О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./15.09.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 15.09.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 972
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въз основа твърденията на страните и посочените доказателства докладът на
делото може да се допълни с относимата съдебна практика, както следва:
По значението на хроничното заболяване:
В съдебната практиката се е приемало, че ако хроничните заболявания са
съществували преди срещу ищеца да е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, но ако с предизвиканите отрицателни психически и емоционални
преживявания то се е отразило върху съществуващите хронични заболявания и
тяхното развитие, това трябва да се вземе предвид при определяне на
обезщетението (решение № 78 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2007 г.,
II г. о., ГК), както и че въпросът е предмет на установяване с медицинска
експертиза (решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III
г. о., ГК).
Практиката е обобщена: справедливостта не допуска обезщетение за установено
заболяване, ако то не е в пряка причинно-следствена връзка с обвинението, но
следва да се отчита, ако се е повлияло от причинения във връзка с наказателното
преследване стрес (решение № 163 от
1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., ГК).
По довода на Прокуратурата, че тъй като
ищецът е оправдан, защото обществената опасност на деянието е явно
незначителна, случаят не попада в хипотезата на ЗОДОВ:
Макар и покрай въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в
практиката се е приемало, че и при прекратяване, поради незначителност, се носи
отговорност по ЗОДОВ (решение № 62 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1065/2011 г., III г. о., ГК).
По въпроса може ли да се квалифицира извършването на деянието с
незначителна степен на обществена опасност като съпричиняване:
Макар и по повод преценка за допускане на касационно обжалване в практиката
се е приемало, че при незначителна степен на обществена опасност е налице
съпричиняване в съотношение 20% (определение № 534 от 12.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1557/2015 г., III г. о., ГК).
По довода на Прокуратурата, че
платените възнаграждения значително надвишават минималните размери:
В практиката се приема, че преценката на съда в производството по
обезщетение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустима решение
№ 938 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5222/2008 г., III г. о., ГК; обобщена
в решение № 255 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., ГК).
По оспорването от ответника служба "Военна
полиция" към МО на твърдението, че възнагражденията са платени:
Макар и по повод преценка за допускане на касационно обжалване в практиката
се е приемало, че ако е уговорено плащане в брой, вписването на плащането в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка (определение № 328 от
25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5992/2015 г., III г. о., ГК).
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА доклада с
проект, съгласно мотивите на определението и
По тежестта на доказване:
В тежест на ищеца е да докаже, че
стресът от повдигнатото обвинение е предизвикал или се е отразил върху съществуващи
хронични заболявания и тяхното развитие.
УКАЗВА на ищеца, че не е посочил
доказателства за обстоятелството.
ЗАДЪЛЖАВА страните в
едноседмичен срок от получаване на съобщенията с писмени молби да изразят
становища по допълнението към доклада и да поискат нови доказателства във
връзка с него, като представят писмените с преписи за връчване на другите
страни.
При изразяване на становище след
срока, което доведе до отлагане на делото, страната ще понесе, независимо от
изхода на делото, разноските за ново заседание и ще бъде осъдена да заплати
глоба по чл. 92а ГПК.
Да се съобщи на ищеца задължението
чрез пълномощника по телефона. Да се връчат на страните преписи от
определението (на служба "Военна
полиция" към МО – по факса и на електронния адрес на л. 82).
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: