Р
Е Ш Е
Н И Е №
1810
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар М.Г. и прокурор Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното адм.д. № 1010 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано по предявен иск от И.Р.Р., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр.Пазарджик (на 20.05.2020г.
преведен от затвора гр.Пловдив), чрез адв. М.
със съдебен адрес:*** против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) - ***за присъждане на обезщетение в размер на 20 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническите
администрации в затворите г.Пловдив и гр.Пазарджик, както и в Следствения арест
на гр.Пловдив, за периодите както следва: 01.02.1993г. – 10.06.1995г.,
16.01.2005г. – 11.07.2010г., 10.04.2012г. – 15.09.2015г., 04.11.2017г. – 06.06.2018г., 04.03.2015г. – 18.11.2016г. и от 07.07.2019г. до датата на предявяване на исковата молба (за
които периоди ищецът е пребивавал в затвора в гр.Пловдив); 15-08.2010г. –
10.04.2012г. (в който период ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в затвора гр.Пазарджик); и периодите 18.05.2004г. – 16.01.2005г. и 05.07.2017г.
– 04.11.2017г. (когато ищецът е бил задържан в следствения арест – гр.Пловдив).
В
исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в унижение,
срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. По отношение на периодите, в
които ищецът е пребивавал в затвора Пловдив се твърди, че нетната площ на
килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал достатъчно жизнено пространство,
липсвала вентилация и свеж въздух, което водило до задух и кашлица. Изложено е,
че към момента тоалетните в затвора Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали
прегради, липсвали чешми и умивалници и тоалетната не е шумоизолирана.
За периода от 02.10.1993г. – 11.11.1995г. се твърди,
че в килията не е имало санитарен възел. Изложено е още, че храната в Затвора
Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, а водата не ставала
за пиене. Изложени са доводи за лошото състояние на банята, липса на светлина в
килиите, прокапали тръби и мухъл. Твърди се, че през зимата килиите в затвора
Пловдив са много студени, а през лятото топли. Посочва се, че спалното бельо се
е сменяло много рядко, а килиите били пълни с инсектициди. Прави се оплакване,
че спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа, и не му е дадена възможност за участие в програми за въздействие. Твърди
се, че на Р. не му е давана работа. Претенциите на ищеца по отношение на
затвора в гр.Пазарджик са за недостатъчна жилищна площ, липсата на светлина в
килиите, наличието на хлебарки и дървеници, както и мухъл. Твърди се още липса
на вентилация и лошо състояние на санитарния възел. За периодите в които ищецът
е бил настанен в Следствения арест гр.Пловдив, оплакванията са за недостатъчна
жилищна площ, липсата на осветеност, лоша хигиена, наличие на мухъл и насекоми,
както и липса на санитарен възел в килията.
В
уточнение на исковата молба е направено увеличение на първоначалната искова
претенция, като е конкретизирана по периоди, както следва: първи период: 01.02.1993г.
– 10.06.1995г. в затвора в гр.Пловдив в размер на 5 000 лв.; втори период: 18.05.2004г.
– 16.01.2005г. в следствения арест гр.Пловдив и 16.01.2005г. – 11.07.2010г. в
затвора гр.Пловдив в размер на 10 000 лв.; трети период: 15.08.2010г.
-10.04.2012г. в затвора гр.Пазарджик и 10.04.2012г. – 15.09.2015г. в затвора в
гр.Пловдив в размер на 10 000 лв.; четвърти период: 05.07.2017г. –
04.11.2017г. в следствения арест гр.Пловдив и 04.11.2017г. – 06.06.2018г. в затвора в гр.Пловдив в размер на 7 000
лв.; пети период: 04.03.2015г. – 18.11.2016г. в затвора в гр.Пловдив в размер
на 7 000 лв.; шести период: от 07.07.2019г. до
датата на предявяване на исковата молба в затвора в гр.Пловдив, в размер на 7 000
лв., или общо след уточнението размерът на иска е 46 000 лв.
В с.з.
процесуалният представител на ищецът, моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. В писмен отговор прави възражение за изтекла
пет годишна погасителна давност за периодите преди 2015г. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив, изразява становище за неоснователност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан
по същество е частично основателен.
По
делото е представена справка от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“
– Пловдив (лист 22), в която е посочено, че И.Р. е пребивавал на територията на
Арест Пловдив за следните периоди: 14.11.2001г. – 30.04.2002г., 08.06.2006г. –
07.09.2006г., 13.10.2011г. – 18.01.2012г., 18.04.2014г. – 03.12.2014г.,
10.12.2016г. – 13.12.2016г., 05.12.2017г.-14.06.2018г. и 15.07.2019г. –
17.12.2019г. Посочено е, че през юни 2009г. е открит новия арест Пловдив, който
се намира в рамките на затвора Пловдив и представлява масивна двуетажна сграда
с 2495 кв.м. РЗП. За арестните помещения е посочено,
че квадратурата на килиите отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано
лице, като арестните помещения към посочените периоди
са били оборудвани, както следва: две килии с по три легла и 58 килии с по две
легла, като в тях е имало маса за хранене и два броя кръгли табуретки. Имало е
възглавници, одеяла и чаршафи. Изложено е, че всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка, както и че има изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление. Според справката дневната светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е
с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на
свеж въздух. Посочено е, че на всички задържани лица ежедневно се осигурява
задължителното време за престой на открито съгласно ЗИНЗС.
От
затвор Пловдив по делото са представени: становище ИСДВР Вл.
И.(лист 36-37), справка за периодите, в които лицето е постъпвало и напускало
затвора гр.Пловдив (лист 38-39) и копия на договори за дезинфекция (лист 40-62).
В
становището ИСДВР Вл. И.е посочено, че справка на
лишените от свобода по спални помещения може да се направи единствено от
„Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се
съхранява за срок от три години и за периода до 01.01.2017г.
няма подробна информация. В таблична форма са посочени размерите на
помещенията, размерите на санитарния възел, броя лишени от свобода за обитаваните
от Р. спални помещения: приемно отделение ОП1, РЦ, ОП2, стои № 52, 15, 58, 25
за точно описани периоди. За всяко помещение е посочен броя на отваряемите прозорци и техните размери.
На
лист 38-39 е приложена справка в която подробно са посочени периодите, в които
ищецът е постъпвал и напускал затвора гр.Пловдив, и те са както следва: 03.01.1987г.
– 19.01.1990г., 22.02.1990г. – 27.09.1991г., 03.10.1991г. – 14.04.1994г.,
20.05.1994г. – 12.08.1996г., 16.08.1996г. – 15.08.2001г., 16.11.2001г. –
11.04.2006г., 09.06.2006г.-18.09.2009г.(на която дата е преведен в затвора
Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода), 12.10.2011г. – 21.03.2012г. (на която дата е преведен в
затвора Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода), 18.04.2014г. – 02.06.2016г., 04.12.2017г. –
04.07.2018г., 15.07.2019г. – 20.05.2020г.(на която дата е преведен в затвора
Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода).
На
лист 32 е приложено писмо от затвора Пазарджик, в което е посочено, че И.Р.Р. е постъпвал в затвора гр.Пазарджик, както следва: на
18.09.2009г. – преведен от затвора Пловдив и освободен на 15.04.2011г.; на
21.03.2012г. – преведен от затвора Пловдив и освободен на 17.01.2014г.; на
20.05.2020г. – преведен от затвора Пловдив и изтърпява наказание в размер на 1
година 6 месеца лишаване от свобода, с начало на наказанието 15.07.2019г.
От
страна на ответника по делото са представени още:
-справка, изготвена от мл.експерт в
затвора гр.Пловдив за престоя на ищеца в затвора гр.Пловдив,
според която в затвора разполагат с постелен инвентар
и спално бельо – чаршафи, калъвки, дюшеци, одеала, възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени
всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден
график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък,
всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от
свобода има право бельото ми да бъде заменено, чрез молба до началника на
затвора, като няма данни лишеният от свобода да е подал такава молба (нито за
изпиране, нито за допълнителен инвентар), която да е с отрицателен отговор.
Изложено е, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен
от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че
хигиената в затворническата баня е задоволителна. Посочено е, че във всяка стая
в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По отношение на топлата вода е
посочено, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.
-становище от техник строителство и
архитектура в затвора гр.Пловдив, в което е посочено, че в периода от
01.02.1993г – 30.05.2020г. в затвора Пловдив не са правени основни ремонти на
килиите, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела, и счупени прозорци се подменят
своевременно. Изложено е, че през 2017г. е извършено боядисване на общите
помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със собствени сили
на лишени от свобода и със строителни материали, предоставени по централно
сключени договори от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база. Според
становището банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора (закупен
през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от
ГДИН.
- становище от инспектор СДВР Кр.И., в която отново е посочено, че справка на
лишените от свобода по спални помещения може да се направи единствено от
„Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се съхранява
за срок от три години и за периода до 01.01.2017г.
няма подробна информация. В таблична форма са посочени размерите на
помещенията, размерите на санитарния възел, броя лишени от свобода за
обитаваните от Р. спални помещения: РЦ, ОП2, стои № 52, 15, 58, 25 за точно
описани периоди, като е посочено, че за всяко помещение е посочен броя на отваряемите прозорци и техните размери. Допълнително е
изложено, че на Р. по време на настоящата му присъда му е предложено да бъде
включен в групова работа и клубна дейност с обучителна насоченост, но същият е
отказал. Посочено е, че във всички спални помещения, в които Р. е бил
настаняван има обособени санитарни възли, с достъп до течаща студена вода, а
оборудването на спалните е стандартно и еднакво за всички лишени от свобода с
легло и шкаф. По отношение на къпането е посочено, че същото става в обща баня,
като всички лишени от свобода имат достъп до течаща топла вода съгласно
утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група. За отоплението е посочено, че се осъществява чрез централно – локално
парно отопление през отоплителния сезон, а проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Според становището хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори. Посочено е
още, че могат да закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си съгласно заповед на Министъра на правосъдието. Изложено е, че
съответния отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване, който
е на доброволен принцип. Посочено е, че по време на изтърпяване на последните
две наказания Р. не е бил устроен на работа, като няма подавани молби за работа
за местата обявени като свободни в затвора Пловдив;
-копия от менюта на различни периоди (лист
69-82);
-график за разпределение на времето на
лишените от свобода на III, V, VI
пост (лист 83-84, 86);
- работно време на магазин към ДП ФЗД
(лист 85);
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото са допуснати до разпит свидетелите В.Д.Г. и Д.Т.Д.
Свидетелят
В.Д.Г. твърди, че познава Р. от 20 г. от затвора, където са
пребивавали заедно. Твърди, че миналата година (2019) са били в един отряд. Изрично
заявява, че само един път са били заедно в една килия, отдавна, като по спомен
сочи през 2014-2015 г. в килия 27. Заявява, че изкарали може би 6 месеца заедно
в тази килия (но не е сигурен), може и повече. Г. заявява, че в отряда били
заедно 6 месеца. Твърди, че когато с Р. били заедно, в килията имало много хора
- в стая 27 са били 16-18 човека. Според свидетеля, сега в килията на ищеца
били към 12 души, а в другата стая били 18-20 души. Заявява, че вентилация в
килиите не е имало, а в тях имало 2 прозореца с размери - 1 м/1.20 м. По
отношение на храната, която дават в затвора, сочи, че всеки път е различна,
един път вкусна, някой път не е вкусна, което според Г. е много относително, но
смята че е достатъчна. Относно условията, според Г. в началото на годината
месец и половина нямали вода. Изрично заявява, че двамата с И.Р. са си говорили
помежду си и са се оплаквали един на друг, обсъждали са защо няма вода, че има
много насекоми, гризачи, и че е ужас. Според свидетеля има хлебарки и дървеници
постоянно и няма спасение от тях. Г. сочи, че зимата е студено, а лятото топло,
като през зимата парното се пуска два пъти в деня за по няколко часа и като има
парно е добре, но като няма е хладно. За лятото заявява, че е ужас, тъй като покривът
е ламаринен и като нагрее, ако вън е 35 градуса, в килиите е 40 градуса. Твърди,
че затворът има два етажа и те са на втория етаж. Свидетеля заявява, че в килиите,
в които е пребивал с Р., има прозорци с размери 1 м/1.20 м., а светлината и
въздухът не са достатъчни.
Г. сочи, че откакто е започнала пандемията, се
раздават препарати (по 200 мл веро на човек, по
половин чаша прах и два „свински“ сапуна, които миришат на сода каустик), както и че докато били с И. заедно, няма спомен
да е викан от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ да работи с
него и изразява мнение, че в този затвор никой с никой не работи. Относно
тоалетната, заявява, че те са „бели“ момчета и си я поддържат сами. Сочи, че
тоалетната има преграда, но по принцип тоалетните не са както трябва (без да
заявява какво точно има предвид). Според Г. в затвора се пръска за хлебарки и
бълхи, но в момента, в който напръскат, ставало ад в килията и излизали повече
буболечки, които според свидетеля мутирали.
Свидетелят
Д.Т.Д. заявява, че познава И.Р. от няколко години от затвора, като
сочи, че са били в един отряд, били са в една стая и в различни стаи. Според Д.
преди няколко месеца (може би 3-4 месеца) били заедно с Р. в килия 25, преди да
го изпратят в Пазарджик, а преди този период не са били в една килия, а преди 10 години били в един отряд. Свидетелят
заявява, че впечатленията му от стая 25, в която са били заедно с Р. са ужасни
– все едно е Бейрут, и че всичко е олющено, таванът в мухъл и в плесен, и има
дупки по стената. Твърди, че в стая 25 няма мебели – маси и столове няма, а има
легла. Според Д. шкафчета има, който си купи, столове и маси също който си
купи. Заявява, че няма къде да се седне за хранене. Според свидетеля санитарният
възел в стая 25 не става за нищо, но има преграда. Посочва, че лятото е голяма
жега, а зимата е студено. Изрично заявява, че в килия 25 били 12 човека, а
най-малко са били 8 човека в килията. По отношение на храната, Д. заявява, че е
достатъчна, но не е качествена и не може да се яде. Твърди, че има болни хора,
които не могат да ядат храната и е голям проблем за тях. Посочва, че спално
бельо не се раздава изобщо, като при постъпването се дава един комплект чаршафи
и ако имаш 10 г. присъда – 10 г. караш с тях. Според Д., ищецът има оплакване
от дървеници, които ги ядат постоянно.
Съдът
кредитира частично показанията на разпитаните по делото свидетели, като по-долу
в решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия
закон. Чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл.16, ал.1 от закона са включени и арестите, са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
с което се нарушава чл.3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
Преди
да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за периодите преди
2015г.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и при направено
възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният
иск следва да се отхвърли.
Нормата
на чл.203, ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС обаче не съдържа разпоредби касаещи
погасителната давност и в частност началния момент, от който същата започва да
тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение
от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно
§ 1 от ЗР на същия закон за неуредените въпроси в
закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони, поради което следва да се приложат
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на
погасителната давност. Така съгласно
чл.120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно, но в случая от страна на процесуалния представител на
ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна
давност за правото на иск за периодите преди 2015г., с оглед на което настоящия състав дължи произнасяне.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни
фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Така от
този момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на
ответника, което обхваща следните периоди, така както е посочил ищецът в
уточнението на исковата молба: първи
период: 01.02.1993г. – 10.06.1995г. в затвора в гр.Пловдив; втори период:
18.05.2004г. – 16.01.2005г. в следствения арест гр.Пловдив и 16.01.2005г. –
11.07.2010г. в затвора гр.Пловдив; трети период: 15.08.2010г. -10.04.2012г. в
затвора гр.Пазарджик и 10.04.2012г. – 15.09.2015г. в затвора в гр.Пловдив;
четвърти период: 05.07.2017г. – 04.11.2017г. в следствения арест гр.Пловдив и
04.11.2017г. – 06.06.2018г. в затвора в гр.Пловдив;
пети период: 04.03.2015г. – 18.11.2016г. в затвора в гр.Пловдив; шести период:
от 07.07.2019г. до датата на предявяване на исковата
молба в затвора в гр.Пловдив. Т.е. исковата претенция е за отделни периоди
с прекъсвания от 01.02.1993г. до предявяване на исковата молба – 13.05.2020г.
Само за яснота следва да се отбележи, че посочените от ищеца трети период от 10.04.2012г. – 15.09.2015г. в затвора в
гр.Пловдив и пети период 04.03.2015г.
– 18.11.2016г. в затвора в гр.Пловдив се застъпват частично, като от
представената на лист 38-39 по делото справка от затвора Пловдив се установява,
че ищецът Р. ***.2011г. до 21.03.2012г., на която дата е преведен в затвора
Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Но съдът констатира разминаване в справката на лист 38, доколкото от справка на
лист 34 се установява, че за периода от 18.04.2014г. до 03.12.2014г. Р. е
пребивавал на територията на арест – Пловдив, а и видно от становището на лист
36-37, Р. е бил настанен в спално помещение в затвора Пловдив, именно от
03.12.2014г., следователно в затвора в Пловдив е постъпил на 03.12.2014г. и е
освободен на 02.06.2016г. За претендирания като начало период от 10.04.2012г.
(в затвора Пловдив, както е посочил ищецът) се констатира, че Р. ***, а в
Затвора Пазарджик от където пък е освободен на 17.01.2014г., поради което искът
в тази част е погасен по давност.
Искът
ще следва да се разгледа за периода от 18.04.2014г. до 02.06.2016г., за който
период по делото се установи, че ищецът е пребивавал в ареста Пловдив и затвора
Пловдив, и за който период следва да се приеме, че няма прекъсване на незаконосъобразните
действия и бездействия на служителите на ГДИН, доколкото касае изпълнение на
наказанието лишаване от свобода постановено по едно и също наказателно дело, и
доколкото в деня в който Р. ***, е преведен в затвора Пловдив. За периода от
03.06.2016г. до 18.11.2016г. по делото няма данни Р. да е бил настанен нито в
затвора в Пловдив, нито в ареста Пловдив и в тази част претенцията е
неоснователна.
По
отношение на давността за правото на иск, следва да се отбележи, че по
отношение коментирания период от
18.04.2014г. до 02.06.2016г., последната дата, следва да се счита като начална
дата, от която започва да тече предвиденият от законодателя давностен
срок. В този смисъл за претендирани вреди в резултат на незаконосъобразни
действия/ бездействия, осъществени на 02.06.2016 г. (най-късната дата, когато е
преустановено незаконосъобразно действие и бездействие) срокът, до който ищецът
има възможност да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на
ответника е най-късно до 02.06.2021 г., т.е. искът в тази част не е погасен по
давност. За останалите периоди посочени в исковата молба преди 2014г., възражението
на ответната страна, че искът е погасен по давност се явява основателно, и обуславя
неоснователност на депозираната искова молба за периодите до 17.04.2014г. вкл.,
поради което същата в тази част следва да бъде отхвърлена.
Що се
отнася до четвърти и шести период посочени в уточнението на исковата молба,
съдът констатира, че в периода 05.07.2017г. – 04.11.2017г., Р. не е пребивавал
нито в ареста Пловдив (така както твърди), нито в затвора Пловдив (видно от
приложената по делото справка), поради което в тази част претенцията е
неоснователна. За периода 04.11.2017г. – 06.06.2018г.,
за който ищецът твърди, че е бил в затвора Пловдив от приетите по делото
доказателства се установи, че Р. *** не на 04.11.2017г., а на 05.12.2017г.,
която дата следва да се приеме за начало на претендирания период. Съдът
констатира неточност в справката на лист 38, доколкото от справка на лист 34 се
установява, че за периода от 05.12.2017г. до 14.06.2018г. Р. е пребивавал на
територията на арест – Пловдив, а и видно от становището на лист 36-37, през
периода от 05.12.2017г. до 14.06.2018г. Р. не е бил настанен в спално помещение
в затвора Пловдив. В частта, с която се претендира обезщетение за периода от
04.11.2017г. до 04.12.2017г. претенцията е неоснователна, тъй като няма данни Р.
да е бил в пенитенциарно заведение. Поради изложеното
съдът ще следва да разгледа иска за периода от 05.12.2017г. до 06.06.2018г. (посочен като крайна дата за този период в
исковата молба), за който период по делото се установи, че Р. е пребивавал на територията
на арест Пловдив. В действителност за този период ищецът излага съображения, че
вредите са настъпили в затвора Пловдив, но след като в справката на лист 22 по
делото е посочено, че новият арест гр. Пловдив открит 2009г. се намира в
рамките на затвора Пловдив, а и до колкото за незаконосъобразните действия и
бездействия на служителите на ареста и затвора все ще отговаря Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", то съдът ще следва да разгледа иска и в
тази част. Последно изложеното се отнася и за периода от 15.07.2019г. до
17.12.2019г., в който Р. отново е пребивавал на територията на арест Пловдив, а
не както той твърди затвор Пловдив. За периода от 07.07.2019г.
(дата посочена като начало на шести период в уточнението на исковата молба) до
14.07.2019г. вкл. по делото няма данни ищецът да е бил в пенитенциарно
заведение, следователно и в тази част претенцията е неоснователна.
За
периода от 17.12.2019г. до подаване на исковата молба – 13.05.2020г. по делото
няма спор, че Р. е пребивавал в затвора гр.Пловдив, и в тази част искът ще
следва да се разгледа от съда. И тук съдът констатира разминаване в справката
на лист 38, доколкото от справка на лист 34 се установява, че за периода от
15.07.2019г. до 17.12.2019г. Р. е пребивавал на територията на арест – Пловдив,
а и видно от становището на лист 36-37, Р. е бил настанен в спално помещение в
затвора Пловдив, именно на 17.12.2019г. Но както се посочи по-горе арест
Пловдив се намира в рамките на затвора Пловдив.
Разминаването
между в справката на лист 38-39 и справката на лист 34 се дължи на това, че в
справката на лист 38-39 е посочено начало на изтърпяване на наказанието и
освобождаването на Р. (съответно превеждането му в затвора Пазарджик) без да се
конкретизира дали в ареста или затвора е пребивавал в този период, а в
справката на лист 34 са описани подробно периодите, в които ищецът е пребивавал
на територията на арест Пловдив, които съпоставени със становището на лист
36-37 се изясняват с точност.
В обобщение на всичко изложено, следва да се отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които по давност не
е погасено правото на иск и за които се установи, че лицето е пребивавало на
територията на арест Пловдив и затвор Пловдив, както следва: от 18.04.2014г. до 03.12.2014г. в ареста Пловдив,
от 03.12.2014г. до 02.06.2016г. в затвора
Пловдив, от 05.12.2017г. до 06.06.2018г. в ареста
Пловдив, от 15.07.2019г. до 17.12.2019г. в ареста Пловдив и от 17.12.2019г. до
13.05.2020г. в затвора Пловдив. Това разделение на периодите се прави от съда
условно, с оглед различните битови условия в ареста Пловдив и затвора Пловдив,
като отново с оглед давността за правото на иск се подчертава, че от
18.04.2014г. до 03.12.2014г. и от 03.12.2014г. до
02.06.2016г. се разглежда като един период без прекъсване доколкото в един и
същи ден (03.12.2014г.), Р. *** и е преведен в затвора Пловдив, като каза се
по-горе ареста Пловдив от 2009г. е в рамките на затвора Пловдив.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно
право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й.срещу
България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н.срещу България, Решение от
28.06.2007г. по делото М.срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.срещу
България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х.и Т.срещу България, пилотно
Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България и др.
В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в ареста гр.Пловдив и в затвора гр.Пловдив за посочените
по-горе периоди.
Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от И.Р. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти;
липсата на дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на
храната; лошото състояние на баните и тоалетните; лошо качество на водата; не
толкова честа смяна на спалното бельо; непредоставянето на работа.
Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може
да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят
в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В
ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
По
отношение на ареста в Пловдив следва да се отбележи, че видно от представената
по делото справка на лист 34, квадратурата на килиите отговаря на изискванията
за 4 кв.м. на задържано лице, като арестните помещения
са оборудвани, както следва: две килии с по три легла и 58 килии с по две легла,
като в тях е има маса за хранене и два броя кръгли табуретки. Пак според
справката има възглавници, одеяла и чаршафи и всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка. Отделно от това е посочено, че има изградена
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление и дневната светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е
с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на
свеж въздух. Следователно в ареста в гр.Пловдив е спазено изискването за
минимална площ на човек. Видно от събраните писмени доказателства по делото, по
отношение на ареста няма нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в ареста
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, и то от прозорец с размери 150/150 см.
и с отваряемо крило във всяка килия. Нещо повече,
констатира се, че в ареста Пловдив има изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление. Що се отнася до възраженията за лоша
хигиена и наличие на мухъл, следва да се отбележи, че тези условия в
по-голямата си степен зависят от самите лишени от свобода. По-честото
проветряване от страна на пребиваващите в килията не би довело до мухъл. Няма
нарушение и на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в арестното
помещение е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Напълно
неоснователно е и оплакването от наличие на насекоми в арестните
помещения. Тук следва да се подчертае, че в исковата молба не са конкретизирани
какви точно насекоми е имало, а отделно от това по делото са представени
договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
от които е видно, че ответникът не е бездействал, а напротив предприел е мерки
за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода,
като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по
дезинфекция и дератизация при възникнала
необходимост.
Поради
изложеното, в частта относно периодите от
18.04.2014г. до 03.12.2014г., от 05.12.2017г. до 06.06.2018г.
и от 15.07.2019г. до 17.12.2019г., в които ищецът е пребивавал в ареста
гр.Пловдив, претенцията е изцяло
неоснователна.
Що се
отнася за периода от 03.12.2014г. до 02.06.2016г. включително и от 17.12.2019г.
до предявяването на исковата молба -13.05.2020г., в които периоди ищецът е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в затвора
гр.Пловдив, съдът счита следното:
В
таблиците на представените по делото становища от затвор Пловдив (лист 36-37 и
лист67-68), в които е направена извадка от „Сведение за разпределение и
движение на л.св.“, като площ на помещенията, в които е пребивавал И.Р. по
разглежданите периоди е посочено следното: от 03.12.2014г. до 08.12.2014г. Р. е
настанен в помещение ОП1, с площ 26,47 кв.м. без санитарен възел, санитарен
възел с площ 2,80 кв.м, брой лишени от свобода при 4 кв.м. – 6 (без да е
посочено, колко човека са били настанени в това помещение); от 09.12.2014г. до
19.11.2015г. Р. е настанен в пета група стая № 52, с площ 27,92 кв.м. без
санитарен възел, санитарен възел с площ 2,57 кв.м, брой лишени от свобода при 4
кв.м. – 7 (отново без да е посочено, колко човека са били настанени в това
помещение); от 20.11.2015г. до 02.06.2016г. Р. е настанен в шеста група помещение
№ 15, с площ 28,18 кв.м. без санитарен възел, санитарен възел с площ 2,69 кв.м,
брой лишени от свобода при 4 кв.м. – 7 (отново без да е посочено, колко човека
са били настанени в това помещение); от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. Р. е
настанен в ПО в ОП 2, с площ 26,28 кв.м. без санитарен възел, санитарен възел с
площ 2,70 кв.м, брой лишени от свобода при 4 кв.м. – 6, като на 17.12.2019г. в
стаята са били 5 лица, а следващите два дни по 10 лица; от 20.12.2019г. до 13.02.2020г.
Р. е настанен в пета група стая № 58, с площ 27,06 кв.м. без санитарен възел,
санитарен възел с площ 2,41 кв.м, брой лишени от свобода при 4 кв.м. – 6, като
в стаята за този период са били настанени 6 лица лишени от свобода; от
14.02.2020г. до 13.05.2020г. Р. е настанен в трета група стая № 25, с площ 31,32
кв.м. без санитарен възел, санитарен възел с площ 4,49 кв.м, брой лишени от
свобода при 4 кв.м. – 7, като в стаята за този период са били настанени между 8
и 12 лица лишени от свобода.
След
като за периода от 03.12.2014г. до 02.06.2016г. ответникът не е посочил,
колко точно са били настанените лица в описаните помещения в които е бил
настанен Р. (а в таблиците на становището е посочено само колко следва да е
броя на настанените лица при тази квадратура на помещението), а и с оглед
доказателствената тежест, следва да се приеме, че жизненото пространство не е
отговаряло на изискванията. Отделно от това безспорно се установява, че за
периодите от 18.12.2019г. до 19.12.2019г.
и от 14.02.2020г. до 13.05.2020г. включително, ищецът е пребивавал в помещения,
в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС.
Съдът
не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г., в частта относно
килия 27, за която твърди че са били заедно с ищеца, доколкото от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че през нито един период (дори и за
тези които правото на иск е погасено по давност) Р. не е бил настанен в такава
килия или стая с № 27. А показанията на свидетеля Д., в частта относно
пренаселеността и липсата на площ в стая (помещение) №25, в което са
пребивавали заедно с ищецът, кореспондират с приетите по делото доказателства.
Относно
оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация претенцията е неоснователна.
Видно от доказателства по делото по отношение на помещенията в затвора в които
е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Няма нарушение и на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като и във всички
стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Видно от приложената по делото справка, изготвена от мл.експерт в
затвора гр.Пловдив във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно
течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода.
Тук е мястото да се отбележи, че при ВиК повреда не
само лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога и цели населени места нямат вода,
което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не
поставя лишените от свобода, в частност ищецът в по-неблагоприятно положение от
всеки друг гражданин. По отношение на топлата вода пък, по делото се установи,
че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора
гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.
От
представеното по делото становище от затвора Пловдив се установява, че всички
помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен Р., са с два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж
въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога
и колко време да проветряват помещението. Това, че прозорците имат решетки по
никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в
помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина в
помещението, но от друга страна решетките са поставени поради спецификата на
сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух имал
дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и самият Р. не твърди да
е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми.
Що се
отнася до хигиената в затвора гр.Пловдив, от приетите по делото доказателства
справки и становища от затвора Пловдив се установява, че хигиената в спалните
помещения се осъществява от лицата настанени в тях, като съответния отговорник изготвя
график за почистване, което е на доброволен принцип (така становище на лист 37
гръб). Нещо повече, в показанията си свидетеля Г., заявява, че са „бели момчета“
и сами си поддържат тоалетната. Напълно неоснователни и недоказани са и
твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса
на работещи чешми и умивалници. В тази връзка видно от приложеното по делото
становище на техник строителство и архитектура, в затвора гр.Пловдив се
извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят
се осветителни тела, и счупени прозорци се подменят своевременно. Пак там е
изложено, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените
от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Посочено е, че със собствени сили лишените от свобода и със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според
становището, банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора (закупен
през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от
ГДИН. От справката на лист 64-65 по делото се установява, че за поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80
ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна претенцията и в частта относно
лошото състояние на баните и тоалетните. Само за пълнота следва да се отбележи,
че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните
не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост
не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния.
Освен това неосигуряването на шумоизолацията в
тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното
ниво на битови условия.
На
следващо място видно от справката на лист 67-68 по делото, в затвора разполагат
с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъвки, дюшеци, одеала,
възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля Д., че спално бельо не се раздава изобщо, доколкото и ищецът
и свидетелят не твърдят да са подавали молба за изпиране на спалното бельо или
за допълнителен инвентар, още по-малко да са получили отрицателен отговор. Ето
защо в тази част претенцията също е неоснователна.
На следващо място по делото не се събраха достатъчно доказателства
да е било прекалено топло през лятото или прекалено студено през зимата в
затвора в Пловдив за процесните периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца.
Нещо повече, видно от становището на лист 67-68, отоплението в затвора Пловдив
се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон.
По
отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници и бълхи в помещенията
в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в решението по делото са
представени договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
и макар и двамата свидетели да твърдят наличието на хлебарки, дървеници или
бълхи, то неможе да се направи извод, че ответникът е бездействал, а напротив
предприел е мерки за борба с инсекти в местата за
лишаване от свобода, като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и
извънредни дейности по дезинфекция и дератизация при
възникнала необходимост. В тази връзка свидетелят Г. потвърждава, че се пръска
около три пъти в годината.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора с оглед
представените по делото седмични менюта. Ноторно
известно е, че средната дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди
калории на ден. От менютата на затвора Пловдив е видно, че в повечето дни, дневният
прием на калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 2900
калории. Храната е разнообразна. В менютата присъстват месо, млечни продукти,
както и ястия с яйца и напълно неоснователно е твърдението на Р., че се набляга
предимно на нискокалорични храни. И двамата свидетели разпитани по делото
заявяват, че храната е достатъчна, а и видно от менютата, основните ястия при
обяд и вечеря са 300 грама, като винаги има хляб, а за вечеря и десерт. В тази
връзка свидетеля Г. заявява, че храната всеки път е различна, един път е
вкусна, някой път не е. Но вкусът на всеки човек е индивидуален и е нормално да
има предпочитания към едно или друго ястие, в зависимост от начина на обработка
(пържене, печене, варене), както и от съдържанието, включително и на подправките.
Съдът
счита за неоснователна исковата претенция по отношение на липсата на работа и
твърдението, че отговорните лица в затвора не са водили индивидуална и корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа
са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност;
2. програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди;
3. образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата
разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 67 гръб по делото, на
Р. му е предлагано да бъде включен в групова и клубна дейност с обучителна
насоченост, но същият е отказал да участва. Тъй като Р. претендира вреди за
условия в които каза се сам се е поставил, в тази част претенцията е напълно
неоснователна.
По
отношение на възражението, че на Р. не му е предоставяна никаква работа в
затвора Пловдив, следва да се съобразят разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Така
съгласно чл.77 от ЗИНЗС по време на
изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат право на работа, като
предпочитанието към конкретен вид работа се удовлетворява по възможност. Това
право обаче не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да
осигурят работа на лишените от свобода по време на престоя им в пенитециарните заведения /В този смисъл и Решение № 7074 от
23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. 9200/2012 г. III о. /. Самият закон не вменява на административния орган абсолютно и неотменимо
задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие, още по- малко може да се твърди
в случая нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от становището на затвора
Пловдив (лист 68), по време на изтърпяване на последните две наказания Р. не е
бил устроен на работа, като няма подавани молби за работа, за места обявени
като свободни в затвора гр.Пловдив.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията само в затвора гр.Пловдив и
само за периодите: от 03.12.2014г. до 02.06.2016г. вкл., от 18.12.2019г. до
19.12.2019г. вкл. и от 14.02.2020г. до 13.05.2020г. вкл., които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно -
регламентирана дейност, длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията” са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България,
Решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България” и др./.
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според която в случаите по
ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката
жилищна площ на помещенията, в които е бил настанен Р. в периодите от
03.12.2014г. до 02.06.2016г. вкл., от 18.12.2019г. до 19.12.2019г. вкл. и от
14.02.2020г. до 13.05.2020г. вкл. в затвора в Пловдив.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ДР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Понятието "справедливост" е морално - етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва
да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
В
случая от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.Пловдив в пренаселени
помещения, което е около 9 месеца. Съобразно това и при прилагането на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, възлиза на 1350 лева.
За
останалата част - за разликата над 1350 лева до пълния предявен размер от 46
000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 13.05.2020г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Така на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
56 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 10 лв., представляващи внесена
държавна такса.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде уважено.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на И.Р.Р., ЕГН **********, понастоящем намиращ се в Затвора – гр.Пазарджик
обезщетение за причинени неимуществени вреди в затвора гр.Пловдив в периодите
от 03.12.2014г. до 02.06.2016г. вкл., от 18.12.2019г. до 19.12.2019г. вкл. и от
14.02.2020г. до 13.05.2020г. вкл., в
размер на 1350 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска
– 13.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата до пълния му предявен размер от 46 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на И.Р.Р., ЕГН **********, понастоящем намиращ се в Затвора –
гр.Пазарджик, разноски в размер на 10 (десет) лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на адв.Г.Г.М., със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в
размер на 56 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от
процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/