Р Е
Ш Е Н И Е
№
352 Дата 26.11.2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 6.11.2019 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 543 по описа за 2019 година
Производството
е по чл.
258 и сл. ГПК във връзка с
чл.613а,ал.1 ТЗ.
Образувано
е по въззивната
жалба на жалбоподателите „М.И. „ООД *** ,Република И. и „ М. И. Б.
„ООД ***, представлявани от процесуалният си
представител адвокат А.К.
против Решение № 93 от 12.07.2019 г.,
постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг.дело№ 66/2010 г.
В хода на въззивното производство въззивната жалба,подадена от жалбоподателя „М.И.Б.
„ООД- *** бе оттеглена. В тази част
производството по делото бе прекратено с влязло в сила Определение № 399 от 02.10.2019 г., постановено от ПАС по
въззивно търг.дело № 543/2019 г.
Въззивното производство е висящо по отношение на въззивната жалба,подадена от
адвокат Ал.К. в качеството си на
пълномощник на „М.И. „ООД- ***,
Република И..
По
силата на обжалваното решение първоинстанционният съд на основание чл.632,ал.5 във връзка с ал.1 ТЗ е
спрял производството по несъстоятелност срещу длъжника „Б. М. –С..
Решението е обжалвано от кредитора „М. И. „ООД- ***, Република И. с подробни
оплаквания за неговата незаконосъобразност.
Претендира се отмяната на решението и отмяна на спирането на производството по несъстоятелност.
Синдика на несъстоятелния длъжник И. К. поддържа писмен отговор, съгласно който
жалбата е основателна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната
жалба оплаквания, намира за установено следното:
За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че
наличното имущество на длъжника не е
достатъчно за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност.
До
този си извод съдът е стигнал,
тълкувайки понятието „налично
имущество“, което според съда
включва само“ наличните парични средства / в касата или в банковите
сметки/ на длъжника, но не и останалото
имущество“.
Казано по друг начин-ако в касата на
дружеството-длъжник или по банковите му
сметки има парични средства –
производството по осребряване на имуществото може да
продължи. Ако обаче няма налични
парични средства – производството
по несъстоятелност – спира. И ако
не бъде направено искане за
възобновяване на производството в едногодишния срок от вписване на
решението по чл.632,ал.1 ТЗ – производството по несъстоятелност ще бъде
прекратено.
Това
стеснително тълкуване на понятието „ налично имущество“ е тълкуване
контра легем, тъй като обезсмисля всички разпоредби в Глава –Четиридесет и
шеста на ТЗ „ Осребряване на имущество“. Съгласно чл.716,ал.1 ТЗ недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части,вещните и другите имуществени
права от масата на несъстоятелността се
превръщат в пари.
От
представения пред настоящата
инстанция оценителски доклад за определяне
пазарната стойност на недвижимото
и движимо имущество се установява , че
длъжника има налично имущество,което подлежи на
осребряване.
Съдът не коментира определената от вещото лице пазарна стойност на
имуществото ,която към настоящия момент не е актуална. Това е извън
предмета на спора по настоящото дело.
Следва обаче да се отчете, че
дружеството-длъжник притежава
недвижими имоти, представляващи производствена база. В доклада
са посочени , че в нея се включват мелница със застроена площ от 882 кв.м. застроена площ, трошачно със застроена площ78 кв.м.,
склад-ГСМ-50 кв.м.,работилница 119 кв.м. застроена площ,административно-битова
сграда със застроена площ от184 кв.м.,Х. л. с застроена площ102 кв.м,склад за
готова продукция с площ от 605 кв.м.,нов склад от 352 кв.м. Наред с това в оценителския доклад е посочена и втора обособена част, включваща
машини и съоръжения. В тази част се включват валцова мелница,/ ролер преса/,
магнитен сепаратор, метален детектор, сушилен барабан с горелка , Вибро сито,
Кантар електронен -60 тона, Челюстна трошачка.
Към тази производствена база и особено към машините и съоръженията вероятно има пазарен интерес, но дали това
предположение е вярно – това зависи от бъдещи процедури по реализация на
имуществото.
Изложеното дотук обосновава извода
,че длъжника има налично имущество,
което може да бъде осребрено,така че да послужи за удовлетворяване на
кредиторите.
С
определение № 371 от 11.06.2019 г. постановено по чл.629б ТЗ е определил
депозит в общ размер на
110 000лева, восим в 7-дневен срок от вписване на
определението в книгата по
чл.634в ТЗ. Съдът е приел изцяло
мнението на синдика,което не го обвързва, че месечните разходи за
производството за шестмесечен период от време са около 50 000 лева.
И пак по
„преценка „ синдика са необходими
още „над 60 000 лева за адвокатски възнаграждения по съдебни и
изпълнителни дела – „някои висящи ,а други предстоящи“. Без затруднение може да
се констатира, че адвокатските възнаграждения за период от 6 месеца, за определянето на които синдикът проявява похвална грижа се отнасят
за една и съща адвокатска кантора.
По отношение на възнаграждението ,то на синдика за шестмесечния период от време е осигурен авансово
„абонамент“ от 18 000 лева,без да е
ясно каква е извършената от него работа.
От друга страна размера на „очакваните „ разноски по несъстоятелността
е определен ,но не на базата на
конкретни съдебни и изпълнителни дела , а за дела,някои от „ които висящи, а други предстоящи“. Синдика дори не е направил
справка за висящите дела и какви суми се
дължат по тях като ДТ и други разноски. Повече от ясно е,че синдика е определил „очакваните разходи „ в размер на
60 000 лева „окомерно“,при това за шест месечен период от време,който е
продължителен.
Съдът не е обвързан от мнението на синдика и е следвало
да съобрази ,че производството по
несъстоятелност няма за цел да гарантира интересите на синдика, а удовлетворяване на кредиторите на
длъжника.
ПАС счита, че размера на
определения депозит е завишен и съдът неправилно е приел мнението на синдика особено за
окачваните разноски. Освен това период
от 6 месеца е твърде продължителен и в
един по-кратък срок разходите
могат да се прогнозират с по-голяма точност най-вече с оглед на
висящите дела.
Тезата на жалбоподателя, че кредиторите
участват в производството по
несъстоятелност за да получават пари,а
не да дават пари е крайност, която въззивният съд не споделя. В разпоредбата на чл.629б ТЗ е употребен
израза „предплатена сума“, т.е. предплата за бъдещи разходи. Какъв ще бъде размера на депозита и срока, в който трябва да се плати следва да се определи от съдът по несъстоятелността,а не от
въззивният съд, който няма това правомощие в производството по чл.632 ТЗ.
В това производство въззивният съд констатира, че определения депозит
в общ размер на 110 000 лева е завишен и в този смисъл незаконосъобразно определения
размер на депозита- не може да бъде основание за спиране на производството
по несъстоятелност. Същото следва да
продължи във фазата по осребряване
на имуществото на длъжника.
Във въззивната жалба се правят оплаквания ,които изцяло се
отнасят до постановеното Определение № 282 от 02.05.2019 г.,постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело№ 66/2010 г. С
влязло в сила определение съдът не е разрешил на синдика на „Б. М. С.“ АД /в несъстоятелност/ да пристъпи към продажба на имущество на
длъжника,представляващо движими вещи.
Оплакванията, изложени във въззивната
жалба се отнасят до това определение, което е окончателно и не може да се ревизира.
Това първо и второ: тези въпроси са извън предмета на спора по чл.632,ал.1 ТЗ,, а той е: налице ли е основание за спиране на производството по несъстоятелност
поради липса на налично имущество на длъжника ,достатъчно да покрие разходите.
Обжалваното решение следва да се отмени като след влизането му в сила делото
следва да се върне на Пазарджишкият окръжен съд
за продължаване на производството по несъстоятелност на длъжника „Б.М.С. „АД- в н.
По
тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 93 от 12.07.2019 г.постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело №
66/2010г., с което производството по несъстоятелност на „Б. М.-С.“АД, ЕИК. е спряно на основание чл.632,ал.5
във връзка с ал.1 ТЗ.
Заверен препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията за вписването му в Търговския регистър.
Решението да се впише в книгата по чл.634 в от ТЗ.
След
влизането на решението в сила - делото да се върне на Пазарджишкият Окръжен съд
за продължаване на производството по несъстоятелност на „Б.-М. С.“АД /н/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.