Р Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 15.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-2 с-в, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета
година в състав:
председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при секретаря Ю. Асенова и в присъствието на
прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12762 по описа за
2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
искове с
пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът - "Р. (Б.)" ЕАД, твърди, че по договор за банков кредит № 140437/08.10.2007г. сключен с кредитополучателя - Б.Г., и
солидарни длъжници – ответниците - Д.А. К. и З.Ю.Х., бил отпуснат кредит в
размер на 60 900 лева с краен срок за погасяване – 20.09.2012г. поради
неплащане кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното ищецът моли да
се признае по отношение на ответниците, че същите дължат при условията на
солидарност:
- 54 957 лева, главница;
- 636,47 лева, просрочена
договорна лихва за периода от 22.05.2008г. до 19.06.2008г.;
- 25 591,98 лева,
наказателна лихва за периода от 20.05.2008г. до 21.05.2008г. и за периода от
20.06.2008г. до 04.06.2009г.
- законната лихва, считано от
05.06.2009г.
Претендира разноски в исковото
производство.
Ответникът
– Д.А. К., оспорва иска:
- не били представени доказателства
в заповедното производство да е предявен иск; излагат се и други доводи,
свързани с развитието на преюдициалното производство;
- кредитополучателят не бил
уведомен за предсрочната изискуемост, а това се отнасяло и до ответниците;
клаузите на чл. 12 от договора и чл. 21 от ОУ били недействителни;
- не била налице солидарност;
- не бил съдлъжник, а поръчител;
- не били ангажирани
доказателства за размера на кредита, изходящи не от ищцовата страна;
- не било налице и правилно
изчисление;
- наказателната лихва всъщност
била неустойка, която била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и
нямала краен срок;
- налице била измама;
Третото лице – помагач на този
ответник – „У.Ж.” АД, счита, че
делото следва да се реши съобразно доказателствата по него.
Ответникът - З.Ю.Х., не се ангажира със становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Страните не спорят, че е сключен
договор за банков кредит № 140437/08.10.2007г. между банката и Г.Б., както и
двамата ответници, описани като „солидарен длъжник”. Съдържанието е съобразно
изложеното в исковата молба и отговора. Спорно е неговото тълкуване.
- солидарният длъжник отговоря солидарно с кредитополучателя (при
условията на чл. 121 от ЗЗД) – чл. 6; и тримата (кредитополучател) и
солидарни длъжници дължат главница, лихви и разноски (чл. 1);
- хипотезата на неизпълнение е
предвидена в чл. 8, препращаш към чл. 19 от ОУ – за случай на неизпълнение ще се счита ... крудитополучателят не погаси
в срок която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва по определения
погасителен план; ... неверни и неточни данни ... (чл. 19, б. А и Б от ОУ);
При неизплащане банката може да направи целия кредит предсрочно изискуем (чл.
20, т. 2 от ОУ)
- всички уведомления и изявления във връзка с този договор следва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факт, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или телеграма,
достигнат до адресите на Страните, посочени в този договор (чл. 12; чл. 21
от ОУ).
Сделката не е потребителски
кредит (чл. 11). Не се спори, че кредитополучателят е бил ЕТ до смъртта си 25.03.2009г.
(Акт за смърт).
Съобщението до кредитополучателя е
изпратено на адреса посочен в договора за кредит. Обратната разписка е върната
с отбелязване, че не е потърсена – дата на печата е ...(първата цифра не се
чете) м.09.2008г. (л. 28);
Съобщението до Зл. Х. е връчено на
04.11.2008г. на дъщеря му.
Съобщението до Д. К. (л. 32) - няма
данни да е доставено на адресата.
По делото е депозирано заключение на
ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От
същото се установява, че:
- до м.10.2007г. е усвоен кредит в
размер на 60 900 лева;
- не са заплатени вноски, считано от
20.05.2008г.
- общо дължимото възлиза на:
- 54 947,39 лева
(главница).
- 636,47 лева – редовна
лихва; и
- 25 591,98 лева –
наказателна лихва.
- счетоводството на ищеца е редовно
(отговор на ІV задача).
Следователно доводите за неправилно
калкулиране на дълга са неоснователни.
Представена е застрахователна
документация от третото лице помагач. Това, че не е представена самата
застраховка е ирелевантно (съображения ще бъдат изложени в „от правна страна”).
Съобразно изложеното по-долу,
събраните по делото гласни доказателства са недопустими, тъй като биха оборвали
писмени документи. Съдът като цяло, въпреки посоченото, кредитира показанията
на св. Димчев, като в случая следва да се отчете само, че според него
починалият е бил с константно и общоизвестно
лошо здравословно състояние. Т.е. дори и да се приеме за релевантен доводът на К.
за измама, възражението едва ли би могло да е основателно. По принцип се
поръчителства или както е в случая – гарантира, гарантира за човек, който
обикновено му е близък.
от
правна страна:
С договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал. 1 от ТЗ). Договорът е сложен – той
инкорпорира всъщност три двустранни сделки – за кредит и за лично обезпечение
на вземането (по отношение на двамата ответници – съдлъжници).
След тълкуване на клаузите на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД,
решаващият орган намира, че не става въпрос за поръчителство (чл. 138 и сл. от ЗЗД), а за подобие на встъпване в дълг, като се има предвид, че задължението
възниква едновременно и за кредитополучателя, и за встъпилите - трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът
е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено
без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници (чл. 101 от ЗЗД). Съображението е че
ответниците и кредитополучателят са напълно приравнени по отношение на
задълженията си към банката. Разликата между двата института е че встъпилият е
в по-неблагоприятно положение от това на поръчителя (аргументация в тази насока
би могла да се почерпи и от Решение № 1524 от 27.10.1995г., гр.д. № 902/95г., V
г.о. на ВС – например: "гаранция"
е всяко писмено изявление на определено лице (гарант), което поражда задължение
за плащане на вземане на банката към трето лице (длъжник) при условията и в
сроковете, при които вземането става дължимо и изискуемо спрямо длъжника, както
и всяко задължение на гаранта да плати в полза на банката, в случай че
длъжникът не изпълни задължението си ... В случая не е налице договор за поръчителство, а лично задължение на гарант по издадено от него гаранционно писмо.
Следователно налице е специална отговорност за гаранта по гаранционното писмо и
затова чл. 147 не може да намери приложение; Р. 1074/96г., чийто предмет обаче, според настоящата
инстанция, не е напълно идентичен с уговореното в договора).
Като бе посочено, клаузата за встъпване има правната природа на
самостоятелен каузален договор, сключен между ответниците и кредитополучателя,
при одобрение от страна на кредитодателя. Приложима е и нормата на чл. 9 от ЗЗД, колкото, в случая, одобрението всъщност е приравнено на тристранна
договореност.
Банката е добросъвестна, което означава, че дори да се приеме, че
кредитопучателят е злоупотребил, като не е уведомил кретитната институция,
съдлъжниците и застрахователя за всички обстоятелства, имащи отношение към
здравния му статус, това е ирелевантно. Застраховката на кредита не е част от
клаузите на договора за заем, нито е част от съдържанието на правоотношението
между кредитополучател и съдлъжник - договорът е сключен в писмена форма
(материализирана в общия документ). На основание чл. 164, ал. 1, т. 3, т. 5 и
т. 6 от ГПК е недопустимо да се установява допълнително съдържание на този
договор: Решение № 365 от 21.07.2004г. по гр.д. № 636/2003, ВКС, II ГО: Доказването, че не е получена сумата,
посочена в писмения договор за заем, не съставлява опровергаване съдържанието на документ и може да бъде проведено със
свидетелски показания. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 122, ал.
3 и това на чл. 22, ал. 2 от ЗЗД.
Солидарността е уговорена изрично в договора, като е препратено към
нормата на чл. 121 от ЗЗД. Смисълът на правилото е че страните сочат
съдържанието на термина, а именно съобразно нормативната уредба. Уговорката за
солидарност е обща – между банката и длъжниците и между тях самите (по долу са
изложени допълнителни съображения).
К. не е търговец и не е получил микрофинансиране. Той обаче отговаря
солидарно с останалите две страни по сделката (кредитополучатл и втори
солидарен длъжник) за определена парична сума, която включва различни
компоненти – главница, лихви и др., съобразно добросъвестното поведение на
основния длъжник към кредитната институция.
Ищецът по принцип следва да установи (чл.
154, ал. 1 от ГПК), че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и това е
доведено до знанието на ответниците (Определение № 17 от 12.01.2010г. по ч.т.д.
№ 734/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Въпросът
дали при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2
ЗКИ, е необходимо банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните
книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита
остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по
чл. 417 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в
определение № 331/28.12.2008 г. по ч. т. дело № 306/2008 г. на ВКС, ТК, І т.
о., определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. дело № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І
т. о., определение № 641/16.11.2009 г. по ч. т. дело № 656/2009 г. на ВКС, ТК,
І т. о., определение № 543/25.09.2009 г. по ч. т. дело № 464/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о. и др. Когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени
условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем, следва
банката - кредитор със заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за
предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представените договор за
предоставяне на потребителски кредит от 27.10.2004 г., препис - извлечение
от сметката на длъжника и писмо изх. № 100-0071/12.03.2009 г. не установяват
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не са налице данни, че писмото е
изпратено до длъжника и получено от последния; също Определение № 706 от
23.11.2009г. по ч.т.д. № 525/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Определение № 426 от
16.07.2009г. по ч.т.д. № 332/2009г., т.к., І т.о. на ВКС; О. № 701/20.11.2009г.
по чт.д. № 727/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 641 от 16.11.2009г. по
ч.т.д. № 656/2009г., т.к., І т.о. на ВКС).
Цитираната практика е във връзка с предпоставките за издаване на
заповед за изпълнение, а именно че длъжникът/ите са поставени в забава. На този
етап на процеса не се извършва размяна на книжа – т.е. ответникът не се
уведомява, че срещу него е предявен иск, съответно не му се дава възможност да
вземе становище по претенцията.
Процесът обаче се е развил, като от предварителната фаза (заповедно
производство) се е трансформирал в исково такова. Съгласно Решение № 178 от
12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно
договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Следователно, дори и да се приемат
доводите на ответника, че не е налице уведомяване на никого от длъжниците, това
е сторено с исковата молба.
Безспорно е налице забава по отношение на главниците. Срокът кани – чл.
84, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно, дори и уведомяването да е сторено с исковата молба, налице
е забава (в хода на процеса суми не са престирани), което означава, че дългът е
изискуем изцяло (става въпрос за главницата).
Редовна лихва се дължи по принцип – независимо дали е налице забава или
не. Тя представлява цената на предоставената в заем сума.
На основание чл. 8 и 9 от договора във връзка с чл. 19 и чл. 20 (по специално т. 5), при забава на
вноска, банката може да начисли и наказателна лихва.
Ако се обобщи, уведомяването има за цел единствено да постави
длъжниците в забава по отношение на целия дълг (обхващаш главницата – всички
вноски), но при наличие на доказано неплащане на погасителна вноска, размерът
на дълга е идентичен (обхващаш вече всичките му аспекти – главница, лихви,
разноски и т.н.).
Само за пълнота следва да се отчете, че:
Забавата на един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници (чл. 126, ал. 2 от ЗЗД). Следователно, необходимо е
всеки иден от тримата да бъда уведомен за предсрочната изискуемост на целия
дълг. Уговореното в договора и ОУ (чл. 12; чл. 21 от ОУ) не противоречи на
закона – клаузата нормално възпроизвежда правило аналогично но тава уредено в
нормата на чл. 40-41 от ГПК.
Заемополучателят, съобразно посоченото е уведомен, това се отнася и за Х..
Тук следва да се посочи, че К. няма процесуалната възможност да навежда доводи
от името на другия съдлъжник, който не оспорва обстоятелството, че е уведомен
съобразно документацията, представена по делото. Както бе посочено, макар и да
е уговорена солидарност, сделките са отделни и редовно полученото съобщение /
или не от другия съдлъжник, не би ползвало и не би навредило на К..
При солидарността не е предвидено възражение за поредност - beneficium excussionis personalis.
Относно счетоводните вписвания следва да се посочи, че:
От една страна чл. 55, ал. 1 от ТЗ ограничава субектно и предметно
доказателствената сила на търговските книги: тя важи само между търговци, и то за доказване на търговски сделки
– решение № 423 от 01.06.2006г. по т.д. № 9/2006г., ТК на ВКС. Правилото се нуждае
от разширително тълкуване, доколкото съгласно чл. 287 от ТЗ едностранните
търговски сделки, а настоящата е именно
такава, имат търговски характер и за двете страни, освен ако законът не
предвшкда друго, чл. 55, ал. 1 от ТЗ следва да се прилага и за търговски
сделки, сключени между търговец и нетърговец. Търговските книги не могат да се
използват като доказателство в полза на търговец при спорове, които произхождат
от гражданскоправни отношения на търговеца.
От друга, ограниченията на чл. 55, ал. 1 от ТЗ са безпредметни, тъй
като не се съдържат в аналогичното правило на чл. 182 от ГПК (вписвания в счетоводни книги се преценяват
от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.
Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са
водили книгите).
Доказателствената сила на
търговските книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение от съда
с оглед на всички обстоятелства по делото. Но искът може да бъде уважен и само
въз основа на извлечение от търговските книги. Доказателствената сила на
търговските книги обаче е производна. Това следва от изискването те да бъдат
редовни, т.е. всяко вписване в тях трябва да бъде надлежно съставено в
съответствие с изискванията на ЧСч. Редовността на книгите не се предполага
(Решение № 155 от 13.03.2007г. на ВКС, ТК), а трябва да бъде доказана от
страната, която се позовава на тях – Решение № 42 от 25.02.2004г. по гр.д. №
485/2003г., ТК на ВКС, решение № 155 от 13.03.2007г., ТК на ВКС). Пропускането
на ответника да оспори редовността на книгите не ги прави редовни.
Счетоводните
вписвания отразяват финансовите операции на банката – а това са самите сделки.
Вписванията (= извлечение от сметка, представляващо обобщена информация -
Определение № 328 от 21.04.2010г. по ч.т.д. № 160/2010г., т.к., І т.о. на ВКС: ВКС приема, че доколкото ЗСч не дефинира
задължителните реквизити на извлечението от сметка, то в случай, че съдилищата
се позовават на нередовност/непълнота на извлечението, би следвало да свържат
констатациите за неспазване изискванията на ЗСч. с конкретни законови
разпоредби. В случай, че съдът не посочи кои разпоредби от ЗСч счита за
нарушени, то изводите му не могат да бъдат проверени по реда на инстанционния
контрол. Представеният от "Общинска банка" АД съдържа данни за
договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, съдлъжник и
поръчители както и данни за усвояването му, погасителния план, размерът на просроченото
задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Извлечението от
сметката по този кредит носи подписите на длъжностни лица на банката и е
подпечатано с нейния печат, отразен е размера на просрочената главница, лихви и
неустойка и периода за който са начислени. Т.е. документът е редовен от външна
страна, като нито в ЗСч нито в МСС се съдържат специфични изисквания към
съдържанието и реквизитите на извлечението от сметка; също Определение №
174 от 16.02.2010г. по ч.т.д. № 18/2010г., т.к., І т.о. НА ВКС; О.
231/23.03.2010г. по ч.т.д. № 115/2010г. на ВКС, ІІ т.о.) са изпълнително
основание и доказателство (съобразно изложеното по-горе), а договорът е
първично доказателство. Те установяват един и същи факт – наличие на
облигационна връзка / евентуално размер на неизпълнена престация. Така доводите
във връзка правната природа и доказателствена стойност на извлеченията са
неоснователни. Законодателно е уредено изключение на правилото, че писането не доказва нищо в полза на
този, който го е писал, но то е доказателство против него - scriptum pro scribente nihil probat, sed
contra scribentem.
Неоснователен е и допълнителният
довод относно „accounting postings”.
Вещото лице е проверило счетоводните вписвания на банката, което е достатъчно,
за да се установи размера на дълга. Доколкото съдът има специални знания,
терминът на български буквално означава „извлечение
от сметка / счетоводно извлечение”.
по останалите доводи:
- съгласно нормата на чл. 97, ал. 1
от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища, несвършените
дела не се прилагат към други дела и не се изпращат на други учреждения. По
разпореждане на административния ръководител неприключилите заповедни
производства, по които е издадена заповед по чл. 410 или чл. 417 ГПК, могат да
се прилагат към постъпилите в същия съд искови производства по чл. 422 ГПК.
Т.е. ако се твърди, че е налице някакъв порок, допуснат от страна или решаващия
орган в заповедното производство, същият следва да се установи от страната,
която би черпела права от него (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Същевременно настоящата
инстанция няма възможност да въздейства върху преюдициалното заповедно
производство (пряк или косвен контрол) - О. на САС № 743/07.03.2012г. по
ч.гр.д. № 615/2012г. Компетентен да се произнесе по евентуалните възражения
(например, че не са представени доказателства за предявен иск, въпреки че
в случая такива са налице – л. 137) е районният съд. Документацията е представена
впоследствие (с дата и печат) именно поради релевирания довод.
В тази връзка, всички доводи, имащи
отношение към заповедното производство – уведомяване, дати и т.н., са
ирелевантни.
- относно клаузата за наказателна
лихва: всъщност, както приема и К., уговорена е неустойка и то наказателна.
Българският правопорядък не изисква позването на сакрални термини (с изключение
на уредбата на менителничните ефекти, изистваща изрично упоменаване на термина
„менителница” или „запис на заповед”). Волеизявленията на страните се тълкуват
от съда, съобразно изложената фактология. В случая дори не е нали некоректно
използване на термин:
Доктрината приема, че щом е
уговорена неустойка (глобална сума или договорна мораторна лихва), не може да
се претендира законната лихва. Това е така, тъй като става въпрос за
алтернативни (а не кумулативни) начини за обезщетяване на изправната страна.
След систематично тълкуване на нормите на чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 10,
ал. 2 от ЗЗД следва, че ако е уговорена лихва, без оглед на размера ù,
тя се дължи. Законната лихва може да се търси само ако не е предвидена
договорна лихва/неустойка (а в случая е уговорена такава). А тъй като по режим
лихвата за забава на парично задължение се е изравнила с мораторната неустойка,
то както договорната лихва, така и неустойката изместват законната лихва.
Уеднаквеният режим на лихвата и неустойката при забава на парично задължение
налага извода, както бе посочено, че не може да се кумулират законна лихва с
мораторна неустойка (в този смисъл е трайната практика на Арбитражния съд при Българската
търговско-промишлена палата а.д. №№ 146/91г., 47/92г., 54/92г., 20/93г.,
25/94г.). Допусне ли се тяхното кумулиране, би се получило двойно плащане за
едно и също неизпълнение.
Възможни са изключения:
1. При неустойка, която се дължи към
определен момент (глобална сума или период с предварително определен край), бе
могло да се начисли лихва (Решение № 1418 от 03.10.2002г. по гр.д. №
2313/2001г., V г.о. на ВКС: Допустимо е
уговарянето на лихва за забава при неизплащане на падежа на уговорена неустойка
за неизпълнение на облигационно задължение; и Решение от 09.11.2007г. по
гр.д. № 238/2007г., т.о. на Софийски окръжен съд: неустойката е най-често предварително определена сума в пари, или
изчисляема на определен принцип сума в пари, която следва да обезщети кредитора
при неизпълнение на задължения от страна на длъжника. Налице ли е неизпълнение
на парично задължение в срок, макар и под формата на неустойка, няма основание
да се отрече възможността да се търси обезщетение за забава за неизпълнението на
това задължение съгласно разпоредбите на закона).
2. Наказателна неустойка.
Допълнителен аргумент за общата правна природа на двата
института е и следното становище на ВКС: отказ
от неустойка с цел да се претендира законната лихва е израз на недопустимо
едностранно изменение на договорите (Решение от 10.02.2003г. по ВАД №
69/2002г.).
Доводът за нищожност на клаузата за
неустойката е неоснователен – арг. от нормата на чл. 309 от ТЗ (т. 3 от ТР № 1
от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС: Не е нищожна клауза за неустойка в ... и търговските договори,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции).
Сделката е търговска и то от
категорията на абсолютните – арг. от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. В тази връзка
доводите, че производството би следвало да се разглежда по общия ред, са
неоснователни.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася
както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
* естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
* дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
* вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част;
* съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката
могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
... тъй
като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не
може да се направи към момента на сключване на договора (мотиви на ТР №
1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС).
Указанията на ВКС
са че преценката се прави по всеки конкретен случай, като са дадени примерни
критерии.
Съдът намира, че
макар и клаузата за неустойка очевидно да е висока, в конкретната хипотеза, тя
не е прекомерна, а още по-малко нищожна. Съображенията са следните:
1. 2 ФЛ обезпечават кредит на търговец, нормално
е лихвата да е малко по-висока, тъй като съществува и търговски риск. Не би
могло да се разграничи отговорността на кредитополучателя от тази на
съдлъжниците;
2. по кредита почти
нещо не е заплатено;
3. менителничният ефект дублира задължението по каузалното
правоотношение. Плащането по единия или другия дълг погасява втори (изцяло или
частично). Следователно записът на заповед, стриктно погледнато, не е
обезпечение, тъй като, както бе посочено, евентуалното плащане по него
представлява и плащане по каузалния дълг. Менителничният ефект единствено предоставя
на поемателя (банката) процуална привилегия, тъй като прехвърля
доказателствената тежест върху длъжниците.
4. възнаградената
лихва има още по-малко отношение към обезпечението. Тя представлява по правната
си същност цената на услугата – причината е че кредитната институция е лишена
временно от средствата си.
5. двете същински
обезпечения (всъщност реално обезпечение не е налице) са само личните гаранции
и наказателната лихва = неустойка е обезпечение, което има няколко функции:
- спестява доказване на размера на вредата; и (кумулативно)
- представлява гражданска глоба за неизправните длъжници.
От тази гледна
точка тя не е лишена от разумна обезпечителна и гаранционна функции.
- установителният иск се ползва със сила на пресъдено нещо (res judicata). Налице е неточност при формулирането на петитума, тъй като и приключилото с изадванета на заповед заповедно производство се ползва със СПН (чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година и О. на ВКС № 522 от 09.08.2010г., т.д. № 171, ІІ т.о.). Тази неточност обаче е несъществена, а дари и да бе такава, ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание (18-60-ІV).
- предвид
изложеното по-горе, всички доводи за сбъркани или неразбрани термини, са
ирелевантни – като е известно грешката в правото вреди (eror juris nocet, error facti prodest).
по
разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на
ответника следва да се възложи сумата от 3
996,52 лева – сторени от ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на
основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за
УСТАНОВЕНО, по исковете, предявени
от "Р. (Б.)"
ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „С.”, ул. „Н. В. Г.” № 18-20, представлявана от Изпълнителния
директор – Е. М. В. и Прокуриста – М. Т. П., чрез юрисконсулт А. И. С., със сл.тел. 91 985 557, срещу Д.А. К., ЕГН **********, гр. С., район „Л.”, ж.к. „Л.”, бл. ***, вх. Г, ет. 1, ап. **, съд.адр.: гр. С., , ул. „В.” № 10, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Т.Д.,***, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност (по договор за банков кредит №
140437/08.10.2007г. между банката и Г.Б.):
- сумата от 54 957 (петдесет и четири хиляди деветстотин петдесет и седем)
лева (просрочена главница), ведно със законната лихва, считано от
05.06.2009г. до окончателното ù изплащане;
- сумата от 636,47 (шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки)
лева, лихва за периода от
22.05.2008г. до 19.06.2008г.; и
- сумата от 25 591,98 (двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и едни лева
и деветдесет и осем стотинки) лева, неустойка (наказателна лихва) за периода от 20.05.2008г. до 21.05.2008г.
и за периода от 20.06.2008г. до
04.06.2009г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Д.А. К., ЕГН **********, гр. С., район
„Л.”, ж.к. „Л.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, съд.адр.: гр. С., , ул. „В.” № **, ет. *,
ап. *, чрез адв. Т.Д.,***, да
заплати на "Р.
(Б.)" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „С.”, ул. „Н. В.
Г.” № ***, представлявана от Изпълнителния директор
– Е. М. В. и Прокуриста – М. Т. П., чрез юрисконсулт А. И. С., със сл.тел. ***********, сумата от 3
996,52 (три хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и петдесет и две
стотинки) лева, сторени деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ответника К. - „У.Ж.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ю.” № ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
председател: