Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1296
гр.Бургас, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4502 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Ф.С.К. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 1864/27.08.2019г., издадено от Кр. Ст. – зам. кмет на
Община Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се,
че мястото, на което К. била първоначално спряла МПС, е подход към жилищната
сграда, в която живее и че била спряла само за две минути, тъй като й се
налагало да разтовари багаж, като след това паркирала колата на обозначените за
целта места. Посочва, че именно вече след като е преместила и паркирала МПС на
място, означено като синя зона, то тогава й е бил съставен фиша и е била
санкционирана.
В провелото се
съдебно заседание, жалбоподателката е редовно уведомява, но не се явява.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 7) НП е връчено на жалбоподателката на 25.09.2019г., а жалбата е подадена
на 30.09.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.08.2019г., около 11.35
часа св. П.Х. *** към онзи момент, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „М.”. До дом № * същият забелязал
лек автомобил „Ситроен” с рег. ****, зелен на цвят, който бил паркиран върху
тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране. Свидетелят
преценил, че по начина, по който е паркиран, автомобилът представлява и пречка
за останалите участници в движението. Х. направил 2 снимки на паркираното МПС
/л.14/, след което съставил Констативен протокол (л.13). Свидетелят направил
справка в КАТ за собствеността на автомобил и издал Глоба с фиш на стойност 50
лева на името на П. Т. К. (л.12), като залепил на самия лек автомобил Уведомление
за глоба с фиш, което не се оспорва от жалбоподателката. Самата проверка
продължила 15 минути (видно от отбелязването в констативния протокол), като по
време на същата - водачът не се явил на място при общинските служители, нито
били извършвани каквито и да е товаро-разтоварни дейности.
Още същия ден жалбоподателката, която
била съпруга на собственика на МПС, с което било извършено нарушението, узнала
за наложената глоба с фиш и депозирала възражение срещу него (л.11), наименовано
искане/жалба, в което изрично потвърдила, че тя е управлявала и спряла лекия
автомобил на посоченото място, но въвела твърдения, че автомобилът не е бил
„паркиран“, а е „престоявал“ за извършване на товарно-разтоварни дейности,
поради което и се искало отмяна на наложената глоба. На възражението било
отговорно с изрично писмо от 14.08.2019г. (л. 10), в което АНО посочил, че
според него наложената глоба е правилна и ако жалбоподателят възразява срещу
фиша, следва да се яви в администрацията на Общината за анулирането му и
издаване на АУАН.
На 19.08.2019г. К. се явила в Общината и
възразил срещи фиша, при което същият бил анулиран, а срещу жалбоподателката бил
съставен АУАН с бл. № 0092887. Жалбоподателката попълнила и декларация по чл.
188 ЗДвП (л.6), в която потвърдила, че именно тя е управлявала автомобила процесния
ден. Актът бил издаден на база констативния протокол, което изрично било
упоменато в него. Актосъставителят описал в акта, констатациите по протокола,
посочвайки отново, че МПС е било „паркирано“ върху тротоар, който не е
определен от администрацията за това. Тези факти били квалифицирани от актосъставителя, като
нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателката,
която го подписала и получила препис от него. В графата за възражения такива не
били депозирани. В законоустановения тридневен срок жалбоподателката се
възползвала от правото си и отново подала възражение срещу него, в което доводите
съвпадат с тези в жалбата, дала повод за образуване на настоящото дело.
Въз основа на АУАН на
27.08.2019г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от
актосъставителя правна квалификация, приел, че именно жалбоподателката е субект
на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189,
ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
Така изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена по безспорен начин, като съдът се е ръководил от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал,
който да разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП,
а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП,
видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г.,
Заповед № 621/15.03.2017г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община
Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни
норми са посочени правилно.
Следва да бъде посочено, че легалните
определения за „престой“ и „паркиране“ се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването
на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него
(„в присъствието на водача“). В конкретния случай, от показанията на разпитания
свидетел Х., се установява, че по време на констатиране на нарушението и
съставянето на протокола и снимковия материал, жалбоподателката не се е явила
на място. Без значение е причината или времетраенето на отсъствието, доколкото
законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият
състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на
посочените в НП дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а
не „спряно“, както се застъпва. Отделно от това проверката е продължила 15
минути /съгласно отразеното в протокола, което няма как да се приеме и за
„ограничено време“ и не е имало никакви индикации, че автомобилът действително
престоява. Следователно, възраженията на жалбоподателя, че поради необходимост
от сваляне на багаж била спряла колата за две минути в подхода на жилищната
сграда, съдът намира за неоснователни и изложени единствено като защитни.
Следва да се отбележи и че от самите снимки, приобщени към делото, се
установява по несъмнен начин, че управляваният автомобил от жалбоподателката е
бил паркиран от нея на въпросното място, а именно на тротоар пред №* на ул.М..
Освен това е ирелевантно дали автомобилът е бил „паркиран“ или в „престой“ за
съставомерността на извършеното, така че съдът намира за ненужно да излага
повече доводи в тази насока. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените
от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя,
ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци. Нормата важи с еднаква сила както за автомобили,
които са „паркирани“, както и за
тези които са в „престой“ – поради
което и за отговорността на жалбоподателя е без практическо значение, в кое от
двете състояния е бил установен лекият автомобил.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на
актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобилът, ясно се отграничава
от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки,
предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно е
„тротоар“ по смисъла на закона. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е
част от пътя, а съгласно чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост.
Същевременно съгласно чл. 7, ал.1 от
Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас,
общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за
паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват
условията за паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни
длъжностни лица на Община Бургас паркиран на тротоар, който не е определено от
общинската администрация като място за паркиране и не е означено като такова. С
оглед горното, за съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е
имало 2 метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал
препятствие за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл.
второ ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни
обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила, включително и
изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за паркиране от
администрацията - в случая Община Бургас. От събрания доказателствен материал
по категоричен и несъмнен начин се установи, че тротоарът, върху който е бил
паркиран автомобилът на жалбоподателката не е бил определен за паркиране,
поради което и правилно контролните органи са преценили, че се касае за
нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 ЗДвП.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост на съпруга на жалбоподателката –
П. Т. К., но именно жалбоподателката К. е управлявала и паркирала автомобила
във въпросния ден и час и място. Още в деня на съставяне на фиша,
жалбоподателката е депозирала възражения пред Община Бургас, в което е посочила,
че тя е паркирала. Впоследствие, в декларацията от 19.08.2019 г. отново е
посочила, че тя е паркирала на 07.08.2019 г. на ул.“М.“ срещу №*, поради което
и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу нея.
За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. По делото липсват доказателства за други нарушения по ЗДвП, ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани
в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определен размер
на наложената глоба към минималния предвиден от законодателя, а именно 50 лева,
който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална
превенция.
Според
настоящия съдебен състав деянието не може да се квалифицира като „маловажно“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение“. В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния
случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било
неоснователно.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1864/27.08.2019г., издадено от
Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 94,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП,
на Ф.С.К. с ЕГН: **********е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.