Р
Е Ш Е
Н И Е № ............
26.05.2021 година, град Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД,
І граждански
състав, на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря АНГЕЛИНА ДОБРЕВА,
като
разгледа докладваното от Съдията гр.дело№ 159 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Х.Г.П. срещу Т.Г.Г., с която е предявен иск с правно основание
чл.86, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Присъда № 27 от
15.06.2018г., постановена по НОХД № 268/2018г. по описа на Окръжен съд -
Хасково, влязла в законна сила на 03.07.2018г., ответникът е призната за
виновна в това, че на 31.08.2016г. в гр.Любимец, обл.Хасково, при управление на
МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег.№ Х7817АН, нарушила
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на
Гроздан Ангелов П., настъпила на 29.09.2016г. С присъдата на ответника било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от 3 години. Ответникът била лишена и от
правото да управлява МПС за срок от 2 години.
Ищецът бил законен наследник - син на
починалият Г. П.. При настъпване на пътно-транспортното произшествие по вина на
ответника, за управлявания от нея автомобил имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в застрахователно
дружество „БУЛ ИНС”АД, съгласно застрахователна полица № BG /02/ 116001580020,
валидна от 05.06.2016г. до 04.03.2017г. Затова, за обезщетяване на
неимуществените вреди вследствие от смъртта на Гроздан П., ищецът Х.П. завел срещу
застрахователя пряк иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД. С
решение по търг. дело № 203/2018г. на ОС – Хасково застрахователят бил осъден
да заплати на ищеца сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща му Г. П., настъпила вследствие на ПТП,
станало на 31.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.12.2018г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение искът за
присъждане на законна лихва за периода от 29.09.2016г. до 02.12.2018г. бил
отхвърлен, тъй като съдът приел, че застрахователното дружество не отговаря за
лихва за този период от време. Решението на ОС – Хасково било потвърдено с
Решение № 80/04.03.2020г. по възз.т.д. № 696/ 2019г. на Апелативен съд -
Пловдив. На основание влязлото в сила осъдително решение застрахователят
изпълнил задълженията си да плати присъдените в полза на ищеца суми пари за
главница, лихви и разноски.
За периода от време, за който бил
отхвърлен иска за законна лихва, а именно от 29.09.2016г. - датата на
настъпване на резултата от непозволеното увреждане (смъртта на наследодателя на
ищеца), до 03.12.2018г. - датата на попълване на застрахователната преписка с
банковата сметка на правоимащото лице, съдът приел, че застрахователят не
отговаря, поради характера на отговорността му, която е договорна и която е
уредена в правилата на Кодекса за застраховането.
За разлика от договорната отговорност на
застрахователя, отговорността на ответника по настоящото дело била деликтна. Затова
последният дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
която в случая била от датата на уреждането - 29.09.2016г.
Според ищеца, безспорно било, че той е
претърпял неимуществени щети от смъртта на своя баща Г. П., като същите са
компенсирани с определено от съда обезщетение в размер на 100 000 лева, платено
от трето лице - застрахователя, на основание сключения договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобили-стите. Заплащането на
главницата и дължимите, съгласно договора за застраховка и правилата на Кодекса
на застраховането, лихви обаче не освобождавало прекия причинител на вредата от
задължението му да обезщети пострадалото лице за вредите, респ. за лихвата за
забава, за която то не било обезщетено от застрахователя. В случая, лихвата за
забава върху обезщетението за периода от време, който не бил обхванат от
присъдената със съдебния акт лихва по договорната отговорност на
застрахователя, следвало да се заплати именно от прекия причинител на щетата.
Дължимата от последния лихва за периода от 29.09.2016г. - датата на настъпване
на увреждането, до 02.12.2018г. - датата, от която застрахователят дължал и
заплатил лихвата за забава, възлизала на 22083,34 лв. Този размер бил определен
от размера на законната лихва, изчислена на база на присъденото обезщетение в
размер на 100 000 лева за периода от 29.09.2016г. до 02.12.2018г.
Предвид изложеното, от съда се иска да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 22 083,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.09.2016г.
до 02.12.2018г. върху главницата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща му Гроздан П., настъпила на
29.09.2016г., вследствие на непозволено увреждане - ПТП, станало на
31.08.2016г. по вина на ответника.
С отговора си, постъпил в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим. Счита,
че тъй като вземането за лихви е акцесорно, то следва да се предявява по реда и
начина, по който се предявява главното вземане. Недопустимо било главното
вземане да се реализира на основание договорна отговорност, а вземането за
лихви върху главното вземане - на основание деликт. Освен това, вземането за
лихви, в т.ч. и за периода, за който се претендира по настоящата искова молба,
било предявено на основание застрахователния договор по търг.дело № 203/ 2018г.
по описа на Хасковския окръжен съд, и не можело да се предявява повторно, тъй
като с това се накърнявало правилото non bis in idem, т.е. да не се търси едно
и също вземане два пъти.
Ответникът оспорва предявения иск и като
неоснователен. Основанието му произтичало от влязла в сила присъда по НОХД №
268/ 2018г. по описа ОС – Хасково и от влязло в сила решение по т.д. № 203/2018г.
по описа на ОС - Хасково, с което спрямо застрахователя на деликвента бил
уважен иск на настоящия ищец за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018г., като за
претендираната законна лихва за периода от датата на увреждането до
02.12.2018г. искът бил отхвърлен. Претенцията за размера на законната лихва
върху главницата за този последен период, по правната си природа представлявала
самостоятелен иск, макар и за акцесорно вземане.
Ответникът оспорва този иск и с
възражение за погасяването му по
давност. Счита, че давността е изтекла на 29.09.2019г., когато е изтекъл
3-годишен срок от датата на настъпване на вредоносното събитие – 29.09.2016г.
Счита също, че няма основание да се приеме, че давността е прекъсната или е
спряла за определени периоди от време. В процеса по търг.дело № 203/2018г. по
описа на Хасковския окръжен съд ответникът не била конституирана като трето
лице-помагач и съответно не взела участие в него. Следователно, съдебният акт
по него не се ползвал със сила на пресъдено нещо, нито по отношение размера на
главницата /присъденото обезщетение за неимуществени вреди/, нито по отношение
началната дата и размера на присъдената законна лихва; давността през
времетраенето му не била спирала, тъй като между увредения и деликвента нямало
висящ процес относно вземането във времевия период, в който е текла
погасителната давност; това решение няма и установително действие по отношение
на ответника, в т.ч. и по отношение на главното вземане. Освен това, ответникът
възразява и за зле воден процес от ответника, който не навел и не доказал
съществуващи факти и обстоятелства, свързани с много раздалечените отношения
между баща и син, които, ако били установени, щели да мотивират съда да определи
много по-нисък размер обезщетение.
От мотивите на съдебното решение, които
се ползвали с доказателствена сила, се установявало, че претенцията, в частта и
за претендираните лихви за сегашния исков период била отхвърлена единствено
защото възникването на правото на застрахователно обезщетение било обусловено
от представянето от увредения на определен набор документи /чл.106, ал.3 от КЗ/, но и от представяне към тях пред застрахователя и на банковата му сметка.
Това увреденият сторил едва на 03.12.2018г., от когато съдът по търговския спор
му присъдил началния момент на дължимост на законовата лихва върху главницата.
Съгласно разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, не представянето на банковата
сметка поставяло кредиторът /увредения/ в забава и имало за последица това, че
застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Т.е. ако сегашният ищец бил
изпълнил това си задължение, застрахователят щял да заплати лихвата и за
сегашния исков период.
Предвид изложеното, ответникът моли съда
да отхвърли изцяло иска и да му присъди направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
От приетите писмени доказателства се
установява изложената от ищеца и неоспорена от ответника фактическа обстановка,
т.е. спор по фактите няма.
В тази връзка и на основание чл.146,
ал.1, т.3 от ГПК, по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че с решение по търг.дело № 203/2018г. на ОС – Хасково
застрахователят „БУЛ ИНС”АД е осъден да заплати на ищеца сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Г. П.,
настъпила вследствие на ПТП, станало на 31.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.12.2018г. до окончателното й изплащане. Със
същото съдебно решение искът за присъждане на законна лихва за периода от
29.09.2016г. (датата на увреждането) до 02.12.2018г. (датата на сезиране на
застрахователя) е отхвърлен, поради това, че застрахователното дружество не
отговаря за лихва за този период от време.
При така установените факти Съдът намери
предявения иск за допустим, но за неоснователен.
Няма законова пречка да се претендира
акцесорно вземане на основание деликтна отговорност, въпреки че деликвента е
осъден да заплати главно вземане на основание договорна отговорност.
В случая се претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от увреждането до датата на
предявяване на претенция пред застрахователя. Този иск погасява с 3-годишна
давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД. На основание чл.114, ал.3 от ЗЗД, давността
е започнала да тече на датата на настъпване на вредоносното събитие - 29.09.2016г.
и е изтекла на 29.09.2019г. Не се твърди и не се установява давността да е
спирана или прекъсвана. Искът е предявен на 24.02.2021г. и е погасен по давност,
поради което следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски, които се установиха в размер на 1200 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на направените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение – с молба с вх.рег. № 264088/
26.04.2021г., с искане за намаляването им.
Установи се от
представения с отговора договор за правна защита и съдействие, че ответникът е
заплатил възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на 1200,00
лв., в брой. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. При определяне на дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от
предвидените минимални размери в
Наредба № 1/2004г. В случая, съдът намира, че с оглед обема на осъществените
процесуални действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност
на делото, заплатеното от ответника
адвокастко възнаграждение за исковия процес не се явява прекомерно, с оглед нормата
на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде
редуцирано, още повече, че същото не надвишава значително и необосновано
предвидения в Наредбата минимален размер.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.П., с ЕГН: **********, срещу Т.Г.Г.,
с ЕГН: **********, иск за заплащане, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.45 от ЗЗД, на сумата 22 083,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от
29.09.2016г. до 02.12.2018г. върху главницата от 100 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищеца Г. А. П., настъпила на
29.09.2016г., вследствие на непозволено увреждане - ПТП, станало на
31.08.2016г. по вина на ответника.
ОСЪЖДА Х.Г.П., с ЕГН: **********, да заплати на Т.Г.Г., с
ЕГН: **********, сумата 1200 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :