ОПРЕДЕЛЕНИЕ№19
Бургас,05.01.2018г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в
състав:
Председател : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев гр. д. № 1766 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по повод исковата молба на И.П.И., ЕГН ********** *** чрез адв. А.П.Т.,*** против Й.К.У., ЕГН ********** *** и М.К.К., ЕГН ********** *** с правно основание - чл. 45 от ЗЗД.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел III на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на предявените искове съгласно предл. 1 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК. След констатация на съда при проверка на основание чл.127 и чл. 128 от ГПК, че искова молба е редовна и приемането й, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответниците са получили преписите от исковата молба и приложенията към нея на 30.11.2017 година, като на 18.12.2017 година, са подали общ писмен отговор. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105, предл. 1 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на иска за обезщетение за вреди с търсена сума от 92 478,44 лв., който е и съд по постоянния адрес на ответниците - гр. Несебър. Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че в негова полза са възникнали изискуеми вземания, на извъндоговорно основание-непозволено увреждане. Исковете са насочени срещу лица, за които се твърди, че са причинили на ищеца вреди и в тяхна тежест е възникнало задължение за обезщетяването им. Правният интерес е обоснован с твърденията за причиняване на вреди и възникнали вследствие на това изискуеми притезания по отношение на ответниците, които те не удовлетворяват доброволно. Ответниците са подали общ писмен отговор, в които навеждат възражения за недопустимост на предявените искове, поради това че ищецът се опитвал да пререши спор, който вече е решен с влезли в законна сила решения.
Съдът намира направеното възражение за неоснователно. За да се зачете силата на пресъдено нещо на конкретните решения по гр.д. №1695/2011г. и гр.д. №1696/2011г., то трябва да има пълно съвпадение между страните по делата, както и в предмета на спора. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение за отвода за пресъденото нещо. Той предполага обективно тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос. Тъждеството трябва да се отнася както до основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и новото дело, поради което то е изключено, ако не са налице и двата елемента на спорния предмет по тях. Субективните предели на СПН обхващат кръга от лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. След служебна проверка по гр.д. №1695/2011г. и гр.д.№1696/2011г. се установи, че правното основание на исковете по посочените дела е било чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, т.е. връщане на суми по развален предварителен договор между страните. С настоящото дело се търси присъждане на суми, представляващи причинени на ищеца вреди от противоправно поведение на ответниците - чл. 45 ЗЗД, които суми са различни от присъдените по горецитираните граждански дела. Съдът намира, че липсва пълно съвпадение между основанието и петитумът на настоящото дело и приключилите с влезли в сила решения гр.д. №1695/2011г. и гр.д.№ 1696/2011г.
Също така не са налице основания за спиране на производството. Това е така, тъй като за да се спре делото по реда на чл.229 ал. 1 т.5 ГПК, то следва при разглеждането му да са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданскоправния спор. Тези престъпни обстоятелства трябва да се констатират в хода на настоящото гражданското производство, а в случая става ясно, че досъдебното производство е образувано преди завеждането на исковата молба. Следва да се подчертае, че актовете, издадени от органите на досъдебното производство, не притежават доказателствена сила за гражданския съд, които да го обвързват с направените по тях фактически констатации, поради което и спирането на делото само поради наличие на такова производство е незаконосъобразно. Поради тази причина, ако същото бъде прекратено, това обстоятелство не изключва възможността гражданския съд, който разглежда иск за вреди от същото деяние да установи, че са налице елементите на деликтната отговорност и да присъди обезщетение по чл. 45 ЗЗД, без да е необходимо да прилага нормата на чл. 229 ал. 1, т. 5 ГПК за установяване престъпния характер на това вредоносно деяние.
Извън тези възражения до настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да навеждат на извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
Освен заявените искания за защита, исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства, за допускане на обезпечение, по което съдът се е произнесъл с определение от 23.11.2017г.; за изискване и прилагане към настоящото дело на други граждански дела.
Ответниците са подали писмен отговор, в който освен възражения по същество, не са направили свои доказателствени искания.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
- С платежно нареждане от 01.11.201 бг.г. - 1000лв.
- С платежно нареждане от 02.12.2016г. - 1000лв.
- С платежно нареждане от 04.01.2017г. - 1000лв.
- С платежно нареждане от 07.02.2017г. - 1000лв.
-С платежно нареждане от 07.03.2017г. - 1000лв.
-С платежно нареждане от 04.04.2017г. - 1000лв.
В полза на ответницата У нарова след приспадане на съответните разноски е била преведена от ЧСИ сумата от общо 56 185лв. В полза на ответницата К. след приспадане на съответните разноски е била преведена от ЧСИ сумата от общо 36 209лв.
По жалба на ищеца било образувано наказателно производство, като е прокурорско постановление изх.№734/17 от 31.05.2017г. по преписка № 734/17 на БРП било образувано досъдебно производство срещу ответниците. Налични били достатъчно данни за извършване на престъпление по чл. 316 във вр. е чл. 309, ал. 1 от НК, във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че ответниците по настоящия иск съзнателно са се ползвали от представени по гражданските дела разписки за платени от тях суми по подписаните предварителни договори. Прокурорът приел, че посочените разписки са с невярно съдържание, очевидно изхождайки от материалите по разследването, откъдето се установявало, че плащане не било извършвано. С прокурорско постановление от 20.01.2017г. по преписка вх.№ 3814/2013г. по описа на РП - Несебър изрично било посочено, че липсата на плащане се обективирала в снетите от самите ответници допълнителни обяснения.
Така установените в наказателното производство факти били релевантни не само е оглед ангажирането на наказателна отговорност на ответниците. Действията им по използването на издадените разписки при липса на удостовереното от тях плащане съставлявало нарушение на техните задължения като страни в гражданското производство, по чл. 3 от ГПК.
Следвало да се посочи, че като вредоносно упражняване на процесуални права на ответниците следвало да се квалифицират и правните им действия по самото изпълнително производство, по което и двамата ответника са взискатели. Ако същите, знаейки че са им били присъдени суми, които не са платили и не им се дължат, не бяха образували изпълнително дело, то до извършване на плащания от страна на ищеца изобщо не би се стигнало и не би търпял вредите от тези плащания.
Поради тази причина ищецът счита, че ответниците носели вина за причинените му вреди, както като страни в предходните искови производства, така и като взискатели по едно и също изпълнително дело и съответно отговорността им за поправянето на тези вреди били солидарна.
В резултат на поведението на ответниците, ищецът претърпял вреди, от датата на фактическото плащане на всяка една част от горните суми, поради което ответниците му дължали възстановяване на същите, ведно с лихвите. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Прилага и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват както допустимостта, така и основателността на предявения иск. На първо място посочват, че предявеният иск е недопустим, поради това, че ищецът се опитвал да преквалифицира вече решен е влязло в сила решение спор между него и всяка една от ответниците поотделно в две различни дела. По така приетите основания за уважаване на исковете по гр.д. №1695/2011г. и №1696/2011г. по описа на БОС имало формирана сила на пресъдено нещо. Поради това не било допустимо ответната страна по приключил съдебен спор да претендира възстановяване на присъдените в нейна тежест
Проект за доклад:
Ищецът И.П.И., ЕГН ********** *** чрез адв. А.П.Т.,*** е предявил иск против Й.К.У., ЕГН ********** *** и М.К.К., ЕГН ********** *** за осъждане на последните да му заплатят солидарно сумата от общо 92 478,44лв. - платена от ищеца до дата 18.09.2017г. по изп. дело № 20147060400011 по описа на ЧСИ Р. Стоянова, ведно с компенсаторната законова лихва върху всяко едно от плащанията, извършени от ищеца, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди.
Ищецът твърди, че с ответниците са били страни по предходни съдебни спорове, по които първият е бил ответник. Ответницата Й.У. е била ищец по гр.д.№1696/2011г. по описа на БОС. По това дело тя е предявила иск против настоящия ищец за връщане на сумата от 66 407,40 евро, съставляваща разлика между платени на ответниците 76 440 евро - цена по предварителен договор от 09.06.2004г. и сумата от 10 032,60евро - стойност на прехвърленото от ответниците право на строеж за изграждане на апартаменти.
По същия начин ответницата М.К. била ищец по гр.д. № 1695/2011г. по описа на БОС и предявила иск за сумата от 66 407,40 евро, представляваща разликата между сумата от 76 440евро, заплатена от нея на ответниците цена по предварителен договор от 09.06.2004г. и сумата от 10 032,60 евро, представляваща стойността на прехвърленото й от ответниците право на строеж за изграждане на два апартамента.
И по двете дела били направени от И. възражения, че ищците /настоящи ответници/ не са извършвали плащане на претендираните от тях суми, като документираните отношения между страните били симулативни. И. обаче не разполагал с обратно писмо или документ, съставляващ начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 от ГПК и не могъл да докаже своите възражения. Като резултат бил осъден да заплати на ответницата Й.У. сумата от 33 203,70 евро, както и 4 177,50лв. съдебни разноски /влязло в сила на 23.10.2015г. решение по гр.д.№1696/2011г. по описа на БОС/. Съответно с влязло в сила на 30.01.2014г. съдебно решение по гр.д. № 1695/2011г. по описа на БОС бил осъден да заплати на ответницата М.К. сумата от 38 220евро, както и сумата от 3 002лв. - съдебни разноски. Ответниците се снабдили с изпълнителни листи за присъдените им спрямо ищеца суми. Образувано било изпълнително дело /с присъединен взискател/ № 20147060400011 по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, рег. № 706.
Ищецът твърди, че по посоченото изпълнително дело е заплатил общо сумата от 92 478,44лв., като плащанията били направени, както следва:
- С платежно нареждане от 03.04.2014г. - 1000лв.
- С платежно нареждане от 11.04.2014г. - 7008лв.
- С платежно нареждане от 17.04.2014г. - 6006лв.
- С платежно нареждане от 04.11.2014г. - 32 424лв.
- С платежно нареждане от 05.01.2015г. - 2503,50лв.
- С платежно нареждане от 21.01.2015г. - 2503,50лв.
- С платежно нареждане от 23.02.2015г. - 2503,50лв.
- С платежно нареждане от 27.03.2015г. - 2500лв.
- С платежно нареждане от 12.10.2016г. - 10 009,98лв.
- С платежно нареждане от 13.10.2016г. - 10 009,98лв.
- С платежно нареждане от 14.10.2016г. - 10 009.98лв.
суми на друго основание. В конкретния случай, видно и от твърденията в исковата молба предмет на настоящото дело, а и на двете приключили граждански дела, правата на ответниците били предявени и уважени като произтичащи от подписани от ищеца разписки за предадени парични средства срещу обещание за изграждане на апартаменти, съгласно предварителни договори от 09.06.2004г., които били прекратени поради неизпълнение. И по двете дела ищецът релевирал възражения, че се касаело до симулативни уговорки, че не е получавал парични средства от тях, но всички тези възражения били възприети като недоказани и съответно неотговарящи на истината от решаващите съдебни състави на всички инстанции, поради което и процесиите суми им били правомерно присъдени, а изплащането им е започнало.
Искът бил недопустим и на още едно основание. Ищецът неправомерно твърдял, че ответниците са извършили престъпление съгласно чл. 316 във вр.с чл. 309, ал. 1 от НК, ползвайки се според него от частен документ с невярно съдържание, респ. от двете разписки, удостоверяващи, че той е получил от тях парични средства, което според него не било вярно. Към момента имало образувано досъдебно производство, поради което ищецът нямал право на иск за присъдените в негова тежест суми преди да приключи наказателното производство с влязла в сила присъда.
Липсвало основание и за спиране на производството по настоящото дело, тъй като, за да се спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК следвало да има висящ и нерешен гражданско-правен спор, в хода на който има разкрити обстоятелства. В случая обстоятелствата, на които се позова ищецът били обсъдени и обхванати от силата на пресъденото нещо по двете решения. Евентуално молят съда, ако не сметне за основателни възраженията по-горе, то производството по настоящото дело да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
На последно място искът бил недопустим и поради това, че ако твърденията на ищеца се докажат пред прокуратурата, то това биха били основания за отмяна на решенията по гр. д. №1695/2011г. №1696/2011г. В резултат и едва след евентуални положителни решения по чл. 303 от ГПК за ищеца по настоящото дело би възникнало право да претендира обратно заявените в настоящата искова молба суми, т.е. това било породило за него право на такъв иск.
След това в изложението на отговора на исковата молба се излагат мотиви за неоснователността на предявения иск. Не отговаряло на истината, че сумите по двете разписки на ответниците подписани в изпълнение на сключени между всяка една от тях и ищеца предварителни договори не били заплащани на последния. Точно обратното - той получил записаните в разписките суми, както и че се е подписал върху същите. В тази връзка оспорват верността на представените с исковата молба два броя сведения. Същите не били подписани, били без дата и не ставало ясно кои лица са ги съставили, поради което очевидно не се отнасяли до тях.
Неверни били твърденията на ищеца, че срещу подписаните разписки не е получил сумите, записани в тях. А щом това било така и предвид изводите на съдебните състави разгледали двете граждански дела, че е налице разваляне поради неизпълнение на предварителните договори за обещание да им се прехвърлят съответно конкретни имоти, то сумите по разписките били обратно дължими т.е. ищецът не претърпял вреди поради виновно поведение на ответниците.
Неправилно претенцията била квалифицирана на основание чл. 3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД. Това било така, защото процесиите суми им били присъдени с влезли в сила решения на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Това правело иска и неоснователен, тъй като бил разрешен с влезли в сила решения.
На последно място неправилно претенцията на
ищеца била заявена при условия на солидарност, тъй като ищецът бил осъден по
предишните дела да заплати на всяка
една от ответниците различна сума, а не една обща. Фактът, че по двата
изпълнителни лиса било образувано едно изпълнително производство не
обосновавали солидарността, твърдяна от ищеца. Молят за прекратяване на
производството и евентуално за отхвърляне на иска.
Ответниците не претендират насрещни права е отговора на исковата молба. Не са налице и признания на права.
Признават се следните обстоятелства: образувани са гр.д. №1695/2011г. и №1696/2011г., по които има влезли в сила решения на БОС и е образувано изпълнително дело, по което ищецът е извършвал плащания; има образувано досъдебно производство №3814/2013г. по описа на РП Несебър.
Ищецът носи тежест да установи при условията на пълно доказване претърпените от него вреди, причинно-следствената връзка между тях и противоправното деяние, извършено от ответниците. Ответниците следва да докажат своите възражения.
Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания за приемане на представените писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти в исковата молба, за които се носи и доказателствена тежест. Тези искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Относно приемането на оспорените документи от ответниците, а именно: два броя сведения, находящи се на лист 53 и лист 55 от делото, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след като ищецът заяви дали ще се ползва от тези документи. Прилагането на производствата по гр.д. №1695/2011г. и №1696/2011г. не е необходимо, предвид обстоятелството, че няма как всички, съдържащи се в тях документи да са относими към предмета на установяване по делото, поради което и следва да се уточни кои конкретно са от значение за спора.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.02.2018 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответниците .
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на оспорените от ответниците два броя сведения, находящи се на лист 53 и лист 55 от делото.
Определението е окончателно.
Съдия: