№ 94
гр. Р. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600441 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260051/02.04.2021 год., постановена по НОХД №
1640/2020 год., РРС- ІІІ- ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Н. АНТ. Т. от гр.
Р., за ВИНОВНА в това, че в иериода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в гр. Р., в
условията на продължавано престъпление, на 58 пъти, в качеството си на
длъжностно лице - Председател на обществена организация - Синдикална
секция на КТ „Подкрепа“ при РУ „Северен централен район“ - П. - Областна
пощенска станция - Р., присвоила чужди пари от внесен членски внос,
поверени й в това качество да ги управлява, на обща стойност 6761.37 лева,
поради което на основание чл. 201 ал.1 вр. с чл. 26, aл. 1 от НК й
ОПРЕДЕЛИЛ наказание „.Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е НАМАЛИЛ така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета - от една година
и шест месеца на една година, чието изпълнение ОТЛОЖИЛ на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ВЪЗЛОЖИЛ е на основание чл. 67, ал. 1 от НК възпитателните
1
мерки на инспектор от РУ Полиция при ОД на МВР-Р..
ОСЪДИЛ е подс. Н. АНТ. Т., със снета по-горе самоличност, да
заплати по сметка на Районна прокуратура - Р. сумата в размер на 1013.40
лева, представляваща направени на досъдебна фаза разноски.
ОСЪДИЛ на основание чл. 45 от ЗЗД подс. Н. АНТ. Т. с установена
по-горе самоличност да заплати на Синдикален регионален съюз - Р. към на
Конфедерацията на труда „Подкрепа“ - Р.. със седалище гр. Р.. бул. „Ф.“ № 3а,
ет. 4, представлявано ог председателя К.Ч., сумата в размер на 6761,37 лева,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
31.12.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е подс. Н. АНТ. Т. с установена по-горе самоличност да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд-Р. сумата в размер на
270,45 лева, представляваща 4 % полагаща се държавна такса върху уважения
размер от гражданския иск.
ОСЪДИЛ е подс. Н. АНТ. Т. с установена по-горе самоличност да
заплати на Синдикален регионален съюз - Р. към Конфедерацията на труда
„Подкрепа" - Р.. със седалище гр. Р., бул. „Ф.“ № 3А, ет. 4, представлявано от
председателя К.Ч. сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник.
Жалбоподателката Н. АНТ. Т. от гр. Р. чрез договорния си защитник
адв. Е.М. от РАК, недоволна от нея я обжалва в законния срок в гражданско-
осъдителната част и развивайки оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност, моли присъдата в тази част да бъде отменена.
Представителят на окръжна прокуратура гр. Р. счита, че жалбата
изцяло е неоснователна, поради което настоява присъдата като правилна и
законосъобразна изцяло да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на
РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК,
намира, че
2
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими
доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин
фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно
авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подсъдимата длъжностно присвояване по чл. 201 ал.1 от НК. Настоящата
въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл.
14, чл. 102, чл. 107, както и на тези по чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК,
които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата.
Подсъдимата Н. АНТ. Т. е родена на 07.02.1958 г. в гр. Р., област Р..
понастоящем живее в гр. Е.. Р Г.. Същата е българска гражданка, омъжена, с
висше образование, неосъждана, работи в гр. Е., Р Г. на длъжност
„оранжериен работник“, с ЕГН: **********.
С Протокол № 1/05.10.1993 г. подс. Н.Т. била избрана за
председател на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при РУ „Северен
централен район" - П. - Областна пощенска станция - гр. Р. и изпълнявала
тази длъжност до 19.01.2012 г. Задълженията й като председател били
дефинирани в Правилник за организацията и дейността на синдикална секция
на КТ „Подкрепа“ (приет на 18.11.2003 г„ изменен и допълнен в
последствие). Съгласно чл. 13, ал. 6 от Правилника, председателят на
синдикалната организация носел отговорност за реда и начина на набиране,
разходване и отчитане на финансовите средства от членски внос на КТ
„Подкрепа“.
Сумите за дължимия членски внос били удържани от заплатите на
членовете на Синдикалната секция и постъпвали по банков път в
разплащателната сметка на Секцията в Банка „ДСК" ЕАД. Подсъдимата Т.
имала спесимен на подпис, а с него и правото да тегли суми в брой от
банковата сметка.
3
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда и начина на набиране,
разходване и отчитане на финансовите средства от членски внос (приета на
18.11.2003 г., изменена на 02.11.2007 г.), издадена на основание разпоредбите
на Устава на КТ „Подкрепа“, членският внос представлявал 0,7 % от чистото
месечно трудово възнаграждение на всеки от индивидуалните членове на КТ
„Подкрепа“ и бил разпределян между Националния Синдикат и Синдикалния
Регионален Съюз с съотношение 55% - 45%. Съгласно чл. 10 от Наредбата,
парите трябвало да бъдат превеждани от упълномощеното лице (в конкретния
случай - подсъдимата Н.Т.) чрез пощенски запис, в брой на каса или по
банков път на съответните подразделения на съответните подразделения на
синдикатите.
Подсъдимата Т. имала нужда от парични средства и решила да се
сдобие с такива по неправомерен начин от събраните пари от банковата
сметка. За целта използвала следния начин на присвояване: след изтегляне на
определена сума от банковата сметка на Синдикалната секция в Банка ДСК
ЕАД, парите оставали на нейно разположение. С част от тях тя правела
плащания, за които били налични разходооправдателни документи, но
другата част присвоявала.
Така за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. подс. Т. е извършила
следните деяния по описаната схема:
1. На 23.01.2007 г. подс. Т. изтеглила в брой от разплащателната
сметка в Банка ДСК 200,00 лева, които присвоила.
2. На 22.02.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лв., които присвоила. На 18.03.2007г. от тези присвоени до момента
пари, тя платила 210,00 лв. за членски внос.
3. На 22.03.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева, които присвоила. Впоследствие тя направила плащания за общо
394,93 лева, подробно описани в счетоводната експертиза, за които имало
разходооправдателни документи. Тя използвала наличните пари в брой.
натрупани до момента, в размер на 540,00 лева, след което на нейно
разположения останали 145,07 лева,
4
4. На 24.04.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
5. На 12.06.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева, които присвоила.
6. На 21.06.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
7. На 26.07.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
8. На 27.08.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила. От присвоената до момента сума в размер на
1595,07 лева тя платила 40.00 лева за тениски с разходооправдателен
документ.
9. На 24.09.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила.
10. На 24.10.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
150,00 лева, които присвоила. От наличните пари в брой, които към момента
били 1905.07 лева тя платила 149.70 лева по фактура от фирма „Лазарета4“ и
два пъти по 10,00 лева за командировка.
11. На 20.12.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
170,00 лева, които присвоила.
12. На 28.12.2007 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
150,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
2055,37 лева тя направила плащания в размер на общо 66.77 лева. подробно
описани в счетоводната експертиза, за които имало разходооправдателни
документи.
13. На 18.02.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка в
ДСК 200,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер
на 2209.47 лева, тя направила плащания в размер на общо 379.25 лева.
подробно описани в експертизата, за които имало разходооправлателни
документи.
5
14. На 26.02.2008 г. подс. Т. изтеглила ог разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила. Впоследствие, от натрупаната до момента сума
в размер на 2009,35 лева тя платила 350,00 лева на Х.И.Д. с РКО.
15. На 09.05.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
450,00 лева, които присвоила.
16. На 23.05.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила.
17. На 25.06.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила.
18. На 30.07.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева. които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
2709,35 лева, тя направила плащания в размер на общо 56,00 лева. подробно
описани в счетоводната експертиза, за които имало разходооправдателни
документи.
19. На 21.08.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева, които присвоила.
20. На 25.09.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
220,00 лева, които присвоила.
21. На 27.10.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила.
22. На 21.11.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
23. На 23.12.2008 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
3761,55 лева тя направила плащания в размер на общо 211.80 лева. подробно
описани в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
24. На 11.02.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева, които присвоила.
25. На 26.02.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
6
300,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
4301,05 лева тя платила 10,50 лева за канцеларски материали.
26. На 20.03.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева. които присвоила.
27. На 29.04.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
350,00 лева, които присвоила.
28. На 22.05.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
4723,19 лева, тя направила плащания за общо 411.00 лева. подробно описани
в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
29. На 25.06.2009 г. подс. Т. изтеглила oi разплащателната сметка
300,00 лв„ които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
4873,19 лв., тя платила на Р.К. 100,00 лева с РКО.
30. На 31.08.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
350,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
3906,19 лева. тя направила плащания за общо 1317,00 лева, подробно описани
в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
31. На 29.09.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250.00 лева. които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
3484.19 лв. тя направила плащания в размер на общо 672,0 лева, подробно
описани в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
32. На 21.10.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната
сметка 300,00 лева, които присвоила.
33. На 25.11.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лв., които присвоила. От натрупаната домомента сума в размер на
3944,09 лева, тя направила плащания в общ размер на 562,10 лева, подробно
описани в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
34. На 19.12.2009 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила. Впоследствие, от натрупаната до момента сума
в размер на 2922.09 лева. тя платила 900,00 лева на свидетеля Й.Р. с РКО.
7
35. На 20.01.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
36. На 21.01.2010 г. подс. Т. е изтеглила от разплащателната сметка
20,00 лева, които присвоила.
37. На 19.02.2010 г. подс. Т. е изтелила от разплащателната сметка
300,00 лева, които присвоила.
38. На 19.03.2010 г. подс. Т. е изтелила от разплащателната сметка в
Банка ДСК 340,00 лева. Тя платила 60,00 лева за изкуствен венец, като
използвала натрупаната до момента сума в размер на 3822,09 лв.
39. На 23.04.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
320,00 лева, които присвоила.
40. На 19.05.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
300.00 лева. които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
4416.59 лв. ги платила общо 24,00 лева за минерална вода.
41. На 24.06.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
280,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
4669,69 лв. тя платила общо 26,64 лева за минерална вода.
42. На 21.07.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
290,00 лева, които присвоила.
43. На 30.08.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
240,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
5199,69 лева тя платила 50,00 лева на св. Й.Г. с РКО.
44. На 21.09.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
200,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
5334,69 лева тя платила 30,30 лева за минерална вода.
45. На 20.10.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
240,00 лева. които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
5559.39 лева тя платила 12.00 лева за минерална вода.
46. На 22.11.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
8
250,00 лева, които присвоила.
47. На 20.12.2010 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
220,00 лева, които присвоила.
48. На 20.01.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
95,00 лева, които присвоила.
49. На 22.02.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
85,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
6185.39 лева тя платила 12,00 лева за минерална вода.
50. На 31.03.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
85,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
6270.39 лева тя платила 12.00 лева за минерална вода.
51. На 21.04.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от
разплащателната сметка 350,00 лева, които присвоила.
52. На 20.05.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
310,00 лева. От натрупаната до момента сума в размер на 6874,39 лева тя
платила 44.00 лева за членски внос.
53. На 27.06.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
305,00 лева, които присвоила.
54. На 26.07.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
305,00 лева, които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на
7434,39 лева тя платила 50,00 лева на свидетелката П.Б..
55. На 26.08.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
265,00 лева, които присвоила.
56. На 21.09.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
245,00 лева, които присвоила.
57. На 25.10.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
250,00 лева. които присвоила.
58. На 25.11.2011 г. подс. Т. изтеглила от разплащателната сметка
9
255,00 лева. които присвоила..
През инкриминирания период подсъдимата Т. предоставяла парични
средства от събраните по сметката за подаръци на членовете за различни
поводи като пенсиониране, рожден ден и други или предоставяла парични
средства на членове за техни здравословни нужди. Така тя платила 50,00 лв.
на св. М. Т. С. на 15.12.2011 г. и на неустановени дати (невписани в
разходооправдателните документи) още шест броя плащания, подробно
посочени в експертното заключение в общ размер на 1638,20 лв.
В изпълнение на Заповед № 1/13.01.2012 г. на Председателя на
Синдикален Регионален Съюз на КТ „Подкрепа“, Контролна комисия в
състав: свидетелите Ц.С.. Д.С. и М.Ц. извършила проверка на финансово
състояние и отчетността на синдикалната секция за периода от 01.01.2007 г.
до 31.12.2011 г. и съставила Констативен протокол № 1/25.07.2012 г. Видно
от този протокол имало редица нарушения при превеждането на сумите, както
и липсваща сума.
В изготвената и приложена по делото съдебно-счетоводна
експертиза са отразени всчики липси и присвоени срсдства. Според
заключението по банковата сметка на подсъдимата били постъпили 14 790
лева, като подс. Т. превела по сметка на останалите синдикални
подразделения и направила разходи в общ размер на 8 028.63 лева. Като
разход са отчетени всички налични разходооправдателни документи по
делото, макар и без дата. направени по различни поводи на членовете на
синдиката. Размерът на предмета на присвояването - общо 6 761,37 лева се
получава като разлика между изтеглената за периода сума плюс началното
салдо по банковата сметката и направените от подс. Т. плащания.
От изготвената и приложена съдебно почеркова експертиза се
установява, че подписите, положени в разходооправдателни документи на
част от лицата не са положени от тях. Въпреки това всички суми по тези
документи са приети като направен разход, предвид изминалия дълъг период
и тъй като видно от разпитите на част от лицата, които категорично твърдят,
че не са се подписвали в тях, при изготвяне на почерковата експертиза, се
доказва, че те са положили своите подписи.
10
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и
неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства, от самопризнанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК и
от подкрепящите го по съдържание и насоченост свидетелските показания на
всички свидетели Д.С., Ц.С., Н.Б. К.Ч., Н.С. Б.К., Ц.А., Д.Ж.. Д.Р., Ц.А., Й.Г.,
М. С., Р.Д.. Н.В., Д.А., М. С., А.Н., Р.К., Х.Д., А.Б., В.К., Г.Д., И.Н., както и от
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - счетоводни
документи (РКО, фактури, фискални бонове и вносни бележки), писма,
разпечатки от регистри, медицински рецепти, амбулаторни листове,
заключения по изготвени съдебно-счетоводна. допълнителна съдебно-
счетоводна и почеркова експертизи и справка за съдимост.
Съдът правилно е приел, че след произнасяне на определението по
чл. 372. ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимата с доказателствата и доказателствените
средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по
обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на
съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите на
непосредственост и усгност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за липсата
на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в
основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би
сторил в случай, че делото се разглежда по общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по
делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи и
във взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в цялост.
Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната
теза, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от
обективна и субективна страна Н. АНТ. Т. е осъществила състава на
престъплението по чл. 201 ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна в периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в гр. Р.. в
11
условията на продължавано престъпление, на 58 пъти, в качеството си на
длъжностно лице - Председател на обществена организация - Синдикална
секция на КТ „Подкрепа" при РУ „Северен централен район" - П. Областна
пощенска станция - гр. Р., присвоила чужди пари от внесен членски внос,
поверени й в това й качество да ги управлява, на обща стойност 6761,37 лева.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено с
действие, изразяващо се във вземане на парични средства, които подсъдимата
управлявала, като се разпоредила с тях като със свои. В резултат на
престъплението сумата в общ размер на 6761.37 лева е напуснала
патримониума на увреденото юридическо лице - Синдикален Регионален
Съюз на КТ „Подкрепа" - Р.. В тази насока следва да се посочи, че без
значение за съставомерността на престъплението дали деецът противозаконно
се е разпоредил с повереното му имущество в свой личен интерес или в
интерес на други лица. които нямат право на това.
Съдът правилно е приел за безспорен факта относно длъжностното
качество на подсъдимата по смисъла на чл. 93, т. 1. .,б", тъй като към момента
на инкриминираното деяния изпълнявала работа, свързана с управление на
чуждо имущество в обществена организация - Синдикална секция на КТ
„Подкрепа" при РУ „Северен централен район" - П. - Областна пощенска
станция - гр. Р.. Задълженията й като председател били дефинирани в
Правилник за организацията и дейността на синдикална секция на КТ
„Подкрепа" (приет на 18.11.2003 г., изменен и допълнен на 02.11.2007 г.), като
съгласно чл. 13, ал. 6 от Правилника, председателят на синдикалната
организация носел отговорност за реда и начина на набиране, разходване и
отчитане на финансовите средства от членски внос на КТ „Подкрепа".
Правилно съдът е приел, че е налице и форма на усложнена
престъпна дейност - продължавано престъпление. Това е така. защото
множество деяния /петдесет и осем . осъществяват състава на едно и също
престъпление, тъй като деянията са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.за безспорно
При правния анализ на описаната фактическа обстановка и
12
събраните доказателства по нея съдът установи, че повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимата за извършено от нея длъжностно присвояване по
смисъла на чл. 201 от НК е безспорно и категорично е доказано.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите правни
изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно,
законосъобразността на квалификацията на извършеното от нея престъпление
по чл. 201 от НК.
Задължителната съдебна практика на ВС / Постановление № 3 от 25-
27.06.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975
г. и Постановление № 7 от 1987 г. по н. д. № 7/87 г., Тълкувателно решение №
54 от 16.09.1989 г. по н. д. № 49/1989 г., ОСНК, Постановление № 6 от
26.04.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от
6.07.1987 г.)/ както свързаната с нея практика -Решение № 164 от 22.09.1993 г.
по н. д. № 160/93 г., ВК Решение № 72 от 20.03.1978 г. по н. д. № 13/1978 г., I
н. о. Решение № 255 от 18.05.1978 г. по н. д. № 221/1978 г., I н. о./.вкл. и
съдебната доктрина /проф.И.Н., проф.А.С., доц.А.Г./ сочат на разликите
между присвояването по чл.201 от НК и обсебването по чл.206 от НК.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първата инстанция,
че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно, при
форма на вина пряк умисъл, като е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици от действията си. Съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си – неговата противоправност и е искала настъпването
на тези последици за да постигне собственото си неправомерно обогатяване
от престъплението.
Съдът служебно се занима с въпроса свързан с индивидуализация на
наказанието наложено на подсъдимия и намира, че същото съответства в
пълна степен с обществената опасност както на диянието така и на
личностните качества на подсъдимия. Действително за да се постигнат
целите, визирани в чл. 36 от НК, най-вече за индивидуална превенция, макар
и през този кратък срок той би преосмислил извършеното и своето поведение
за в бъдеще. Правилно районният съд е приложил института на условното
осъждане като е отложил изтърпяването на наказанието за съответен
13
изпитателен срок.
По делото е бил предявен и граждански иск от Синдикален
Регионален Съюз на КТ „Подкрепа“ - Р., срещу Н. АНТ. Т., с който се иска
същата да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец сумата в размер
6761,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
31.12.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.
Решаващата инстанция е приела, че иска е основателен и доказан по
размер, съгласно съдебно икономическата експертиза.
Първоинстанционният съд, правилно е приел, че направените от
защитата възражения за недопустимост и неоснователност на така
предявената гражданска претенция са неоснователни. От Удостоверение от
04.01.2021 г„ издадено от Софийски градски съд, се установява, че КТ
„Подкрепа“ е синдикална организация, която с придобила статут на
юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ с вписването си в
регистъра на Софийски градски съд. Съгласно чл. 13 от Устава на КТ
„Подкрепа“ Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа" - Р. се явява
пълноправен член на КТ „Подкрепа“ и като такъв по силата на чл. 49. ал. 2 от
КТ във вр. с чл. 5 от Устава е придобило качеството на юридическо лице с
регистрирането си в КТ „Подкрепа“ с учредителен протокол от 17.01.1992 г.
В тази насока съдът правилно не е взел под внимание изложеното от
защитата, че гражданският ищец не е придобил статут на юридическо лице.
доколкото не е спазена процедурата по ЗЮЛНЦ и същият не е бил вписан в
Окръжен съд - Р. и в Агенцията по вписванията. Както вече се посочи, с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КТ законодателят е въвел специален ред за
придобиване на статут на юридическо лице относно поделенията на
синдикалните организациите, изключващ общия ред уреден в ЗЮЛНЦ. С
изпълнение на предвиденото в устава на съответната синдикална
организация, поделенията придобиват статут на юридическо лице по силата
на закона чл. 49, ал. 2 от КТ. като вписването не е въведено като част от
правопораждащия фактически състав. Видно от така изложеното процесуално
легитимиран да заведе искова претенция е само и единствено Синдикален
14
регионален съюз на КТ „Подкрепа“ - Р..
На следващо място съдът правилно е приел, че Регионално
управление „Северен централен район“ П. и Синдикален регионален съюз на
КТ „Подкрепа" са две напълно отделни юридически лица, като „Северен
централен район“ П. се явява работодателя, към когото е създадена
Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ - Р., в качеството на
синдикално поделение, защитаващо интересите на работещите там. В тази
насока „Северен централен район“ П. не разполага с процесуалната
легитимация да води процесното исково производство.
Пред настоящата инстанция във въззивната жалба и в съдебно
заседание защитникът на подсъдимата в лицето на адв. Е.М. навежда довода
за незаконосъобразност в гражданско осъдителната част на присъдата,
визирайки, че е изтекла петгодишната давност за предявяване на претенцията
от пострадалата страна в лицето на КТ „Подкрепа“.
Въззивният съд, счита, че това оплакване е неоснователно, тъй като
както правилно е приел решаващия съд, освен тези доказателства са и
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които са логични
правдоподобни, последователни и взаимно допълващи се. На тази основа
изведените от районния съд изводи са правилни и обосновани, тъй като е
кредитирал всички гласни доказателства и тези от експертен порядък.
Първоинстанционният съд правилно не е споделил направеното
възражение от защитата, че искът следва да се остави без уважение поради
изтекла погасителна давност. По делото не е налице спор, че престъплението
е било довършено с осъществяването на последното действие по присвояване,
тоест към 25.11.2011 г. а исковата претенция е приета за съвместно
разглеждане на 17.02.2021 г. Съгласно чл. 110 от ЗЗД вземанията за
непозволено увреждане се погасява с изтичане на общата пет годишна
давност /чл. 110 от ЗЗД/, като давностния срок започва да тече от откриване
на дееца /чл. 114. ал. 3 от ЗЗД/. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по г. л. № 5/2005 г. на ОСНК и ОСТК на ВКС
въпросът за откриването на деецът е фактически и се решава според всеки
конкретен случай, като тежестта на доказването е на пострадалата страна. В
тази насока следва да се посочи, че освен знание за деликвента, за да упражни
15
правото си на иск, пострадалото лице следва да има знание за наличието на
вреда и за нейния размер /в тази насока Решение № 58 от 08.06.2020 г„
постановено по н.д. № 155/2020 г.. 1-во н.о. на ВКС/. Без посоченото
претенцията на пострадалото лице би била оставена без разглеждане или
отхвърлена като неоснователна. Видно от приложените материали по
досъдебното производство, същото е било образувано след подаден сигнал от
председателя Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа", в който като
отговорен за констатираните липси е посочена подс. Н.Т., като в подадения
сигнал липсва сума в размер 6761,37 лева. Тоест към този момент
пострадалото лице не е било наясно какъв е бил точният размер на
присвоената от подс. Т. сума, като посоченото е станало ясно едва е
привличането й към наказателна отговорност на 30.07.2020 г. В тази връзка
съдът е съобразил, че към 17.02.2021 г. когато е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявеният граждански иск от
Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ не е бил погасен по давност.
Нещо повече настоящата инстанция счита, че давността е била
прекъсната с факта на образуваното през 2012 год. от РРП досъдебно
производство за длъжностно присвояване на пари в размер на 12 986 лв.,
което е два пъти повече от претендираната в това производство парична сума.
В действителност РРП много бавно е приключила разследването поради
процесуалното поведение на подсъдимата, тъй като четири години
производството е било спряно, тъй като тя е напуснала страната, както я няма
и в момента и е станала причина производството да приключи в разумни
срокове.
Предвид гореизложеното съдът счита наведените във възивната
жалба доводи за неоснователни, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. В този смисъл и предвид изложеното съдът
намира, че присъдата като правилна и законосъобразна във всички части
следва да бъде потвърдена изцяло.
16
С оглед тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260051/02.04.2021 год., постановена
по НОХД № 1640/2020 год., РРС- ІІІ- ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17