основание не го е
приложил, предвид наличието на изключително грубо нарушение на
правилата за движение и данните за предходните административни
нарушения на правилата за движение, което характеризира негативно дееца.
21
Ето защо съдът правилно е определил наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от
НК, вр. чл.54 от НК.
Въззивната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че така
определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимият
не е осъждан, същият е трудово ангажиран и се грижи за отглеждането на две
малолетни деца, като майката на децата е с влошено здраве. Наред с това
същият е проявил искрено съжаление за извършеното непосредствено след
деянието, като е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалия до неговата смърт. Тези обстоятелства сочат на искрено
разкаяние и започнал превъзпитателен ефект непосредствено след деянието в
неговото съзнание. Предвид изложеното и за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е налице необходимост същият да бъде
изолиран от обществото, чрез ефективното изтърпяване на наложеното му
наказание. За поправянето и превъзпитанието на дееца и за постигане целите
на генералната превенция според настоящата инстанция, ще допринесе
определянето на един по - продължителен срок по чл.66 ал.1 от НК, а именно
максимално предвидения от 5 години, считано от влизане на присъдата в
сила, който ще му осигури възможност да се поправи, без да напуска
нормалната среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото.
Правилна е преценката на решаващия съд, че условното осъждане
представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия, ще
допринесе за резултатното поправяне на същия и за успешното постигане на
предупредително-възпиращите цели на наказанието.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от
НК настоящата инстанция намира, че същото следва също да бъде увеличено
предвид множеството допуснати преди деянието административни
нарушения по ЗДвП, чието санкциониране не е въздействало поправително
спрямо дееца. Правилна е преценката, че срокът на това наказание, когато се
налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.2 от НК може да
надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия,
както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, настоящата
инстанция намира, че срокът на наказанието лишаване от право да се
22
управлява МПС следва да се увеличи на 4 години и 6 месеца, като следва да
се приспадне времето, през което подс. Г. е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 13.07.2022г. Продължителността на този
срок на лишаване от правоуправление, е достатъчна, в която подсъдимият ще
има възможност да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за
движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен
водач на пътя.
С така наложените наказания, въззивната инстанция намира, че ще се
постигнат в пълна степен целите визирани в чл. 36 от НК, че същите ще
допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Предвид изложеното атакуваната присъда следва да бъде изменена,
като се увеличи размера на наложените наказания – лишаване от свобода от
две години на три години, а наказанието лишаване от правоуправление от 4
години на 4 години и 6 месеца. Присъдата следва да бъде изменена и по
отношение на приложението на чл.66, ал.1 от НК, като се увеличи размера на
изпитателния срок от три години на пет години.
В останалата й част досежно веществените доказателства и разноските
по делото присъдата като обоснована и законосъобразна следва да се
потвърди.
По отношение на МНО, същата правилно е потвърдена от решаващия
съд.
По гореизложените съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6,
вр.чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №14/30.09.2022г. постановена по НОХД№
360/22 г. на Сливенския окръжен съд като УВЕЛИЧАВА наложените
наказания на подсъдимия Т. Г. Г., съответно лишаване от свобода от две
години на три години, изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от три години
на пет години и лишаване от право да управлява МПС от четири години на
четири години и шест месеца.
23
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24