Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 24. 04. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Петя Ефтимова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 47 / 2019 година по описа на БАС,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „А“О. , с. М., обл. Ямбол, чрез пълномощника адв. С. , против решение № 40 от 18.12.2018 година, постановено по т.д. № 48/2018 година по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което дружеството е осъдено да заплати на „А“ЕО. гр. С. сумите : 82 988,80 лв. главница, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги от 01.02.2012г. по две фактури за календарните години 2014 и 2015; 8 298,88 лв. договорена неустойка за забавено плащане на възнаграждението по двете фактури до датата на предявяване на иска; разноски за първоинстанционното производство.
Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са съображения за това:
Според жалбоподателя, съдът е приложил неправилно материалния и процесуалния закон, като е достигнал до фактически и правни изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита за неправилни изводите на съда за това, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за консултантски услуги спрямо ответното дружество – за периодите, за които се претендира възнаграждение / 2014 и 2015 година/, такива услуги не са предоставяни. Приложените писмени доказателства – разпечатки от електронни писма, които са епизодично изпращани на електронната поща, представляват общодостъпна информация от сайтовете на ДФ“З“, Разплащателна Агенция и МОСВ; същите не се включват в характеристиката на консултантски услуги по договор, тъй като са непреработени извадки от сайтовете. Това не е обсъдено в мотивите на решението.
Неправилен е според жалбоподателя и изводът на съда, че са налице доказателства за приемане на работата. Счита, че събраните гласни доказателства установяват само осъществяването на телефонни разговори между страните и електронни писма с неясно съдържание, разменяни между тях. Следователно, при характеристиката на договора за консултантски услуги като вид договор за изработка, не е осъществено предаване и надлежно приемане на работата.
Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с отхвърляне на иска. Претендират се разноски за двете инстанции.
Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „А“ЕО. гр. С., чрез пълномощника адв. П. , с който се оспорва въззивната жалба. Според въззиваемата страна, трудът на консултантското дружество има решаващ принос за постигане на целените с договора резултати – одобряване на ответното дружество за финансиране чрез компесаторни плащания по мярка 214 „А. е. П.“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година. Счита, че не е проведено пълно доказване от въззивника-ответник на твърденията, че консултациите от ищцовото дружество и изпратените му документи, са общодостъпни от публични сайтове. Във връзка с това оспорва приемането на приложените към жалбата писмени доказателства. Освен това счита, че дори да е използвана общодостъпна информация, консултантът е селектирал същата, разяснил я е и я е представил на разбираем език на възложителя, за да му даде конкретни указания и препоръки по практическото й приложение; дейността на консултанта е такава да напътства възложителя по договора през всички процедури, свързани с кандидатстване по програмата. Именно тази дейност е довела до успешно усвояване на средствата, предоставени по програмата.
В отговора се определя като опит за манипулация твърдението на жалбоподателя, че нямало нормативно изискване към кандидатите по мярката да ползват консултантски услуги –никога такова твърдение не е формирано; консултантският договор не е сключен в резултат на изпълнение на нормативни изисквания , а в резултат на две насрещни волеизявления между страните и по преценка на възложителя , че има нужда от такива услуги.
Твърди се, че са несъстоятелни оплакванията против изводите на съда относно необходимостта от подписване на приемо - предавателни протоколи към договора – с оглед характера на услугите е невъзможно същите да бъдат описани или да бъдат приемани чрез подписване на формален акт . Несъстоятелна е и тезата за заинтересованост на бивш служител на ищцовото дружество, от изхода на правен спор, за получаване на възнаграждение от бившия му работодател, с оглед показанията на св. М. . Оспорва се и тезата относно неосчетоводяването на издадените от консултанта услуги в дружеството на възложителя като основание за тяхната недължимост.
Настоява се за неприемане на приложените към жалбата писмени доказателства, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не се ангажират доказателства.
С определение № 68 от 06.03.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощникът на въззиваемото дружество поддържа становището си от писмения отговор, не се ангажират доказателства. От въззивника е постъпила молба, в която по същество се поддържа жалбата и се претендират разноски; направено е възражение за прекомерност на разноските-адвокатско възнаграждение на въззиваемото дружество .
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Като ищец по делото „А“ ЕО. гр. С. твърди наличието на договорна обвързаност с ответника „А“ О. с. М. по договор за консултантски услуги относно възможностите за компенсаторни плащания по мярка 214 „А. п.“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година за 5 188,20 дка. Тези отношения са във връзка с ползване от ответника на субсидия съгласно Наредба №11/06.04.2009г. на Министъра на земеделието и храните, с която се уреждат условията и редът за подпомагане на земеделските стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на околната среда по мярка 214“А. екологични плащания от ПРСР за периода 2007-2013г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договор от 01.02.2012г. / въпреки, че в него е записано 2013г., няма спор между страните в първоинстанционното производство, че договорът е от 2012година/ изрично не е записано точно по кое направление ще кандидатства възложителят и ще ползва консултантските услуги, но съдът от приложените писмени доказателства установява, че това е направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“. В този договор консултантските услуги са уточнени в три точки, като предмет на спор между страните е изпълнението на третата точка – консултации по прилагане на изискванията на направлението до края на 5 –годишния ангажимент, поет от възложителя, за 2014 и 2015 година. Така определена, услугата има характер на абонаменто осъществяване на дейност, като липсват конкретни срокове на предоставянето й, а само краен срок за изпълнение през всяка година от договорения период - до 30-ти октомври.
Фактическите отношения между страните са
напълно изяснени и подробно описани в мотивите на обжалваното решение, като
тази фактология не поражда спор. Спорно е
изпълнението на консултантските услуги през посочените две години и оттам - дължимостта на договореното възнаграждение съгласно чл.8
ал.1 т. 2 – консултантски услуги с единична цена 8 лв. за всеки декар площ, за
които са издадени две фактури – за
Не се спори между страните, че за 2013 година между тях са изпълнени задълженията на консултанта и са заплатени възнаграждения по две фактури за дейности по чл. 1 ал.1 т.1 – фактура №30/06.02.2013 г. и по чл. 1 ал.1 т.3 – фактура №52/16.12.2013 г. Безспорно е и получаването на субсидии от възложителя от ДФЗ за периода 2013- 2015 година по това направление.
Предявените обективно съединени искове са за дължимо плащане по чл. 1 ал.1 т.3 от договора за 2014 и 2015 година, като съдът правилно ги е квалифицирал като искове с правно основание чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД, тъй като е категорична съдебната практика, че договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка. В конкретния казус предмет на престация са интелектуалните усилия на консултанта по прилагане изискванията за извършване на агро-екологични дейности, за да може възложителят да отговаря на изискванията на направлението и да реализира като краен резултат от указваната услуга финансова помощ през целия 5 годишен период.
Изпълнението на задълженията на консултанта за първата година от договора не е предмет на настоящото производство, но от въвеждането на факти за него в исковата молба и доказателствата по делото, съдът установява, че такова е налице и за него е извършено плащане от възложителя след представяна на фактурите. Не се твърди от страните това плащане да е въз основа на подписан двустранен протокол, нито на други конклудентни действия по приемане на работата.
Св. С. М. подробно е обяснила начина на реализиране на услугите и връзката между страните по договора, тъй като е работила като юрисконсулт в периода февруари 2013г. – август 2016г. в „А“ООД. Посочва, че клиентите/вкл. ответника/ са били уведомявани основно по имейл за необходимите действия по изпълнение на Програмата – в началото на февруари за предстоящи проверки относно това дали не са разорани площите, засети с есенни култури; в началото на март са изпращани инструкции за очертаване на земите и подаване на заявлението за подпомагане; помощ при изготвяне на самото заявление, с маркиране какво и къде следва да посочи кандидата, какви документи да се приложат; изпращани са инструкции за спазване на изискванията по направлението; през юли са помагали с инструкции относно извършваните проверки от Министерството на място, като са консултирали воденето на дневници. Отчетните документи - фактури за услугите, са съставяни чрез счетоводна програма след като клиентите им получат плащане по Програмата. Конкретно за ответника посочва, че никога не е имало възражения нито по размера, нито по основанието , нито по качеството; не са съставяни приемо - предавателни протоколи, тъй като услугата е целогодишна, понякога с необходимост от бързо реагиране и на неопределени периоди от време, а и такива протоколи не са договорени и никой клиент не е искал съставяне. Дава точна характеристика, че с оглед естеството на работата и начина на предоставяне на услугата не могат всеки път да бъдат съставяни приемо - предавателни протоколи. Посочва, че конкретно дружеството - въззивник е предпочитало от 2013 година да комуникира по телефона с г-жа И.
Установено е, че въззивникът- ответник е включен в програмата за подпомагане със субсидия по договореното направление, предмет на спора, и е получавал такава през периода 2013 - 2015 година за него. При липсата на изрично договаряне между страните относно приемането на възложената работа, както и с оглед характера на оказваните консултации съобразно условията на Програмата - неритмично, при конкретизиране на информацията и необходимост от съдействие, въззивната инстанция счита, че такова приемане не е уговорено. Консултациите по чл. 1 ал.1 т.3 на договора са по прилагане на изискванията на направлението, следователно имат неритимичен характер на изпълнение и се определят както от нуждите на възложителя, така и от измененията и новостите в изискванията на Програмата. Срокът на изпълнението им е определен в чл. 7 ал.1 т.3 до 30 октомври на годината за целия период 2013 – 2016 година, но с оглед характера на услугите като интелектуални, осъществявани неритмично и при необходимост, крайно приемане с протокол или по друг начин не би могло да се реализира, а и такова не е договорено. Съгласно договорните клаузи, възложителят има правото и задължението да поиска уточняване на въпросите, по които му е необходима консултация, като осигури на консултанта необходимата информация и съдействие за извършване на консултацията /чл.3 ал.1 т.2 и 3/ Консултантът, съгл.т.12 ал.4 предоставя консултацията изключително на базата на предоставените му от възложителя документи.
Видно от издаваните фактури по конкретното плащане, те са съставяни и изпращани през втората половина на м. декември, т.е би могло да се възприеме едно цялостно осъществяване на консултации за цялата година, за което се дължи и възнаграждение. Договореното възнаграждение за услугата не е обвързано с някакъв срок или получаване на резултат, но св. М. установява, че на практика фактурите са издаване след като клиентите са получели плащане по програмата и никога от дружеството не е имало възражение по основание и дължим размер. Безспорно е отказването на дружеството от участие в това направление след 2015 година.
Относно изпълнение на услугите от консултанта през 2014 и 2015 година въззивната инстанция счита, че въззиваемото дружество - ищец е изправна страна в правоотношението. Безспорно е установено изпращането по имейли на актуалната информация за участие в направлението, която неправилно възложителят твърди, че е общо-достъпна и не представлява извършена дейност по изпълнение на договора. От представената по делото електронна кореспонденция, изпращана до „А“О. , се констатира уведомяване по текущи въпроси относно участието в програмата – инструкции за очертаване на площите, заявени по направлението и бланки за попълване на Приложението по мярка 214, изменения на нормативните документи и напомняне за изпълнение в подаване на необходимите документи през 2014г., напомняне за задължителните указания, които следва да бъдат спазвани по направлението и др. Изрично в имейлите има посочено от консултанта, че е на разположение на възложителя „ при въпроси и необходимост от разяснение или съдействие“. Характеристиката на договорените услуги съдът приема като предоставяне от консултанта на разположение на възложителя постоянното му съдействие по въпроси за участие в Програмата или при поискване - даване на указания и информация по поставени от възложителя въпроси. Тази дейност консултантът следва да осигури своевременно и с необходимата грижа за качествено изпълнение, като осъществяването й е резултат от конкретните наболели въпроси за момента от страна на възложителя. Не са налице нито твърдения , нито ангажирани доказателства от ответника по иска, че е поискал услуга от консултанта и тя не е била осигурена. Съдът счита, че консултантът-ищец по делото е осъществил задълженията си по договора точно и добросъвестно, възложената работа е надлежно извършена и е получила резултат за процесните години- финансиране по Програмата в направлението, за което е сключен консултантския договор. Поради това на него се дължи договореното възнаграждение по чл.8 ал.1 т.2 за двете години/2014 и 2015/ по издадените за това фактури. Дължи се заплащане и на договорената в чл. 9 неустойка, в предвидения максимален размер от 10%, тъй като между страните е налице облигационната връзка по договора, налице е неизпълнение от възложителя на задължението за плащане на договореното възнаграждение без основателна причина, поради което това неизпълнение е виновно.
Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата оплаквания, поради което следва да бъде потвърдено, със заплащане на въззиваемото дружество направените в настоящето производство разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 3 268 лв. и разноски за частна жалба в първоинстанционното производство по допуснатото обезпечение - сумата от 200 лв. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договорената и заплатена сума е минималната по Наредбата за адвокатските възнаграждения .
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 18.12.2018 година, постановено по т.д. № 48/2018 година по описа на Окръжен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА „А“О. , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Т., обл. Ямбол, ул.“С“ №2, представлявано от управителя А. Д. Ч. , да заплати на “А“ЕО. , ЕИК ******, гр. С., район „Т“, бул. „В“ №* ет.2 ап.8, представлявано от управителя В. П. И. , сумата 3 468лв .- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: