МОТИВИ към Решение по АНД № 8285/2015 г. по описа на ПРС
– V нак.с.
С
постановление Районна прокуратура Пловдив е внесла материалите по воденото
срещу обвиняемия М.С.К. наказателно производство за извършено престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, за това, че на 01.08.2015 г. в с. Белозем, обл. Пловдив е причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди
другиму – на лицето С.Б.Х. , изразяваща се в избиване на втори горен десен зъб
със силно нарушено съзъбие, довело до разстройство на здравето.
Представителят
на ПРОКУРАТУРАТА счита, че следва да бъде признат обвиняемия за виновен, като
се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
глоба.
ОБВИНЯЕМИЯТ
дава обяснения по обвинението, признава вината си, съжалява за случилото се. Лично
и чрез упълномощения защитник моли, ако съдът го признае за виновен, да наложи наказание в
минималния размер.
СЪДЪТ,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира и
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият М.С.К. е роден на *** ***, ***, български гражданин, основно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На
01.08.2015 г. около 18:30 ч. Свидетелите С.Б.Х. и Д.А.Х. пътували със семейния лек автомобил
„Рено” с рег. № *** от с. Чалъкови, обл.
Пловдив към гр. Пловдив. Достигнали ЖП прелеза в с. Белозем, обл. Пловдив
когато забелязали на пътното платно пред тях лек автомобил „Опел Корса” с рег.
№ *** управляван от обв. М. С. К.. Свидетелите Х. забелязали, че автомобилът на
обв. К. криволичи по пътя и в един момент спрял на пътното платно, като по този
начин ограничил възможността за преминаване на автомобила на свидетелите Х..
Последните спрели автомобила и подали звуков сигнал на обвиняемия с клаксона да
освободи пътя. В този момент обв. К. излязъл от своя автомобил, насочил се към
този на свидетелите и през отворения прозорец нанесъл няколко удара с юмруци в
главата на свид. Х.. През цялото време викал на висок глас и псувал. След това
се качил на автомобила си и потеглил. Свидетелите Х. съобщили за
инцидента на тел. 112.
Било
проведено разпознаване на лица, при което свидетелите С. и Д. Х. категорично разпознали обв. К. като
лицето, нанесло удари на подстрадалия свидетел Х. на 01.08.2015 год.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на обвиняемия, от
показанията на всички свидетели, разпитани на досъдебното производство, както и
от писмените доказателства и доказателствени средства – характеристична
справка, справка съдимост, протоколи за разпознаване.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 330/2015 г., чието заключение се възприема от
съда като правилно и обосновано, с необходимите познания в областта на
съдебната медицина и установява, че на 01.08.2015 г. на свид. Х. било причинено
избиване на втори горен десен зъб със
силно нарушено съзъбие и липса на голям брой зъби от горната и долната челюст, заболяване
на венците – парадонтоза, кръвонасядания по челото вдясно, които са причинени
от действието на твърд тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно да са
възникнали така, както се посочва в материалите по досъдебното производство, данните
по дознанието. Тези наранявания попадат извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
и са причинили болка и страдание - т.е. налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Показанията
на всички свидетели са обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради
което няма основание да се обсъждат противоречия и кои показания се възприемат
от съда и защо. В своята съвкупност ведно с писмените доказателства водят на
горната фактическа обстановка.
При
така установеното в хода на настоящото производство съдът е на становище, че
обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна, на 01.08.2015 год., в с. Белозем, обл.
Пловдив, е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на С.Б.Х., изразяваща
се в избиване на втори горен десен зъб със силно нарушено съзъбие, довело до
разстройство на здравето.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено с целени и настъпили общественоопасни последици.
За това деяние подбудите и мотивът са установени безспорно, коренящи се в
хулиганския им характер, със стремеж да скандализират обществото по нанесени безпричинни
удари на пострадалото лице, без обвиняемият да се съобразява с обществените
порядки и с манифестиране на пренебрежително отношение към обществения ред. По
този начин освен негативното си отношение към неприкосновеността на телесния
интегритет на постр.Х., К. обективирал и
своето пренебрежение към обществените ценности и следващите от тях установени
норми на етика и поведение.
Съдът
счита, че в настоящия казус, РП – Пловдив основателно и законосъобразно е
внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК за това деяние. Предвиденото наказание е лишаване от
свобода до една година или пробация, обвиняемият не е осъждан и друг път спрямо
него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК. Няма причинени имуществени
вреди от престъплението, които да подлежат на възстановяване.
В конкретния случай, следва на обвиняемия да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Предвиденият от законодателя размер на наказанието глоба е от 1000 до 5000
лева. Съдът намира, че наказанието следва да се наложи в близък до минималния
размер. За това съдът отчете от една страна степента на обществена опасност на
деянието, което се дължи на безпричинна агресия на млад човек към възрастен
такъв. От друга страна е налице ниска обществена опасност на самия извършител,
добри характеристични данни, младата му
възраст, изразеното дълбоко съжаление от стореното и съдействието при разследването,
това че обвиняемият живее във фактическо съжителство с момиче, от което чака дете, и към момента е материално затруднен. По този
начин наказанието глоба е съобразена и с финансовото съС.ие на дееца и
наказанието се явява справедливо. Така то би изпълнило и целите на чл.36 от НК.
Разноските
по делото, които са направени, /за СМЕ/ в размер на 122,36 лв. следва да се
възложат на обвиняемия, който да ги заплати по сметка на ОД на МВР в полза на бюджета
на Държавата на основание чл.189 ал.3 от НПК.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС