№ 328
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско
дело № 20201001002547 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОКАБ“-ЕООД чрез назначения особен представител
адв.Д.Б. против решение №1279 от 02.09.2020г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по
Т.д.№90/2020 г., с което е уважен иска на СГП по чл.155,т.3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е изследвал въпроса дали
наследниците на починалия едноличен собственик и управител на дружеството са приели
наследството. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли иска като
неоснователен. В съдебно заседание излага доводи и за недопустимост на същото, тъй като
при смърт на управителя заличаването настъпва по силата на закона.
Препис от жалбата е връчен на ищеца СГП, но в законния срок отговор не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с оплакванията в
жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Ищецът Прокуратура на Република България чрез прокурор при СГП е предявил срещу
„ЮРОКАБ“-ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ. В исковата молба твърди, че по
подаден сигнал от НАП - Габрово било установено, че управителят на дружеството е
1
починал на 28.04.2019 г. и нов управител не е вписан. В периода след това и до подаване на
исковата молба не било установено наследниците му да са предприели действия по
продължаване дейността на дружеството. Затова, предвид разпоредбата на чл.155,т.3 ТЗ,
това налагало прекратяване на дружеството.
За да уважи иска и прекрати дружеството ответник, съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.155,т.3 от ТЗ – вписаният управител на „ЮРОКАБ“-ЕООД П. П. П. е
починал на 28.04.2019 г. и към момента на предявяване на иска, респ. към момента на
приключване на устните състезания, не са предприети действия по вписване на нов
управител.По образуваната прокурорска преписка са изискани обяснения от наследника по
закон на починалия управител – неговата сестра М. П. П., която не е изразила воля да
продължи дейността на дружеството.Съдът е приел образуваното пред него производство за
допустимо, а изискуемите предпоставки за уважаването му – за налични, с оглед
установената безспорно смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството и
негов единствен управител, настъпила на посочената дата, без да е вписан впоследствие нов
управител. Поради това се е произнесъл положително, като е прекратил ответното
дружество.
Така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим
конститутивен иск.
Искането, с което е сезиран СГС, е за прекратяване на търговското дружество „ЮРОКАБ“-
ЕООД по реда на чл.155,т.3 от ТЗ, която разпоредба визира един от способите за
прекратяване на търговско дружество от съда – по иск на прокурора, когато в продължение
на три месеца дружеството няма вписан управител. В случая е безспорно, а това се
установява и от данните по делото, че П. П. П. е едноличен собственик на капитала на
„ЮРОКАБ“-ЕООД и негов управител. Същият е починал на 28.04.2019г., след което няма
вписан друг управител.
Съгласно Решение №73/21.06.2019г. по т.д. №2413/18г., I т.о. на ВКС, която настоящият
състав споделя, при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД и негов единствен
управител е приложима разпоредбата на чл.157,ал.1 от ТЗ, изключваща възможността да се
иска прекратяване на дружеството по решение на съда с иск на прокурора, която е
предвидена с хипотезата на чл.155,т.3 ТЗ.
Нормата на чл.157,ал.1 ТЗ е императивна. По силата на същата, прекратяването на ЕООД
при смърт на едноличния собственик на капитала му се счита настъпило ex lege към
момента на осъществяването на този обективен факт, с оглед на което нито е правно
изискуемо /с изрична законова разпоредба/, нито необходимо постановяването и на съдебен
акт със същата последица. Поради обективния характер на този факт законодателят го е
извел като частен случай и го е поставил извън хипотезите на прекратяване на търговски
дружества с ограничена отговорност, предвидени в чл.154 ТЗ, които са обединени от това,
че настъпването им се обуславя от определени субективни действия и волеизявления,
2
насочени към прекратяването на правния субект. Конститутивен иск за прекратяване на
търговско дружество с ограничена отговорност /правото на какъвто в чл.155,т.3 ТЗ
безспорно е признато на прокурора/ поначало може да бъде предявен само в изрично
предвидените от закона случаи, а в чл.155,т.3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в
хипотезата на чл.157,ал.1 ТЗ - напр. с посочване „или когато едноличният собственик на
капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност е починал“, което, отделно от
изложеното, при сегашната редакция на последната норма, би влязло и в колизия с текста и
смисъла й. Тъй като правната промяна в случаите на смърт на физическото лице –
единствен съдружник в дружеството /независимо от това кой е вписаният негов управител/,
настъпва по силата на закона, предявяването на конститутивен иск, чиято цел е именно
постигането на такава промяна в правната сфера на дружеството по силата на съдебното
решение, е недопустимо, доколкото при настъпилото по силата на чл.157 ал.1 ТЗ
прекратяване, последицата е липса на надлежна страна, срещу която може да бъде предявен
иска, както и правен интерес от воденето му от прокурора.
Направеният от СГС извод за допустимост на такъв иск е неправилен и противоречащ на
закона. Затова постановеното решение подлежи на обезсилване, а производството,
образувано по недопустимия иск – на прекратяване.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1279 от 02.09.2020г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по Т.д.
№90/2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по искова молба вх.№4958 от 15.01.2020г. на Софийска
градска прокуратура като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3