Решение по дело №656/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260597
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120100656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                05.11.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На  пети октомври                                            през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 656 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника П.Ж.М., с адрес: ***, и адрес, посочен в исковата молба: град Свиленград,  кв. „Г. Бенковски“ 13, че дължи на ищеца по договор №  за паричен заем № 5433789 от 21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1 204, 09 лева, представляваща главница, сумата 167, 07 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.05.2018 година до 19.01.2019 година, сумата 478, 10 лева, представляваща неустойка, сумата 473, 06 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата 220 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията, сумата 33,81 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20.01.2019 година, която е датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 03.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК от 14.11.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            От името на ищеца, чрез процесуалния му представител, е посочено, че заповедта по чл. 410 от ГПК е издадена на основание договор за заем № 5433789 от 21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, от една страна като заемодател, и П.Ж.М. от друга, като заемател. Посочено е, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние и договора е сключен като електронен документ. Ищецът счита, че при подписване на договора са спазени нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронната търговия и Закона за задълженията и договорите.

            По отношение на договора е посочено още, че заемателят е длъжен да запази всички документи, които са му изпратени по електронната поща, посочена в договора, на хард диска на компютъра си, на СD или друг трае носител, както и да ги съхранява до приключване изпълнението на договора. Процесуалният представител на ищеца излага още, че всички документи са изпрати на ответника в PDF формат, както и че форматът им не позволява да бъде извършена корекция. „

            Ищецът твърди, че с подписване на договора за заем ответникът е удостоверил получаване на сумата, уговорена в договора и договорът има силата на разписка.

            В исковата молба по отношение на конкретния договор е посочено още, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че договорът е сключен на 24.01.2018 година, с което е допусната техническа грешка, тъй като договорът е сключен на 21.04.2018 година. В тази насока посочва, че съвпадат всички останали реквизити на договора – номер, страни, предмет  и съдържание. Поради това ищецът отправя искане да бъде прието, че договорът, за който е издадена заповедта за изпълнение е идентичен с договора, за който е предявен искът по чл. 422 от ГПК.

            Задълженията по посочения договор са прехвърлени на ищеца от заемателя с Приложение № 1 от 03.06.2019 година, подписано към Рамков договор за цесия 01.12.2016 година. В исковата молба ищецът не твърди, че ответникът е уведомен за цесията преди подаването й и отправя искане уведомлението за това да му бъде връчено с връчване на препис от исковата молба.

            Процесуалният представител на ищеца твърди, че с подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер от 1500 лева чрез усвояването й от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. Заемателят се задължил да върне сума в общ размер от 1 762, 92 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер 264, 18 лева. Посочената вноска включва главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи. В исковата молба е уточнено, че  заемателят е уведомен за възможността размерите на задълженията му по договора да се увеличат, в случай, че не погасява дълга си.  По отношение на договорната лихва е посочено, че е начислена в размер от 167, 07 лева за периода от 24.05.2018 година, която е датата на първата вноска по договора,  до 19.01.2019 година, която е датата на последния падеж по договора. Посочено, че заемателят се е възползвал от правото да поиска експресно разглеждане на документи, с което е задължен да заплати и такса за това  в размер от 473, 06 лева.

            В исковата молба е посочено, че  по договора ищецът е извършвал плащания в размер от 695 лева и към датата на подаване на исковата молба дължимата главница е в размер от 1 204, 09 лева.

            На следващо място в исковата молба е посочено, че ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора /поръчител физическо лице, което отговаря на определени изисквания или банкова гаранция/, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 614, 70  лв., с което размерът на погасителната вноска е 332, 48 лева.

            В исковата молба е посочено, че дължимата към датата на подаване на исковата молба неустойка е в размер от 478,10 лева.

            На следващо място в исковата молба е посочено, че ответникът се е запознал с Тарифата на „Вива Кредит“ ООД и съгласно нея, в случай на неизпълнение на задълженията, дължи заплащане на определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани, писма, електронни съобщения, разходи за дейността на служител / лице, което да осъществява дейността по администриране събирането на задълженията. На това основание е начислена задължение в размер от 220 лева.

            Поради неизпълнение на задълженията за заплащане ответникът дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер от 33, 81 лева  за периода от 20.01.2013 година – денят, следващ деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението на 24.09.2019 година.

            Ищецът претендира присъждане и на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба  ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.И.Б., Адвокатска колегия – Русе, дава писмен отговор на предявения иск и прави възражение по допустимостта на иска, което обосновава с довода, че не съвпадат датите, на които е подписан договора за заем, посочени съответно в заявлението за издаване на заповед и исковата молба. По тези подробно изложени съображения счита, че не е налице идентичност на основанията в двете производства – заповедно и исково в конкретния случай.

            От името на ответника са оспорени твърденията, че той е попълвал и подавал искания до „Вива Кредит“  ООД за отпускане на заем в размер от 1 500 лева, договора за кредит между страните не е подписван на нито една от двете дати. Ответникът твърди, че никога не е бил в договорни отношения с „Вива Кредит“ ООД. Посочва, че не е кандидатствал за кредит чрез Интернет – страницата на  посоченото дружество, както и че не е сключен валиден договор под формата на електронен документ, съгласно цитирани нормативни актове. Уточнява и че е не е получавал предложение от името на  „Вива кредит“ ООД за сключване на договор за заем.

            На следващо място е изложен довод, че не е установено, че предложението е включвало общи условия и  по тази причина е недействително на основание чл.16 от ЗЗД.

             В писмения отговор, освен посочените по – горе оспорвания, е изложено, че правоотношенията не са реализирани при спазване на ЗПФУР,  ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и ЗЕТ. Уточнено е, че липсва електронна кореспонденция между страните  по повод договора, липсва регистрация  в платформа на посоченото дружество.

            На следващо място в писмения отговор от името на ответника е посочено, че оспорва, че този договор е годно доказателство по смисъла на чл.183 и чл.184 от ГПК, тъй като липсват уговорки, че страните се споразумяват да признаят стойността на обикновения електронен подпис и на усъвършенствания електронен подпис на саморъчен в отношенията им, в който смисъл се позовава и на съдебна практика.

            От името на ответника е посочено, че дори хипотетично да се приеме, че е подписан посочения договор липсва валиден договор за цесия за прехвърляне на задълженията на ищеца поради липса на уговорка за заплащане на цена и реалното й заплащане, липсва и валидно уведомяване за договора, съгласно чл.99 от ЗЗД.

            На следващо място от името на ответника е посочено, че по делото липсват доказателства за установяване на твърдението, че сумата от 1 500 лева му е предоставена, кога и по какъв начин.

            В писмения отговор са изложени и подробни доводи за нищожност на договора за потребителски кредит,  съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като са нарушени нормите на чл.11 от ЗЗП. Поради това е посочено, че приложение следва да намери чл.23 от  ЗПК, а в случая липсва иск основан на доводи за неоснователно обогатяване. Посочено е и нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК по отношение на таксата за експресно разглеждане на документи, както и за неравноправност на уговорката за даване на обезпечение на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.

            По тези подробно аргументирани  в писмения отговор фактически и правни доводи от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен.

            В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален представител. В нарочна молба поддържа предявения иск и сочи доказателства.

            В съдебно заседание ответникът не се представлява и не се явява лично

            По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

            Искове са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД.  

            По повод направеното възражение за недопустимост на иска поради това, че договора не е идентичен, настоящият състав приема, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е допусната техническа грешка и видно от уточнението на иска от 26.08.2020 година и приложения договор договорът е сключен на 21.04.2018 година. Съвпадат останалите индивидуализиращи белези – страни и предмет, а и по делото липсват твърдения за наличие на друг договор за заем между страните. Поради изложеното искът е допустим.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в  тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:

            Предвид направените от името на ответната страна оспорвания на твърденията за сключване на договора и получаване на сумата, която е уговорена, по искане на ищеца е изискана справка от „Изи пей“,  от която се установява, че по договор за заем  ответникът е получил сумата 1 500 лева от наредител „Вива Кредит“ ООД. Сумата е наредена на  23.04.2018 година. В справката е посочена и датата 24.04.2020 година  и адрес на офис в град Свиленград.   Предвид това доказателство, установяващо превод на сумата и  предвид останалите приложения към исковата молба Договор за паричен заем от 21.04.2018 година, сключен между  ответника и  „Вива  кредит“, настоящият състав приема, че е сключен договора с посоченото в исковата молба съдържание.  Договора е представен в препис съгласно чл.184 от ГПК и е оспорен от ответника, но след съвкупна преценка с посочения документ, установяващ превод, настоящият състав приема, че доказателствената му сила не е опровергана.

            По договора ответникът е поел насрещно задължение за връщане на заема на девет месечни вноски, всяка  в размер на  264,18 лева.  В чл.5 страните са уговорили фиксирана годишен лихвен процент 40,30 %. В т.8  е посочено ГПР 49,46 % . В чл.2, т.8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

            В договора е уговорена и неустоечна  клауза /чл. 4/. Съгласно този текст при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 614,70 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска  разсрочено.

            Не  е спорно по делото, че ответникът не изпълнил задължението за заплащане на сумите, посочени в исковата молба. В писмения отговор липсват твърдения в този смисъл.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

            В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

            В конкретния случай в договора е посочен размерът на  ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора  като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,46 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора.

            В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,30 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД.

            Уговорката за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията  за неизпълнението му и евентуалните вреди.  Относно преценката за валидност на  уговорка за неустойка и  критериите за това ВКС се е произнесъл  в мотивите  т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

            Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.

            Претенцията за такси за извънсъдебно събиране на задълженията и за такса за експресно разглеждане на документи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

            По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 204, 09  лева, представляваща непогасена главница, а претенциите за установяване дължимост на неустойка, договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва  за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.11.2019 година до окончателното плащане на задължението.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.

            В исковата молба ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер  за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по  дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са както следва: 248, 48 лева за държавна такса. Общият размер на разноските е  348, 48 лева.  Съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на  162, 88 лева.  До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер  101,52 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 47, 45 лева.

От името на ответника също е поискано присъждане на разноски, направени по водене на делото, които са дължими, съответно на отхвърлената част от иска.

Видно от списъка по чл.80 от ГПК и приложения договор, сключен на основание чл.38 от ЗА с адвокатско съдружие  „Б. консулт“, представлявано от адвокат К.Б., като за исковото и заповедното производство претенциите за разноски са в размер  на по  360 лева.  Съответно  на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответника сумата 191, 74 лева. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на адвокат Б., а не на адвокатското съдружие, тъй като съгласно чл.38 от ЗА те се присъждат в полза на адвоката, а и съгласно чл.52 от ЗА към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. Поради това следва да се приеме, че адвокатското съдружие не е самостоятелен субект на правото и в негова полза не могат да бъдат присъдени разноските.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски в заповедното производство, настоящият състав приема следното:

           Предвид липсата на изрична регламентация за начина по който се определя дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение против заповед за изпълнение, постановено в заповедното производство, следва да бъдат приложени правни норми по аналогия - §1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Посоченият в заявлението длъжник се позовава на чл.7, ал.2 от Наредбата, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в размери, посочени в текста. Според заявителя приложение следва да намери чл.6,  т.5 от Наредбата съгласно който текст за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби възнаграждението е 50 лв..

             Настоящият състав приема, че в случая извършеното процесуално действие по подаване на възражение против заповедта е по - близко до правните действия, описани в чл.6, т.5 от Наредбата, отколкото до процесуално представителство по делото, за което възнаграждението се определя според материалния интерес. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. Поради изложеното и съответно на уважената част от претенцията  ищецът следва да бъде осъден да плати на процесуалния представител на ответника разноски в размер от 26, 63 лева.

            Не следва да бъдат присъждане разноски до пълния предявен размер от 360 лева, уговорен в договора, а по посоченото правило на чл.6 от Наредбата, тъй като по реда на чл.38 от ЗА размерът на възнаграждението се определя  от съда, с ограничението, че  не може да бъде по – нисък от посочения в наредбата.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ж.М. ЕГН**********, с адрес: ***,  че дължи на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем № 5433789 от 21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1 204, 09 лева /хиляда двеста и четири лева и девет стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  заявление за издаване на заповед за изпълнение на 13.11.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед  по чл. 410 от ГПК  № 4343 от  14.11.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9 649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, срещу П.Ж.М. ЕГН**********, с адрес: ***,  за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 167, 07 лева /сто шестдесет и седем лева и седем стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.05.2018 година до 19.01.2019 година, сумата 478, 10 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща неустойка, сумата 473, 06 лева /четиристотин седемдесет и три лева и шест стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата 220 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията, сумата 33,81 лева /тридесет и три лева, осемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20.01.2019 година, която е датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 03.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед  по чл. 410 от ГПК  № 4343 от  14.11.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9 649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА П.Ж.М. ЕГН**********, с адрес: ***,   да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 162, 88 лева /сто шестдесет и два лева, осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело,  и сумата 47, 45 лева /четиридесет и седем лева, четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, да плати на адвокат  К.И.Б.,***, офис – партер, сумата 191, 74 лева  /сто деветдесет и един лева,  седемдесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал.1 от ЗА  по настоящото дело и сумата 26, 63 лева /двадесет и шест лева, шестдесет и три стотинки/, представляваща представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал.1 от ЗА  за процесуално представителство по частно гражданско дело № 9649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на П.Ж.М. ЕГН**********, с адрес: ***,  да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от  598, 48 лева /петстотин деветдесет и осем лева, четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направено по водене на настоящото дело, и сумата 101,52 лева /сто и един лева, петдесет и две стотинки/,  представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от адвокат К.И.Б.,***, офис – партер, за осъждане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, да плати разноски в размер разликата между присъдените разноски и претендираните размери от 360 лева /триста и шестдесет лева/ за настоящото производство и сумата 360 лева /триста и шестдесет лева/ за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: