О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../01.02.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 95 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
на „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114,
етаж Мецанин, срещу разпореждане № 46172/23.11.2018 г. по гр.д. № 17567/2018 год. на ВРС – 20 състав, с
което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 601,26 лв
такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 42,50 лв. такса за оценка на досие и 558,76 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на
заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй
като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че не са налице сочените от заповедния съд основания
да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени
претендираните вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да
бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното
разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и
в тази част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено
от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
114, етаж Мецанин, срещу В.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 601,26 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 42,50 лв. такса за оценка на досие и 558,76 лв. такса за услуга „Кредит у
дома“..
Като е приел, че договорните клаузи, предвиждаща такси и комисионни за
допълнителни услуги са нищожни, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази
му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя крайния извод на
заповедния съд.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението
следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е
налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се
установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника
дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното
производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
В конкретния случай, производството
е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице – потребител с
адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с
формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на
първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително и допустимо. В същия обаче претенцията за такси и комисионни за допълнителни услуги не е била
индивидуализирана, като след дадени указания следва
да се приеме, че двете сборни вземания са в достатъчна степен
индивидуализирани.
Следва да се споделят обаче
изводите на първостепенния съд за нищожност на клаузата. Разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл.
33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Още повече, че в конкретния
случай се касае за сторени разходи преди сключване на договора, чието възстановяването не може да се включи в ГПР. Неоснователни са доводите, че в рамките на заповедното
производство, заповедният съд не разполага с компетентността да формира извод
за нищожност или не на дадена клауза. С оглед предназначението на заповедното
производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно
защитими права /арг. от чл. 410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Налага се извод
за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 46155/23.11.2018 год. по гр.д. № 17567/2018 год. на ВРС – 20 състав, с което
е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
601,26 лв такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 42,50 лв. такса
за оценка на досие и 558,76 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: