Р Е Ш Е Н И Е
№:618 09.06.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Илияна Георгиева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 330 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата ЗДвП),
вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от П.С.П.,***,
ж.к.Изгрев, бл.43, вх.7, ет.7, ап.13, против решение № 1499/05.12.2019г.
постановено по НАХД № 3275/2019г. на Районен съд - Бургас. Касаторът иска от
настоящия съд да отмени оспорвания съдебен акт като необоснован и
незаконосъобразен. Счита, че след извършване на нарушението е изтекла тригодишната
давност за преследване, която е започнала да тече от датата на нарушението, не
е била прекъсната с издаването на електронния фиш (ЕФ) и е изтекла два дни
преди връчването на фиша. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. В открито съдебно
заседание касаторът се представлява от адвокат Стоян П. ***, който поддържа
жалбата на изложеното в нея основание, като се позовава и на посочено от него
практика на настоящия съд. Представя писмена защита в която посочва, че електронният
фиш няма реквизит – дата на издаване, поради което тригодишната давност за преследване е започнала да тече от датата на
издаването му.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител пред съда, не ангажира доказателства и изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш на ОД
на МВР-Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 1413248, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За
да постанови решението си съдът е намерил, че от формална страна обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, като възраженията на
нарушителя досежно изтичане на давност са намерени за неоснователни. Съдът е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
съставомерност на констатираното деяние, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, с
налагане на предвиденото наказание в съответната санкционна разпоредба. Намерил
е, че съгласно справката, собственик на моторното превозно средство (МПС) с
което е извършено нарушението е П.С.П.. Той не се е възползвал от възможността
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което съдът е преценил, че правилно наказващият
орган е определил жалбоподателя за наказателно отговорно лице. Използваното
техническо средство за заснемане скоростта на движение е система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение “Sitraffic ERS 400“,
произведена от „Siemens AG Osterreich“Австрия, за която е издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г. от Българския
институт по метрология, валидно до 06.10.2019г. От протокола за проверка № 274-ИСИ/17.06.2016г. на същия институт се установява,
че техническото средство е преминало проверка за техническа годност на 17.06.2016г.,
технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му
на територията на Република България. Пътен знак Е-24 на процесният участък
действително е монтиран, видно от протокола на л.9. В електронния фиш точно е
отразена нарушената законова норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща когато
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това да се сигнализира с пътен знак, какъвто е бил налице. Предвид изложеното
съдът е приел, че електронният фиш е правилен и законосъобразен, поради което
го е потвърдил.
По отношение възражението на жалбоподателя е изложено, че са спазени всички срокове за издаване на
електронния фиш, като е преценено, че не намират приложение сроковете по чл.34
от ЗАНН, които касаят единствено актовете за установяване на административни
нарушения (АУАН) и наказателните постановления (НП). По отношение релевираната
давност за преследване е посочено, че в случая обикновената такава е три години
съгласно чл.80, ал.1, т.5 от Наказателният кодекс НК), респективно абсолютната
е четири години и половина. Нарушението е извършено на 17.07.2016г., а фишът е
издаден на 09.11.2016г., видно от справката на л.16. С издаването на фиша е
започнала да тече нова тригодишна давност, която е била прекъсната с връчването
на фиша на 19.07.2019г.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно
всички релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в
електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните
по делото писмени и веществени доказателствени средства – снимка от паметта на
автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с
превишена скорост.
Неоснователни са направените възражения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Същият съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи.
Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно
изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни
нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в
ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител.
Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне по отношение на електронния фиш, на правилата за съставяне на
наказателното постановление, неговите реквизити и срокове за издаване, въведени
с разпоредбите на ЗАНН, както правилно е отбелязала първата съдебна инстанция.
Пред районния съд са представени снимката, която е изготвена от
техническото средство и въз основа на която е установено нарушението (л.4,
задна част), удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 09.10.4823
за устройство тип „Sitraffic ERS 400“ (л.6) с каквото е
направена тази снимка и който е записан на нея, както и протокол от проверка № 274-ИСИ/17.06.2016г. (л.7) за изпитване
техническата годност на конкретното техническо средство. Видно от тях
процесната автоматизирана система отговаря на всички необходими изисквания и
ясно е определила скоростта и посоката с които се е движело превозното
средство, а именно: лек автомобил марка Опел Астра, рег.№ А-5151-КХ,
собственост на касатора, съгласно представената справка (л.5). Автоматизирана система е била сертифицирана и изпитана от Българския
институт по метрология, който е извън системата на Министерство на вътрешните
работи.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е
издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост от
31 до 40 km/h, ограничение на скоростта за движение в населено място – ясно
посочено в електронния фиш, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто
смисъл е текстът на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява
съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при
движение със скорост от 115 км/ч от автоматизирано техническо средство № 003059049644,
в населено място. Превишението на разрешената скорост от 35 км/ч попада в
стойностите определени в нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в приложимата
редакция от преди изменението в ДВ бр.101 от 2016г. , която е по-благоприятна
за дееца и съгласно която размерът на глобата, за превишение от 31 до 40 km/h в
населеното място, е 200 лева. Понастоящем размерът на глобата за такова
превишение е удвоен.
Възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. Процесното
нарушение е допуснато на 17.07.2016г. Обжалваният електронен фиш е издаден на 09.11.2016г.,
съгласно справката от електронната система на л.16. Вярно е твърдението на
касатора, че електронният фиш за разлика от АУАН и НП няма като
задължителен реквизит – датата на неговото издаване. Това обаче не означава, че
фишът няма дата на издаване, нито пък означава, че същият непременно се издава на
датата на която е установено нарушението. Електронният фиш, като всеки
документ, било то писмен или електронен, безспорно има дата на издаване. Това е
моментът, респ. датата на която този документ е бил материализиран. В случая от
ангажираните по делото доказателства – справката на л.16, се установява, че
фишът е издаден на 09.11.2016г., като този положителен факт не се опровергава
от ангажираните от касатора доказателства. Ето защо дори тази дата на
издаването на ЕФ да не е белег на задължителното му съдържание, предприемането на
такива действия по издаването му следва да бъде квалифицирано като действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо извършителя по смисъла на чл.81,
ал.2 от НК, което прекъсва давността.
ЕФ е редовно връчен на 19.07.2019г. на
нарушителя и не е влязъл в сила, поради надлежното му обжалване. Поради това и
на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.105г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС
от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание –
глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата
редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80,
ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест
месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 17.07.2016г.,
поради което към момента на постановяване на настоящото решение същият не е
изтекъл.
Обикновената
тригодишна давност от извършването на нарушението също не е изтекла, защото
както вече се посочи тя е била прекъсната с издаването на ЕФ на 09.11.2016г., което
безспорно е действие на надлежния орган, предприето за преследване на
нарушителя. След това е започнала да тече нова тригодишна давност, която отново
е била прекъсната преди да изтече с връчването на фиша на 19.07.2019г.
Необосновано е позоваването на приетото в решение № 602/30.03.2018г. по адм.д.№
354/2018г. на Административен съд - Бургас, поради различието на фактите (касае
се за НП, а не за ЕФ) и изтичането на тригодишния срок по този казус – събитие което
в настоящия случай не е настъпило.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1499/05.12.2019г.
постановено по НАХД № 3275/2019г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.