№ 326
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 23.06.2021г., постановена по НОХД № 371/20г., ОС- Благоевград, 6-ти
наказателен състав е признал подсъдимия К. И. В. /с установена по делото самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2020 г., около 18.50 часа, в гр.***, пред дома си на улица
„***“ № 50, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал. 1 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството,
преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът,
пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности,
сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването или от упълномощен от
него заместник-министър, при условията, определени с Наредба на министъра на
здравеопазването, разпространил - дал на Н. Г. К. от гр.*** високорисково наркотично
вещество - кокаин с нето тегло 0,29 гр. със съдържание на активен наркотично действащ
компонент (кокаин база) 66,0 %, на стойност 63,80 лв. (шестдесет и три лева и осемдесет
стотинки), поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК го е осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1
от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
1
На основание чл. 354, ал. 6 от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението - кокаин с нето тегло 0,29 гр., предаден за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-
НОП” с приемателно - предавателен протокол № 69384/20.03.2020 г.
С присъдата, ОС- Благоевград е възложил в тежест на подсъдимия В. сторените по делото
разноски, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
В законовоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимия К.В.- адв. Д. Х. с релевирани бланкетни доводи за
незаконосъобразност, неправилност на присъдата и явна несправедливост на наложеното
наказание, като се поддържа искане за оправдаване на подзащитния й. Алтернативно се
настоява за отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда поради допуснати съществени нарушения, а в случай, че и това искане
не бъде удовлетворено, се моли за редуциране размера на наложеното наказание.
В срока по чл. 322 от НПК, ОП- Благоевград не е взела становище по жалбата, при изпратен
препис.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият К. И. В., редовно призован,
се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Д. Х.. Последната
поддържа подадената жалба, като счита, че от събраните по делото доказателства не може да
се направи еднозначен извод, че подзащитният й е извършител на престъплението по
повдигнатото му обвинение. Сочи, че обвинителната теза и мотивите на съда се базират
единствено и само на показанията на свидетеля Н.К., а това е лицето, у когото е намерено
наркотичното вещество 0,29 гр. кокаин и същото е констатирано от полицейските
служители, които са го спрели. В тази връзка отправя упрек, че по делото така и не е
проведен разпит на С. И., за бъде проверена версията на свидетеля К.. Счита, че не следва да
бъдат кредитирани и показанията на полицейските служители касаещи получената
оперативна информация, доколкото ако са имали такава, са щели да бъдат на мястото на т.
нар. „сделка“. В този смисъл, намира постановената присъда за незаконосъобразна, поради
което моли да бъде отменена, като подзащитния й бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Не на последно място, счита, че по делото е налице допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че протокола от съдебното заседание е с дата
24.06.2021 г., а присъдата е постановена един ден по-рано – 23.06.2021г. В този смисъл
поддържа алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
БлОС.
Подсъдимият В., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума, предоставя решението на съда.
Представителят на апелативна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна.
Счита, че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните по делото
2
доказателства, като изчерпателно е посочил тези от тях, подкрепящи тезата на обвинението
и обосноваващи направения извод за виновност на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение. Според представителя на държавното обвинение, основателно първата
инстанция е приела, че показанията на свидетеля К. не са изолирани, а намират опора в
останалите събрани по делото доказателства, установяващи, че намереното у този свидетел
наркотично вещество му е било предадено именно от подсъдимия. Намира, че при
разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива
на материалния закон, а наложеното наказание справедливо е определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК, поради което настоява за потвърждаване на постановената
присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозиранта въззивна жалба,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намери за установено следното:
Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото,
събрал е възможните по делото доказателства, извършил е анализ на същите и е направил
своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни.
Установено е по делото, че подсъдимият К. И. В. не е осъждан /реабилитиран по право/.
Към 17.12.2019 год. е обобщена от Началника на РУ-Сандански писмено информацията за
засечени и установени лица, които са купували наркотични вещества от К. И. В., живеещ в
гр.***, ул.“***“ № 50, след предварителна уговорка с него по мобилен телефонен номер ***.
Свидетелят Р.И., като разузнавач в „Криминална полиция“ при РУ-Сандански имал знание
за тази информация и след като получил на 14.02.2020 год., конкретния сигнал, че
подсъдимият има уговорка да предаде на клиент с малко име Н., движещ се с лекотоварен
автомобил с peг. № ***, доза кокаин, веднага наредил на колегата си Д. П. да организира
спирането на този автомобил.
На 14.02.2020 год. около 18.30 часа свид. Н.К. провел разговор с приятеля си С. И., записан
в мобилния му телефон с прякора му „Д.“, който поискал К. да му направи услугата - да
вземе от комшията му К. едно „малко“, което щял той да си плати после. Свидетелят знаел,
какво е „малко“-то, защото бил чувал, че подсъдимият продава наркотици. Поради това, в
18.45 часа той се обадил на К. В. по мобилния му телефон, в който номерът на подсъдимия
*** бил записан като „К.“ и се разбрали подсъдимият да му предаде едно малко, което К. да
занесе на приятеля си. В 18.51 часа, когато пристигнал пред дома на подсъдимия на ул.“***“
№ 50 с лекотоварен автомобил „Фолксфаген Кади“, с peг. № ***, свидетелят отново му се
обадил по мобилния телефон. В. излязъл от дома си и отишъл до автомобила. През
прозореца на вратата подал на свид.К. пликче с кокаин. К. първо го оставил на седалката, но
после го поставил под нея и потеглил. Само след 2-3 минути, когато се намирал в района на
Първа частна аптека в гр.Сандански, автомобилът му бил спрян от автопатрул в състав -
3
свидетелят П.Д. и А. Б.. До 2-3 минути след обаждането, че спирането е факт /от показанията
на Д./ пристигнали и криминалните разузнавачи в РУ-Сандански - свидетелят Д.П. и Д. П., а
след тях и още двама служители на този отдел - свидетелят Н.И. и Г. Т..
Когато полицаите попитали дали носи някакви забранени неща, К. веднага им казал за
пликчето, както и че му го е дал неговият комшия К.В. /от неговите показания/. Наредили му
да не го пипа и чак когато отишли в полицията, той показал къде се намира то и го предал,
за което бил съставен протокол в двора на управлението. Пред свид.Н.И. при предаването,
К. повторил, че подсъдимият, с когото живеят къща срещу къща, му го е дал.
За времето от 21.40 ч. на 14.02.2020 г. до 00.50 ч. на 15.02.2020 г. в гр. *** е било извършено
претърсване в жилището, обитавано от К.В., находящо се на втори жилищен етаж в
триетажна къща с адрес ул. „***“ № 50 и гараж до къщата, при което не са открити
предмети и вещества, забранени от закона. За времето от 12.50 ч. до 13.30 ч. на 15.02.2020 г.
е извършено претърсване в дворното място, прилежащо към къщата, обитавана от него, но и
там не са открити предмети и вещества, забранени от закона.
Видно от протокола за доброволно предаване, процесният наркотик е предаден доброволно
от свид. Н.К..
От извършената физико-химическа експертиза се установява, че представеното за
изследване бяло прахообразно вещество представлява кокаин, със съдържание на активен
компонент /кокаин база/ 66,0% и нето тегло преди изследването -0,29 гр. Стойността на
наркотичното вещество възлиза на 63,80 лв.
Съгласно протоколи за оглед на веществени доказателства в мобилния апарат, предаден от
Н.К. е записана комуникация с номер *** с име „ К.“ в 18:45 часа и в 18.51 часа. Установено
е, че това е телефонния номер на мобилния апарат, предаден от подсъдимия, в който също е
записано приемането на тези две обаждания на 14.02.2020 год. в 18.45 часа и в 18.51 часа от
телефонен номер *** /номера на картата, ползвана от дъщерята на К./. К. е провел разговора
с подсъдимия, използвайки неговия телефонен апарат, в който са били поставени две сим
карти - картата на дъщеря му и неговата - с номер ***, която към въпросната дата е била
спряна поради неплатена сметка.
Така изложената фактология на събитията в цялост, съдът е приел въз основа на събраните и
подробно анализирани гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите Н.К.
/вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК показания, дадени на ДП пред
съдия/, Р.И., Н.И. и Д.П.; протокол за доброволно предаване от 14.02.2020 г. (л.11 от
досъдебното производство); протокол за претърсване и изземване /л.17-18 от ДП/,
веществени доказателства - наркотично вещество - кокаин; експертното заключение на
физико-химичната експертиза, както и от останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
4
Преценявайки събраните доказателствени материали, и за въззивния състав не съществува
съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата
им, първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи, приемайки, че
съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият
е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Съдът е спазил предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз
основа на тях да изгради изводите си за релевантните по делото факти. Първата инстанция
не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е дала вяра на показанията на
свидетеля Н.К., доколкото същите като пряко доказателствено средство допринасят
съществено за установяване на инкриминираната обстановка и авторството на деянието.
Вярно е, че в конкретния случай, с оглед спецификата на установените обстоятелства,
показанията на този свидетел са основно доказателство, обосноваващо обвинителната теза и
тъй като фактическите обстоятелства на деянието подлежат на доказване с всички
допустими от НПК доказателствени средства, правилно съдът е основал фактическите си
изводи за престъпното поведение на подсъдимия В. на хронологически последователните
показания на свид. К., които от своя страна са в корелация, както с показанията на
останалите разпитани свидетели / Р. И., Н. И., Д. П./, а така и с останалите писмени и
веществени доказателства, сред които протоколи за оглед на веществени доказателства -
мобилните апарати, ползвани от подсъдимия и свид. К., ФХЕ и справка от МВР за получена
оперативна информация /виж л.7 от ДП/. Съобразявайки тези критерии, правилно
решаващият съд им е дал вяра и законосъобразно са били използвани за сигурна основа на
фактическите констатации на съда, като по своето съдържание са били напълно годни да
обосноват осъдителните изводи на присъдата. По делото липсват каквито и да са данни,
поставящи под съмнение добросъвестността на свидетеля К.. Точно обратното, същите
сочат за добрите му отношения с подсъдимия. Още повече, че показанията му относно
значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства, са
депозирани с максимална точност и пълнота, те са обективни, подробни и убедителни.
Законосъобразно, съдът е приел същите за безпротиворечиви, логични, отговарящи на
обективната действителност, подкрепени от доказателствата по делото, подробно
изясняващи действията по предаването на въпросното наркотично вещество от подсъдимия
на свид. К., последващата проверка и доброволното предаване на наркотика в двора на
полицейския участък. Съдът е подложил на детайлна преценка показанията на този
свидетел, съпоставяйки ги с останалите налични доказателства- данните за
изходящи/входящи повиквания, снети от мобилните апарати, ползвани от подс. В. и К. към
инкриминираната дата, протоколите за доброволно предаване, както и с гласните
доказателствени средства, а именно- показанията на свидетелите полицейски служители,
допълващи фактологията във връзка с получения оперативен сигнал за разпространение на
наркотични вещества от подсъдимия, като е приел, че те не съдържат съществени
противоречия и логически несъответствия, а се подкрепят от производните доказателства.
5
На свой ред, противно на развитото във въззивната жалба, показанията на свидетелите Р. И.,
Н. И., Д. П., П. Д. не следва да бъдат пренебрегвани само поради факта, че са служители на
МВР. Това не е основание да не им се дава вяра, още повече, че по никакъв начин не е
установена някаква тяхна злонамереност, негативизъм по отношение на подсъдимия, която
да разколебава истинността на техните възприятия. Отчетена е и спецификата на качеството
им на служители на МВР, като в тази връзка показанията им са третирани в контекста на
целия доказателствен материал, и при отчитане на стремежа на подсъдимия да се
разграничи от разследваната престъпна дейност.
Стройната верига от доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се допълва и от
останалите доказателства, измежду които- протоколи за доброволно предаване, оглед на
веществени доказателства, и изготвеното експертно заключение. Следва да се посочи, че в
протоколите за оглед на веществени доказателства /мобилните апарати, позлвани от подс. В.
и свид. К./ са описани детайлно осъществените два разговора между лицата в интервала
между 18:45ч. и 18:51ч. на 14.02.2020г., като последното пряко свидетелства за
достоверността на показанията на К. в частта им относно уговарянето на среща за
предаването на наркотика. Същевременно, данните, съдържащи се в приложената по ДП
справка от МВР потвърждават изнесената от свидетеля К. информация относно практиката
на подсъдимия по комуникация с „клиентите му“. Ирелеватно е в случая обстоятелството,
че при извършеното претърсване и изземване от дома на подсъдимия, не са открити
забранени предмети, доколкото както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд,
същият е разполагал с достатъчно време да заличи всякакви следи индикиращи за
престъпната му деятелност.
Не на последно място, съдът е ценил и заключението по изготвената в хода на
производството физико-химична експертиза, като обосновано, дадено от компетентно в
съответната област на науката лице, и отговарящо в пълнота на поставените му задачи.
Неоснователно се явява оплакването на защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция
за допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички
събрани по делото доказателства, в игнориране на доказателства и неправилно прилагане на
правната логика. В тази връзка, липсва соченото от защитата нарушение касаещо отказа на
съда да допусне до разпит свидетеля С. И., доколкото фактите и обстоятелства, относими
към предмета по чл. 102 от НПК се установяват от наличните по делото доказателства.
Както по-горе вече се посочи, упражненото от съда правомощие да даде вяра на определени
доказателствени средства – показанията на свидетеля Н. К., Р. И., Н. И., Д. П., на
протоколите за оглед на веществени доказателстван доброволно предаване, и въз основа на
тях да изгради възприетата от него фактическа обстановка по спора, не представлява
съществен процесуален порок на съдебния акт, който да налага неговата отмяна. Настоящата
инстанция се присъединява към становището на решаващия съд, че по делото са събрани
всички необходими и достатъчни доказателства, обосноваващи повдигнатото обвинение и
изясняващи обективната истина по делото.
6
Несъстоятелни се явяват и възраженията на защитата относно наличието на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на съдебната фаза, касаещо разминаването в
датата отразена на протокола от съдебно заседание от 24.06.21г. и датата на присъдата с дата
23.06.21г. Тази разлика в датирането произтича от спецификата на процедурата по
електронно подписване и обявяване на съдебните актове в единната информационна
система на съда, тъй като датата се генерира автоматично от системата след полагането на
квалифициран електронен подпис от последния член на съдебния състав. Последното не
касае законосъобразността на постановения съдебен акт, а е свързано с технологичните
особености, заложени в ЕИСС. Още повече, че словестно в протокола е отразена коректно
датата на провеждане на съдебното заседание и произнасянето на осъдителната присъда, а
именно- 23.06.21г.
С оглед изложеното, първоинстанционната присъда не страда от необсонованост и
незаконосъобразност. Отразената за несъмнено установена фактическа обстановка напълно
се подкрепя от правилно обсъдените и надлежно събрани доказателства. При това
положение, вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и
верни правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъплението, за
което е признал подсъдимия за виновен.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно,
първоинстанционният съд е приел, че подс. К. И. В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК. От
обективна страна е установено, че на 14.02.2020г., до момента на приемането от св. Н. Г. К.
на пликчето, съдържащо кокаин, подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху
процесното наркотично вещество. Осъщественото безвъзмездно разпореждане с кокаин е
разпространение, тъй като деецът е направил възможно придобиването му от други лица.
По отношение на субективната страна на деянието, същото е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки, че
разпространението на наркотичните вещества без разрешително е забранено/ съгласно
ЗКНВП, производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът,
износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с
лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването или
от упълномощен от него заместник-министър, при условията, определени с Наредба на
министъра на здравеопазването/, предвиждал е настъпване на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В., първостепенният
съд е обсъдил и прецизно е посочил релевантните по чл.36 и чл.55 НК обстоятелства за
инкриминираното деяние. Всички установени по делото обстоятелства, както за личността
на подсъдимия, така и за обществената опасност на деянието, са обсъдени и правилно
оценени. Наказателната отговорност на подсъдимия е пропорционално и законосъобразно
7
индивидуализирана. Вярно е отчетено като смекчаващо обстоятелството, че количеството на
наркотичното вещество е под един грам, като същевременно на последното правилно не е
придаден изключителен характер, тъй като предаването е осъществено в поисканото
количество. Съдът е взел предвид и наличната по делото информация в тази връзка, че
подсъдимият е продавал кокаин и преди престъплението, за което се води настоящото
наказателно производство. Независимо от последното, съвкупната преценка на горните
обстоятелства, води и тази инстанция до извода, че подсъдимият е лице с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други престъпни прояви от същия вид. Съотнасяйки
последното към релевантните за отговорността на подсъдимото лице обстоятелства,
правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая са налице условията за
приложението на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, тъй като и най-ниския размер на наказанието,
предвиден в санкционната част на разпоредбата се явява несъразмерно тежък. Така,
първостепенният съд, отчитайки конкретиката на случая, с основание е приел, че
наказанието следва да бъде определено под най-ниския предел на предвиденото, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от една година, а предвид липсата на трудови доходи, на
основание чл. 55, ал.3 от НК, съдът не е наложил кумулативно предвиденото по-леко
наказание „глоба“. Релевантните за отговорността на подсъдимото лице обстоятелства са
били съобразени от съда в необходимата степен, като според настоящата инстанция, освен
посочените, в хода на процеса, не са установени (или останали недооценени или пък изобщо
необсъдени) и други, относими към отговорността обстоятелства, които да провокират
разсъждения относно евентуално намаляване на така постановения срок на наказанието. Все
пак следва да се отчита и тежестта на деянието, обусловена от особената ценност на
защитаваните обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, както и
широката разпространеност на този вид престъпления, налагащи засилване на генералната
превенция. В този смисъл, евентуалното редуциране на така фиксирания от решаващия съд
размер на наказанието би се явило една неоправдана проява на снизходителност и не би
държало сметка на целите на наказанието, и в частност на генералната превенция. По тези
съображения, претенцията на защитата за допълнително редуциране размера на наложеното
от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“ не може да бъде удовлетворена.
Вън от горното, в пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК, ОС- Благоевград е
отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от три години. Настоящата инстанция се солидаризира с решението на първата по
въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“, както и по този за размера на изпитателния срок. Преценявайки данните за
личността на подс. В., а именно, че личната степен на обеществена опасност на дееца не е
висока, съдът законосъобразно е счел, че изпитателен срок в размер на 3 години се явява
напълно достатъчен за постигане на целите на наказанието. В заключение, настоящият
състав на САС намира, че така определеното наказание е правилно отмерено. Била е
съобразена, както степента на обществена опасност на деянието, така и на извършителя.
Адекватно са оценени и останалите обстоятелства, имащи значение при определяне вида и
8
размера на наказанието, поради което релевираното оплакване от страна на жалбоподателя,
е лишено от аргументи. Така индивидуализираното наказание е справедливо и съответно на
тежестта на извършеното престъпление и на целите на личната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
По тези съображения, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд,
НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12 от 23.06.2021г., постановена по нохд №371/20г. на ОС-
Благоевград, 6-ти наказателен състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9