РЕШЕНИЕ
№ 3749
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330102334 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. П. Я., ЕГН **********, срещу „Керамик
груп“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1000
лв., представляваща двойният размер на дадения от ищеца задатък по силата на сключен
между страните договор за продажба, въз основа на публична покана, отправена до
неопределен кръг лица, обективирана в каталог на ответното дружество с период на
валидност ************ г.
Ищецът сочи, че на ******* г., във връзка с обява за пелети на промоционални цени,
поместена в каталог на строителен хипермаркет „******“ с период на валидност от
************ г., посетил търговския обект в гр. П.. Твърди, че направил поръчка на ***
броя чували с пелети на цена 7,49 лв. за брой, възлизащи на сумата от общо 1078,86 лв. Във
връзка с направената поръчка била изготвена и подписана Заявка за специална поръчка на
клиенти от дата ******** г., като ищецът, в качеството си на купувач, заплатил на
ответника сума в размер от 500 лв. – капаро (задатък), за което бил издаден фискален бон №
**************** г. Страните постигнали съгласие, че заявката ще бъде изпълнена в 15-
дневен срок. Сочи се, че на ****** г. ищецът получил обаждане от служител в търговския
обект, като бил уведомен, че цената на поръчаните пелети е увеличена от 7,49 лв. на 11,99
лв. и в случай, че желае да получи вече поръчаното и капарирано количество, трябва да
заплати разликата в цената, която се различава с около 650 лв. Ищецът твърди, че на ******
1
г. посетил магазин „*****“ и разговарял с представител на ответното дружество, който се
представил за отговорник в отдел „Строителство“, пред когото заявил, че се отказва от
договора и иска да му бъде заплатено даденото капаро (задатък) в двоен размер. Предвид
изложеното, твърди се, че ответникът е неизправна страна по сключения между страните
договор, тъй като поръчаните пелети не са доставени в срок и първоначално обявената
промоционална цена е едностранно завишена от ответника, поради което дължи дадения
задатък в двоен размер. Моли се, така предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна със становище за
неоснователност на предявения иск. Признава се фактът, че в периода ********** г. в
каталога на строителен хипермаркет „***“ е била налична оферта за чувал пелети на цена
7,49 лв. за брой. Ответникът изтъква, че на гърба на всяка промоционална брошура е
упоменато, че цените важат до изчерпване на наличните количества. Сочи се, че доколкото
ищецът е заявил по-голямо количество пелети от нормално продаваното на клиент, а
складовите наличности не били достатъчни, от страна на ответното дружество предложили
на ищеца да закупи наличното количество пелети, но последният отказал. Последвало
попълване на Заявка за специална поръчка на клиенти за пелети с код ******* – *** броя по
15 кг опаковка на цена 7,49 лв./бр., като ищецът заплатил авансово сума в размер на 500 лв.,
за което била издадена касова бележка № *********** г. за платен аванс. Ответникът сочи,
че на ******** г. изпратил заявка по имейл до фирма „Диаман“ ООД за**** бр. пелети
(торба 15 кг), като след приемане на заявката доставчикът я потвърдил, но впоследствие
уведомил по телефона служител на ответното дружество, че не може да изпълни поръчките
на старите цени и ще достави заявените пелети на увеличената цена. Изтъква се, че в
периода след ********** г. ответникът не е получавал уведомление от доставчика „Диаман“
ООД, че предстои увеличение на цените. Сочи се, че на******* г. тези обстоятелства са
сведени до знанието на ищеца, като му е предложено да заплати пелетите на цена 11,99 лв.
или да му бъде върнат обратно платеният аванс, но същият отказал. Следвайки това,
служител на ответното дружество се свързал с ищеца, като му отправил предложение за 15
% отстъпка от цената 11,99 лв. или връщане на платената авансова сума, но клиентът отново
отказал. Възразява се срещу твърдението, че направената заявка на пелети не е изпълнена в
срок. Посочва се, че на ********* г. ищецът е уведомен по телефона, че заявената стока е
пристигнала, като в края на работния ден на посочената дата изтичал срокът от 15 работни
дни за доставка. Ответникът счита, че е изпълнил добросъвестно своите задължения, като се
позовава на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Не отрича, че не е върнал на ищеца сумата от 500 лв. Изтъква,
че няколко пъти са отправяни покани за връщане на авансово платената сума. Счита, че
същата подлежи на връщане, но не в двоен размер, като твърди, че
Счита, че същата подлежи на връщане, но не в двоен размер, като твърди, че последното би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Излага съображения, че платената авансова
сума в размер на 500 лв. е част от продажната цената на заявеното количество пелети и
същата не представлява задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Допълнително сочи, че при
приемането и предаването на сумата и двете страни са били с нагласата, че това е предплата,
2
а не задатък. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се спори и от представените в тази връзка и приети писмени доказателства се
установява, че в в периода ************ г. в каталога на строителен хипермаркет „*****“,
стопанисван от ответника, е била налична оферта за чувал пелети на цена 7,49 лв. за брой.
На гърба на каталога е отразено, че „*****“ си запазва правото да коригира публикуваната
информация, както и че „Цените важат до изчерпване на наличните количества“.
С проекто – доклада по делото, обявен като окончателен, е отделено, като безспорно
обстоятелството, че между страните е възникнало продажбено правоотношение въз основа
на публична покана, отправена до неопределен кръг лица, обективирана в каталог на
ответното дружество с период на валидност ************* г.
На ************ г. е подписана между страните и заявка за специална поръчка на клиенти,
в която е отразено следното, а именно: дата на изпълнение на поръчката – 15 работни дни,
сума по капарото – 500 лв., артикул – пелети *******, количество *** бр., единична цена
7,49 лв. и обща сума 1078,56 лв. В забелележка ищецът клиент е декларирал с подписа си,
че е уведомен, че за възстановяване на капарото е необходимо предоставяне на издадения
му касов бон.
Не се оспорва и че на **********г. е платена от ищеца на ответника сумата от 500 лв., за
което е издаден и фискален бон. В издадения фискален бон е посочено основание за
плащане – аванс.
От отразеното върху подписаната заявка, както и разпитания в тази връзка свидетел на
ответника и на ищеца се установява, че ищецът е бил уведомен, че е налице промяна в
цената на пелетите на ****** г. Установява се от представените и приети писмени
доказателства и промяна на цената от доставчика на пелети Диаман ООД.
Във връзка с твърденията на ответника, че не е налице уговорен задатък по смисъла
на чл. 93 ЗЗД са събрани писмени и гласни доказателства. От приетите като писмени
доказателства специални заявки, подписвани с други клиенти в периода от
***************г. при отказ от поръчаните стоки заплатените от клиентите авансово суми
са били връщани. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните в тази връзка гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Й. Б. – супервайзор в строителен хипермаркет
******, гр. П. и св. С. Ш. – специалист – доставки в ответното дружество. Свидетелят Б.
заявява, че при липса на налични количества, клиентът заедно със служителя отиват в отдел
„Информация“, където се прави специална поръчка, като се дава срок на доставка на
липсващия продукт и клиентът заплаща авансово стоката, а след това очаква в определения
срок тази стока да се достави. Св. Б. сочи, че обикновено авансовата сума е в размер на 50 %
от стойността на стоката, като има и случаи, когато клиентът може да заплати и цялата
стойност на стоката. Установява се е и приложимата практика в съответния магазин в
случай, че цената е различна от обявената- в този случай свидетелят посочва, че се
3
уведомява клиентът и ако не е съгласен с новата цена, то му се връща платения аванс.
От показанията на св. С. Ш. се потвърждава изложеното от св. Б., касаещо
установената в магазина практика при промяна на цената на заявените стоки. По отношение
на процесния случай св. Ш. посочва, че е уведомила ищеца за променената цена на пелетите,
като той не бил съгласен и заявил, че си иска стоката на обявената цена. Св. Ш. сочи, че
ищецът е бил уведомен, че следва да заяви дали желае да вземе пелетите на новата цена или
да се възстанови аванса.
От показанията на свидетеля на ищеца – Г. Д. се установява, че същият го е
посъветвал да купи пелети на обявената от ответното дружество цена, тъй като е доста
изгодна. След заявката Д. му показал същата и казал, че е платил 500 лв. капаро. След 2-3
седмици (т.е. в рамките на заявения срок от 15 работни дни), ищецът бил уведомен за
промяна на цената, която той не можел да плати и затова се отказал от пелетите.
Потвърждава се изложеното и от св. Б., че ищецът не искал да му връщат парите, а искал
стоката. След отказа от страна на ответника да достави на първоначалната цена, ищецът
споделил със св. Д., че отказал да му върнат парите, а искал капарото в удвоен размер. Това
се случило следващия месец, когато цената на пелетите скочила и се наложило, ищецът да
си купи други на доста висока цена. Св. Д. посочва,че новата цена на пелетите била около
850 лв., а на другите места цената била около 600 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ответното дружество е регистирано по ЗДДС от 12.01.1996 г. В приложения с
исковата молба фискален бон е начислен ДДС и е включен в общата сума в размер на 500
лв., като съгласно изискванията на Наредба Н-18 е посочена общо платената сума. Относно
задължителните реквизити на фискалния бон в съдебно заседание вещото лице С. посочва,
че посочването отделно на ДДС не е задължителен такъв. Необходимо е да се посочи
общата сума. Като реквизити сочи наименование на продавач, Булстат, адрес по ДОПК,
адрес на обекта, имена на обекта, номера, касиер маркирал сумата и др.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е установи, че е изправна страна по
договора, както и че се е отказал от същия поради неизпълнение на задълженията от страна
на ответника, както и че е налице уговорка между страните за заплащане на сумата от 500
лв. като задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, поради и което същата се дължи в двоен размер.
При установяване на тези обстоятелства, ответникът следва да установи, че е заплатил
сумата в претендирания двоен размер.
По въпроса, касаещ уговорките между страните и съответно дали платена от едната страна
сума по договора представлява задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД е формирана практика на
ВКС, която е безпротиворечива. (Решение № 64 от 10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 71 от 9.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В
тези решения е прието, че че обвързването на конкретен договор със задатък, както и
4
определянето на размера на този задатък е израз на автономията на волята на договарящите
страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на
договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък, който да
потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. Съществуването на
уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът съдържа
клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и
обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение,
то предадената сума има качеството на задатък. Законът не забранява по един двустранен
договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този
случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на
приспадане при изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или върне в
уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка - в предвидения в чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД двоен размер. В съдебната практика, включително цитираната, е установено
разбирането, че за да има едно предварително частично плащане на цената обезпечителната
функция на задатък, от значение са не употребените юридически термини, а следва страните
да са уговорили последиците на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Нормата е диспозитивна и страните
могат да не ги уговорят, да ги уговорят частично или вместо връщане на задатъка в двоен
размер, отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер. (В този
смисъл е и Определение № 497 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 516/2014 г., III г. о., ГК)
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
платената като „Капаро“ или „аванс“ сума не е придаден характер на задатък по смисъла на
чл. 93 ЗЗД. Установява се, че платената сума от 500 лв. е част от главното задължение,
платимо предварително и подлежащо на приспадане. В случай, че същата представляваща
задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, то следваше изрично да е посочено в подписаната между
страните заявка, че тази сума обезпечава изпълнението на договора, като следва да са
уговорени и последици от неизпълнение на задълженията на всяка от страните. В случая
такива уговорки липсват. Предвиденото в забележка отразяване, че за възстановяване на
капарото е необходимо да се представи издадения касов бон не може да се приеме, че
придава на платената авансово сума от 500 лв. характера на платена задатък по смисъла на
чл. 93 ЗЗД. От приетите в тази връзка писмени доказателства и изслушаните свидетели на
ответника се установява, че в случай, че съответната стока не може да бъде намерена се
уведомява клиента и се връща авансово платената сума. Обстоятелството, че платената
авансово сума се връща в случай на промяна в условията на договора и неприемането им от
страна на клиента, както и липса на заявената стока, не променя характера на сумата, като
платен аванс и не й придава обезпечителна и обезщетителна функция по смисъла на чл. 93
ЗЗД.
Видно от отразеното в приетата като писмено доказателства оферта за процесния период в
нея изрично е посочено, че цените важат до изчерпване на наличните количества. Не може
да се приеме, че е налице и виновно неизпълнение от страна на ответника, доколкото това
обстоятелство е отразено в офертата, на която се позовава ищеца.
5
Предвид гореизложеното и доколкото съдът с оглед диспозитивното начало е обвързан от
заявеното с исковата молба основание, то предявеният иск за връщане на платената авансово
сума, представляваща задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, следва да се отхвърли.
Ответникът не оспорва дължимостта на сумата от 500 лв. подлежаща на връщане по
развален договор, но предвид обстоятелството, че се сочи друго основание за връщането,
различно от заявеното с исковата молба, то съдът не би могъл с настоящото решение да
постанови нейното връщане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Я., ЕГН **********, срещу „Керамик груп“ ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, с който се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1000 лв., представляваща двойният
размер на дадения от ищеца задатък по силата на сключен между страните договор за
продажба, въз основа на публична покана, отправена до неопределен кръг лица,
обективирана в каталог на ответното дружество с период на валидност **************** г.
ОСЪЖДА Д. П. Я., ЕГН ********** да заплати на „Керамик груп“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 100 лв.- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6