Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр.Габрово, 26.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ..РАДОСЛАВА КЪНЕВА.. и
в присъствието на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ К.адм. д. № 247 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 285,
ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение №80/29.06.2020г.
постановено по Адм. д. №335/2019г. по описа на АдмС Габрово е осъдил Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София да заплати на А.М.Д., с ЕГН**********, сумата
от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв., съставляваща причинена му вреда –
последица от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата,
касаещи условията за пребиваване на задържаните в следствен арест в гр. Габрово
за периода от 11.06.2014 г. - 23.12.2014 г., в едно с лихва за забава от
23.12.2014 г. до момента на изплащането на главницата. Отхвърлил е като
неоснователен иска в останалата му част в размер до 3 000.00 лв. и е присъдил
разноски в полза на ищеца съразмерно уважената част от претенцията.
Решението е обжалвано
в срок с касационна жалба от ГД“Изпълнение на наказанията“ София,
представлявана от пр. представител- юрисконсулт в частта, в която Исковата
молба е уважена.
В касационната жалба
се твърди, че съдебното Решение в обжалваната му част е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необосновано- касационни основания по смисъла
на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е
интерпретирал и извел правни изводи по отношение на релевираното от ответника в
първата съдебна инстанция възражение за изтекла погасителна давност. При
положение, че се приеме, че давността е частично изтекла то искът следва да се
разгледа само за периода 18.02.2014г. до 23.12.2014г.В жалбата се излагат
подробни мотиви за това, че давността за по- голямата част от посочения
период е изтекла, като се посочва и
съдебна пректика в тази насока. Оспорват се и фактическите констатации на съда
досежно условията в мястото за лишаване, като се заявява, че твърденията на
ищеца, приети и от първоинстанционния съд не почеват нито на обективно
събраните доказателства, нито на законовите разпоредби уреждащи тези условия за
настаняване и престой. Посочват се като неправилно интерпретирани разпоредбите
на чл. 43, ал. 3 от ЗИНСЗ.
Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск като недопустим,
алтернативно неоснователен. Заявено е и алтернативно искане, при положение че
бъде приет за основателен иска, то размера на същия да бъде редуциран като
прекомерно завишен.
Така подадената жалба
е в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание
касаторът не се явява, като се представлява от пр. представител- юрисконсулт.
Ответникът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр.
представител- адвокат, който заявява че оспорва жалбата. Счита оспореното
Решениие за правилно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово взема становище за основателност на касационната
жалба.
Пред настоящата
съдебна инстанция не са представени и приемани писмени доказателства.
Габровски
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първоинстанционния
съд.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, от анализа на които се установява по
безспорен начин, според ищеца
действието на пенитенциарната администрация, от което са настъпили вредите и
което ищеца иска да бъде обявено за незаконносъобразно е неосигуряването на
условия за престой в Ареста в гр. Габрово за периода 11.06.2014г.-
23.12.2014г., като същите били в противоречие с нормите на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Правилно
съдът е приел Иска на А.Д. в частта му отнасяща се за периода от 11.06.2014г.
23.12.2014г. е допустим.
Изводите
на първоинстанционния съд досежно възражението на ответника за изтекла давност
по отношение на претенция на А.Д. се споделят напълно от настоящата касационна
съдебна инстанция. Правилно съдет е констатирал, че Исковата молба се основава не на
незаконосъобразен акт, а на незаконосъобразно поведение /бездействие/ от страна
на ответника, състоящо се в неосигуряване на подходящи условия за пребиваване в
следствения арест за горепосочения период. В тази насока
е и посоченото ТР № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г. на ВКС,
т. 4, съгласно което началният момент на
забавата и, съответно, на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяването на иска за неговото заплащане е преустановяването на
незаконосъобразните действия и/или бездействия, с които ищецът мотивира иска си
поради това, че за него от същите пряко произтичат вреди. В случая
преустановяването на увреждащото поведение от страна на ответника се
преустановява с преместването му от следствения арест в гр. Габрово в затвора в
гр. Ловеч, което е станало на 23.12.2014г., която е и
крайната дата на процесния период. Правото на А.Д. да
претендира за обезщетение посредством съда за вреди се
погасява с общата 5- годишна давност, която изтича на
23.12.2019г. Искът, въз основа на който е
образувано настоящото производство е
предявен на 18.12.2019г., т.е. преди
изтичането на този давностен срок, поради което съдът не е възприел
възражението за изтекла давност. Когато вредата е причинена от противоправно
бездействие, се приема, че е налице едно общо продължено
деяние /деликт/, който се
преустановява чрез прекратяване на това поведение и давностният срок не може да
се преценява ден по ден за целия период на бездействието, а започва да се брои
от тази дата на преустановяването. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване
на иск по ЗОДОВ, респективно ЗИНЗС, с оглед
липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. В случая в Исковата молба е заявено продължено увреждащо
поведение на администрацията на ответника, против което ощетените лица, в
случая А. Д., могат да търсят държавна защита
в 5-годишен срок от преустановяването му, което в случая е краят на процесния
период, след което ищецът е бил преместен от ареста.
От фактическа страна е установено следното:
Безспорно се установява
по делото, че
ищецът А.Д. е пребивавал в ареста в гр. Габрово през периода от 11.06.2014 г.
до 23.11.2014 г., след което е изпратен в Затвора в гр. Ловеч. При постъпването си е
настанен сам в килия № 2, която е с площ от 8.99 кв. м. След два дни е
преместен в килия № 1 с обща площ от 8.47 кв. м, като в приложената по делото
Справка на л. 11 е описано по дати в този период с кои лица е бил настанен в нея, като с него
винаги е имало минимум още едно лице а от 14.07.2014 г. до 03.11.2014 г. в килията са били настанени три лица. На 01.12.2014 г. ищецът е преместен в килия № 5 от 12.16 кв. м, която е
делил до края на процесния период с още едно или две лица.
Правилно, в съответствие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства състава на АС Габрово е
стигнал до извод, че по делото е установено, че в килиите на ареста в гр.
Габрово не е налице достатъчна естествена светлина, нито възможност за
естествено проветрение, тъй като те се намират под земята. Имат прозорци, които
са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и през тях не
прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят прозорците,
за да навлезе през тях свеж въздух. Какво е било реалното количество светлина в
конкретната килия не може да се установи. Килиите, в коитои е бил местен Д. не
са предоставяли на задържаното лице естествена слънчева светлина и свеж въздух.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона.
Според чл. 20, ал. 2 от Правилника в спалните помещения
се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. По отношение на изкуственото
осветление следва да се отбележи, че не може да се установи нито броят на
осветителните тела, които са били налице в ареста през процесния период, нито
тяхната мощност, поради което съдът не може да изчисли дали количеството
светлина от тях е достатъчно или не. Правилно съдът е приел, че останалите
изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед местоположението на
килиите е видно, че пряк достъп на дневна светлина и възможности за редовно
проветрение не са били налице. В тази връзка са били давани и указания за
преместването на ареста в друга сграда, но това и до момента не е направено.
Според чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения. Няма причина за задържаните в
следствен арест да не се признават и предоставят ако не същите, то дори
по-добри условия. В случая тези изисквания не са били спазени през процесния
период. Те не се спазват и в момента в ареста в гр. Габрово, като килиите не са
снабдени както със собствен санитарен възел, който задържаните да могат да
ползват по всяко време от денонощието, съобразно нуждите си, без да се нуждаят
от чужда помощ или да зависят от чужда воля, така и с течаща вода за питейни
нужди и за миене.
По
делото е установено, че почистването на
стаите се изразява само в измитане на подовете и минаването им с дезинфектант
/неясно какъв, точно/. За други почистващи средства, предоставени на
задържаните, не се споменава. АСГ намира, че е недостатъчно като хигиена единствено
премитането на пода на килиите, който е циментова замазка. Необходимо е и
редовно измиване на прозорците, за които се установи, че са мръсни, с паяжини и
боклуци по тях, като те не могат да бъдат достигнати свободно от пребиваващите
в килиите и за чието почистване също са нужди съответни пособия и препарати, за
които не се упоменава да са бивали предоставяни. За хигиенизирането на под от
такъв вид е недостатъчно и неподходящо предоставяне само на хлорен препарат,
особено при липсата на добро проветрение. Наличието на постоянна миризма на
„гнило“ и мухъл също говори за лоша хигиена, увреждаща здравето и душевния
комфорт, което обстоятелство не зависи от задържаните.
Мястото за престой на
открито е обособено през 2012 г. То се намира във вътрешния двор на сградата.
Изградено е от метална конструкция с размери 4 х 3 м и височина от 3 м. В място
с такива размери няма възможности за движение на повече хора. То е недостатъчно
за физическа активност дори само на един човек. В обособеното място прониквало слънце
само на обяд между 12.00 – 13.00 часа, тъй като то се намира между сгради, във
вътрешен двор, но в този часови диапазон задържаните пък не излизали. Условия
за физическа активност в самия ареста не са налице. Престоят на открито е важна
част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС за предоставяне на
нормални здравословни условия на живот на лишените от свобода и задържаните.
Този престой е важен както за физическото, така и за психическото им здраве. По
тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. На основание
чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и
упражнения се провеждат на закрито. Правилно състава на първоинстанционния съд
е стигнал до извода, че в ареста в гр. Габрово не са налице условия за изпълнението
на тази разпоредба.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна в спалното
помещение не може да е по-малка от 4 кв. м., като Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. Споделят се мотивите на съда и за
допуснати нарушения на посочената разпоредба.
Правилно е отбелязано, че
според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от свобода за
настаняване на лица, задържани по реда на НПК, от което следва, че задържаните
в тях лица се третират като лишени от свобода и следва да имат същите права
като тях. Правилата, относими към защита на субективните права на лишените от
свобода следва да се прилагат и спрямо задържаните лица, още повече, че същите
не са субекти, по отношение на които е налице установеност на вина за извършено
престъпление и за тях не се преследват целите на наказанието по НК. Рамката на
ограничението на тези права е очертана общо в чл. 75 от закона, според която
лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата:
1. от които са лишени с присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично
със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и
изпълнението на наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е
недопустимо и противоправно.
Като краен извод правилно първоинстанционния съд е прел,
че в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца
са нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица в благоприятни
условия, като се установява: - липса на достатъчно жилищна площ; -осветление; -
липса на възможности за проветряване; - липса условия за двигателна активност;
- лоша хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни
възли и постоянно течаща вода в спалните помещения, които в своята съвкупност
навеждат на извода, че са налице действия, бездействия от страна на ответника,
както и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, което доказва наличието на основание за
водене на процесния иск по чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт. Посочени са
многобройни факти, проверки от други институции и неправителствени организации,
съдебна практика по подобен вид дела за същото заведение за настаняване на
лишени от свобода лица, които свидетелстват за аналогични оплаквания и
проблеми, без разрешение до настоящия момент.
Исковете за обезщетяване на
вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по
ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде формалистичния подход при прилагане
на принципа, според който тежестта на доказване лежи върху ищеца. Затова е и
нов подход, ново решение, въз основа на което е достатъчно той само да установи
реално условията, при които е бил задържан и ако същите не отговарят на
изискванията за нормални условия и с тях се надхвърля допустимата
пропорционална мярка за лишаването от свобода и задържане, то се презумира, че
от това той търпи вреди. Принципът е обективиран посредством разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на нарушения по чл. 3 от
закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Разпоредбата на чл. 3 е
материално правното основание и за водене на настоящия иск. Според нея
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Държавата е длъжна, по силата
на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на
мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС,
затворната администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване
в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република
България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията
има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на
принципите на чл. 3 от КЗПЧОС
в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон.
Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за
допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС.
Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания,
които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по
смисъла на чл. 3 от Конвенцията.
Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на
държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията
в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с
първото. По така изложените мотиви исковата претенция за обезщетяване на тези
вреди следва да се приеме за доказана по основание, поради което и на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
е уважена частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Следователно то, като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди, следва да бъде определено при съобразяване характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В случая, при определяне
размера на обезщетението са отчетени обстоятелствата, съставляващи проявления
на нарушението на чл. 3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС
в съвкупност, периода на исковата претенция, характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, за които са налице и свидетелски
показания, без конкретно увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС.
Въз основа на така изложениите доводи правилно, съдът е приел, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. В останалата си част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 3 000 лв., искът правилное отхвърлен,
като неоснователен. Обезщетението е преценено като справедливо на база на
определено такова по сходен казус.
Касационният състав,
на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, споделя изложените в мотивите на обжалваното
Решение фактически и правни изводи на първоинстанционния съд. Постановеното
Решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, а
именно отхвърляне на оспорването и своевременно заявеното искане от стнрана на
пр. представител на Ищеца А.Д. за присъждане на разноски, същото се явява
основателно и като такова следва да бъде уважено.
Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
възнаграждение за един адвокат, представлявал го пред
настоящата съдебна инстанция, а именно в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 221 от АПК,
Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №80/29.06.2020г. постановено по Адм. д. №335/2019г. по описа на АдмС
Габрово, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София да заплати на А.М.Д., с ЕГН: **********,
сумата от 100.00 /сто/ лв. разноски по делото- адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: