ПРИСЪДА

№ ……………….

София, 06.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АТАНАС С. АТАНАСОВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	РУСИ АЛЕКСИЕВ АНДРЕЙ Г.

в присъствието на прокурора Нина Янева,

и при участието на секретаря Таня Митова,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно наказателно дело от общ характер № 2233 по описа за 2018 година, след проведено тайно съвещание въз основа на закона, при преценка по вътрешно убеждение на доказателствата по делото и на основание чл. 334, т. 2 НПК във връзка с
чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда от 05.05.2017 г. по наказателно дело от общ характер № 9505/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 2. състав, и вместо това присъди:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г.Б., с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, води скитнически начин на живот, осъждан, с постоянен адрес:***, за НЕВИНОВЕН в това на 02.02.2016 г. около 22:00 ч. да е влязъл в чуждо жилище – къща, находяща се на адрес:***, собственост на К.Г.Г., като употребил за това специално техническо средство (подбран ключ) и деянието е извършено нощем, като на основание чл. 304 НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. първо НК във връзка с чл. 170, ал. 1, предл. шесто НК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест от страните пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от днес.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.

 

МОТИВИ

към присъда по в.н.о.х.д. № 2233 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд,
десети въззивен състав

Производството е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Р.Г.Б. – адв. М.Т., и протест на Софийската районна прокуратура срещу присъда от 05.05.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 9505/2016 г. на Софийския районен съд, 133. състав, с която подсъдимият Р.Г.Б. е признат за виновен в това, че на 02.02.2016 г. около 22:00 ч. влязъл в чуждо жилище – къща, находяща се на адрес София, кв. „Княжево“, ул. „********, собственост на К.Г.Г., като употребил за това техническо средство (подбран ключ) и деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, предложение първо НК във връзка с чл. 170, ал. 1, предложение шесто НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. С присъдата си съдът е привел в изпълнение и наложеното на подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по н.о.х.д. № 1621/2014 г. на Районен съд – Перник, като е определил първоначален строг режим за изпълнение и на двете наложени наказания и е разпоредил изпълнението им в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и е осъдил подсъдимия Б. да заплати разноските по делото в размер на общо 399 лева.

В протеста се атакува постановената присъда единствено в частта, с която е определен режим и заведение за изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия. Поддържа се, че съгласно последните изменения на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017 г.) не съдът определя къде да се търпи присъдата, а определеният режим за изтърпяване на наказанието не съответства на правилата по чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС. Иска се изменение на присъдата и определяне на първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда поради противоречие със закона, като жалбата е бланкетна.

В съдебното заседание по делото представителят на Софийската градска прокуратура поддържа протеста, като излага съображения, че по актуалната редакция на ЗИНЗС съдът не е компетентен да определя типа на затворническото заведение, в което да се търпи наказание. Не взема становище по жалбата.

Служебният защитник на подсъдимия Р.Б. – адвокат М.Т., поддържа изложеното в жалбата, като моли съдът да обсъди подробно доказателствата по делото. Иска отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подзащитния му или връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия (чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК), за когото има данни, че няма дом и постоянен адрес, води скитнически начин на живот, и не е намерен по обичайните за това начини – чрез призоваване на регистриран адрес или телефонен номер, от арестите или затворите в страната, чрез работодател или чрез социалните служби.

Като взе предвид становищата на страните, рамките на повдигнатото на подсъдимия обвинение и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е обосновано и в пълнота приета и от първоинстанционния съд, като намира за необходимо да уточни само някои детайли в следния смисъл:

Подсъдимият Р.Г.Б. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен, осъждан, завършил е основно образование, безработен е. Има ЕГН **********, както и регистриран постоянен адрес:***, на който не пребивава.

Подсъдимият Б. страда от параноидна психоза с асоциално поведение, която за първи път била диагностицирана през 1996 г., но не е провеждал лечение от този период, нито е бил под контрола на лечебно заведение за психично болни. Същото заболяване не се отнася към психичните разстройства в тесния смисъл на думата (психози) и позволява на подсъдимия да разбира свойството и значението на постъпките си, но това негово разстройство на характера води до загуба на задръжки и импулсивно поведение в определени епизоди.

От 2016 г. подсъдимият е бездомен, като преживява при приятели или по изоставени къщи.

Подсъдимият е осъждан три пъти, като по две от присъдите е напълно реабилитиран по силата на закона (чл. 88а НК), а третата е за деяние, извършено в периода 15.03. – 18.03.2014 г. – разбиване на врата на бунгало и кражба на вещи от същото на обща стойност 62, 50 лева.

В периода 30.01.2016 г. – 02.02.2016 г. подсъдимият стигнал в района на с. Владая. Понеже нямал подслон, спял в изоставени сгради в района. Поради ниските температури в зимния сезон решил да се опита да намери изоставена къща в кв. „Княжево“ в София, за да пренощува при по-добри условия.

На 02.02.2016 г. около 21:00 ч. подсъдимият Б. се приближил до къща с административен адрес ул. „******** в кв. Княжево в София (на този адрес са регистрирани няколко постройки). С използване на отвертка успял да отвори алуминиевата дограма на тази сграда и вътре открил ключ, с който отключил съседната къща (със същия административен адрес – ул. „********), собственост на свидетеля Кирил Г..

Влизайки в къщата подсъдимият Б. установил, че същата е пригодена за живеене, има работещ хладилник и храна в него. Поради обстоятелството, че не бил се хранил от три дена, подсъдимият Б. извадил храна от хладилника и отворил намерена в него бутилка уиски „Джони Уолкър“, червен етикет.

Около 22:00 ч. на същата дата – 02.02.2016 г., свидетелят Г. се прибирал към дома си. Когато стигнал пред къщата, той разбрал, че вътре има някого, тъй като електрическото осветление в стаите се включвало и изключвало. За да не бъде заплашен от лицата, нахлули в дома му, свидетелят Г. се обадил в полицията. Същият не забелязал следи от взломяване по външната врата на дома си, но видял отворен прозорец в жилището на свидетелката В., която предупредил да затвори. Свидетелят повикал съседите си – Г.Р.и Б.С.. Четиримата се изкачили до жилището на свидетеля Г. на третия (втори надпартерен) етаж на къщата и там намерили подсъдимия Б. скрит зад една от вратите. Същият бил си сложил храна на масата, а наблизо била намерена и бутилка уиски, която  стояла отворена.

Когато подсъдимият бил намерен, той не указал съпротива, съобщил, че е искал да нощува в къщата. На плота до него се е намирал кухненски нож. Подсъдимият се предал доброволно на пристигналите полицейски служители – свидетелите Й. А. и Ц.Ц..

Посочената фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото доказателства:

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че по делото е налице безпротиворечива доказателствена съвкупност, която е обсъдил с достатъчна степен на задълбоченост в мотивите си. Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите на първоинстанционния съд по оценката на доказателствата.

Фактът на проникването на подсъдимия в дома на свидетеля Г. се установява от гласните доказателствени средства по делото – показанията на свидетелите Г., Р., С., А. иЦ.и косвено – на свидетелката В., включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, които напълно последователно и безпротиворечиво пресъздават еднаква фактическа обстановка, а разминаванията между тях са минимални, в дребни детайли, които не се отразяват на цялостния извод за достоверността им.

Така например свидетелят Г. заявява, че подсъдимият Б. е намерен на диван, а свидетелите Р. и С. – че се е криел зад врата, но това противоречие може да се обясни с факта, че и тримата ясно посочват, че са видели следи от това, че подсъдимият е седял до масата и бил поставил хранителни продукти на нея. Тези обстоятелства не са и съществени с оглед основния предмет на делото – намирал ли се е подсъдимият в дома на свидетеля Г. или не.

Свидетелските показания относно факта, че подсъдимият Б. е бил в дома на свидетеля Г. се подкрепят и от заключението на изслушаната в хода на делото дактилоскопна експертиза и приобщения протокол за оглед, които в съвкупност установяват, че отпечатъци от пръстите на подсъдимия са се намирали по вещи (бутилка уиски), която е била иззета в дома на свидетеля Г..

Сведения за начина на проникване на подсъдимия в жилището на свидетеля Г. съдът черпи чрез косвени източници за казаното от самия подсъдими. Самият свидетел Г. и свидетелите А. иЦ.ясно и последователно възпроизвеждат разказа на подсъдимия, поради което съдът намира, че при липса на преки доказателствени източници – дадени по реда на НПК обяснения, следва да се довери на косвените данни за това как подсъдимият е проникнал в жилището на свидетеля Г.. Доколкото косвените данни са напълно еднопосочни, то съдът няма основание да оспори извода на първоинстанционния съд, че същите достоверно възпроизвеждат случилото се. Налице са и показанията на свидетелката В., която обяснява, че е намерила отворен прозорец на своето жилище, което доказва и по обективен начин достоверността на разказа на подсъдимия.

Сведения за живота и миналото на подсъдимия Б. настоящият съдебен състав черпи от данните от изслушаната по делото психиатрична и психологическа експертиза, която съдът намира за пълна и логично обоснована, поради което я кредитира изцяло. Същата излага обстоятелства, които намират косвено потвърждение и в показанията на свидетелите Г., Р. и С., които описват подсъдимия като лице с очевидно неподдържан, бездомнически вид, а свидетелят Г. описва и че същият е пренасял всичките си вещи в чанта.

С оглед на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Изводът на първоинстанционния съд, че са налице елементи на престъплението „нарушаване на неприкосновеността на чуждо жилище“ с взлом, при квалифициращо обстоятелство – извършване на деянието нощем – деяние, криминализирано по принцип от чл. 170, ал. 2 НК във връзка с чл. 170, ал. 1 НК, е правилен. Налице са и всички елементи на престъпния състав от субективна страна, което също се споделя от настоящия съд.

Безспорно подсъдимият Б. е извършил действия (намиране и използване на ключ), чрез които е постигнал изисквания от чл. 170, ал. 1 НК престъпен резултат – навлязъл е в чуждо жилище. Налице е и липса на съгласие на собственика (свидетеля Г.) за това, като всички действия са извършени в негово отсъствие и без той да познава подсъдимия. Помещението, в което е проникнал подсъдимият има характеристиките на жилище, тъй като е било предназначено за задоволяване на ежедневни нужди на обитателя му – обособени са места за хранене, сядане и т.н. Извършеното от подсъдимия е направено и чрез проникване през здраво направена преграда – отключване на заключена врата.

От субективна страна подсъдимият Б. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че влиза в чуждо жилище, предвиждал е общественоопасния резултат от действията си – че прониква в площ, която е обособена за живеене на друго лице, и е искал да извърши това, като мотивът му е бил да намери подслон за себе си.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че първоинстанционният съд е направил погрешна преценка относно обществената опасност на деянието, като не е отчел особената обстановка при извършването му. Съгласно чл. 9, ал. 2 НК деяния, които от обективна страна разкриват всички елементи от състава на предвидено в особената част на кодекса престъпление, не са престъпни, ако не са общественоопасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна. В случая деянието на подсъдимия Б. показва известна степен на обществена опасност, тъй като се засяга собствеността и личната сфера на друго лице чрез нарушаване на неприкосновеността на жилището му.

Обществената опасност на извършеното от Б. обаче е незначителна. Същият е предприел деянието се единствен мотив да се стопли и така да запази живота си. Извършеното по подобни подбуди деяние, когато не нарушава в значителна степен правата на други лица, не може да се счете за пристъпно, тъй като редица международни актове, Конституцията и законите на Република България поставят човешкият живот и човешкото достойнство на най-високо място в йерархията на защитените от правото ценности. В случая подсъдимият не е отнел чужда собственост, не е причинил значителни вреди на сградите, в които е проникнал, не е оказал и съпротива при задържането си, а постоянно и неотклонно е сочил като мотив за поведението си факта, че иска да се стопли. Поради това следва да се приеме, че мотивът за защита и запазване на живота му, в случая правят опасността на неговото деяние изключително занижена.

Следва да се отбележи, че не е налице изрично предвидено в НК обстоятелство, изключващо отговорността, каквото е крайната необходимост (чл. 13 НК). Това е така, защото при крайна необходимост законът изисква деецът да допусне действията му да доведат до престъпен резултат, за да предотврати по-големи вреди, но само ако не е имал друга възможност за това. В случая подсъдимият е можел да се обърне към благотворителни организации или социалните служби, за да си осигури подслон. Въпреки липсата на това изрично уредено в НК изключващо отговорността обстоятелство, по изложените по-горе причини – тежкото материално положение на подсъдимия и незначителните вредни последици от деянието му, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приеме с оглед на всички обстоятелства по делото, че е налице малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Този извод не се разколебава и от наличната минала съдимост на дееца, която се заключва в още едно деяние, подобно на това, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело – отново с проникване в бунгало. Наличието на една предходна присъда само по себе си не е основание да се приеме, че е налице за значителна обществена опасност на дееца, която да изключва квалифицирането на деянието му като малозначително, и съответно – да доведе до оправдаването му. В случая на миналата съдимост се противопоставя установеното психическо увреждане на дееца, което затруднява ориентацията му в околната обстановка и го кара понякога да предприема нелогични решения, като това да се стопли в чужда къща. Това обстоятелство не е било взето предвид от първоинстанционния съд и следва да промени извода по отношение на престъпния характер на деянието.

Обстоятелството, че подсъдимият Б. е намерен да употребява алкохол, също не следва да разколебае изводът, че извършеното от него не разкрива типично висока обществена опасност на престъплението. В случая следва да се има предвид, че самият Б. признава, че редовно и системно употребява алкохол, а не е без значение и фактът, че такива питиета имат загряващ ефект върху организма на човек, прекарал три дни навън в края на януари.

Накрая, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Б. следва да бъде наказан, тъй като оправдаването му би се възприело „и от осъдения, и от останалите членове на обществото като неглижиране от страна на Държавата на действителната обществена опасност на деянието и дееца“. Този извод напълно противоречи на отразеното от пострадалия от деянието – свидетеля Г., който пред първата съдебна инстанция моли съда да не наказва строго подсъдимия, тъй като не е лице с криминални наклонности, а очевидно има друг вид житейски проблеми. Подобна обществена оценка от лицето, което е пряко заинтересовано от приключване на делото с осъдителна присъда, води до извод, че оправдаването на подсъдимия по никакъв начин не неглижира обществената опасност на деянието му. Във връзка с това следва да се има предвид и че наказателната репресия е крайна мярка на държавната политика за противопоставяне на определени антисоциални тенденции и тя не следва да замества другите функции на съвременната държава, чиято първостепенна грижа би следвало да е запазването на живота и осигуряването на качествен такъв на гражданите ѝ.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.