Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 13.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-трети
състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №279 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №0637/08.08.2019 година на Директора на Областна Дирекция
по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Ловеч.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че изложената в акта и НП фактическа обстановка не
отговаряла на действителната такава. Чрез адвокат Г. твърди в съдебно
заседание, че е опорочена процедурата по съставяне на акта за нарушение-чл.40
от ЗАНН.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
За ОДБХ
гр.Ловеч се явява юрисконсулт С. и моли жалбата да бъде оставена без уважение и
да бъде потвърдено обжалваното НП, като прилага писмени бележки.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-К.Г.Т., М.И.С.Т., И.С.Ц., А.М.М.,
П П.Г., съдът приема за установено
следното:
На дата 22.02.2019 година свидетелят по делото-Т.-главен
инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ гр.Ловеч се намирал в
с.Галата, Ловешка област и извършил проверка на животновъден обект 5731-0276,
находящ се в с.Галата, Ловешка област, на улица „Христо Ботев“ №44, собственост
на жалбодателя. При проверката в присъствието на свид.А.М.-*** не бил
предоставен достъп на контролните органи до обекта, като съгласно данни от
ВетИс на БАБХ в него следвало да се отглеждат пет броя коне. Свидетелят Т.
съставил констативен протокол от същата дата, който бил подписан от свид.М. и в
него било посочено да се изпрати покана до жалбодателя. На последния била
изпратена покана да осигури съдействие на контролните органи за извършване на
проверка в обекта на дата 05.03.2019 година, която била получена от неговата
майка. На дата 05.03.2019 година отново свид.Т., заедно със свид.М.-кмет на
селото извършили повторно посещение на животновъдния обект 5731-0276, находящ
се в с.Галата, Ловешка област, на улица „Христо Ботев“ №44, като отново не бил
предоставен достъп до обекта и наличните животни не били представени за
проверка, за което бил съставен констативен протокол от същата дата. До
жалбодателя била изпратена покана да се яви в сградата на ОБДХ Ловеч на дата
27.03.2019 година за съставяне на акт за нарушение, която покана отново била
получена от неговата майка. Жалбодателят не се явил на посочената в поканата
дата. На 27.03.2019 година свид.Т. в присъствието на други двама свидетели-Т. и
Ц. съставил на жалбодателя акт за установяване на административно нарушение на
чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД. Съставеният в отсъствието на жалбодателя акт за
нарушение бил изпратен на Община Тетевен за връчване на жалбодателя и до
последния било изпратено писмо да се яви в сградата на Община Тетевен за
връчване на акта за нарушение, която покана била връчена отново на майката на
жалбодателя и същият не се явил на получи препис от акта. До свид.М. в
качеството му на кмет на с.Галата била изпратено писмо от Община Тетевен за
съдействие във връзка с предявяването и връчването на акта на жалбодателя и
свид.М., както твърди в съдебно заседание провел телефонен разговор с
жалбодателя, като му обяснил за акта за нарушение, че трябва да му го връчи и
след това видял в селото жалбодателя и отново го уведомил за акта, но
жалбодателят му казал, че всичко е уточнено и по тази причина той върнал акта в
Община Тетевен и юристите го посъветвали да го оформи при отказ и той така
направил и го предал на юристите. До наказващия орган било изпратено писмо и
акта за нарушение, в който било посочено, че жалбодателят е отказал да получи и
да подпише акта. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.417 ал.1 от ЗВМД му е наложена глоба в
размер на 550 лева.
Предвид
показанията на свид.М.-*** безспорно се установява, че е провел телефонен разговор с жалбодателя, като му обяснил за акта за
нарушение, че трябва да му го връчи и след това видял в селото жалбодателя и
отново го уведомил за акта, но жалбодателят му казал, че всичко е уточнено и по
тази причина той върнал акта в Община Тетевен и юристите го посъветвали да го
оформи при отказ и той така направил и го предал на юристите. Установява се също,
че в кметството в с.Галата има назначено лице, което връчва призовки и други
книжа, както и че свид.М., когато е срещнал на улицата жалбодателя само го е
уведомил за акта, без да му го е предявил, тъй като акта се е намирал в
кметството. От самия акт за нарушение се установява, че свидетел на отказа на
подпише акта е свид.М..
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице нарушения на разпоредбата на чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Съгласно
чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, както е
в настоящия случай той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване, което следва да се извърши не по-късно от седем дни от получаването
на акта. Нормата има императивен характер и задължава органите на
изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда
на ЗАНН да предприемат необходимите действия
по предявяването и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт.
Това процесуално действие има самостоятелно и основополагащо значение за
законосъобразността на административнонаказателното производство и
неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура, предопределяйки
незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето
да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на
защита съобразно приписаното му с акта за нарушение обвинение за извършване на
конкретно административно правонарушение. Видно от данните по делото и най-вече
действията на свид.М.-***, актът не е бил предявен и връчен на жалбодателя, тъй
като се е намирал в кметството като вместо това в него подпис е положил кмета
на селото в качеството му на свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта, какъвто
реално не е осъществен. Освен това следва да се посочи, че дори да се приеме,
че жалбодателят е отказал пред свид.М. да подпише акта и да получи препис от
него това обстоятелство е следвало да бъде
удостоверено чрез подписа на друго лице-свидетел, в какъвто смисъл е правилото
на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Видно от приложения по
делото акт за установяване на административно нарушение в същия е отразено името
и адреса на свид.М. като свидетел при отказа на жалбодателя да получи акта, а в
реквизита за връчване липсва подпис, три имена и длъжност на връчител. При това
положение не може да се приеме, че актът е бил редовно връчен. Нарушаването на
реда за връчване на акта, регламентиран в чл.43 от ЗАНН, несъмнено ограничава
възможността за реализиране защитата на лицето, срещу което е образувано
санкционно производство, както с оглед произтичащите от връчването на акта
права и задължения, свързани именно с реализиране правото му на защита, така и
с оглед функциите на акта в административно-наказателното производство-значението
му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на
административно нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило
производството. От друга страна чл.52 ал.2 от ЗАНН
изрично разписва задължението за наказващия орган да върне съставения, но
непредявен акт на актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което
в случая не е сторено. В обобщение на изложеното, съдът намира, че изготвянето
на акта в отсъствие на дееца и липсата на последващи действия по предявяването
и връчването му безспорно ограничава правото на защита на лицето, доколкото
същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му, както
и да изложи писмени такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С
посочените допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение е нарушено
правото на защита на наказаното лице, което представлява самостоятелно
основание за цялостна отмяна на издаденото въз основа на този акт наказателно
постановление, без да се обсъжда съществото на спора-налице ли е извършено от
наказаното лице нарушение или не.
Предвид изложеното, съдът приема,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло
отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №0637/08.08.2019 година на
Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №1/27.03.2019
година, с което на М.С.И., ЕГН ********** *** основание чл.417 ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност му е наложено административно наказание
глоба в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: