Р Е
Ш Е Н
И Е
№260190
гр.Варна, 31.08.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и
двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №9481 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е основан чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б." ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, п.к. *, управител Д. Т. П., действащ чрез юрисконсулт И. Т.,претендира
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б.А.Н., адрес: *** да му заплати
сумата в размер BGN 350,00
(триста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит №***/10.03.2015г.,ведно
със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба -
19.06.2019год. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски по настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в
размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева), с включен ДДС.
В случай,
че съдът присъди горепосочените суми в
полза на ищеца, същите да бъдат
заплатени на „К.Б." ЕООД по
следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** "Б. Д." ЕАД.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: На
10.03.2015г. между „*ф." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „В." и Б.А.Н. е сключен Договор за кредит № ***, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „*ф." ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „В." на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената страница „В."
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „В.". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се
определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от
Общите условия на „В.", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя
и извършването на паричния превод.
В процесния случай, на 10.03.2015г. страните сключват
договор за кредит, фигуриращ в системата на „В." под № *** и явяващ се
първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Б.А.Н. заявява желание
да й бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева). Кредитът
е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 09.04.2015г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя
чрез И. на 11.03.2015г. Към датата на падежа - 09.04.2015г. ответника е
следвало да плати сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева) -
представляваща главница като между страните не е уговорено начисляване на лихва
за периода до датата на падежа.
С настъпване на падежа по договора - 09.04.2015г.,
кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 10.04.2015г., „*ф."
ЕООД (В.) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ
-10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „В."
изпращат три броя напомнителни писма до ответника на
адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № *** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът
не погасява гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „*ф." ЕООД, в качеството си на
цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *** в общ размер BGN 884,21 (осемстотин осемдесет
и четири лева и 0.21 ст.), от които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет
лева), наказателна лихва – BGN 504,21 (петстотин и четири лева и 0,21ст.) и
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен
да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Б. п." ЕАД, която е
върната с отметка „Непотърсено". Поради което, към настоящата искова
молба, прилагам уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „*ф." ЕООД предоставят на
„К.Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
В настоящото производство претендира само сумата в
размер на 350лв.
В срока за
отговор на исковата молба,
ответникът депозира отговор, чрез
назначения от съда особен представител. Счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, като същият оспорва по основание и размер.
В съответствие с представените писмени доказателства
към предявения иск е видно, че между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение. Представените писмени доказателства не носят подписа на
ответника на хартиени носители, не са представени и на електронен носител, а не
се и доказва ответникът да е дал съгласие за сключване на договорите. Нещо
повече, по делото не са ангажирани доказателства за извършване на посочените в
ЗПФУР фактически действия по създаване на ел. профил на кредитополучателя,
поради което счита, че не се установява и договаряне между страните, а още
по-малко валидно възникнала облигационна връзка между тях по кредитното
правоотношение. Оттам и цесията на несъществуващо вземане е недействителна,
поради липса на предмет. От представените доказателства не се установява също и
получаването на сумите от страна на ответника.
Ищецът не притежава активна материалноправна
легитимация, тъй като не е налице цесия, пораждаща валидно правно действие
срещу ответника. Отделно от това представеният договор за цесия е непълен и с
него не се доказват волеизявленията на страните. Не са изпълнени императивните
законови норми, които да доведат до пораждане на отношения между длъжника и
новия кредитор. Ответникът не е получавал уведомление по чл. 99 от ЗЗД,
съответно не му е съобщено по надлежния ред за извършената цесия, като в случая
връчването на исковата молба на адвоката, като особен представител не би могло
да се приравни на връчване на ответника по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Нещо
повече, уведомлението до ответника е изпратено до постоянния му адрес, като по
делото няма данни той да е свързан с него по някакъв начин. Оспорва истинността
на представеното уведомление до ответника с изх. № 5129/ 14.02.2018г. От него
не става ясно кой го е подписал като представител на дружеството „*ф."
ЕООД. В този смисъл оспорва автентичността му.
Моли съдът да вземе предвид, че липсва надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него
договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е
изпратил на ответника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в
сключения договор за паричен заем, като същото е върнато с отбелязване -
непотърсено. В случая не се установява да е налице редовно връчване на
уведомление за цесия на ответника преди подаване на исковата молба.
Въпреки, че няма специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о.). В този смисъл още е и TP ОСГК на ВС на НРБ №
1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение
№ 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл.
290 ГПК. В този смисъл е и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК. Ответникът не е получил и в хода на настоящото съдебно
производство процесното уведомление. Ето защо, извършената цесия все още не е
произвела своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, спрямо ответника. В
тази връзка, макар и уведомлението да е връчено на адвоката, като особен
представител на ответника, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
уведомяването за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника,
тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,
освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг.
от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не
е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов,
не следва да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент цесията не е
произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо искът на ищцовото дружество
следва да бъдат отхвърлен. Сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае
действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на
същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изложеното, моли искът да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Моли за
уважаване на същия и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за
него се явява назначения от съда особен представител. В хода по същество на
делото моли съда да постанови решение, съобразно събраните по делото
доказателства и отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД
във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е
кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за
кредит от разстояние.
С договор за цесия №BGF-2018-005/01.02.2018год. сключени между „*ф.“ ЕООД и “К.Б.”
ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1.
По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на
цедента „*ф.“ ЕООД против ответника с
посочен единен граждански номер и конкретизирано вземане по договор за кредит
от 10.03.2015год.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си
действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.Длъжникът
не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, тъй като липсват
доказателства в обратна насока. Следва
обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд
- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
По възражението на особения представител на ответника,
че не е допустимо редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия, тъй
като исковата молба е връчена на особения му представител.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за
неоснователно. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на
представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во
Т.О., съгласно което връчването на материалноправно изявление на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. Настоящият съдебен състав споделя именно това дадено от ВКС
разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите
нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират
приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а
съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на
сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от
21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ.
В настоящия случай съдът намира за установено, че между страните
е възникнало облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит от разстояние.
По делото е представен договора за кредит № ***/10.03.2015год.
и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя,
който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен
под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към
него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя –
ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 350 лв.,
при лихвен процент от 0.00 % и годишен процент на разходите от 0.00 %.
Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж
на 09.04.2015 г. В клаузите от Общите
условия/ т.3/ е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по
електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по
допуснатата и приета без възражение на страните съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице, направило справка в електронната система за предоставяне на
кредити на цедента е установило, че в
последната е наличен профил на ответната страна с посочени лични данни и
електронен адрес. Вещото лице е установило, че от същия профил е направена
заявка за получаване на кредит №*** от
10.03.2015год. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на
заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се
преминава към следващия етап от кандидатстването, където се изписват
параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях
потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което изразява своето съгласие
за сключване на договора. Бутонът
„подпиши” при сключване на договора за кредит №*** от 10.03.2015год. от
профила на Б.А.Н. е натиснат на 10.03.2015год. в 17.37часа от IP адрес: ***.Съгласно обстоятелствената част на
експертизата потребителят натиска бутона „подпиши“ след като се увери ,че
данните са негови и се запознае с договора.
Съдът намира заключението на вещото лице за
компетентно и безпристрастно изготвено, същото не е оспорено от страните,поради
което съдът цени дадените с експертизата отговори.
По делото е представена разписка/л.17/,издадена от “И.”
АД, от която се установява, че на посочената дата , на Б.А.Н. е преведена
сумата от 350 лв., преведена от * ф. ЕООД, с основание на превода – посочения
единен граждански номер на ответната страна и номера на договора за кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис (сега с ново наименование - Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни знаци), електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ.
Съдът намира,
че така представеният договор представлява електронен документ, който не е
подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния
документ и електронния подпис. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017
г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на
документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че ответната страна, през системата на кредитодателя е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона „подпиши“. Това е така, доколкото бе установено, че заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на потребителя Б.А.Н. след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който договор съгласно експертизата ответницата се е запознала, и който е приет от нея с натискане на бутона “подпиши“. Предвид на това съдът приема за доказано, че ответната страна е ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при посочените в последния клаузи и съдържание.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че
договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно
изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по
своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението,
трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.
С представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява,
че в полза на ответницата ,чрез системата „И.“ е преведена сумата от 350 лева.
В документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за
превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е
записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „И.“, като точно
преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да
носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която
се установява превеждането на сумата според уговореното.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било
предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните,
които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят
се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел
ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е
бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това,
по делото не се търси нещо различно извън договореното- фиксирана като размер
сума за главница, дори без начислени лихви и такси поради забавата. Доколкото е
безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по
договора, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се
явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е
останало дължимо и неплатено.Ето защо съдът постановява решение, с което
уважава иска.
Като законна последица от уважаване на иска следва да
се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда-19.06.2019год. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 700лв.Същите се изразяват в
следното : 50лв. държавна такса, 150лв.юк.възнаграждение,
300лв. депозит за особен представител, 200лв. депозит за ВЛ.
Мотивиран от горното, Варненския районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.А.Н.,
адрес: *** да заплати на „К.Б." ЕООД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, п.к. *, управител Д. Т. П., действащ чрез
юрисконсулт И. Т. сумата в размер 350,00
(триста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит №***/10.03.2015г.,
прехвърлена с договор за цесия от 01.02.2018год. сключени между „*ф.“ ЕООД и “К.Б.”
ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
настоящата искова молба в съда- 19.06.2019год. до окончателно изплащане на
вземането, на основание чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.А.Н., адрес: *** да заплати на „К.Б." ЕООД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, п.к. *, управител Д. Т. П., действащ чрез
юрисконсулт И. Т., сумата от 700лв., представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/