Р Е Ш Е Н И Е № 20
Гр.В**, 30.07.2021
година
ВИМЕТОНАНАРОДА
ВОС търговска колегия в открито заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АН** П**
Членове:
при секретаря Н** К** в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията П** т.дело № 37 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.274, ал.1,т.1 и ал.2 от КЗ вр с чл.45 ЗЗД. Образувано
е по искова молба
на „Л* И*" АД, с
ЕИК 1*****, седалище и адрес на управление : гр.С** ,
бул.“С** ш**“ № **, вписано в ТР на Агенцията по вписванията, представлявано от
изпълнителните директори чрез адв.Костадин Костадинов против А.В.К., ЕГН **********,***.9 с цена на
иска : 138 839,22, частично предявена от 188 839,22 лв.
В исковата молба ищецът излага, че на 12.02.2012 г.,
около 04.10 часа на главен път Е 79 км 351 /петролна база К**/, движейки се в
посока С**, при управление на лек автомобил марка „Ф**” модел „Голф”, с per. № ***
КК - водачът А.В.К., след употребата на алкохол с концентрация в организма от
0,98 промила (съгласно протокол от химическа експертиза № 58/20.02.2012 г.) -
над допустимите по закон норми, при управление на горепосоченото МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.З, т.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП - управлявал е МПС със скорост 70 км/ч. несъобразена с
движението, на къси светлини, в неосветен участък от пътя и намалена видимост
от снеговалеж и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето Г** Ц** Д** от
Б**/пешеходец/, като деянието е извършено в пияно състояние установено с
химическа експертиза № 58/20.02.2012 г. на НТЛ при ОД на МВР - гр.К**. От така
претърпелият удар получава съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма
довела до тежки травматични увреждания на жизнено важни органи, които са
несъвместими със живота.
Вината на водача А.В.К. за
настъпване на процесното пътно транспортно произшествие е установена, като
образуваното във връзка с транспортния инцидент НОХД № 157/2012 г. по описа на
Окръжен съд – К** е приключило с влязла в сила присъда на 26.04.2012 г.
Към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка „Ф**” модел „Г**”, с per. № ***
КК - А.В.К. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ЗК „Л* И*” АД, обективирана в застрахователна полица №
2231110268592, със срок на валидност от 04.04.2011 г. до 04.04.2012 г.
Във връзка с реализирането
на произшествие от 12.02.2012 г. и поради настъпилия противоправен резултат,
пред ЗК „Л* И*” АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, по реда на чл.105 от Кодекса за
застраховането, е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от г-жа П* Д* П* (майка на починалия) и Е* Г*Д*
(дъщеря на починалия), чрез своята майка и законен представител Г* Д* Д*, във
връзка с което е била образувана застрахователна преписка №
0000-1000-61-12-7255, които са лица с право на обезвреда по смисъла на чл.265
от Кодекса за застраховането. Между ЗК „Л* И*” АД и упълномощен представител на
г-жа П* Д* П* , адв. В* В*, е постигнато споразумение и извън съдебно и е
изплатена сумата от 50 000,00 лева. Претенцията на наследницата на пострадалия
при ПТП е обективирана в искова молба до СГС в следствие на което е образувано
гр.дело № 16327/2012 г., във връзка с което е била образувана застрахователна
преписка № 0000-1000-61-12-7255.
С оглед образуваното дело и
представените по него писмени доказателства, при които е настъпило
произшествието, претенцията на заявителката Е* Г* Д* (дъщеря на починалия),
чрез своята майка и законен представител Г* Д* Д* е уважена с решение от
05.11.2014 г. на СГС в размер на 120 000,00 лева- неимуществени вреди.
Така постановеното решение
на СГС е обжалвано в частта, в която е уважен иска пред САС и е образувано
гр.д. № 1269/2015 г. което е приключило с решение № 1195/08.05.2015 г., с което
присъдената сума от 120 000 лева е намалена до 90 000,00 лева.
Определените за обезвреда на
неимуществени вреди парични суми съгласно решение на САС са били изплатени от
ЗК „Л* И*” АД по банков път, след образуване на изп.дело № 20168410410002 с
платежни нареждания до ЧСИ Н* М*, по посочените от него в поканата за
доброволно изпълнение банкови сметки, на 09.01.2015 г.,в полза на взискателя.
На основание чл.274, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, застрахователят има право да получи от застрахования, платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на
пътнотранспортно произшествие е управлявал моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, какъвто е и
настоящият случай.
С исковата си молба по настоящото дело ищецът
ЗК „Л* И*” АД моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника А.В.К. - ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Застрахователна
компания Л* и*” АД - ЕИК ***, сумата от 138 839,22 лева, частично предявена от
188 839,22 лева, ведно със законната лихва върху предявения размер на
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и направените съдебни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока е постъпил отговор от назначените особени
представители на ответника , тъй като последният е призован при условията на
чл.47 ГПК с обявление. В отговора се оспорва редовността на исковата молба, при
условията на евентуалност основателността на исковата претенция. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви.
От
събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по твърдените от ищеца факти, се и
установява от представените доказателства, че на 12.02.2012 г., около 04.10
часа на главен път Е 79 км 351 /петролна база К*/, движейки се в посока С*, при
управление на лек автомобил марка „Ф*” модел „Г*”, с per. № ***
КК - водачът А.В.К., след употребата на алкохол с концентрация в организма от
0,98 промила (съгласно протокол от химическа експертиза № 58/20.02.2012 г.) -
над допустимите по закон норми, при управление на горепосоченото МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.З, т.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП - управлявал е МПС със скорост 70 км/ч. несъобразена с
движението, на къси светлини, в неосветен участък от пътя и намалена видимост
от снеговалеж и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето Г* Ц** Д** от Б**/пешеходец/,
като деянието е извършено в пияно състояние установено с химическа експертиза №
58/20.02.2012 г. на НТЛ при ОД на МВР - гр.К**. От така претърпелият удар
получава съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма довела до тежки
травматични увреждания на жизнено важни органи, които са несъвместими със
живота.
Вината на водача А.В.К. за
настъпване на процесното пътно транспортно произшествие е установена, като
образуваното във връзка с транспортния инцидент НОХД № 157/2012 г. по описа на
Окръжен съд – К** е приключило с влязла в сила присъда на 26.04.2012 г.
Към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка „Ф**” модел „Г*”, с per. № ***
КК - А.В.К. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ЗК „Л**И**” АД, обективирана в застрахователна полица № 2231110268592,
със срок на валидност от 04.04.2011 г. до 04.04.2012 г.
Във връзка с реализирането
на произшествие от 12.02.2012 г. и поради настъпилия противоправен резултат,
пред ЗК „Л** И**” АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, по реда на чл.105 от Кодекса за
застраховането, е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от г-жа П** Д** П** (майка на починалия) и Е*
Г* Д* (дъщеря на починалия), чрез своята майка и законен представител Г* Д* Д*,
във връзка с което е била образувана застрахователна преписка №
0000-1000-61-12-7255, които са лица с право на обезвреда по смисъла на чл.265
от Кодекса за застраховането. Между ЗК „Л* И*” АД и упълномощен представител на
г-жа П* Д* П* , адв. В* В*, е постигнато споразумение и извън съдебно и е
изплатена сумата от 50 000,00 лева. Претенцията на наследницата на пострадалия
при ПТП е обективирана в искова молба до СГС в следствие на което е образувано
гр.дело № 16327/2012 г., във връзка с което е била образувана застрахователна
преписка № 0000-1000-61-12-7255.
С оглед образуваното дело и
представените по него писмени доказателства, при които е настъпило
произшествието, претенцията на заявителката Е* Г* Димитрова (дъщеря на
починалия), чрез своята майка и законен представител Гергана Димитрова Д* е
уважена с решение от 05.11.2014 г. на СГС в размер на 120 000,00 лева-
неимуществени вреди.
Така постановеното решение
на СГС е обжалвано в частта, в която е уважен иска пред СА съд и е образувано
гр.д. № 1269/2015 г. което е приключило с решение № 1195/08.05.2015 г., с което
присъдената сума от 120 000 лева е намалена до 90 000,00 лева.
Определените за обезвреда на
неимуществени вреди парични суми съгласно решение на САС са били изплатени от
ЗК „Л* И*” АД по банков път, след образуване на изп.дело № 20168410410002 с
платежни нареждания до ЧСИ Н* М*, по посочените от него в поканата за
доброволно изпълнение банкови сметки, на 09.01.2015 г.,в полза на взискателя.
Назначената
по делото съдебно –икономическа експертиза по искане на ищеца установява, че по
сметка на ЧСИ Н* М* на 21.12.2016 г. ищецът е превел сумата от 104 810,55
лв. и на 19.01.2017 г. сумата от 45162,00 лв.
Предвид
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
При
упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в рамките на правата и
възможностите, които има и разполага самото застраховано лице срещу причинителя
на вредите. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за
причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от
гражданската си отговорност.
Регресното право се урежда от закона, действувал към
момента на неговото възникване - това е датата на настъпване на
застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право
възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона-умисъл,
употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на
деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с
този момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му
право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна
връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и същи
материалноправни норми/. Съгласно трайно установената съдебна практика
регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а момента
на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на
регресното притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. №
768/2010г. на ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г.
на ВКС, първо т.о. и др./
Предявеният
иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, при настъпило
застрахователното събитие на 03.04.2012г., съдът намира за допустим,
доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за заплатено
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя в полза на наследниците на
пострадало в резултат на ПТП лице по вина на наследодателя на ответника, чиято
ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Ответникът
е надлежно пасивно легитимиран с оглед наличните данни за осъществено приемане
на наследството по опис, на осн.чл.61, ал.2 от ЗН. С оглед
обстоятелството, че по смисъла на чл.48, изр.второ от ЗН приемането на
наследството има обратно действие, считано от момента на откриване на
наследството, то същото, прието от ответника включва и задължението, възникнало
от деликта, осъществен на 03.04.2012г., от която дата настъпва задължението на
делинквента за обезвреда.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК
това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла.
Не се спори, че ответникът, е бил конституиран в
качеството на трето лице-помагач на ответника ЗК „Л* И*" АД
/сега ищец/ в хода на водените от наследниците на пострадалия Г* Ц* Д* съдебни
производства с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ - Е* Г* Д*,
чрез своята майка и законен представител Г* Д* Д*. Следователно ответникът в настоящото
производство е обвързан от констатациите на съда относно механизма на ПТП,
елементите на фактическия състав на чл.432 от КЗ , а именно : наличие на
увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС,
противоправното поведение и вината на който, както и причинно-следствената
връзка между деянието и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени
имуществени вреди от смъртта на починалия, както и по отношение на присъдения
размер на обезщетенията.
Със заключението на вещото лице по ССчЕ и приетите по
делото счетоводни документи се установи, че ищцовото дружество е заплатило на
наследниците на починалия в ПТП-то Г* Ц* Д* общо сумата от 149 972.55 лева,
от които на 21.12.2016 г. ищецът е превел сумата от 104 810,55 лв. и на 19.01.2017
г. сумата от 45162,00 лв. Искът е предявен само за сумата в размер на
90 000 лева – главница, изплатена по изп.лист, издаден по г.д.№1269/2015
г. по описа на САС , както и законна лихва върху главницата, станало с платежни
нареждания от 21.12.2016 г. и от 19.01.2017 г.на стойност 48 839,22 лева
Следователно за застрахователното дружество е
възникнало регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) да получи заплатеното обезщетение от
застрахования, съотв.неговия наследник.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на задължението с оглед изтичане давностния срок по чл.197 от КЗ
/отм./. Както се посочи, правото на вземане
на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на
пострадалото лице /така Решението по търговско дело № 705/2009 г. на ІІ т. о.
на ВКС, Решението по търговско дело № 244/2010 г. на І т. о. на ВКС и Решението
по търговско дело № 1935/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата
на чл.197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на
застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се застраховател и
Гаранционния фонд. В случая намира приложение т. 14 от Постановление № 7/77г.
от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, съгласно която: "За регресните искове
важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица". Така, доколкото
според заключението на вещото лице по ССчЕ и представените с исковата молба
доказателства извършеното първо и най-ранно плащане е осъществено на 21.12.2016
г., то до момента на подаването на исковата молба на 15.06.2021г., не са
изтекли 5 години.
Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователото обезщетение на третото увредено лице и с оглед по-
горе изложените изводи следва главния иск за сумата от 90 000 лева да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-12.06.2021 година.
Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл,
че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ; правото на вземане на застрахователя
възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава.
Безспорно установено е по делото,
че ответникът не е уведомил застрахователя, както и че размера на законната
лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от деликта до датата на плащането по образуваното
изпълнително производство –19.01.2017 г. е в размер на 48 839,22 лева, поради което и тази претенция,
следва да бъде уважена.
Неоснователна или некоректно формулирана в случая се явява претенцията на застрахователя за законна лихва върху изплатените обезщетения за
лихви за периода след предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Това е така, защото от една страна тази претенция обективира суми, които застрахователят реално не е заплатил, тъй като при задължителната застраховка " ГО" застрахователя има право да иска от застрахования само това, което е заплатил вместо него на увреденото лице и тази възможност е ограничена в строго регламентираните от закона случаи. От друга страна в случая се касае до претенция за плащане на парично задължение, за изпълнението на което не е определен законов срок, поради което и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава единствено след покана. В случая не е приложима нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като правоотношението между него и ответника почива на договорно, а не на деликтно основание. Доказателства за покана към длъжника по делото не са били ангажирани.
Действително вярно е, че вземането на ищеца-застраховател към ответника по регресното правоотношение, става изискуемо от датата на плащането, но това не означава, че ответникът моментално изпада в забава за тази сума от същата дата, без да е бил поканен да я изплати. Същият не би могъл да знае дали застрахователят е платил и кога без да е бил известен за това,
поради което както бе изложено по-горе претенцията за законна лихва върху
главницата от 90 000 лева, се дължи от датата на депозиране на исковата
молба и е неоснователна
По отношение
на разноските:
С оглед
резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част, в размер на 10 259.56
лева, от които за внесена ДТ, депозит за особен представител и възнаграждение
на вещото лице по САТЕ и ССчЕ.
Воден от гореизложените
мотиви, В*
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.К. - ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Застрахователна компания Л* И*” АД - ЕИК *, сумата от 138 839,22 лева, от
които: 90 000 лева – главница, изплатена по
изп.лист, издаден по г.д.№1269/2015 г. по описа на САС; ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на исковата молба в съда -12.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и за
за платените лихви за забава по изп.лист, издаден по г.д.№1269/2015 г. по описа на САС на
стойност 48 839,22 лева, частично предявена от 188 839,22 лева, както и
направените съдебни разноски в размер на 10 259.56 лева, от които за
внесена ДТ, депозит за особен представител и възнаграждение на вещото лице по САТЕ
и ССчЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за заплащане на законна лихва върху изплатените лихви за забава в размер на
48 839, 22 рева в изп.производство.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: