Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 19.03.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 15455 по описа на 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците С.Д.Г.
и М.Д.Г., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 20.09.2014
год. в с.С., обл.добрич, водачът Е.А.М., при управление на лек автомобил „Мерцедес“
с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътно-транспортно произшествие с движещата се по пътното платно пешеходка М.Х.Д.,
тяхна майка, вследствие на което последната починала. Поддържат, че смъртта на родителят
им причинила силни болки и страдания, тъй бил изключително привързан към нея,
била тяхна опора и завинаги са лишени от майчината грижа и подкрепа. Поддържат,
че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската
си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към
момента на събитието. В тази връзка молят съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди, вследствие смъртта на майка им в размери по 120 000 лева на всяка
от тях, частично предявени от 250 000 лева. Ищцата С.Г. претендира и
заплащане на имуществени вреди в размер на 545.10 лева, представляващи
заплатени разходи за погребение на поиналата. Претендират заплащане на законната
лихва върху тези суми от датата на настъпване на увреждането до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД „А.”, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди,
че претендираното обезщетение е несправедливо високо, отделно от това прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която се е движела неправомерно по пътното платно, в тъмната част на
денонощието. Моли съда да постанови решение по справедливост. Претендират се
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От Присъда № 3 от 20.01.2016 год.
постановена по НОХД № 403/15 год. по описа на ОС Добрич, влязла в сила на 27.09.2016
год., се установява, че съдът е признал за виновен Е.А.М. в това, че на 20.09.2014
год. около 05.00
часа по ул. „Първа“ в с.., обл.Д., при управление на товарен автомобил
„Мерцедес“ с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата визирани
в чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М.Х.Д..
По делото е приета
съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се
установява, че причината за настъпване на произшествието е късното възприемана
от страна на водача на автомобила, на пешеходката като опасност, както и
движението на последната на пътното платно, попътно на автомобила, а не срещу
него. В съдебно заседание заявява, че успоредно на пътното платно се намира
тротоар, по който няма препяствия, които да пречат движението по него. Прилага
и снимка на мястото на произшествието.
От показанията на свидетеля Г.Г.,
съпруг на ищцата С.Г. се установява, че отношенията между сестрите и майка им
били прекрасни, взаимно се грижели един за друг във всяко отношение. Смъртта на
майка им се отразила зле, като на погребението М. имала няколко пъти припадъци,
а съпругата му била на хапчета. Дава показания, че и към момента не са
превъзмогнали загубата. Ходят със С. на гробища и поддържат гробното място.
Заявява, че М. живее в чужбина от 10-15 год., но била изчакана да се върне за
погребението, като замразили тялото. Тя също се грижела за бабата, като
изпращала пари, а отделно от това си идвала всяка година за коледата и
празници, или когато имала отпуска.
Представена е фактура №
1436/25.09.2014 год. за извършени разходи от С.Г. за погребение на М. Д., на
стойност 545.10 лева.
Не се спори от ответника, че към
момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК
№ *********, както и че ищците са дъщери на починалото лице.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, че на 20.09.2014 год., водачът Е.А.М.,
при управление на товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК № *********, нарушавайки
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починала М.Х.Д.. Съдът
приема, че вредите които са били причинени на ищците, като нейни наследници, са
пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите
/водача на автомобила/ деяние.
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Мерцедес“, управляван от М. е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това
съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска
отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня
на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „А.” е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила „Мерцедес“ следва да
възмезди претърпените от ищцовата страна вреди. Тъй като водачът /респективно
собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност
в ЗАД „А.”, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в
пълен обем на отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 20.09.2014 год., майката на ищците е починала. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитаният свидетел, че в резултат на това
същите са претърпели силни болки и страдания от загубата на починалата, тъй
като са били в близки отношения, майката е била морална опора на децата си и не
са имали конфликти помежду си, извън нормалните за човешкото общуване.
Съгласно константната практика на
ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при
определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата,
при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му
положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му,
които търсят обезщетение. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към
момента на настъпване на процесното произшествие пострадалото лице е било на 68
години. Освен това не се спори, че към датата на деликта ищците отдавна са се отделили
от своя наследодател и изградили свой самостоятелен дом и семейство. Ищцата М.Г.
живее и работи в чужбина, която обстоятелство не и дава възможност за
пълноценно и всеобхватно общуване с майка си. Тези обстоятелства обаче в
никакъв случай не следва да омаловажават страданието на ищците от загубата на
майка им, но следва да бъдат отчетени при определяне на обезщетението.
На следващо място съдът намира за
основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. От приетата по делото авто-техническа експертиза, които
съдът кредитира се установи, че починалата пешеходка се е движела на пътното
платно и то попътно на движението на амтомобила, при наличие на тротоар за
движение на пешеходци. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а съгласно ал.2 пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница при
две хипотези 1/ когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани и 2/ при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това
се затруднява движението на другите пешеходци. В настоящия случай тези две
хипотези не са налице. При тези си действия пешеходката сама се е поставила в
сериозен риск, при намалена видимост /произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието/ и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Налице
съпричиняване, което съдът приема в размер на 50 %.
Съдът след като се съобрази с
изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищците от смъртта на майка им са необходими следните
суми: на С.Г. – 90 000 лева и на М.Г. – 70 000 лева. От тези суми
следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и да се редуцира до следните
размери: на С.Г. –
45 000 лева и на М.Г. – 35 000 лева, за които суми исковете следва да бъдат
уважени и отхвърлени до пълните размери, като неоснователни и недоказани.
По размерът на имуществените
вреди съдът намира следното:
Пред настоящата инстанция се
ангажираха доказателства за извършен разход за погребене на починалата от
страна на С.Г. в размер на 545.10 лева, за който разход има издадени надлежни документи.
В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата тази сума,
представляващи имуществени вреди от станалото на 20.09.2014 год.
пътно-транспортно произшествие. При отчетеното съпричиняване тази сума следва
да бъде редуцирана на 272.55 лева, за която сума искът е основателен.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл.
84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен
направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /20.09.2014
година/ до окончателното им изплащане.
При този изход на спора ищците на основание чл.78, ал.3
от ГПК следва да заплатят на ответника разноски в размер на 133 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на
ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СГС сума в размер на 3 200 лева. Ответникът следва да бъде
осъден за заплати на адв. В., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение
в размер на 2 930 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
изхода на делото. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на
основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗАД „А.” с ЕИК ******** и адрес: гр.С., ул.
„********да заплати на С.Д.Г. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис № 13, чрез адв. В. сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата от 272.55 /двеста седемдесет и два
лева 55 стотинки/ лева, имуществени вреди, вследствие смъртта на М.Х.Д.,
починала вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 20.09.2014
година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2014 год.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени
вреди до пълния размер от 120 000 лева, предявен като частичен от 250 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗАД „А.” с ЕИК ******** и адрес:
гр.София, ул. „********да заплати на М.Д.Г.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис № 13, чрез адв. В. сумата от 35
000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на М.Х.Д., починала вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 20.09.2014 година, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2014 год. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния
размер от 120 000 лева, предявен като частичен от 250 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „А.”
с ЕИК ******** да заплати на адвокат Н.В. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 2 930 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК С.Д.Г.
с ЕГН ********** и М.Д.Г. с ЕГН ********** заплатят на ЗАД „А.” с ЕИК ******** сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева, разноски по делото, както и на
правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: