№ 1469
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110105557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. Р. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***,
срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. ***, обективно кумулативно съединен
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата главница от 12 358,50 лв. , представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение по трудов договор № 762/26.02.2018 г. и допълнително
споразумение от 02.01.2020 г. към него, дължимо за периода от 01.02.2020 г. до 15.03.2021
г., формирано като сбор от неизплатеното основно трудово възнаграждение в размер на
8536,50 лв. и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 3822 лв., както и сумата от 379,60 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатеното нетно основно трудово възнаграждение, дължима за
периода от 01.04.2020 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане на
възнагражденията.
По твърдения в исковата молба, на 26.02.2018 г. между страните бил сключен
трудов договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ с
място на работа „МБАЛ Варна“ ЕООД при договорено нетно основано месечно трудово
възнаграждение от 630 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, платими на 26-27-мо число на следващия месец. За периода от 01.02.2020 г. до
15.03.2021 г. ищцата не била получавала дължимото й възнаграждение, като основното
1
такова за целия период възлизало на 8536,50 лв., а допълнителното - на 3822 лв. Предвид
забавата на ответника, същият дължал и мораторна лихва върху основното възнаграждение,
която за периода от 01.04.2020 г. до 15.03.2021 г. била в общ размер на 379,60 лв.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. П.П.,
поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено
от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения трудов договор № 762/26.02.2018 г. (л. 7) се
установява, че същият е сключен между ответника „Многопрофилна болница за активно
лечение Варна“ ЕООД, в качеството му на работодател, и ищцата Г.К. – работник, за
изпълнение от последната на длъжността „медицинска сестра“ срещу уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 600 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 33,60 %, платими до края на месеца, следващ
отработения. Договорът е сключен за неопределено време, като в същия е отразено, че
работникът е постъпил на работа на 01.03.2018 г.
С допълнително споразумение от 02.01.2020 г. (л. 9) е увеличен размерът на
основното месечно трудово възнаграждение по трудовия договор от 600 лв. на 700 лв.,
считано от 02.01.2020 г., а останалите условия по договора са останали непроменени.
Видно от приложената заповед № 17/11.03.2021 г. (л. 8), издадена от управителя на
„Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД и връчена на ищцата на
11.03.2021 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
15.03.2021 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – по писмено заявление на работника,
поради забава в изплащането на трудовото му възнаграждение или на обезщетение по КТ
или по общественото осигуряване.
Данните за възникване и прекратяване на процесното трудово правоотношение, респ.
за придобития при ответника трудов стаж от ищцата, са вписани и в трудовата й книжка (л.
18).
Ангажирани от ищцата са и фишове за начислени трудови възнаграждения за периода
от м. 02.2020 г. до м. 02.2021 г. (л. 10-12), както и извлечение от банковата й сметка, открита
в „Банка ДСК“ АД, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. (л. 13).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза (л. 35 и сл.) и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК
се установява, че дължимите в полза на ищцата суми по процесния трудов договор за
периода от 01.02.2020 г. до 15.03.2021 г. възлизат в общ нетен размер на 8909,08 лв.,
включващи нетно основно трудово възнаграждение в размер на 5221,70 лв., нетно
2
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
1745,43 лв., възнаграждение за дните, в които ищцата е ползвала платен годишен отпуск, в
размер на 1164,09 лв., възнаграждение за нощен труд в размер на 14 лв. и дължимо
обезщетение по чл. 221 КТ в размер на 952 лв. Вещото лице пояснява, че дължимото
трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г. е изплатено на ищцата на 18.04.2021 г., респ.
същото не е включено в изчислената дължима сума. Експертът определя лихвата за забава
само върху неизплатеното нетно основно трудово възнаграждение в размер на 250,61 лв. за
периода 01.04.2020 г. – 13.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата незаплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между тях трудов
договор, както и лихва за забава.
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че между
страните е налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключения
помежду им трудов договор от 26.02.2018 г., както и че в процесния период от 01.02.2020 г.
до 15.03.2021 г. ищцата реално е полагала труд като медицинска сестра при ответното
дружество като неин работодател. Следователно за последния е възникнало насрещно
парично задължение по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение, включващо основно и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит, на посочения в договора падеж до края на следващия месец.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
възнаграждението за м. февруари 2020 г. е изплатено на ищцата със забава – на 18.04.2021
г., както и че са останали неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от
01.03.2020 г. до 15.03.2021 г. в общ размер на 8131,22 лв., от които 5221,70 лв. основно
трудово възнаграждение, 1745,43 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и 1164,09 лв. възнаграждение за дните, в които ищцата е ползвала
платен годишен отпуск, в рамките на разглеждания период. Именно в тази част съдът
кредитира експертното заключение, доколкото тя съответства на претендираните вземания,
предмет на предявения главен иск. Ползваният отпуск е платен, респ. за неотработените
реално дни се дължи уговореното трудово възнаграждение. Начисленото обезщетение по чл.
221 КТ има различно от заявеното основание на търсената главница, а възнаграждението за
нощен труд е платимо отделно от основното и допълнително трудово възнаграждение,
поради което съдът намира, че тяхната стойност не следва да се присъжда на ищцата.
Следователно до посочената сума от 8131,22 лв. и период от 01.03.2020 г. до
15.03.2021 г. предявеният главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, като се присъди в полза на ищцата посочената
3
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.03.2021 г., до
окончателното изплащане на възнаграждението. За разликата до пълния предявен размер от
12 358,50 лв. и за периода от 01.02.2020 г. до 01.03.2020 г. искът подлежи на отхвърляне.
Процесното парично задължение на работодателя е с определен ден на изпълнение до
края на следващия месец, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава в деня след изтичането му, тоест на 1-во число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи съответното възнаграждение. Така началото на неговото
просрочие за дължимите възнаграждения е на 01.04.2020 г. От тогава е възникнало и
акцесорното му задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Според експертното заключение за периода от забавата до
заявения краен момент на начисляване на лихвата върху неизплатените нетни основни
трудови възнаграждения – 15.03.2021 г., същата възлиза в общ размер 250,61 лв., до която
сума следва да бъде уважен и акцесорният иск, съответно отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 379,60 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 950 лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото –
договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 5).
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 525,25 лв., от
които общо 375,25 лв. за държавни такси по уважените искове и 150 лв. за разноски за
възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. *** да заплати на Г. Р. КР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 8131,22 лв. (осем хиляди сто тридесет и
един лева и двадесет и две стотинки), представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение по трудов договор № 762/26.02.2018 г. и допълнително споразумение от
02.01.2020 г. към него, дължимо за периода от 01.03.2020 г. до 15.03.2021 г. , формирано
като сбор от неизплатеното основно и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане на възнаграждението, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, както и сумата от 250,61 лв. (двеста и петдесет лева и
4
шестдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава, дължима за периода от
01.04.2020 г. до 15.03.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените осъдителни искове в частта за разликата над сумата от 8131,22 лв. (осем
хиляди сто тридесет и един лева и двадесет и две стотинки) до пълния предявен размер на
главницата за трудово възнаграждение от 12 358,50 лв. (дванадесет хиляди триста петдесет
и осем лева и петдесет стотинки) и за периода от 01.02.2020 г. до 01.03.2020 г., както и в
частта за разликата над сумата от 250,61 лв. (двеста и петдесет лева и шестдесет и една
стотинки) до пълния предявен размер на лихвата за забава от 379,60 лв. (триста седемдесет
и девет лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. ***, да заплати на Г. Р. КР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) за
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 525,25 лв. (петстотин
двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5