Решение по дело №593/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 126
Дата: 4 април 2024 г. (в сила от 4 април 2024 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20231800100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20231800100593 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. А.
Г. с ЕГН: ********** и А. А. Г. с ЕГН: ********** и двамата от гр. С.
срещу И. А. Г. с ЕГН: ********** от гр. Е. П., с която е предявен иск
с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под
пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в
следствие на заболяване с водеща диагноза „Параноидна шизофрения-
непрекъснато протичане. Изразен устойчив дифицит. Халюцинаторно-
параноиден синдром в етап на парафренизация”. При условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС.
В исковата молба се излага, че ответникът е брат на ищците и
страда от психическо заболяване, с диагноза „Шизофрения“, съгласно
Експертно решение № .... от Ц. з. п. з. – С., за което му е определена
91% трайна неработоспособност, без чужда помощ и пожизнен срок.
Ищците посочват, че заболяването на ответника датира от 1995
година, а през годините многократно е лекуван в различни лечебни
заведения. От 1999 г. за него се грижели родителите му, до тяхната
смърт през 2022 г. В резултат на психичното си заболяване се твърди,
че И. Г. не е в състояние да разбира свойството и значението на
1
действията си и не може да се грижи за своите работи и интереси,
поради което лесно може да бъде обект на измама.
На ответника И. А. Г. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба.
Контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура не е
изразила становище по исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. К. поддържат исковата
молба, изразявайки становище за поставянето на ответника под пълно,
евентуално под ограничено запрещение.
Контролиращата страна Софийски окръжна прокуратура, чрез
прокурор М. изразява становище за основателност на иска.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за
установено следното:
От представено удостоверение за съпруг и родствени връзки-
изх. № ...../........ г. на О. Е. П. се установява, че ищците А. А. Г. и В. А.
Г. са брат и сестра на ответника И. А. Г..
От представената медицинска документация – епикризи,
издадени от Областен диспансер за психични заболявания със
стационар С.-о. ЕООД, епикризи от „Ц. з. п. з.“ ЕООД, амбулаторни
листове се установява, че ответникът е лекуван многократно в
посочените лечебни заведения, с поставена диагноза „Параноидна
шизофрения“.
От представено ЕР № .... от .../...... г. на „Ц. з. п. з. - С.“ ЕООД се
установява, че на ответника И. А. Г. е определена 91% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ, с пожизнен срок.
По делото е разпитан свидетеля Ц. С. С., който дава показания,
че познава ответника И. Г. от 10 години и знае, че страда от психично
заболяване – шизофрения. Според свидетеля И. има нужда някой да се
грижи за него, тъй като е лесно манипулативен и се доверява.
Сключил няколко договора с мобилни оператори, без да може да
прецени последиците като действа импулсивно. Свидетелят съобщава,
че ответникът има назначена постоянна терапия с медикаменти, но не
ги пие редовно и трябва някой постоянно да му напомня.
2
От разпита на свидетелката К. А. Н. се установява, че познава
ответника от 1995 година като знае, че страда от психично заболяване
– шизофрения. Според свидетелката с ответника не може да се
проведе нормален разговор на по-сериозна тема. Докато са били живи
родителите му, те са се грижили за него, а след тяхната смърт грижи
полагат ищците по делото. Според свидетелката И. Г. не е адекватен и
може да подпише някакъв документ без да се замисли за
съдържанието му.
Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло. Според
заключението на вещото лице д-р Ц. П. ответникът страда от
„Параноидна шизофрения, Хроничен ход, устойчив дефицит“. В
резултат на това си заболяване и сегашното му състояние, не може сам
да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Прогнозата на
заболяването е песимистична, не може да се възстанови изходното
състояние на личността, но може единствено да се поддържа на това
ниво.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на И. А. Г.. Същият е ориентиран за собствена личност, отговаря на
зададени въпроси, но с нарушения и с разкъсан мисловен процес.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от брата и
сестрата на ответника, които са активно легитимирани, с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и
степента на заболяването на ответника същият следва да бъде
поставен под ограничено запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните
3
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение.
Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на
правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а
за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.
Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.
Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави
болния недееспособен, а болестното състояние заедно с
невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание
за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави
едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на
ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от
РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС
210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от
Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. Разпоредбата на чл. 12 от
Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на
хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на
живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия.
Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на
тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за
защита и подкрепа, чрез които да се осигурява личния избор на лицето
според неговите желания и предпочитания.
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
4
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В случая поставянето на ответника под ограничено запрещение, с
оглед състоянието му би охранило интересите му, тъй като
назначеният попечител би могъл да окаже защита на неговите
интереси и да потвърди волята му или да откаже да направи това.
От събраните в производството доказателства безспорно се
установи, че ответникът страда от психично заболяване – параноидна
шизофрения. Според заключението на вещото лице степента на
заболяването при освидетелствания е такава, че го ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е
първият критерий- медицински за признаването му за недееспособен
по чл. 5 от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Наличното заболяване е пречка в пълен обем
той сам до полага грижи за себе си и да защитава своите интереси. От
показанията на свидетелите Ц. С. С. и К. А. Н., които съдът кредитира
като правдиви и обективни се установи, че И. Г. лесно се поддава на
манипулации от други лица, доверява се и не може да преценява
последиците на действията си, тъй като действа импулсивно. Според
свид. Цветан Савов ответникът има назначена постоянна терапия с
медикаменти, но не ги приема редовно и е необходимо някой
постоянно да го подсеща за това.
С оглед събраните доказателства съдът намира, че състоянието на
ответника не е така тежко - от непосредствените впечатления на
съдебния състав, както и от заключението на съдебно психиатричната
експертиза е видно, че ответникът е ориентиран, но заболяването е
нанесло дефицити в някои мисловни процеси, в това число
параноидни идеи за унищожение и преследване.
От всичко това, съдът достига до извод, че към настоящият
момент неговите възможности са частично ограничени в степен,
обуславяща поставянето му под ограничено запрещение.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. А. Г. с
ЕГН: ********** от гр. Е. П., обл. С., ул. „П. Р. С.“ №...

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество и попечителство при О. Е. П.,
обл. Софийска за изпълнение на процедурата по чл.155 и сл. от СК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6