Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на трети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При
участието на секретаря: В. П.
Разгледа
докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2589/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на А.Г.А. с ЕГН *** ***, чрез
упълномощения адвокат Н.В. ***, с която срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
е предявен иск за заплащане на
сумата от 4 588,95 лв.
/четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.
394 от Кодекса за застраховането КЗ), дължимо по силата на сключения между
страните Договор за застраховка „***” на лек автомобил марка ***,
за което е издадена застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
05.04.2017 г. до 04.04.2018 г., поради причинените имуществени повреди на
посочения лек автомобил при настъпило на 22.03.2018 г. пътнотранспортно
произшествие (ПТП) при движение по бул. *** в посока ***, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез упълномощения адвокат и
в съдебно заседание, между страните е налице сключен застрахователен договор от
05.04.2017 г., по силата на който е застрахована собствената на ищеца движима
вещ, представляваща посочения по-горе лек автомобил.
На 22.3.2018 г. ищецът управлявал процесния автомобил в
гр. ***, по бул. „***” в посока „А.”,
като движещият се отпред лек автомобил „***” спрял внезапно. А.А. не успял да
приведе автомобила си в покой, при което се ударил в задната част на посоченото
МПС. Ищецът сигнализирал органите на ***, както и представителя на
застрахователното дружество в гр. Д.. На повикването се отзовал служител на
ответника Г.Ж., който възприел лично и непосредствено фактическата обстановка
във връзка с ПТП, като съставил и снимков материал от мястото на
произшествието. Участниците в инцидента подписала на място двустранен протокол.
На 23.03.2018 г. ищецът привел процесния автомобил в
доверен сервиз на ответната застрахователната компания, като на първия работен ден
26.03.2018 г. свидетелят Г.Ж. уведомил ищеца, че е направил допълнителен и
подробен оглед, при които е установил вътрешни щети от удара, като е
регистрирана щетата под № ***.
При извършените огледи са съставени
списъци на констатираните увреждания, както следва:
При огледа на 22.03.2018 г. са
констатирани следните увреждания и степен на увреждане:
-
*****
При огледа на 26.03.2018г. е съставен
списък с констатирани следните увреждания и степен:
- **********
Ответникът писмено уведомил ищеца, че е налице несъответствие
между вида и степента на уврежданията по автомобилите и начина, по които е
описано тяхното възникване, поради което не е налице основание да бъде
изплатено застрахователно обезщетение.
Въпреки възражението
ответникът отново отказал да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, поради което за ищеца се породил правен интерес от исковата
претенция за заплащане на посочената сума, тъй като не са налице основания за
отказ от страна на застрахователя да заплати обезщетение, а именно: умишлено причиняване
на застрахователно събитие; неизпълнение на застрахователен договор или в други
предвидели със закон случаи.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът ***, чрез адвокат И.В.М. ***, е представил
писмен отговор на исковата молба, според който предявеният иск е изцяло
неоснователен и недоказан.
Оспорва
се наличието на причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП
и настъпилото увреждане на процесния автомобил. Според ответника лекият
автомобил на ищцата е увреден по начин и време, различни от посочените в
исковата молба. Навеждат се доводи, че размерът на исковата претенция не
съответства на действителната стойност на претърпените вреди към датата на
застрахователното събитие.
Добричкият
районен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
Договор за застраховка „***”, обективиран в Застрахователна полица № *** от
дата *** г., между А.Г.А. и ***
е възникнало застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахован
собствения на ищеца лек автомобил марка ***,
със срок на действие на договора от 05.04.2017 г. до 04.04.2018 г.
В тази връзка страните не спорят, че по силата на този
договор за застраховка ***, застрахователят се е задължил да
поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия, като при
настъпване на застрахователното събитие по отношение на застрахованото МПС да
изплати на застрахования обезщетение за претърпени имуществени вреди.
На 22.3.2018 г. възникнало ПТП между управлявания от
ищеца лек автомобил (индивидуализиран по-горе) и лек автомобил „***”, при което
на автомобила на А.А. настъпили увреждания, за чието установяване по делото е
допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза.
Установено
е, че при ищеца е образувано производство по ликвидиране на застрахователна щета № ***
от 26.03.2018, като според представения Списък на констатираните увреждания на
МПС марка *** от 22.03.2018 г. уврежданията са
следните:
-
******
Според съставения на 26.03.2018 г. Списък повредите на
процесния автомобил са:
- ********
С Писмо-отказ, относно щета ***
с изх. № *** г. застрахователят уведомил
ищеца, че е налице несъответствие между вида и степента на уврежданията по
автомобилите и начина, по които е описано тяхното възникване, поради което не е
налице основание да бъде изплатено застрахователно обезщетение. А.А. отправил на
02.05.2018 г. възражение относно отказа на ответника да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, поради което за ищеца се породил правен интерес от исковата
претенция за заплащане на процесната сума, тъй като не са налице основания за
отказ от страна на застрахователя да заплати обезщетение, а именно: умишлено
причиняване на застрахователно събитие; неизпълнение на застрахователен договор
или в други предвидели със закон случаи.
Според приетото по делото заключение на в.л. *** вследствие
на възникналото ПТП на 22.03.2018 г. по лекия автомобил *** стойността на вложените за оригинални части, материали
и техните заместители и стойността
на вложения труд – монтаж и демонтаж възлиза общо
на 4 589 лв.
По
отношение на механизма на настъпването на събитието от 22.03.2018г. на
лек автомобил марка ***, регистрационен № ***, според инж. Н. същият съответства
на описания такъв в двустранния протокол за ПТП № ***г. и уведомление за щета
по МПС от ***г. до ***, а именно: процесният лек автомобил марка ***, с регистрационен № ***около
14,00ч. на 22.03.2018г. при движение в гр. Д., по бул. "***" в посока
от кръговото кръстовище след РПУ-1 към „А.”, при мокра и хлъзгава пътната
настилка от валялия сняг, пред магазин „***” движещият се отпред лек автомобил
марка *** с регистрационен № *** предприел маневра спиране, за да пропусне
движещите се по пешеходната пътека пешеходци. Дистанцията между двата
автомобила, поради хлъзгавия път, се оказала недостатъчна и процесният лек
автомобил с предната броня, предна декоративна решетка, фарове и преден капак се
ударил в задната броня и намиращата се под нея резервна гума на лек автомобил
марка *** с регистрационен № ***.
В своето заключение в.л. приема, че общата стойност на
ремонтно-възстановителните работи (части, материали и труд) възлиза на
2 441,30 лв.
С
оглед оспорване механизма на извършване на процесното ПТП, респективно
причинно-следствената връзка между същото и настъпилото увреждане на
застрахования автомобил, по искане на ищеца, по настоящото дело е допусната и
назначена повторна съдебно-автотехническа експертиза.
Вещото
лице инж. Н.Л. дава заключение, според което механизмът
на настъпване на събитието от 22.03.2018 г. е следният: автомобил през
застрахования рязко спира, вторият автомобил (***) не успява да спре и настъпва
ПТП. Установеният от експертизата механизъм на настъпване на ПТП съответства
напълно на посочения механизъм на настъпване на събитието описан в двустранен
констативен протокол за ПТП № *** г. и уведомление за щета по МПС № *** от
22.03.2018 г. до ЗАД „Алианц България".
Според в.л. в резултат на описаното ПТП
са настъпили леки имуществени вреди от два вида (щети от счупвания и щети от
пластични деформации) по л.а. ***. Установените от експертизата щети
съответстват на установения механизъм на автопроизшествието.
Инж. Л. е категоричен, че съществува
причинно-следствена връзка между установения от експертизата механизъм на
събитието и установените имуществени вреди по лек автомобил марка *** с per. № ***,
описани в двустранен констативен протокол за ПТП № 86810/22.03.2018 г.,
уведомление за щета по МПС от 22.03.2018 г. до ЗАД „Алианц България" и
карта на автомобила за ремонт № *** г. на ***. Според експерта най-пълно
имуществените вреди са описани в Карта за ремонт на автомобила № ***.
По отношение действителната стойност на вредите на лек
автомобил марка *** с per. № *** на база средни пазарни цени към момента на
реализиране на събитието вещото лице приема, че същите възлизат на сумата от 2
152 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по сключен на 05.04.2017 г.
договор за имуществено застраховане „Каско”, при клауза „***“, обективиран в
посочената по-горе застрахователна полица за лек автомобил марка ***, с peг. № ***,
със срок на действие от 05.04.2017 г. до 04.04.2018 г. при уговорена обща
застрахователна сума от 22 000 лв. Не се спори по делото, че ищецът е заплатил
в срок уговорената по договора годишна застрахователна премия. Не е спорно, че
Общите условия към застрахователния договор са неразделна негова част. В
приложените по делото преписи от свидетелства за регистрация на МПС - част I и
част II А.Г.А. е записан като собственик на процесния автомобил.
Установено
е по делото, че 22.03.2018 г. застрахованият лек автомобил марка ***, с регистрационен № ***около
14,00ч. на 22.03.2018г. при движение в гр. Д., по бул. "***" в посока
от кръговото кръстовище след РПУ-1 към „А.”, при мокра и хлъзгава пътната
настилка от валялия сняг, пред магазин „М.” се удря в движещия се отпред лек
автомобил марка *** с регистрационен № ***, тъй като водачът на последния
автомобил предприел маневра спиране, за да пропусне движещите се по пешеходната
пътека пешеходци. Дистанцията между двата автомобила, поради хлъзгавия път, се
оказала недостатъчна и процесният лек автомобил с предната броня, предна
декоративна решетка, фарове и преден капак се ударил в задната броня и
намиращата се под нея резервна гума на лек автомобил марка *** с регистрационен
№ ***.
По
делото не се спори, че ищецът е подал уведомление за щета до ответника, във
връзка с което е образувана застрахователна преписка по щета № ***.
Съгласно
чл. 394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбата на
чл. 405, ал.1 от КЗ предвижда, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 403, ал. 1 или ал. 2 от КЗ, чл. 404 от КЗ и чл. 395, ал. от 7 КЗ, а именно,
при настъпване на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването да
уведоми застрахователя освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, да
допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да предостави
необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка
със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от
страна на застрахователя.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при условията на
пълно и главно доказване ищецът следва да установи следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие
договор за застраховка „***”, увреждане на застрахованата с договора вещ -
автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на вредите /в случая
настъпило на посочената в исковата молба дата застрахователно събитие, покрито
от застрахователния договор; начина, времето и мястото на възникване,
причинените вреди по лекия автомобил - вид и стойност, механизъм на
причиняване, както и причинно-следствената връзка между настъпилото
застрахователно събитие и причинените по л.а. щети/. При доказване на горните
факти в тежест на ответника е да установи, че е изплатил застрахователното
обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на нанесените щети или
предпоставките, изключващи отговорността му да плати дължимото обезщетение, или
други изключващи отговорността му правнорелевантни факти. Не се спори, че
ответното застрахователно дружество във връзка със заведената щета е извършило
оглед на автомобила и че същият е бил увреден, както и че застрахователят е
отказал да заплати застрахователно обезщетение в претендирания размер.
В
тежест на застрахователя, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да
установи наличието на правоизключващите си възражения, а именно такива
действащи уговорки, които му позволяват да откаже да плати обезщетение, но
доказателства за наличието им не бяха представени по делото.
Правото
на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение е
регламентирано в чл. 408, ал.1 от КЗ, като е необходимо наличието на следните
предпоставки: първа хипотеза – умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение, второ –
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаването на застрахователно обезщетение от друго лице и трето – при
неизпълнение на задължение по застрахования договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интересите на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие. В третата хипотеза следва да са налице четири
елемента, а именно неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
застрахования, второ – неизпълнението на задължението да е значително с оглед
интересите на застрахователя, да е предвидено в закон или застрахователния
договор и четвърто да е довело до възникване на застрахователното събитие.
За
ангажиране на отговорността на застрахователя е достатъчно наличието на
установени увреждания по време на действие на договора. В настоящото
производство е безспорно установено, че уврежданията по застрахования автомобил
са настъпили в срока на действие на договора и съобразно описания в исковата
молба механизъм. В подкрепа на този извода са и събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Е. С.Ю. – водачът на другия участвал
в процесното ПТП автомобил, и Г.Г.Ж. – служител на ответното дружество, който в
деня на инцидента се намирал в близост до местопроизшествието, поради което
лично и непосредствено е възприел фактическата обстановка относно механизма на
настъпване на вредоносния резултат.
Исковата
претенция, касаеща правото на обезщетение за настъпило застрахователно събитие
по сключен между страните договор за застраховка се явява частично основателна.
Настоящият
състав намира за безспорно установено
настъпването на твърдяното от ищцата застрахователно събитие. По делото не се
установи да е налице изключен по волята
на страните риск, водещ до възникването за ответника на право да откаже
частично или изцяло заплащането на обезщетение на основание чл. 363, ал. 4 от КЗ, при настъпването на установеното по делото събитие със
застрахованото имущество. Застрахователното събитие е възникнало в срока на
действие на застрахователния договор, съответно попада във времевия обхват на
осигуреното от ответното дружество покритие. Налице са и останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото се
установи, че след настъпването на застрахователното събитие е изпълнено
задължението за своевременно уведомяване на застрахователя, както и за
предоставяне на документите от значение за установяване на относимите към
заведената щета обстоятелства, включително осигуряването на оглед на увреденото
имущество от представители на ответника.
С настъпването на застрахователното събитие
ответникът - застраховател дължи заплащането на застрахователно обезщетение в
уговорения размер - действителния размер на унищоженото и повредено имущество,
като действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието,
съответно на чл. 386, ал. 2,
вр. чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките по застрахователния договор с общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ). Присъжданото от съда обезщетение трябва да кореспондира на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
По
размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът намира следното: Уговорената
в застрахователната полица застрахователна сума е в размер на 22 000 лв.
Застрахователната сума е максималният размер, който застрахователят би платил
при наличието на останалите изискуеми предпоставки. Размерът на
застрахователното обезщетение не може да бъде определен предварително в
договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят неблагоприятните
имуществени последици. Неговият размер се определя в момента на възникване на
застрахователното събитие и зависи от вредите, причинени на застрахованата вещ.
При
вреди на имущество, застрахователното обезщетение е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди, до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. При определяне на действителната
стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
В
тази насока е трайната съдебна практика: решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ, според която по имуществена застраховка, застрахователят
дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 от КЗ. Видно от заключението на
вещото лице инж. Н.Н. този размер възлиза на сумата от 2 441,30 лв. Съдът приема, че именно
тази сума определя размера на необходимите средства за възстановяване на
пострадалия автомобил чрез закупуване на необходимите материали, резервни части
и стойността на вложения труд, която е необходима
за възстановяване на увредения автомобил във вида му от преди процесното ПТП.
Съобразно
изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че търсеното
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди следва да бъде в размер
на 2 441,30 лв. По отношение на посочения от ищеца размер от 4 588,95
лв. на претендираното обезщетение, исковата претенция е неоснователна и
недоказана и подлежи на отхвърляне.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 456,90 лв. /четиристотин
петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, съразмерно с уважената част от
иска. В полза на ответника се дължи сумата от 553,18 лв. /петстотин петдесет и
три лева и осемнадесет стотинки/, съответно с отхвърлената част от иска.
С
оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
всеки от двамата изпълнителни директори ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А. с ЕГН *** *** сумата
от 2 441,30 лв. /две хиляди
четиристотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.
394 и чл. 405 от Кодекса за застраховането КЗ), дължимо по силата на сключения
между страните Договор за застраховка „***” на
лек автомобил марка ***, за което е издадена застрахователна полица № ***, със
срок на валидност от 05.04.2017 г. до 04.04.2018 г., поради причинените
имуществени повреди на посочения лек автомобил при настъпило на 22.03.2018 г.
пътно-транспортно произшествие (ПТП) при движение по бул. „***”, гр. Д. в
посока „А.”, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 2 441,30
лв. до 4 588,95 лв.
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А. с ЕГН *** *** сумата
от 456,90 лв. /четиристотин петдесет
и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
ОСЪЖДА
А.Г.А. с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от
553,18 лв. /петстотин петдесет и три
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: