№ 557
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100507753 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Г., действаща чрез нейната майка и законен
представител К. ИВ. М. (С., преди сключването на граждански брак с В.М. на 01.08.2020 г.)
срещу решението по гр. д. № 18499/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за издръжка по чл.143, ал.2 СК за разликата от 200 лева до
пълния предявен размер от 500 лева и в частта, в която е отхвърлена изцяло исковата
претенция по чл.149 СК за издръжка за минало време (една година преди подаване на
исковата молба в съда) в размер на по 500 лева месечно. Моли решението да бъде отменено
в обжалваните части, като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна Р. КР. Г. оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави
без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
1
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението по гр.д. № 18499/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 86 състав, е осъдил бащата Р. КР.
Г. да заплаща на малолетното си дете на М. Р. Г., чрез неговата майка и законен
представител К.И. С. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 18.05.2020 г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, и е отхвърлил иска за издръжка в останалата
му част до пълния предявен размер от 500 лева, както и за периода от 18.05.2019 г. до
18.05.2020 лева, като неоснователен, а за периода от 01.05.2019 г. до 18.05.2019 г. – като
недопустим. Първоинстанционният съд, също така, е осъдил Р. КР. Г. да заплати на СРС
държавна такса върху издръжката на детето в размер на 288 лева, допуснал е предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, и е осъдил въззиваемия за
заплати на въззивника разноски в размер на 240 лева.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението в обжалваната част е постановено при неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото довело до неговата незаконосъобразност и необоснованост.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Преценката за възможностите на
родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние (движимо,
недвижимо имущество), също така и квалификация, трудоспособност, перспективи на
развитие, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка- чл. 141
СК. Според разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс интересите на детето да
има необходимите условия на живот имат първостепенно значение пред възможностите на
задължените лица. По въпроса свързан с нуждите на детето от гледна точка на обикновените
условия на живот, и с възможностите на задължените лица, съдът съобразява
Постановление № 5/16. ХІ.1970 г. на ПВС, което не е изгубило действието си. Според
възприетото становището общата издръжка следва да покрива разходите, произтичащи от
обикновените условия на живот, като целта на издръжката е да осигури нормална среда за
развитие и условия на живот, които детето би имало, ако родителите живеят заедно.
Детето М. Р. Г. е родено на 19.06.2014 г., т.е. то е на 7 години и 4 месеца, респ. е
започнало началното си образование което е задължително. М. Р. Г. се е нуждаела, респ. се
2
нуждае, от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужди от такова), като по делото не са ангажирани доказателства за
наличие на нужди у детето по -големи от обичайните за дете на нейната възраст.
Майката за процесния период (след 18.05.2019 г.) е получавала обезщетения за
временна неработоспособност в размер под установената за страната минимална работна
заплата, обезщетения при бременност и раждане в размер на 610 лева, а след това -
обезщетение за майчинство. Последната има алиментни задължения към още едно
малолетно дете.
Пред първата инстанция са ангажирани доказателства за това, че бащата живее
трайно, обичайно в Обединеното Кралство Великобритания и за периода 04.11.2019 г. –
04.06.2020 г. е получавал трудов доход в размер по 8.21 паунда на час (считано от
04.06.2020 г. трудовият му договор е прекратен ). Отделно от това той е декларирал общ
доход в размер на 11 439.41 паунда за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., от които 6787.41
паунда –получени трудови възнаграждения и 4652 паунда – доход от свободна професия.
Задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на
Пленума на ВС приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотно състояние и квалификация, без да се приспадат битовите разходи
за поддържане на новосъздаденото му семейство, разходи за данъци, такси и др.п.
Извършвайки преценката за нуждите на детето и възможностите на бащата,
настоящият съдебен състав счита, че размера на присъдената от първоинстанционния съд
месечна издръжка е недостатъчен да покрие нуждите на детето М. от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие. Възрастта на детето– на 7 години
и 4 месеца и обстоятелството, че то вече е ученик, както и установените доходи на бащата,
са основания да се увеличи участието на въззиваемия в месечната издръжка на детето с още
80 лева. Бащата разполага с материални възможности да заплаща по 280 лева месечна
издръжка на детето си, предвид реализираните от него доходи от свободна професия в
Обединеното Кралство Великобритания, въпреки прекратяване на трудовото му
правоотношение, заради епидемиологичната обстановка свързана с разпространението на
Ковид 19, като в тази връзка съдът отчита неговата квалификация, трудоспособност,
перспективи на развитие, здравословно състояние и липса на задължения към други лица с
право на издръжка- чл. 141 СК. Бащата следва да компенсира преките грижи за детето с по-
голямо финансово участие в неговата месечна издръжка. Дори след изплащане на
издръжката въззиваемия да среща известни материални затруднения, следва да се даде
приоритет на нуждите на детето, защото бащата има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете.
Първостепенният съд неправилно е отхвърлил изцяло предявения иск за издръжка за
минало време. Тежестта на доказване, че ответникът е заплащал месечни издръжки на
детето си за периода от 18.05.2019 г. – 17.05.2020 г., е на ответника. Ищецът не следва да
доказва отрицателния факт на незаплащане на издръжка от ответника за миналия период от
3
време – достатъчно е той да изложи твърдения в тази насока. По делото липсват
доказателства, че бащата е изпълнявал алиментните си задължения за периода 18.05.2019 г. -
30.04.2020 г., като в тази връзка следва да се отбележи, че районният съд е направил
неправилна преценка на събраните доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото. Това е така, защото бащата е ангажирал доказателства за платена
в хода на делото сума за издръжка на детето в размер на 1200 лева, но за периода 01.05.2020
г. – 31.10.2020 г. (изрично е посочено в платежното нареждане, приложено на л.259 от
делото на СРС, основанието на паричния превод „издръжка по гр.д.№ 18499/2020 г. на СРС,
86 състав за М. Р. Г.“ и периода, за който се плаща „01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.“), което не
се оспорва от ищеца. Районният съд е отчел извършеното плащане, но неправилно е приел,
че с него ответникът е погасил задължението си за издръжка на ищеца за минало време (за
периода 18.05.2019 г. – 17.05.2020 г.), въпреки изрично отразената воля в платежния
документ, че се погасяват задължения за издръжка за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.
На следващо място, обратно на приетото от районния съд, от показанията на св.Ц., по
делото не се установява бащата да е участвал в издръжката на детето в периода 18.05.2019 г.
– 30.04.2020 г. В показанията си св.Ц. (майка на въззиваемия) установява единствено, че
бащата е изпращал на детето подаръци за празници, като в тази връзка самата свидетелка е
заявила : „ през миналата година изпрати дрехи, обувки, колело беше изпратил“. Или,
бащата, върху който лежи доказателствената тежест не установява да е изпълнявал
алиментните си задължения в периода 18.05.2019 г. -30.04.2020 г., поради което и
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция за издръжка за периода 18.05.2019г. – 30.04.2020 г. до сумата в размер на 280
лева, месечно. Извършеното в хода на делото плащане за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020
г., следва да бъде съобразено и приспаднато в евентуално изпълнително производство,
доколкото липсва въззивна жалба от дължащия издръжката родител, а с оглед разпоредбата
на чл.271, ал.1, изр. последно ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено с новото решение.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частите, в които
исковете за издръжка за минало време, а именно за времето от 18.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
са изцяло отхвърлени, като бащата се осъди да заплати на детето си издръжка в размер на по
280 лева месечно за периода от 18.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава до окночателното изплащане на сумата. Въззивната страна следва да бъде осъдена и
да заплаща месечна издръжка на детето си М. от още по 80 лева, считано от 01.05.2020 г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС № 5/1970г.).
В останалите обжалвани части първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Върху определените издръжки ответникът дължи държавна такса в размер на 244
лева по сметка на СГС.
4
При този изход на въззивното производство на страните се следват разноски по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Претенция за разноски е заявена и от двете страни, но
нито една от тях не е доказала действително сторени разноски за въззивното производство,
поради което и искането на страните за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 18499/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът за издръжка на детето М. Р. Г. до сумата в размер на 280 лева,
месечно за периода от 18.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и в частта, в която е отхвърлен искът за
издръжка на детето М. Р. Г. за сумата над 200 лева месечно, до 280 лева месечно, считано от
01.05.2020 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Р. КР. Г., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете М. Р. Г.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител К. ИВ. М., ЕГН
**********, издръжка в размер на 280 лева месечно за периода от 18.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р. КР. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете М. Р. Г.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител К. ИВ. М., ЕГН
**********, още 80 лева месечна издръжка (или общо 280 лева), считано от 01.05.2020 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 18499/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в
останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. КР. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 244
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Оставя без уважение искането на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6