РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500544 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД гр. Варна против Решение №
640/27.05.2021г. по гр.д. № 450 / 2021г. по описа на ВТРС, с което е прието за
установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
че Д. В. Б. с ЕГН *****, с адрес с.К., общ.В.Търново, ул.”**” №, НЕ ДЪЛЖИ
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД гр. Варна сумата от 3233,12 лв.
/три хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща начислена сума за ел.енергия, за което е издадена фактура
№**** от 17.12.2020г. , за периода от 25.08.2020г. до 22.11.2020г. ведно с
разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в неговата цялост, както следва :
Съставен е констативен протокол при спазване на изискванията на чл. 49 от
ПИКЕЕ, като по делото е установено, че процесното СТИ не е технически
1
годно да измерва преминалата през него ел. енергия, защото е установено
монтирано допълнително устройство, което води до несъответствието му с
одобрения тип и предпоставя неизмерването на ел. енергията. При наличието
на предпоставките на чл. 50, ал. 1 ,б. „Б “ от ПИКЕЕ първоинстанционният
съд е постановил неправилен съдебен акт ,уважавайки предявения
отрицателен установителен иск.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
иска .
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Д.Б. твърди, че се намира в договорни
отношения с ответника относно доставената му електроенергия по партида с
клиентски №** и абонатен №**. Ищецът твърди, че е уведомен, че следва да
заплати сумата 3233,12лв. за ел.енергия по фактура от 17.12.2020г. и оспорва
дължимостта на сумата по фактурата за ел.енергия, начислена по корекционна
2
процедура. Счита, че съставеният от служители на ответника констативен
протокол, въз основа на чиито констатации ответникът е пристъпил към
корекция на сметката му,не отговаря на предвидения ред по ПИКЕЕ и ОУ.
Оспорва начина и методиката, по които са начислени служебно киловатите
ел.енергия. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника
начислената сума в размер 3233,12 лв., начислена за ел.енергия по фактура от
17.12.2020г. за горепосочения абонатен номер. Претендира разноски. В
постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът
оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че на 22.11.2020г.
служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на СТИ, обслужващо
обекта на ищеца в гр.В.Търново, при която електромерът бил демонтиран и
изпратен за проверка в БИМ. Проверката в обекта извършили в присъствие на
свидетел, който подписал протокола, съгласно чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ. При
проверката в БИМ било установено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като към схемата му е монтирано
допълнително електронно устройство, свързано към платката. Ответникът
счита, че е налице хипотезата на чл.50 ал.1 б „Б” от ПИКЕЕ, поради което е
извършено преизчисление на потреблението на абоната с 15791,76 квтч за
период от три месеца, считано от датата на констатиране неизмерването, на
база 1/3 от пропусквателната способност на измервателната система, като е
изготвена справка от 16.12.2020г. Ответното дружество издало фактура за
сума в размер на 3233,12лв., която сума, ответникът счита, че е правомерно
начислена. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда за отхвърляне на
исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
3
По оплакванията в жалбата :
Видно от приложения към делото Констативен протокол №
5700548/22.11.2020г. служители на ответното дружество са подменили с ново
СТИ измерващо потреблението в имота на ищеца. В протокола липсват
каквито и да било констатации, свързани с техническа неизправност на
средството или с наличието на външна намеса в схемата на свързването му. С
протокол № 464от 07.12.2020г за метрологична експертиза, извършена от
БИМ е установено, че процесното СТИ измерва с грешка в рамките на
допустимата такава . Констатирано е монтирано допълнително електронно
устройство, свързано към платката . Въз основа натази констатация
служителят на БИМ е заключил , че елекромерът не съответства на
изискванията за измерване на електрическа енергия. Заключението на
изслушаната по делото СТЕ , коетот съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано, потвърждава изводите на БИМ, че СТИ измерва
преминалата през него ел. енергия в допустимата си за класа на точност
грешка. Тези данни от фактическа страна дават основание на съда да приеме,
че оплакването на жалбоподателя , че при съставен в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ КП , са налице предпоставките на чл.
50,ал. 1 , б. „Б “ от ПИКЕЕ , е неоснователно.
Категорично по делото е установено, че процесното СТИ измерва в класа си
на точност. За да възникне правото на ответника да извърши корекция на
сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 1 , б. „б“ от ПИКЕЕ , следва да е
налице неизмерващо СТИ. Нито в съставения от служителите КП , нито в
метрологичната експертиза , изготвена от БИМ , нито в заключението на
изслушаната по делото СТЕ е налице констатация, че процесното СТИ не
измерва . Напротив, с протокола за метрологична експертиза , изготвен от
БИМ и със заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, се установява
обратното.
При това положение съдът намира, че ответникът, в чиято тежест законът е
възложил това, не е доказал наличието на предпоставките на разпоредбата на
чл. 50 , ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, на която основава вземането си срещу ищеца
по издадената от него фактура за исковата сума.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
с тези на първоинстанционния съд , което обосновава извода за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение , поради кое същото
следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция , в размер на
500лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 640/27.05.2021г. по гр.д. № 450 / 2021г. по
описа на ВТРС.
Осдъжда „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на Д. В. Б. с
ЕГН ******, с адрес с.К, общ.В.Търново, ул.”*” № сумата от 500 лв. (
петстотин лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5