Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Кнежа 22. 11 . 2018 година
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОН АНТОНОВ
като разгледа докладваното
от съдията А.Антонов гр.д. № 785 по описа на съда за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
В РС – Кнежа е постъпила
искова молба от юрисконсулт Г.К., пълномощник на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10, п.к.1606, управител Радослав Велчев, съдебен
адрес:***, тел. 02/4645525, СРЕЩУ:
И.И.Н.,
с адрес: ***, цена на иска: 1689,18 лева, с посочено правно основание на иска: чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД,във вр, с чл. 99 от ЗЗД.
След получаване на исковата молба
и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК, съдът извърши проверка за нейната редовност –
наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Втората проверка е относно допустимостта на иска /чл.130 ГПК/ – видно от приложените
писмени доказателства се установява, че е налице правен интерес от водене на
иска за ищеца ,
както и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл.131,
ал.1 от ГПК на ответниците следва да се изпратят преписи от исковата молба,
като им се укаже, че в едномесечен срок следва да подадат писмени отговори,
както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползват правна
помощ, ако имат необходимост и право на това.
Съдът като прецени, че
исковата молба е допустима и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съгласно
разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ :
ДА СЕ ИЗПРАТИ на : И.И.Н., с адрес: ***, препис от настоящото разпореждане, ведно с исковата молба и приложенията
към нея.
ДАВАМ едномесечен срок от получаване
на разпореждането за подаване на писмен отговор.
УКАЗВАМ, че съгласно чл.131, ал.2 от ГПК
писмения отговор на ответника трябва да съдържат :
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия
законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава
искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те
се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В ОТГОВОРА си на исковата молба ответника е длъжен да
посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, като
към ОТГОВОРЪТ на исковата молба
следва да се представят и:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от
пълномощник;
2. препис от отговора и приложенията към него, според
броя на ищците.
Съдът указва на ответника,
че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е
висящо, като правна помощ се предоставя и на физически лица на основанията,
посочени в Закона за правната помощ /ЗПрП/ и в други закони, а системата за
правна помощ обхваща случаите, при които по силата на ЗПрП задължително се
предвижда адвокатска защита или представителство. Системата за правна помощ
обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. По граждански дела правна помощ се предоставя в
случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните
компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе
предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имуществено състояние,
удостоверено с декларация; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5.
трудова заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства.
Съдът указва на ответника ,
че когато в установения срок не подаде писмен
отговор , не вземе
становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не оспори
истинността на представен документ, не представи
писмени доказателства или не упражни
правата си по чл. 211, ал.1 от ГПК /според който в срока за отговор на исковата
молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на
същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с
него/, по чл. 212 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът,
може да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изхода на делото/ и по чл. 219, ал.1 от ГПК /според който с отговора на
исковата молба ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има
право да встъпи да помага/, по чл. 119, ал.3 от ГПК /според който възражение за
неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най късно в срока за
отговор на исковата молба/, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът указва на ответниците , че ако не представят в срок отговори на исковата молба и не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане
за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищците могат да поискат постановяване на неприсъствено решение срещу тях или да оттеглят иска.
Съдът указва на ответника,
че когато страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат връчени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: