№ 481
гр. Варна, 08.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500269 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 8798/11.05.21г.,
подадена от ЦВ. Д. АР. от гр. Варна против решение № 776/20.04.2021г.,
постановено по в. гр. д. № 802/21г. на ОС-Варна, с което е било обезсилено
решение № 260569/19.02.21г. по гр.д. № 14909/20г. на ВРС, 51-ви състав и
вместо това е оставена без разглеждане подадената от ЦВ. Д. АР. против П.
АТ. ЯЛ. от гр. Варна молба за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН,
поради липса на правен интерес и производството по делото, образувано по
молба с вх. рег. № 283007/20г. на ВРС, е било прекратено.
С определение № 185/14.06.21г. съдът е прекратил настоящото
производство, тъй като обжалваното решение на въззивния съд съобразно
нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН е окончателно и не подлежи на обжалване,
независимо, че съдържа и прекратителен диспозитив, тъй като с последния не
се прекратява въззивното производство, а производството по молбата по
ЗЗДН.
Въз основа на подадена от Ц Д. А. частна жалба до ВКС, последният с
определение № 60335/29.10.21г. по ч.гр.д. № 3157/21г., ІV г.о. е отменил
определение № 185/14.06.21г.по настоящото дело е и върнал делото на
настоящия съд за произнасяне съгласно указанията. Последните се изразяват
в това, че въззивното производство за защита от домашно насилие не е
приключило с произнасяне по същество, а с акт за прекратяване на
1
производството, образувано по молбата на молителката, на осн. чл. 130 от
ГПК. Именно поради това и на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК компетентен да
упражни контрол като втора, а не като касационна инстанция е апелативния
съд.
Настоящият състав на съда намира, че настоящото производство следва
да бъде повторно прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на ВКС по
следните съображения:
Апелативният съд е компетентен да се произнася като втора инстанция
на въззивните окръжни съдилища само в изрично определената хипотеза на
чл. 274, ал. 2 от ГПК – по частни жалби срещу техни определения по чл. 274,
ал. 1 от ГПК. В настоящия случай Варненският окръжен съд като въззивна
инстанция се е произнесъл въз основа на сезиращата го допустима въззивна
жалба срещу решение на първоинстанционния ВРС, постановено в
производство, образувано по молба по реда на ЗЗДН. Въззивният съд е провел
въззивното производство и е постановил решение, с което е обезсилил
първоинстанционното решение поради недопустимост на производството по
ЗЗДН. В съответствие с нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК след
обезсилване на решението въззивният съд е прекратил производството по
делото. Решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно
обжалване пред ВКС – чл. 280, ал. 1 от ГПК. И това касае и случаите на
постановено решение от въззивния съд в хипотезата на чл. 270, ал. 3 от
ГПК, независимо, че в диспозитива на решението е налице акт за
прекратяване на исковото производство като недопустимо. И това е така,
защото с нормата на чл. 274, ал. 2 от ГПК на апелативните съдилища е
предоставена компетентност само в изрично предвидената хипотеза – за
инстанционен контрол само на определения на окръжните съдилища,
постановени за първи път от последните и които попадат в хипотезите на чл.
274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а не и за касационен контрол на въззивните
решения. Именно поради това и решенията на ВКС като касационна
инстанция, с които се обезсилват решенията на въззивния и
първоинстанционния съд и исковото производство се прекратява като
недопустимо, са окончателни, а не е налице прекратително определение на
ВКС, което да се обжалва пред друг състав на ВКС на осн. чл. 274, ал. 2, изр.
2 от ГПК. Противното тълкуване би означавало, че всяко въззивно решение
на окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение на
2
районния съд и исковото производство е прекратено като недопустимо, дори
и да не подлежи на касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280,
ал. 3 от ГПК, то ще подлежи на обжалване „определението“ за прекратяване
пред апелативния съд на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК, което не е вярно.
За да се избегне опасността окончателен съдебен акт по настоящото
дело да бъде постановен от некомпетентен съд, настоящият състав намира, че
следва настоящото дело да се изпрати по подсъдност на ВКС, който е
компетентен да прецени допустимостта на касационното обжалване на
постановеното решение на въззивния съд, вкл. и съобразно нормата на чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА настоящото дело по подсъдност на ВКС, на осн. чл. 118, ал. 2
от ГПК.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в 1-
седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3