Р Е Ш Е Н И Е
№262174/6.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Снежана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14594
по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявен от З. „А.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу А. „П. И.“, ЕИК *, с адрес: *, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер от 3750.32
лева, формирана, както следва: 2943.99 лева - стойност на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № * за нанесени имуществени вреди на лек автомобил, марка „*“, модел *, с ДК № *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението и 806.33 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 12.08.2017 г. – 07.05.2020 г.. Претендират се и
направените разноски.
В исковата молбата се излага, че на 10.04.2017 г., водачът Н.К., при управление на лек
автомобил, марка „*“, модел *, с ДК № * по пътя В. - Д., след разклона за с. К.,
преминава през необезопасени дупки на пътното платно, вследствие на
което претърпял вреди. Към датата на настъпване на описаното събитие, по
отношение на увредения автомобил е сключена застраховка „Каско
и злополука на МПС“ с ищцовото дружество. За
настъпилите вреди от страна на собственика на увреденото МПС, в З. „А.“ АД е
образувана преписка по щета № *, въз основа на сключен договор за застраховка „Каско и
злополука“. Твърди се, че от експерти на дружеството е извършен оглед на
автомобила и са описани настъпилите щети при произшествието. Въз основа на
представена фактура, на собственика на увреденото МПС е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2427.01 лв. Излага, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – ответникът, който като собственик
на общинския път със своето бездействие по неговия ремонт, поддръжка и
изправност е довел до настъпване на ПТП-то. С писмо изх. № Л-5574/ 07.07.2017 г., получена
на 12.07.2017 г., ответникът е поканен да възстанови изплатеното обезщетение,
но плащане към датата на подаване на исковата молба не е постъпило.
Ответникът – А. „П. И.“, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира
подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва възникване на
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както
и описаните в декларацията щети. Сочи, че водачът с поведението си е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – А. „П. И.“, депозира писмен отговор на
исковата молба, обективиращ искане, уточнено по реда
на чл. 101 ГПК, за привличане на подпомагащи страни в процеса.
Приет е за съвместно разглеждане предявения
от А. „П. И.“ срещу „И.“ ЕООД, обратен иск за заплащане на сумата от 2943.99
лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на неизпълнение
договор за строително – монтажни работи по път от републиканска пътна мрежа,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът по
обратния иск основа искането си с твърдения за сключен с ДЗЗД „*“, съдружник в
което е и ответника, договор от 06.07.2015 г. за възлагане на обществена
поръчка, с предмет – определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републиканските
пътища на територията на североизточен район, стопанисвани от АПИ, по който
ДЗЗД се явява изпълнител. Съгласно постигнатите уговорки, от последния е поето
задължение за предприемане на всички действия, касаещи осигуряване на добри
условия за движение и поддръжка на пътищата в добро експлоатационно състояния.
Поето е задължение за незабавно отстраняване на възникнали дефекти. През м.
февруари и март 2017 г., конкретния
участък от пътя е ремонтиран от ответника, в качеството му на съдружник
в ДЗЗД „*“. Твърди се още, че към момента на настъпване на произшествието,
компрометирането пътната настилка е резултат от некачественото изпълнение на
възложените СМР.
Ответникът – „И.“ ЕООД, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира
подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Не оспорва съществуването
на твърдяваната облигационна обвързаност, но оспорва
предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност. В тази връзка сочи,
че всички ремонтни мероприятия се осъществяват въз основа на месечни задания от
възложителя. По отношение на качеството на извършения ремонт, излага, че
работата е приета без забележки от възложителя, за което са съставени
съответните строителни книжа. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна: .
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ регламентира
правото на застрахователя с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите,
когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят
встъпва в тези права, които обезщетения от него
пострадал има срещу делинквента.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи тежестта да установи, в условията на пълно
и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по
договор за застраховка на ППС, на което в резултат на ПТП, настъпило в резултат
на противоправното действие на ответника, е причинена
вреда; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка – плащане на
обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на деликта.
В тежест
на ответника е да установи
правоизключващите си
възражения относно механизма на настъпване на вредата и причинно – следствена
връзка между поведението на страната и настъпване на вредоносния резултат.
На първо място, установява се от приобщената на л. 5 от делото полица, че в
периода 29.07.2016 г. – 28.07.2017 г., ЗАД „А.“ и Н.И.К. са обвързани от
договор за застраховка „Каско и злополуки“, сключен
относно МПС рег. № *.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на
бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка
на местопроизшествието, като предмет на спора е наличието на причинно –
следствена връзка между него и настъпилите вреди.
За
да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на ищеца
е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което
ответника е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са причинени при или по повод
изпълнението, а вината
на делинквента се предполага до
доказване на противното.
В чл. 30, ал.
1 ЗП
е предвидено, че дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от А. „П. И.”. Същевременно, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Основния
спорен момент в производството е относно настъпване на произшествието и
механизма за това. За установяване на тези обстоятелства, от страна на ищеца е
представено насока уведомление за щета от 13.04.2017 г., ангажирани са и гласни
доказателства, посредством разпита на застрахованото лице. Уведомлението за
щета представлява частен документ, и до колкото не носи подписа на ответника,
не го обвързва. Още повече, че информацията, съдържаща се в уведомлението
относно настъпване на произшествието и механизма за това, не бе потвърдена от
разпитания за целта свидетел. В показанията си г- н К. излага, че има множество
застрахователни щети с конкретния автомобил, отнасящи се до гуми и джанти, но
не помни процесното събитие.
В предвид
горното, следва да се приеме, че ангажираните от ищеца доказателства не са в
състояние да установяват настъпване на застрахователното събитие, на сочените от
ищеца дата, място и час, по описания механизъм.
Извод в
обратна насока не се формира и въз основа на експертното заключение,
кредитирано от обективно и компетентно изготвено. Действително вещото лице
пояснява, че е възможно същите са бъдат причинени принципно при на попадане в
дупка на пътното платно, на това становище е базирано единствено на
представената от застрахователя документация, която, както бе посочено по –
горе, не обвързва ответника.
Горното обуславя извода, че ищецът не
установи, в условията на пълно и главно доказване настъпване на
застрахователното събитие и механизма за това.
Фактическият
състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, не е
осъществен, поради което и следва да се приеме, че за застрохователя не е възникнало регресното правото да
иска престиране от страна на деликвента.
По изложените съображения се налага извод,
че предпоставките на
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ не са осъществени,
поради което и предявеният иск досежно главницата се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед крайния изход на спора, произнасяне
по обратния иск не се дължи.
Независимо
от изхода на спора и отправеното искане, разноски в полза на ответника не
следва да се присъждат. Претендираната сума касае
обратния иск, който не е разгледан в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „А.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. И. и В. К. –
М. срещу А. „П. И.“, ЕИК *, с адрес:
*, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 3750.32 лв. (три хиляди седемстотин и
петдесет лева и тридесет и две стотинки), формирана, както следва: 2943.99 лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и три лева и деветдесет и
девет стотинки) - стойност на изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ * за нанесени имуществени вреди на лек
автомобил, марка „*“, модел *, с ДК № *, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението и 806.33 лв. (осемстотин и
шест лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 12.08.2017 г. – 07.05.2020 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на „И.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: