Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 143 13.02.2023 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров
адм. дело номер 2104 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на И.С.Т.,
ЕГН ********** *** Миладинови, бл.9, ет.6, ап.28 срещу Заповед № 22-0769-001182/07.10.2022г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“
от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор Пътна
полиция – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано от
06.10.2022г.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на
процесуалноправни норми, изразили се в изготвяне на
индивидуален административен акт несъдържащ мотиви за наложената ПАМ, както и
за продължителността на същата. Сочи се, че жалбоподателят е бил санкциониран
за деянието по наказателен ред, като изтърпява наложените му наказания.
Възраженията, изложени в жалбата се поддържат и в
о.с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Р., която представя и
допълнителни писмени доказателства, а именно жалба на Миланка Терзиева, съпруга
на жалбоподателя до началника на „сектор КАТ Бургас“ при ОД на МВР Бургас
Протокол № 3582/18.10.2022г. по наказателно дело от общ характер № 3871 по
описа на БРС за 2022г. и отговор на Началника на сектор Пътна полиция по повод
писмото на Миланка Терзиева.
Ответникът – полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция не се явява лично и не се
представлява в настоящото производство, не изразява изрично становище.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на 2 РУ при ОДМВР - Бургас е съставило АУАН, сериен №
337031/06.10.2022г., за това че на 06.10.2022г. около 20,00 часа в гр. Бургас,
кв. Изгрев, до бл.9 в посока бл.67, управлявал собственото си МПС – Пежо 207 с
рег. № А 1753 НВ след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер
7510 сер.№ARNA- 0187, като му бил връчен и талон за изследване № 136895.
Актът бил подписан от страна на нарушителя
без възражения.
В допълнение, видно от талон за изследване
Приложение №1 към Наредба №1 от 19 юли, 2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредбата), същият удостоверил с подписа си желанието си да бъде
изпробван с доказателствен анализатор, като му било указано да се яви в Спешен
център на УМБАЛ Бургас. Екземпляр от същия талон му бил връчен на 06.10.2022г.
в 20,35 часа.
По делото е представено копие на цитирания
АУАН (л.6), ведно с цитирания талон за изследване.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 22-0769-001182/07.10.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а б. „б“ от ЗДвП
– Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година,
считано от 06.10.2022г. Обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ била връчена на жалбоподателя Т. на 22.11.2022г., за което е
направено отбелязване на гърба на същата (л.27 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалния закон и при липса на материалноправните предпоставки за издаването
й.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания адм. акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в установената от
закона форма, при спазване на административно- производствените
правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-1821/26.04.2022г.
на директора на ОД на МВР – Бургас (л.20). По
силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно
заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да издава ЗППАМ по
ЗДвП. Не се спори и относно това, че органът е надлежно упълномощен със Заповед
№251з-1821/26.04.2022г. от директорът на ОД на МВР Бургас в нейната т. 1.8.
Поради изложеното оспорената заповед за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган при спазване на формата за действителност и
при липса на допуснати съществени нарушения, засягащи валидността й, поради
което обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е
нищожна.
Съгласно чл.171, ал.1 ЗДвП волеизявлението за налагане
на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда
и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал.
2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на
акта.
В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171,
т. 2а б. "б"от ЗДвП. Съгласно този текст „за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година;
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, посоченото в същата фактическо основание, че на
06.10.2022г. Т. е управлявал МПС, като е бил тестван с техническо средство
Дрегер, отчел 1,45% промила алкохол в издишания въздух, за което обстоятелство
е положил подпис в съставения при проверката талон за изследване сер. №
136895/06.10.2022г. (л.9).
Административният орган е приел, че водачът е
осъществил състав на нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, съответно, че е
осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2 а б. "б" от ЗДвП.
Следователно при тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане
на мярката е управление на собствено на жалбоподателя пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като е бил изпробван с
техническо средство, установяващо концентрацията на алкохол в кръвта.
Нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното
производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В
качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал годни
доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган,
отразени в АУАН сер № 337031/06.10.2022г. Същият не твърди, че се е явил в
УМБАЛ и не е бил тестван по причини, стоящи извън него. Напротив, от
представения протокол за одобрено споразумение, постигнато с Районна Прокуратура
Бургас, същият е признал съставомерните факти, които се явяват основание и за
налагане на оспорената ПАМ.
Нормата на чл.171, т.2а б. “б“ от ЗДвП съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Т.е. всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение, т.е. не са изискуеми при условията на
кумулативност като всеки един е достатъчен да предостави изискуемото основание
за прилагане на ПАМ. В този смисъл констатираната концентрация на алкохол в
кръвта с Дрегер сама по себе си е основание за налагане на оспорената ПАМ, като
единствен способ за елиминиране на предпоставките за това се явява извършването
на изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му. Предвид така изложеното и липсата на годни
доказателства, установяващи опорочаване производството по вземането на проба за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта от страна на дл. лица, издали
талона за изследване, налагането на процесната ПАМ се явява правилно и
обосновано.
За пълнота на изложението съдебният състав излага
съображения и относно законосъобразността и обосноваността на наложената мярка.
В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е
предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца
до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената
ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ
за срок от една година. Същият надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП,
което обстоятелство е било обосновано с високата степен на обществена опасност
на деянието, доколкото по случая било образувано бързо наказателно производство
от общ характер 3292, ЗМ - 815 - 04 - РУ Бургас.
Съгласно изискването на закона продължителността
следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти
и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е
валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при
условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност
е извън компетенциите на съдебния състав.
В конкретния случай обаче се касае за действие на
органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като
органът е определил продължителността на същата, излагайки мотиви за това. Т.е.
налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в
конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на
възможния максимум, като е обоснована. В този случай не може да се твърди, че
максималния срок на определената продължителност на ПАМ уврежда правото на
защита на жалбоподателя. В този смисъл, съдът констатира като спазена
разпоредбата на чл.59, ал.1 АПК изискваща пълно мотивиране на постановения акт,
включително на продължителността на наложената ПАМ, която определя в най-голяма
степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя. По тази
причина липсва основание за отмяна на оспорената заповед.
На последно място съдебният състав е длъжен да извърши
и преценка за пропорционалност на наложената ПАМ, която преценка най-общо се
изразява в претегляне на личните причини за ограничаване или неналагане на ПАМ
от една страна и обществения интерес от налагането й от друга. Израз на
преценката за правилното му прилагане е проверката на възможността целените с
ПАМ резултати да бъдат постигнати с други средства с по-нисък интензитет. Целта
на конкретната ПАМ е да ограничи достъпа на нарушителя до превозно средство в
периода на изтърпяване на наказанието от страна на нарушителя, като не е
задължително наличието на пълно съвпадение в периодите. Липсва друго средство
освен спиране на превозното средство от движение, т.е. временно прекратяване на
регистрацията му, чрез който целеният резултат да бъде постигнат. В конкретния
случай се сочи, че ПАМ засяга и права на трето лице – съпругата на
жалбоподателя. Съдебният състав в тази връзка следва да прецени пропорционална
ли е и самата продължителността на мярката, на тежестта на допуснатото
нарушение и постигнат ли е изискуемия по чл.6 АПК баланс в настоящото
производство между защитения обществен интерес и имуществените права на трети
лица. В тази връзка съдебният състав е дал указания за тежестта на доказване,
като е указал на страните, че позитивните факти и обстоятелства, стоящи извън
фактическите основания за издаване на оспорената заповед, подлежат на доказване
от страната, която се позовава на тях, в случай че черпи изгодни за себе си
основания. В тази връзка в тежест на жалбоподателя е било да докаже както
обстоятелството, че автомобилът е СИО, т.е. е закупен по време на брака, така и
обстоятелството, че съпругата му притежава СУМПС, т.е. правоспособна е да
управлява същото МПС, както и това че неин роднина страда от глаукома и това
заболяване изисква ежедневното му транспортиране по медицински причини.
Доколкото в жалбата само са наведени доводи и не е проведено пълно доказване на
тези факти, съдебният състав не е в състояние да ги възприеме, като
несъобразени от страна на органа при преценка съразмерността на ПАМ и
обосноваността на нейната продължителност.
Като е определил продължителността на наложената ПАМ
на предвидения в закона максимум, съдът намира така индивидуализираната
мярка за съответна на съдържащата се в
чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Предвид
наличието на данни за високата степен на обществена опасност на деянието установимо
с влязъл в сила протокол за одобряване на споразумение, одобрен от БРС, с който
жалбоподателят се е признал за виновен в извършването на престъпление по
чл.343б, ал.1 НК, което доказва изложеното, че деянието се отличава с висока
степен на обществена опасност и не представлява административно нарушение,
поради което тази част от мотивите на посочената заповед се явява обоснована и
доказана.
В обобщение следва да бъде казано, че оспорената
заповед съдържа относимите фактически и правни основания за постановяването й,
като продължителността на самата ПАМ също е мотивирана, постановена е при
недопускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
материалния закон, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената
заповед, с която е приложена принудителната административна мярка -
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година“ като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния
закон, е законосъобразна, а жалбата на И.Т. *** е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК,
Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Т., ЕГН ********** ***
Миладинови, бл.9, ет.6, ап.28 срещу Заповед № 22-0769-001182/07.10.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор Пътна
полиция – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано от
06.10.2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
СЪДИЯ: