№ 260047 / 31.5.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 31.05.2022г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание Н. 23 март…..…………………….………………… през две хиляди двадесет и втора година……..………….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.
при секретаря Т.И.………………………………и в присъствието Н. прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….…………………………….гр.дело 2112 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът Р.З.И. твърди, че Н. 19.03.2015 година било образувано ДП № 60/2015 година по описа Н. ОДМВР Монтана срещу неизвестен извършител за това, че Н. 19.03.2015 година Н. път ІІ-81 в района Н. ЖП прелеза, транспортира с товарен автомобил и ремарке незаконно добит от другиго дървен материал-престъпление по чл..235,ал.2, вр.с ал.1 от НК. Поддържа, че първоначално е разпитан в качеството Н. свидетел, а Н. 24.06.2016г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235, ал.3, т.2 и 3 вр. с чл.235, ал.1, пр.3 и 5 НК и по чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. Н. 07.09.2016г. му било предявено разследването по образуваното ДП, а Н. 12.11.2016г. е изготвен и внесен от РП Б. обвинителен акт срещу него и още три лица, въз основа Н. който е образувано НОХД 359/2016г. Н. РС Б., което е прекратено поради отвод Н. съдиите от този Районен съд и делото изпратено за разглеждане в Районен съд Монтана Н. 08.12.2016 година. С присъда от 23.06.2017 година по НОХД 1930/2016 година Н. Районен съд Монтана е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. С влязло в сила решение Н. 22.11.2017 година по въззивно НОХД 115/2017 година Н. Окръжен съд Монтана е потвърдена присъдата Н. Районен съд Монтана.
Ищецът твърди, че почти трите години наказателно производство били изпълнени с отрицателни емоции, страх, несигурност, стрес, напрежение, притеснение, неудобство пред обществото, тъй живее в малък град, в който всичко се знае, пострадало името му като професионалист, тъй като обвинението е за престъпление, което е извършил в качеството му Н. лесовъд Н. частна практика. Отделно всичко това довело до сериозни здравословни проблеми - в течение Н. производството по делото получил исхемичен мозъчен инсулт Н. 29.10.2016 година, с временна неработоспособност до 29.08.2017 година и 50% т.н.р., определена с решение Н. ТЕЛК 2452/29.08.2017 година. Ищецът заявява, че лечението Н. заболяването изисква спокойствие, а напрежението непрекъснато растяло, затворил се в себе си, избягвал да излиза из града, защото хората го разпитвали. Горните обстоятелства се отразили и Н. членовете Н. семейството му, които негласно били въвлечени във всичко това и преживявали с него физическите и морални болки и страдания, грижели се за него, търпяли всички негативи.
Тези болки и страдания представляват неимуществени вреди, вследствие обвинението в извършване Н. престъпления, за които е оправдан, които оценява Н. сумата от 24 900 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника Н. основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, със законните последици.
Моли съда, Н. основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати за причинените неимуществени вреди сумата от 24 900 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила Н. присъдата, 22.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П. Н. Р. Б. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че приложената епикриза, както и другите медицински документи не доказват наличието Н. влошено здравословно състояние като единствена последица от повдигнатите обвинения. Алтернативно, ако съдът не приеме гореизложените съображения оспорва претендирания размер Н. обезщетение от 24 900 лева, като завишен.
В хода Н. съдебното дирене са представени писмени доказателства, приложено е НОХД 1930/2016 година по описа Н. РС Монтана, ведно с приложеното към него ДП; събрани са и гласни доказателства. По искане Н. ищеца е изслушано заключение Н. вещо лице, което да установи причинната връзка между изживяното от ищеца стресово натоварване и увредата Н. здравословното му състояние. От тях се установи следната фактическа обстановка :
Н. 19.03.2015 година е образувано ДП 60 по описа Н. ОД Н. МВР Монтана за 2015 година с първото процесуално действие – претърсване и изземване Н. дървесина, открита при проверка в товарен автомобил в района Н. жп прелеза в град Б.. Досъдебното производство първоначално е образувано и водено срещу неизвестен извършител. Н. 23.03.2015 година ищецът е разпитан като свидетел. В хода Н. разследването е установено, че е съпричастен към извършеното престъпление и Н. 24.06.2016 година е привлечен като обвиняем за това, че Н. 18/19.03.2015 година в землището Н. с.Г. в съучастие с Д. А. и П. Т. в качеството му Н. лесовъд Н. частна практика се възползвал от служебното си положение и чрез използване Н. документ с невярно съдържание, без редовно писмено позволително добил и извозил 42 простр.куб. метра дърва за огрев – престъпление по чл.235, ал.3, т.2 и 3 във връзка с чл.235, ал.1, предл. трето и пето НК, както и че за времето от 18.03.2015 до 23.04.2015 година при условията Н. продължавано престъпление сам и в съучастие с Радка Василева в качеството му Н. длъжностно лице в кръга Н. службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства с цел документите да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 НК. За първото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 5 000 до 15 000 лева, а за второто – лишаване от свобода до 5 години.
Н. 14.11.2016 година е внесен обвинителен акт в съда. Пред първата инстанция за проведени няколко заседание, първото от които Н. 18.01.2017 година. Ищецът е участвал лично във всяко от откритите съдебни заседания, включително и по тези, провели се в периода Н. временната му нетрудоспособност (29.10.2016 – 29.08.2017 година). Н. 23.06.2017 година е постановена оправдателна присъда, която е протестирана от РП – Б.. Н. 15.09.2017 година е образувано ВНОХД 115/2017 година, по което Н. 22.11.2017 година е постановено решение, с което оправдателната присъда е потвърдена.
Към момента Н. повдигане Н. обвинението, ищецът е бил Н. възраст 45 години. Последният упражнява лесовъдска практика. Семеен с, две деца. Според показанията Н. разпитаните свидетели, бил известен в обществото – лично чрез собствената си дейност, както и чрез съпругата си, която в процесния период заемала длъжност заместник кмет Н. Община Б.. Свидетелите го описват като лъчезарен, общителен човек. След започване Н. наказателното производство, се затворил в себе си, отказвал да общува с хора. Съпругата му дава сведения, че поведението му се променило „след арестуването”, но от материалите по делото е видно, че ищецът не е арестуван, не е задържан по ЗМВР. Единствено в деня, след констатиране Н. незаконната сеч, е придружен до РУ, където доброволно предал находящи се в него документи и притежаваната контролна горска марка. В хода Н. цялото наказателно производство и по – точно след привличането му като обвиняем, по отношение Н. него била взета мярка за неотклонение „подписка”.
Н. 29.10.2016 година ищецът получил исхемичен мозъчен инсулт във ВБС. Лекуван е стационарно от 29.10.2016 до 02.11.2016 година. С експертно решение е определена временна неработоспособност до 29.08.2017 година и е определена степен Н. увреждане 50 % т.н.р. От представената медицинска документация е видно, че от няколко години бил с повишени стойности Н. кръвното налягане. Между страните не е налице спор по отношение Н. регистрирания здравословен инцидент. Ето защо и поради отказ Н. невролозите, работещи Н. територията Н. Областите Монтана, Видин, Враца и Плевен да изготвят съдебно медицинска експертиза, такава бе изготвена от съдебен психолог със задача да установи причинно – следствената връзка между провежданото наказателно производство срещу ищеца и преживения мозъчен инсулт. Вещото лице е категорично, че всяко лице, поставено в такава ситуация, преживява стрес, напрежение, тревога. Тези психични преживявания по принцип са в състояние да влошат налично заболяване или да предизвикат такова, както и да повлияят негативно Н. оздравителния процес.
Така възприетите от съда факти обосновават извод за основателност Н. предявения иск по чл.2 ЗОДОВ, макар и не в пълния му размер.
Общ принцип в правото е, че всеки дължи обезвреда Н. причинените виновно щети. Общият случай Н. деликтна отговорност е регламентиран в ЗЗД, а за вреди, причинени от актове и действия Н. държавната администрация, в т.ч. и Н. правораздавателните такива – от ЗОДОВ. Н. обезщетение подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в конкретния случай. Незаконността Н. обвинението в случая се установява от факта Н. влязлата в сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Държавата, в лицето Н. прокуратурата, е упражнила наказателна репресия срещу Р.И., без да са налице достатъчно доказателства за обвиняването му в извършване Н. престъпление. В резултат Н. последния е било повдигнато обвинение, взета е мярка за неотклонение и е третиран като обвиняем в продължение Н. една година и пет месеца. Това състояние е дало отражение с негативни последици както върху личността Н. самия ищец, върху достойнството му, така и върху името, с което се ползва в обществото; върху семейния му и професионален живот. Всичко това причинило Н. И. тревоги и страдания. Съдът отчита това, като пряка последица от повдигнатото незаконно обвинение. Налице е и влошаване Н. здравословното състояние Н. ищеца през процесния период. Няма как да бъде установено с категоричност дали получения мозъчен инсулт е в резултат Н. повдигнатото обвинение, но както е посочило и вещото лице типичните за ситуацията изживявания като стрес, тревожност са от естество да влошат състоянието при налично заболяване, както и да причинят такова.
Съдебната практика приема, че когато е налице повдигнато обвинение и след това оправдаване, безспорно са налице основания, които ангажират отговорността Н. държавата по ЗОДОВ, тъй като е нормално при това положение човек да изпитва смут, да се притеснява, да е стресиран и да изпитва негативни емоции. Изложените по – горе обстоятелства обуславят наличието Н. неимуществени вреди за ищеца като пряка последица от обвинението. При определяне размера Н. обезщетението за тях съдът съобразява обществения критерий за справедливост като отчита характера и степента Н. увреждане; начина и обстоятелствата, при които е получено; последиците, продължителността, степен Н. интензитет, възраст, обществено и социално положение. В конкретния случай ищецът е млад човек. Семейството му е известно сред обществеността Н. малък град като Б., както поради дейността, която упражнява самия ищец, така и поради публичната длъжност, която е заемала съпругата му в процесния период. Ищецът е имал качеството обвиняем и подсъдим в продължение Н. една година и пет месеца, през който период се е влошило и здравословното му състояние. Обвинен е в извършване Н. две престъпления, едно от които тежко умишлено. Както е посочено в Решение 344/24.11.2014 година по г.д.2378/2014 IV г.о Н. ВКС, „незаконното обвинение в извършване Н. престъпление Н. лица, упражняващи професии, към които обществените изисквания са завишени, има по – силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по – голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване Н. умишлено престъпление от сферата Н. тяхната професионална реализация”. Както бе отбелязано и по – горе, ищецът е регистриран лесовъд. В последните години обществото е чувствително по темата за опазване Н. горите и незаконния добив Н. дървесина от тях, а повдигнатото Н. ищеца обвинение е за именно такова престъпление. Справедливостта изисква сходно разрешаване Н. аналогични случаи, като израз Н. общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда Н. неимуществени вреди от един и същи вид (Р 214/2018 по г.д.3921/17 IV г.о. Н. ВКС). За едно от престъпленията – това по чл.311 НК, ищецът е обвинен да го е извършил в съучастие с лицето Радка Василева. Последната вече е реализирала правата си по ЗОДОВ и с Р 126 от 28.10.2020 година по гр.д.4374/2019 III г.о Върховният касационен съд е определил като справедливо обезщетение в размер Н. 7 000 лева. В конкретния случай ищецът е бил обвинен не само в извършване Н. престъпление в съучастие с Василева по чл.311 НК, но и в извършване Н. тежко умишлено престъпление по чл.235 НК, квалифициращ състав. Отчитайки всички изброени по – горе фактори, съдът намира, че паричният еквивалент Н. неимущественото увреждане Н. ищеца следва да бъде в размер Н. 9 500.00 лева, поради което и предявеният иск за обезщетение по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е основателен до посочения размер. При този изход Н. делото, ищецът има право и Н. разноски, направени в настоящото производство съразмерно Н. уважената част от иска.
При такъв разбор Н. доказателствата , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата Н. Р. Б. да заплати Н. Р.З.И. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, пл. Свобода №3 ет.3 ап.3 бл.Младост сумата от 9 500.00 лева, представляваща обезщетение Н. основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.235, ал.3, т.2 и 3 във връзка с чл.235, ал.1, предл. трето и пето НК и по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2017 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 539.86 лева – разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част до предявената от 24 900.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от получаване Н. съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: