№ 473
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20223100500279 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:59 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивната страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, редовно призована, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 6302/15.03.2022 г. от въззивника ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез юрисконсулт С.Г., с която
същият заявява, че поради служебна ангажираност на юрисконсулта, няма
възможност да се яви в съдебно заседание и не възразява за гледане на делото
в отсъствието му. Поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на
въззиваемата страна. Няма възражения по проектодоклада.
Въззиваемият ПЛ. К. Г. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. С.-Н., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 621/15.02.2022 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
юрк С.Г., срещу Решение № 262595 от 11.10.2021г., постановено по гр.д. №
591 по описа на ВРС за 2021г., В ЧАСТТА на присъдената от съда сума,
1
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца ПЛ. К. Г. имуществени
вреди в резултат на противозаконно отнемане на собствения му лек
автомобил за разликата над 473.50 лева до 7321 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на задължението, на осн.чл.405, ал.1 от КЗ. В жалбата се излага, че
решението на ВРС е незаконосъобразно, неправилно, недопустимо и
необосновано. Счита се, че същото е поставено при съществени процесуални
нарушения и такива на материалния закон. Конкретно се като се оспорват
изводите на съда, се изтъква, че разполагането с т.нар. „малък талон“ не
способства за увеличаването на риска от настъпването на застрахователното
събитие, тъй като не улеснява разпореждането с автомобила, нито
пререгистрацията му, то неизпълнението да се оставя част втора от
свидетелството за регистрация в автомобила е от естество да способства
настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност за
незасичане на автомобила като обект на кражба, управляван от водач,
разполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ. Това следва да
се счита, че способства окончателното настъпване на последиците от
застрахователното събитие – кражба, осуетявайки евентуална възможност за
предотвратяването му о контролните органи по пътищата. Счита се, че този
вид неизпълнение отговаря на предпоставките по чл.395 от КЗ за намаляване
размера на застрахователното обезщетение, а договорената с това съдържание
клауза на ОУ се явява в съответствие със закона. Позовава се на практика на
касационната инстанция, в съгласие с която задължението да се оставя която
и да е част от рег.талон на МПС в същото, изрично предвидено в
застрахователния договор, не е от естество да доведе до настъпване на
застрахователното събитие, но е основание за намаляване по реда на
обезщетението, но не и за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение. Настоява се за отмяна на решението в съответната обжалвана
част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ПЛ. К. Г. чрез
пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Конкретно сочи, че наличието на
документи в кабината на автомобила не води до установяването на
фактическа власт върху него, съотв. не е налице от страна на застрахования
такова нарушение на задълженията му, което да е толкова значимо с оглед
интереса на застрахователя, като създава пречки за последния да осъществява
своята дейност.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 303403/06.12.2021 г. , подадена от А.К.П., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. С.Д., срещу Решение №
262707/28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 209/2021 г. на РС – Варна, 14-ти
състав, с което е отхвърлен иска на А.К.П. за приемане за установено, че
същата не дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сумата от 1
082.27 лева, начислена за абонатен № 1196375 за периода от 13.05.2020 г. до
2
05.06.2020 г. по фактура № **********/05.06.2020 г. Във въззивната жалба се
навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено
при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивникът оспорва реалното доставяне на процесното количество питейна
вода и твърди, че вземанията са погасени по давност. Навежда доводи, че не е
установено от ответника как е формирана сумата по процесната фактура по
основание и размер и посочва, че се касае за отделни суми за предходни
периоди, които са погасени по давност, чиито общ сбор от 1 082.27 лева е
фактуриран с една фактура. Счита, че първостепенният съд неправилно е
уважил направените от ответната страна възражения, като е приел, че
начисленото количество за ВИК услуги за абонатен № 1196375 за периода
13.05.2020 г. – 06.06.2020 г. представлява разликата между 814 куб.м. /ново
показание/ до 319 куб.м. /старо показание/. В тази връзка излага доводи за
липса на доказателства кога е извършено предходно отчитане на 319 куб.м. от
процесния водомер, като твърди, че това означава липса на реален отчет през
периода между монтажа на водомера през 2015 г. и проверката, извършена
през месец юни 2020 г., а месечните суми са начислявани произволно.
Посочва, че имотът не се обитава постоянно и единственият реален отчет за
периода от 2015 г. до юни 2016 г. е този от 05.06.2020 г., като е възможно
отчетените при проверката от 05.06.2020г. 814 куб.м. да са натрупани за
периода 2015 г.- 2016 г., които към момента на образуване на делото са
погасени по давност. Излага доводи за недоказаност на обстоятелството, че
това количество вода е преминало през водомера за периода, за който е
издадена процесната фактура /13.05.2020 г. - 06.06.2020 г./. Счита, че
основание за плащане е реалната доставка на питейна вода, а не издадената
фактура. Излага, че погасителната давност тече различно за всеки отделен
месечен период на доставка, а не започва от издаването на процесната
фактура. Посочва, че сумата е недължима, тъй като е начислена в
несъответствие с нормативните изисквания и клаузите в Общите условия за
предоставяне на ВИК услуги. Твърди, че ответникът не е доказал, че
количествата от 495 куб.м. са доставени в тригодишния период преди
образуване на делото, поради което е следвало ВРС да приеме, че същите се
отнасят за предходен период и за тях е изтекла погасителна давност. Моли за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебноделоводни
разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с
който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че в
приложената като доказателство Сметка към фактура №
**********/05.06.2020 г. е ясно посочено, че старото показание от 319 куб.м.
е от 13.05.2020 г., а новото от 814 куб.м. е от 05.06.2020 г., което се
потвърждава и от представената Справка за облога и плащанията на частен
абонат 1196375. В тази връзка твърди, че периодът на потребление е от
13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. Посочва, че фактурата за консумация на вода до
319 куб.м. е издадена на 14.05.2020 г. и платена на 22.05.2020 г. без да е
3
оспорена. Сочи, че отчетът на водомера от 05.06.2020 г., при който е отчетено
показание от 814 куб.м., се потвърждава от извършения отчет на същия
водомер, отразен в КП № 386635 от 07.08.2020 г. – 864 куб.м., удостоверен с
подписа на съпруга на ищцата. Излага, че с подписването на карнет, протокол
и друг документ, обективиращ показанието на водомера на потребителя,
лицето присъствало на отчета му се съгласява с това показание и с всички
предходно извършени отчети на този водомер. Посочва, че ищцата е
заплатила консумираната вода е от 814 куб.м. до 864 куб.м. на 26.08.2020 г.
Изяснява, че процесното количество вода от 495 куб.м. представлява
изравняване на показанието на водомера след извършен реален отчет на
средството за измерване на 05.06.2020 г. чрез използване на електронен
карнет, което е потвърдено с последващ реален отчет на 07.08.2020 г.,
удостоверен без възражения с подпис на П.П. /съпруг/. Посочва, че давността
за процесното задължение следва да тече от датата на фактурирането му –
05.06.2020 г., като към датата на подаване на иска – 08.01.2021 г. тя не е
изтекла. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ констатира, че в докладваната днес молба от въззивника също
не се правят нови доказателствени искания. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и е направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на въззиваемата страна.
АДВ. Н.: Поддържам отговора. Оспорвам жалбата. Нямам възражения
по доклада и няма да соча нови доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите решението на Варненския районен съд. Считам същото
за правилно и законосъобразно. Изложила съм доводи за това в отговора на
въззивната жалба. Няма да ги приповтарям. Намирам, че не са налице
основания във въззивната жалба за отмяна на решението. Същото е
достатъчно мотивирано, изложени са съображения на районния съдия, които
поддържам и аз и моля да бъдат съобразени от Вас.
Моля за присъждане на направените по делото разноски в полза на
доверителя ми, съобразно представения списък.
4
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5