Решение по дело №55/2014 на Окръжен съд - Търговище

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                          25. 04. 2014 година                                                             гр.Търговище

 

 

                                                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

                Търговищкият окръжен съд                                                         наказателна колегия

                На девети април                                                                              две хиляди и четиринадесета година

                В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

                                                                                                                                   МИРОСЛАВ МИТЕВ

 

                Секретар: М.Т.

                Прокурор: Драгомир СЯРОВ

 

                Като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВ  ВНОХД № 55  по описа за 2014 год. взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 313 и  сл. от НПК.

                Образувано е по протест на  Мартин АЛЕКСАНДРОВ – прокурор при Районна прокуратура гр. Омуртаг срещу присъда № 15 от 12. 02. 2014 год., постановена по НОХД  №  303 по описа на ОРС за 2013 год.  Считайки  наложеното на  подсъдимия С. наказание за неправилно и явно несправедливо се иска  изменение размера му. Сочи се размер от 10 месеца ЛОС, което подс. С. да  търпи ефективно.  Протеста  се поддържат в с.з. на същите основания.

                Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват в с.з. За тях се явява назначеният от първата инстанция защитник на двамата подсъдими. Пледира за оставяне без уважение на протеста и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

                Съдът, след преценка на оплакванията по протеста и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

               Протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.

                НОХД № 303 по описа на Районен съд гр. Омуртаг за 2013 год. е образувано въз основа внесен срещу подсъдимите А.С. и А.А. обвинителен акт за извършени множество кражби,   а именно, за периода от 09.02.2013 год. – 09.03.2013 год.,  от къщи в с. Ястребино, общ. Антоново, находящи се на ул. „Рангел Калайджийски“, ул. „Дунав“, ул. „Рангел Дончев“ и от два товарни автомобила марка „Зил“, при  условията на продължавано престъпление в немаловажен случай, след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи на стойност от 832,80 лв. от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за подс. С. деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1  вр. чл. 28 ал.1 НК за С. и престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 и 5  вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК за А..

                Пред първоинстанционният съд, по искане на подсъдимите, делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 370 и сл. от НПК.  Съдът е одобрил изразеното от подс. съгласие да не се събират доказателства в с.з. и разяснил, че ще ползва признанията им, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт при постановяване на присъдата. След като отчел и обстоятелството, че действията по проведеното досъдебно производство не страдат от пороци и са извършени по реда предвиден в НПК, съдът постановил процесната присъда с която, признавайки двамата подсъдими за виновни по предявените им обвинения, определил следните наказания:

                На подс. С. – на осн. чл. 195 ал.1 т. 4, 5, и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1, чл. 28 ал.1, вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 ал.1 т1 НК – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при „СТРОГ“ режим на първоначално изтърпяване в затвор, съгласно  чл. 61 т.2  и чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС.

                На осн. чл. 59 от НК съдът зачел на подс. С., времето през което е бил задържан под стража, домашен арест и предварително задържане за 72 часа – общо за времето от 12.03.2013 год. – 21.07.2013 год.

                На подс. А. - на осн. чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 ал.1 т1 НК – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от три години.

                Съдът се е произнесъл във връзка с веществените доказателства по делото, както и с направените в производството разноски.

                Приетата от първостепенният съд фактическа обстановка е изведена от обстоятелствената част на обвинителния акт, и с оглед естеството на производството същата не следва да се коментира.  От цялостния анализ на всички събрани по делото гласни и писмени и веществени доказателства, съдът направил извод, че самопризнанията на подсъдимите съответстват на доказателствения материал. В тази връзка въззивната инстанция не счита за необходимо да я възпроизвежда отново, предвид че това вече е направено от първостепенният съд.

                Последващите действия на съда са също правилни и законосъобразни – анализирайки фактическата обстановка по делото, съдът приел, че деянията, извършени от двамата подсъдими съставлява престъпление по чл. 195 ал.1 НК, като са на лице три от квалифициращите елемента на този състав –  използване на техническо средство /т.4/, извършено е от две лица, сговорили се предварително /т.5/, и само за подс. С. – в немаловажен случай, ако е извършена повторно /т.7/. С оглед на това, че отделните деяния са извършени през един непродължителен период от време, осъществяват поотделно  състави на едно и също престъпление, при едни и същи обстоятелства и при еднородност на вината, правилно съдът е квалифицирал деянието на двамата като продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 НК.

                Настоящата инстанция не споделя последващите действия на първостепенния съд – тези по определяне размера на наказанието, за което присъдата е атакувана от обвинението.

                Ал.4 на чл. 58а НК предвижда, че когато едновременно са на лице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по- благоприятен за дееца.

                За да е справедливо едно наказание то следва да бъде съобразено с няколко условия – обществената опасност на самото деяние, обществената опасност на дееца, причинена ли е щета, и на каква стойност, както и ще осъществи ли „наказанието” целите, които преследва законодателя – както в индивидуален, така и в генерален план. Правилно определено е това наказание, което е съобразено със семейното и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.

                В пледоарията си пред ОРС наблюдаващия прокурор е пледирал за наказания при условие на чл. 55 ал.1 НК и за двамата подсъдими, предвид възстановяване на по-голяма част от откраднатото  /два бр. акумулатори са върнати на собствениците им, на част от пострадалите е възстановена равностойността в пари/, като за подс. А. е предложил на съда да определи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА с приложение на чл. 66 ал.1 НК, а за подс. С. – ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при „СТРОГ“ режим на изтърпяване.

                Защо обвинението е пледирало за наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК става ясно,/ разбира се, ако тези доводи на прокурора бъдат споделени/ но не става ясно защо съдът е определил наказанието за двамата подсъдими по този ред. Поне липсват каквито и да е мотиви в тази насока. С оглед на това, че запълването на тази непълнота в мотивите на първостепенният съд, в конкретния случай не е от съществено значение, с оглед останалите обстоятелства по делото,  настоящата инстанция приема, че следва да анализира по – детайлно  смекчаващите обстоятелства по делото, които са приети от ОРС и като многобройни.

                Видно от справката за съдимост на подс. С., той има общо четири влезли в сила присъда. Всичките само и единствено за кражби. Първите три осъждания на С. са като непълнолетен – четвъртата вече като пълнолетен. С нея той е получил наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛОС, при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване. На осн. чл. 68 ал.1 НК му е приведена в изпълнение присъда с която му е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛОС отложено по реда на чл. 66 ал.1 НКТ. Тази присъда - № 80 по дело № 174/2011 год. на ОРС е влязла в сила на 15.07.2011 год., а на 07. 06. 2012 год. С. е изтърпял това наказание и е освободен от затвора.

                Елементарната аритметика сочи, че девет месеца след като е освободен от затвора С. е започнал отново да върши престъпление. Престъпления от тези, които са „най-популярни“ в последните години – кражби, макар и на ниска стойност, на вещи които нямат постоянен надзор, лични вещи от необитаеми домове и т.н. Общата стойност на отнетите вещи в конкретния случай са определени от ВЛ на стойност 832,80 лв. От тях възстановени 348,80 лв. Затова настоящата инстанция не намира, че са на лице обстоятелства, които да обуславят приложение на чл. 55 ал.1 т.1 НК, но такова е било предложението на обвинението. И понеже присъдата е атакувана единствено относно размера на определеното на С. наказание, настоящия състав приема, че въпреки отбелязания по-горе порок, с оглед ограничените вече от обвинението с протеста искания, е нецелесъобразно връщане на делото за ново разглеждане. Защото веднъж вече определено при условие на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК /също неправилно интерпретиране на закона, предвид на това, че когато са на лице предпоставките на ал. 1 – 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 ако е по-благоприятен за дееца/ съдът е ограничен до определяне наказание при тези условия и в този размер.

                Наред с това, определяйки наказанията и на двамата подсъдими в еднакъв размер, прави присъдата небалансирана. Все пак подс. А. не е осъждан, за разлика от подс. С.. При еднаква степен на участие и равни всички останали елементи, с оглед по-високата обществена опасност на дееца /С./ е нормално определеното наказание спрямо него да е по-високо. В определения  от ОРС размер, това наказание дори не обхваща периода през който подс. С. е бил с мярка за неотклонение. Неправилен е извода на ОРС, че с наказание в определения размер ще се осъществят целите визирани в чл. 36 НК – както в индивидуален, така и в генерален план.  Поставен в тези условия въззивният съд е принуден да санира един съдебен акт, страдащ от пороци, допуснати както от съда, така и от поведението на прокурора.

                Определено, за постигане целите на наказанието, както в индивидуален, така и в генерален план е наложително определеното от ОРС наказание на подс. С. да бъде изменено – увеличено, и то до възможния максимум, който в настоящия случай е 10 месеца. Наказанието следва да се изтърпи ефективно, при първоначален „СТРОГ“ режим. Само с отстраняване на подс. от обществото за определен период ще се осъществят целите на наказанието, както в индивидуален, така и в генерален план.

                В останалата част – относно разноските и веществените доказателства, въззивната инстанция счита, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

                При цялостната  проверка на атакувания съдебен  акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което  и на основание чл. 337 ал.2 т.1 от НПК , съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                         ИЗМЕНЯ  присъда  №  15 от  12. 02. 2014  год , постановена по НОХД  №   303 / 2013 год. от Районен съд гр. Омуртаг  в частта с която на подсъдимият А.Х.С. на осн. чл. 195 ал.1 т.4, 5, и 7 вр. чл. 194 ал.1, чл.  26 ал.1 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА същото на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на осн чл. 195 ал.1 т.4, 5, и 7 вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 и чл. 28 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 НК, като определя първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване в затвор, на осн. чл. 61 т.2 и чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.

                ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

                РЕШЕНИЕТО е окончателно и  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                             2.