№ 1819
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Р. Г. Ст.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100112066 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от Т. В. АЛ. срещу П.НА Р.Б. иск с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на
100000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството,
доброто име в обществото, както и сума в размер на 8400,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от
13,05,2021год. до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищцата неоснователно е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК, във връзка с което е
образувано ДП 21Сл/2019 по реда на чл.212, ал.2 от НК за това, че на 19,04,2019год. военно
длъжностно лице от министерство на отбраната е причинило по непредпазливост смъртта
на М.С.М.. Образувано е наказателно производство по НОХД №73/2020год., ВОС Пловдив,
което е прекратено на осн.чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НПК за допълнително разследване.
Впоследствие делото е прекратено поради недоказаност на повдигнатото обвинение. С
определение от 20,04,2021год. влязло в сила на 13,05,2021год. основанието за прекратяване
на разследването е изменено като вместо по чл.243, ал.1 от, т.2 от НПК е определено на
чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа в резултат на образуваното
наказателно производство да се е влошило здравословното състояние на ищцата като същата
е постъпвала в болница с различни диагнози, ограничила социалните си контакти,
накърнено било доброто й име и репутация в професионални среди. Наред с това сочи от
страна на ответника да е налице публично оповестяване на повдигнатото обвинение на
интернет страницата на прокуратурата, вкл. прессъобщение разпространено от медиите.
1
Поддържа да са претърпени неимуществени и имуществени вреди подлежащи на
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответникът-П.НА Р.Б. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция, тъй като не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата.
Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Оспорва да са реализирани имуществени
вреди –платен адвокатски хонорар, евентуално същият сочи да е прекомерен съобразно
чл.78, ал.5 от ГПК относно фактическата и правна сложност на наказателното производство.
Оспорва при определяне на размер на платено адвокатско възнаграждение да се начислява
ДДС, тъй като не са налице доказателства за регистрация по ЗДДС. Оспорва дължимостта
на законна лихва върху главницата.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
15,07,2019год./л. 10/, ищцата е привлечена като обвиняем по ДП №21-Сл/2019 по описа на
ВОП Пловдив за извършване на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК. Не е взета мярка за
неотклонение.
С постановление от 31,12,2019год. на ВОП е постановено принудително довеждане
на ищцата по ДП на 13,01,2020год. С постановление за определяне на марка за
неотклонение от 14,01,2020год. е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на
5000,00лв., внесена на 21,01,2020год.
Срещу ищецът е бил внесен в съда обвинителен акт за извършването на
горепосоченото престъпление.
С разпореждане от 24,09,2020 г. по НОХД №73/2020г. на Пловдивски военен съд,
производството пред съда е било прекратено, а делото върнато на Военно окръжна
прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Извършено е двукратно предявяване на разследването на ищцата на 03,06,2020год. и
на 03,02,2021год.
С постановление от 25,02,2021год. на осн.чл.243, ал.1,т.2 от НПК е прекратено ДП
№21-Сл/2019 по описа на ВОП Пловдив водено срещу Т. А., бивш главен директор на ГД
на „Инфраструктура на отбраната“, „Специализирана администрация в МО-София“ за
престъпление по чл.122, ал.2 от НК поради недоказаност на обвинението.
2
На основание чл.243, ал.4 от НПК на 04,03,2021год. е депозирана жалба от ищцата,
във връзка с която е инициирано ЧНД №38/2021год. по описа на Пловдивски военен съд,
по което е постановено Определение №7/19,04,2021год., с което е изменено
постановление от 25,02,2021год на прокурор при ВОП-Пловдив относно основанието за
прекратяване, като вместо пр.осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК се счита правно осн.чл.243, ал.1,
т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК; Определението е влязло в сила на 13,05,2021год.
Приложени са фактура №479/20,01,2020год. за сума от 2400,00лв.-
адв.възнаграждение с основание защита по ДП №21-Сл/2019 ВОП Пловдив и фактура
№503/14,09,2020год. за сума в размер на 6000лв. и основание защита по НОХД
№73/2020год. на Военен съд Пловдив. Приложени са и два договора за правна защита и
съдействие с №8000/20,01,2020год. за сумата от 2400,00лв., с отбелязване да е платена в
брой, за защита по ДП №21-Сл/2019 и договор с №09925/14,09,2020год. за сумата от 6000лв.
с отбелязване за плащане в брой, за защита по НОХД №73/2020год. на Военен съд
Пловдив./стр.125, 126/. Приложени са доказателства за инициирани от адв. Н. процесуално-
следствени действия, становище и др.
Налице са данни ищцата да е хоспитализирана на 22,07,2019год. в УМБАЛ Пирогов,
както и в болница Лозенец, в периода от 09,09,2019год. до 12,09,2019год.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Х.Д., чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установява ищцата да е подала
молба за напускане на заеманата от нея длъжност на 19.04.2019г. Наказателното
производство било публично оповестено в интернет страницата на прокуратурата, след
което последвали публикации в други медии със съдържание внушаващо извършено от
ищцата престъпление. Последните се отразили зле на психическото състояние на ищцата,
получила нервен срив, изключително силно притеснение, сутрин получавала сърцебиене,
задух. Свидетелката сочи да е възприела коренна промяна в ищцата, затворила се в себе си.
Нейни близки и колеги, започнали да се дистанцират, да я отбягват. Присъствала е на
разговори, в които се коментира наказателното производство. Емоционално се затворила в
себе си, трудно се концентрирала при извършване на ежедневните си дейности. Това
състояние вече е отшумяло. И към момента сочи да продължава да изпитва страх от
наказателно преследване и това как обществото я възприема.
По делото е изслушано заключение на съдебно психологическа експертиза,
заключението по която неоспорено от страните и прието от съда следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт. От същото се установява при ищцата да се
наблюдава невротична симптоматика свързана с воденето срещу нея наказателно
производство , проблеми със съня, страх от позвъняване на вратата, асоцииран с ужаса, че
ще бъде задържана. По време на наказателното производство се наблюдава социално
дистанциране, което към момента на изготвяне на заключението е почти преодоляно с
възстановяване на социалните контакти. Не се установява психопатологична симптоматика
на фона на силно устойчива личностна конфигурация от качества и свойства, но това не
изключва преживения от нея в периода на наказателно преследване психоемоционален
3
стрес, рефлектирал в преживяване на чувство на унижение, притеснение, загуба на
самочувствие, усещане за злепоставяне пред околните и като резултат-препятстване на
нормалната комуникация в личните и професионални среди.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.
3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр. 29/2019/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- прекратено наказателно производство образувано срещу ищеца поради това, че
деянието не е извършено или не съставлява престъпление, характера на претърпените
неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието
извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице постановление за прекратяване на
наказателното производство водено срещу ищеца на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр.чл. 24, ал.1, т.1
от НПК, поради това, че деянието не осъществява обективната страна на състав на
престъпление по повдигнатото обвинение.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е измежду
актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила, тъй като съществува нормативната
възможност служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура, а
когато е обжалвано, постановените във връзка с него съдебни актове /определенията на съда
по чл. 243 от НПК/ подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. Ето защо при
ангажиране на отговорността на държавата в хипотезата на прекратено наказателно
производство, е необходимо съобщаването му на лицето, претендиращо обезщетение от
дейността на правозащитните органи и лицето да не е поискало наказателното производство
да продължи и завърши с оправдателна присъда / Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. №
892/2015 г., ГК ІVГО на ВКС по чл.290 от ГПК, решение № 197 от 17.05.2011г. по гр. д. №
1211/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Посочените условия съдът намира да са налице, поради
което е налице фактическия състав основание за ангажиране отговорността на държавата,
считано от 13,05,2021год. влизане в сила на прекратителното постановление.
От събраните по делото доказателства се установи и че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и
нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
4
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100000,00 лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При определяне на размера, в който следва да бъде уважен иска съдът съобрази
тежестта на повдигнатото обвинение – престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК за причиняване
на смърт по непредпазливост, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет
години, което не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Като критерии при
определяне на обезщетението следва да се отбележи продължителността на наказателното
преследване в периода от 15,07,2019год. до 13,05,2021год./ от привличането му в качеството
на обвиняем до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство или в рамките на 1година, 9 месеца и 28дни, който срок съдът намира за
разумен за приключване на делото, обстоятелството, че на практика не е реализирано
наказателно преследване в съдебна фаза/ делото е върнато на прокуратурата на етап
разпоредително заседание/. През периода на наказателното преследване по отношение на
ищцата е била действаща мярка за неотклонение „Парична гаранция“, което е ирелевантно
относно преценката за претърпени неимуществени вреди.
При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе предвид и възрастта на
ищцата по време на наказателното преследване – 51години към датата на привличането й
като обвиняема, възраст, поначало характеризираща се с професионално утвърждаване и
развитие, житейска реализация, които безспорно са негативно повлияни от воденото на
наказателно производство срещу лицето. Отчетено е и обстоятелството, че няма данни
5
лицето да е осъждано, в който случай наказателното преследване се отразява по-интензивно,
спрямо лице по отношение на което са водени множество наказателни производства.
Съобрази се и отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на
установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство. Същевременно съдът съобрази недоказани по делото да са твърдените
здравословни проблеми на ищеца и връзката им с наказателното преследване, както и
твърдението професионалната реализация да е изключително затруднена и препятствана от
наказателното преследване. Самите гласни доказателства сочат, че образуваното
наказателно производство никога не е изтъквано като критерий за постъпване на работа.
Въпреки това следва да бъде отчетено обстоятелство, че по инициатива на прокуратурата е
дадена гласност на повдигнатото обвинение, съответно повод и за множество медийни
публикации след това. Съдът намира да е некоректно посочването на обществеността на
привличане на дадено лице в качеството на обвиняем, доколкото без да е налице влязла в
сила присъда, разгласяването на водено срещу конкретно лице наказателно преследване
неминуемо засяга доброто му име в обществото и е в нарушение на принципа за
невиновност на обвиняемия. Дори и отразяването в публичното пространство да не е
инициирано от ответника, отразяването в публичното пространство на воденото
производство е в резултат на незаконосъобразно повдигнатото обвинение спрямо ищеца по
повод действия на ответника и следва да се отчете при определяне интензитета на
страданията, респективно справедлив размер на обезщетение, още повече, че повдигнатото
обвинение е спрямо длъжностно лице за деяние осъществено в кръга на възложените му
функции, в който случай обществения отзвук предвид завишените морални очаквания
съществено завишава интензитета на вредите.
В този смисъл предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение е 12000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и
отхвърлена за разликата до 100000,00лв. като неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди:
Съдът намира така заявената искова претенция за частично основателна. От данните
по делото е видно за ищеца да са възникнали имуществени вреди за сума в размер на
2400,00лв., с ДДС за адв. защита по ДП и 6000,00лв.с ДДС –разноски за платено адв.
възнаграждение по договор за правна помощ във връзка с НОХД 73/2020год.
Неоснователни са доводите да не са възникнали разходи за ищцата, тъй като са представени
два ДПП, в които е отразено плащане, с характер на разписка за получената сума.
Представени са доказателства и за регистрация на адв.Н. по ЗДДС. Същите по смисъла на
чл.4 от ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконното
обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищцата
наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 843 от
23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от
10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо и предвид данни
за реално извършени такива разноски претенцията е основателна. Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК подлежи на разглеждане по аргумент от ТР
№1/15,03,2017год. на ВАС.
Съгласно НМРАВ-чл.12, чл.13 се дължи адв. възнаграждение за процесуално
6
представителство предвид тежестта на предвиденото наказание, както и предвид брой
проведени с.з., когато делото продължи повече от 1 ден, за изготвяне на възражения по
подадените протести и касационни жалби. С оглед осъществената дейност от страна на
процесуален представител в ДП №21-Сл/2019год., в което ищцата е привлечена като
обвиняема за престъпление по чл.122, ал.1 от НК, както и предвид извършените
процесуални действия в присъствието на адвокат, съдът намира договореното
възнаграждение да е прекомерно. Същото е дължимо с оглед наказанието на осн.чл.13, ал.1,
т.2 от НМРАВ в размер на 600,00лв., както и 300,00лв. за извършени проц.действия -
разпит, и двукратно предявяване на разследването или общо 1080,00лв. с ДДС. Дължимо е и
адв.възнаграждение в размер на 240,00лв. по депозираната жалба по чл.234, ал.4 от НПК
или общо разноски за ДП в размер на 1320,00лв. с ДДС.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение по
НОХД №73/2020 съдът намира за основателно. Същото е дължимо в минимален размер по
НМРАВ-чл.13, ал.1, т.2 в размер на 600,00лв., с оглед тежестта на обвинението, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до 5години. Следва да бъде съобразено, че
делото е прекратено и върнато за отстраняване на процесуални нарушения на ВОП, поради
което справедливото адв. възнаграждение е в размер на 600,00лв. и 120,00лв./ДДС/ или
общо 720,00лв., в който размер ответникът дължи обезщетение за имуществени вреди.
По исковата претенция с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В конкретния
случай следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, постановено по реда на чл. 243 от НПК, което не е от актовете по чл. 412, ал.
2 от НПК, които влизат в сила. Именно с оглед характера на сочения акт на прокурора по
чл. 243 от НПК, датата на постановяването му е началният момент на забавата, от който се
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. В този смисъл Решение №
539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013
г. и решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., постановени по реда на чл. 290
ГПК.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава върху присъдената главница следва
да бъде уважена за претендирания период от 13,05,2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 13,50лв. -д.т., както и съобразно уважената част от иска
възнаграждение за адвокат в размер на 528,19лв. от общо 4401,60лв. с ДДС, за което по
делото има данни да е заплатено или общо 541,69лв. /Възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършени
проц. Действия, поради което с оглед цената на иска определен по чл.7, ал.2 от НМРАВ,
определя адв.възнаграждение в размер на 4401,60лв. с ДДС, вместо 4560,00лв. с ДДС/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул.******* да заплати на Т. В. А., с ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ******* Легис център, ет.2 – адв. Н., на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 12000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сума в размер на 2040,00лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13,05,2021год. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 12000,00лв.
до пълния предявен размер от 100000.00лв.-неимуществени вреди и над 2040,00лв. до
8400,00лв.-имуществени вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.******* да заплати на Т. В. А., с ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ******* Легис център, ет.2 – адв. Н., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в размер на 541,69лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8