№ 2180
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110112550 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл.405 , ал.1 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД , заявен като частичен с цена от 50.00 лв. от общо 242.78
лв.
Ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си-адв. С. П.-А.
от АК-Варна с личен адв. № ***, със съдебен адрес: *** е сезирала ВРС с осъдителен
частичен иск против ответното дружество „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от П. В. Д., В. В. И., В. В. М..
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Д.Д. твърди, че между нея и ответника - застраховател е сключен застрахователен
договор „Каско на МПС “, за което обстоятелство от ответника е издадена застрахователна
полица № 93002310047417 за лек автомобил „***“, с peг. № ***. Полицата била със срок на
валидност от 07.10.2023г. до 06.10.2024г. През м. януари 2024 г., по време на действието на
застрахователния договор, възникнало застрахователно събитие, в следствие на което били
причинени увреждания на детайли на притежавания от ищцата автомобил.
Застрахователното събитие настъпило няколко дни преди 11-ти януари 2024 г. при
движение на л.а. на ищцата по бул. „Княз Борис Първи„ посока кв. „Траката“ във Варна, в
часовия диапазон 17-17:30ч. При движение на л.а., след светофара на кв. „Бриз“, посока
кръговото кръстовище на кв. „Траката“, в лявото платно автомобилът на ищцата преминал
върху голям предмет на пътя, който не могла да избегне/заобиколи, т.к. в дясното платно се
движели автомобили и последвал удар на предмета в автомобила. Няколко метра след това
ищцата усетила, че предната дясна гума на автомобила се спукала. Ищцата успяла да се
преустрои в дясното платно и да спре в пътното уширение. При огледа на л.а. ищцата
установила, че освен спуканата гума, в следствие на удара, предния десен калник на л.а. бил
силно вдлъбнат и ожулен, бил увреден и предния десен подкалник.
За настъпилото застрахователно събитие ищцата на 11.01.2024 г. уведомила
застрахователя - ответник и представител на последния извършил оглед на автомобила.Била
заведена щета под № 003-1201-24-000021.При извършен от представител на ответника оглед
на автомобила на 11.01.2024 г. бил съставен опис на констатираните увреждания.
Заключението по щетата било, че следва да се подменят преден десен подкалник и калник и
боядисване на преден десен калник. На 19.07.2024г. по посочена от Д. Д. в преписката
банкова сметка й била изплатена сумата от 107.22 лв. за така описаните щети. След
извършено проучване за стойността на ремонта, необходим за отстраняване на щетите по
1
автомобила Д. Д. установила, че нужната сума за отстраняването им е по-голяма от размера
на изплатеното застрахователно обезщетение от 107.22 лв. Средната пазарна стойност за
отстраняване на щетата била в размер на 350 лв. Д. Д. изпратила чрез електронна поща
писмо до ответника с искане в 10 дневен срок от получаване на същото, да й бъде доплатена
разликата от изплатеното обезщетение от 107.22 лв. до пълния размер на стойността,
необходима за отстраняване на щетите - 350 лв. В дадения срок, плащане не било постъпило,
нито становище по искането на ищцата.
С факта на изплащане на обезщетение в размер на 107.22 лв. по сметката на ищцата,
счита Д.Д., че безспорно било установено основанието на претенцията и дължимостта й,
като единствено спорен между страните оставал размерът на дължимото обезщетение. В
уточнителната молба ищцата е пояснила, че е допусната техническа грешка при изписване
на размера на цялото вземане, който следва да се чете 242.78 лв. вместо 242.88 лв. Навела е
допълнителни твърдения затова, че е установила, че сумата за ремонта на л.а. е 350 лв., след
проведено проучване в няколко сервиза. Сумата включвала закупването на нови
автомобилни части; демонтаж на предна броня; демонтаж на предно малко триъгълно
стъкло; демонтаж на калник и подкалник; боядисване на калник; монтаж на калник и
подкалник; монтаж на предно малко триъгълно стъкло и монтаж на предна броня.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез
упълномощения от нея процесуален представител адв.П.-А. е изразила становище във връзка
с възражението на ответника, че ищцата не е уведомила ответника писмено , че възразява
срещу определеното обезщетение, като сочи, че Д.Д. с имейл от 29.07.2024 г. с приложено
заявление изразила своето несъгласие срещу така определения размер на обезщетение и че
тези две доказателства са приложени към исковата молба.
Предвид гореизложеното, ищцата е обосновала правния си интерес от търсената
искова защита като е отправила с исковата си молба следното ИСКАНЕ по см. на чл.127,
ал.1 т.5 ГПК:Да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответника „З.
К. Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от П. В.
Д., В. В. И., В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ***,
СУМАТА от 50 лв., претендирала частично от 242.78 лв., представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек
автомобил „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2024, до окончателното й изплащане. Искането
е уточнено допълнително в нарочна молба, приобщена на л. 19 -ти по делото.
Плащането ищцата желае да бъде извършено по банков път, по посочената в
уточнителна молба банкова сметка.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от
ищцата разноски за настоящото производство.В подкрепа на твърденията и искането си
ищцата е формулира доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Л. И.“ АД, чрез
юрисконсулт М. П.. С отговора на искова молба ответника оспорва предявения иск и по
основание и по размер .Твърди се от ответника, че претенцията ,предмет на исковото
производство, е удовлетворена в размер, равен на действителния размер на вредите и
извънсъдебно.На датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение, във изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, изрично
било изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна
оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна щета № 0003-1201-24-000021
било определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 107.22 лева.
Определеното застрахователно обезщетение в размер на 107.22 лева било изплатено по
банков път.
Исковата сума счита ответника,че е недължима, поради изплащане на
застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на вредите, възлизащ на
сумата от 107.22 лева , определен правилно по щета № 0003-1201-24-000021. Стойността на
определеното застрахователно обезщетение била калкулирана в съответствие с установените
увреждания по детайлите, описани в изготвените опис-заключения, като стойностите за
труд, боя, консумативи и камера били определени съответно с действителната стойност за
възстановяване на повредите по МПС към момента на тяхното възникване. Размерът на
обезщетението, определен от ЗК „Л. И. „ АД по извънсъдебно предявената претенция бил
равен на действителния размер на вредите, съобразен е с действителната стойност за
възстановяване към момента на възникването им и формиран при съобразяване на
съдържанието на представените документи и с техническото естество на установените
2
повреди. Заплащане на друго обезщетение, счита ответника, че би било недължимо и би
довело до неоснователно обогатяване. Сочи се още в отговора на искова молба, че от ищеца
не било заявено и възражение в смисъл, че определения размер не е съответен на
действителния размер на вредите с аргументиране относно стойността на ремонтно-
възстановителните дейности.По аргумент на изложеното, ЗК "Л. И." АД твърди, че не е дал
повод за завеждане на настоящото дело. До момента на подаване на отговора на искова
молба при ответното дружество не било постъпвало уведомление, изразяващо несъгласие с
определената и изплатена извънсъдебно сума по посочената застрахователна преписка, или
за претендиране на допълнителни суми като неудовлетворено вземане по процесната щета.
Отделно от горното ответникът оспорва размера на иска като прекомерен. Според
ответника сумата, която се претендира за извършването на ремонт на застрахования
автомобил била завишена, предвид средните пазарни цени към датата на застрахователното
събитие.
Във връзка със заявените възражения, ответника оспорва твърдението, че
действителният размер на вредите, настъпили по лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег.№ *** при процесното произшествие, надвишава сумата от 107.22 лева.
Освен на горните основания, ответникът моли съда да се вземе под внимание, че със
сключване на застрахователния договор ищецът се съгласил с общите условия, а съгласно
чл. 43 от Общите условия, неразделна част от сключения с ищеца застрахователен договор,
застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за
което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в
това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават, както следва -до
3 щети, но не повече от 10% от съответната ЗС при леки автомобили и товарни МПС с общо
тегло до 3,5 тона.
Ответникът е оспорил и акцесорния иск за лихви като сочи, че неоснователността на
главния иск води и до неоснователност на иска за лихви.
В отговора на искова молба ответникът е възразил против искането за присъждане на
разноски в полза на ищцовата страна по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като
препраща към Решение №1841/1995г., ВКС, IV г.о.
На самостоятелно основание, ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, вкл. и в случай, че се претендира в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, вкл. предвид
становището на ответника.
С отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените
искания на ищцата и направил искания за събиране на доказателства.В писмения отговор
ответникът претендира и моли за присъждане на сторените деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Видно от проведеното второ и последно открито съдебно заседание от 16.05.2025 г.
съдът е докладвал и приобщил по делото молба вх.рег.№ 40327/07.05.2025 г. от ищцовата
страна, чрез адв. П.-А., с която, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е обективирано искане за
увеличаване размера на предявения по делото иск от 50 лв. на 1143,87 лв., която сума е
формирана след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
107,22 лв. от общо дължима сума в размер на 1251,08 лв., съобразно заключението на
вещото лице по допуснатата експертиза.
Приемайки, че са налице предпоставките за изменение на иска, в о.с.з. на 16.05.2025 г.
съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявения от ищцата
частичен осъдителен иск, като същият се счита за предявен от датата на подаване на
исковата молба – 03.10.2024 г., за СУМАТА от 1143,87 лв. (хиляда сто четиридесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки) – окончателен иск – остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „***”, с
рег. № ***, която сума е формирана след приспадане на изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 107,22 лв. от общо дължима сума в размер на 1251,08 лв.,
съобразно заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2024 г.,
до окончателното й изплащане.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните редовно уведомени не
са изпратили представители.
3
С молба вх.рег.№ 43238/15.05.2025 г. депозирана от ищцата, чрез адв. С. П. – А., по
същество на спора ищцата счита, че дължимото обезщетение по застраховка „КАСКО”
следва да бъде определено по първия вариант на заключението на вещото лице в размер на
1251,08 лв. , желае уважаване на исковата претенция по основание и в посочения размер, с
присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Със становище вх.рег.№ 43152/15.05.2025 г. ,депоизирано от ответната страна, чрез
юриск. М. П. моли при даване ход на спора по същество, за отхвърляне изцяло на
предявените искове, като претендира сторените разноски. Обективирано е възражение за
прекомерност, а в условията на евентуалност и за недължимост на адвокатското
възнаграждение на ищеца, в случай, че се твърди осъществяване на защита по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., поради липса на материални предпоставки, предвидени в закона, при
претендиране на възнаграждение на това основание.
СЪДЪТ в настоящия му първоинстанционен съдебен състав, след запознаване със
становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите
на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Районен съд Варна е сезиран с допустим иск, квалифициран от съда с доклада по
делото като осъдителен частичен иск с пр. осн. чл.405 КЗ ведно с акцесорното искане с
пр.осн. чл.86,ал.1 ЗЗД .Предявения частичен иск,както бе посочено и по-горе , е изменен в
о.с.з. на 16.05.2025 г. в окончателен ,в пълен размер, съгласно искането на ищцата , на осн.
чл.214,ал.1 ГПК.
С доклада по делото, обявен за окончателен ( без възражения на страните )на осн.
чл.146, ал.1 т.5 ГПК съдът е указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя, както следва : Съгласно общото правило на чл.154 ,ал.1 ГПК съдът е указал на
страните, че всяка една страна в процеса следва да установи и докаже твърдените от нея
факти и обстоятелства въз основа на които черпи положителни за себе си права.
В тежест на ищцата съдът е възложил да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното : 1) че с ответника са сключили на договор за застраховка „Каско на
МПС" обективиран в застрахователна полица № 93002310047417 със срок на валидност от
07.10.2023г. до 06.10.2024г. и обект на застраховане: л. а. марка „***“ с peг. № *** ; 2) че през
м.01.2024 г., дни преди 11-ти, в гр.Варна, на посоченото в уточнителната молба място и
време и по описания начин настъпило застрахователно събитие с л.а. , механизма на същото
и вредите причинени по л.а. на ищцата ; 3) размера и вида на вредите; 4) наличие на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. и 5) че е изправна
страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие.
В тежест на ответника съдът е възложил доказването на възражението, че интересът
на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 107.22 лв. В тежест на
ответника е било и да докаже възражението си за прекомерност на размера на предявения
иск.
С доклада по делото съдът е приел за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ следното: 1) че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за
застраховка „Каско на МПС“ обективиран в застрахователна полица № 93002310047417 със
срок на валидност от 07.10.2023г. до 06.10.2024г. и обект на застраховане: л. а. марка „*** „ с
peг. № ***, 2) че на 11.01.2024 г. ищцата е уведомила застрахователя-ответник за
настъпилото застрахователно събитие и представител на ответника е извършил оглед на л.а.,
3) че в резултат на настъпилото застрахователно събитие на настъпили имуществени щети
по лекия автомобил и 4) че при ответника е образувана преписка по щета с № 003-1201-24-
000021 по която е изплатено от ответника на ищцата застрахователно обезщетение от 107.22
лева.
Указано е било от съда на страните, че на са налице факти и обстоятелства за които да
не сочат доказателства, а спорът помежду йм се състои в това с изплащане на
застрахователно обезщетение от 107.22 лева ответникът застраховател покрил ли е изцяло
размера на щетите.
С оглед изложеното по-горе, при така дадената правна квалификация на предявения
иск, допуснатото изменение на иска в окончателен размер, съдът дължи произнасяне по
същество основателен и доказан ли е предявения от ищцата осъдителен иск.
4
На първо място съдът приема, че от съвкупния и поотделен анализ на събраните по
делото писмени доказателства : представените с исковата молба заверени копия на
застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № 93002310047417/02.10.2023 г.;
талон за оглед № R3913448444/11.01.2024 г.; опис-заключение по щета № 0003-1201-24-
000021/11.01.2024 г.; опис на документи по щета № 0003-1201-24-000021/1/11.01.2024 г.;
свидетелство за регистрация част І № *********; заявление от Д. Д. до ЗК „Л. И.”; писмо от
електронна поща от 29.07.2024 г. и представените с отговора на искова молба заверени копия
на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства на ЗК „Л. И.” АД, че по делото безспорно са доказани изложените от ищцата в
исковата молба твърдения за наличие на валидна договорна връзка с ответника ,
настъпването на застрахователно събитие , времето и мястото на настъпване на последното
по описания в исковата молба начин, механизма на събитието и пряката причинно -
следствена връзка между застрахователното събитие и щетите по л.а. на ищцата, поради
което и не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Спорен е само въпроса дали с изпращане на сумата от 107.22 лв. застрахователно
обезщетение от ответника на ищцата ответникът –застраховател е изпълнил пълно и точно
задълженията си по договора за застраховка сключен между страните обективиран в
застрахователна полица 3002310047417 със срок на валидност от 07.10.2023г. до 06.10.2024г.
и обект на застраховане: л. а. марка „***“ с peг. № ***. За да бъде даден правилен отговор на
спорния между страните въпрос по делото е допусната необходимата САТЕ .
Установено и доказано е по делото на база неоспореното от страните заключение на
в.л.Ал.В. по допусната САТЕ (л.78 -80 ) , че вещото лице приема уврежданията установени
от застрахователя при оглед на автомобила , описани в опис заключение по щета № 0003-
1201-24-000021 , а именно : преден десен калник –подмяна и боядисване,, преден десен
подкалник – подмяна.
Съгласно т.2 от САТЕ в.л.В. дава заключение ,че общия размер на средната пазарна
стойност на разходите за труд и материали , необходими за възстановяване на увредените
части на автомобила и подмяната на увредените детайли с оригинални резервни части, към
датата на възникване на застрахователното събитие , след проучване в автосервизи
притежаващи сертификати за качество и такива без сертификат за качество е 1 251.08 лв.
Съгласно т.3 от САТЕ .л.В. дава заключение , че общата стойност необходима за
възстановяване на възникналите в следствие на процесното събитие увреждания по л.а.
марка *** , модел *** с рег. № ***, изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП,
със средни пазарни цени на алтернативни части е 654.46 лв.
Видно от т.4 на САТЕ вещото лице е пресметнало стойността на нормочас – труд за
ремонт по средни пазарни цени за отстраняване на уврежданията по л.а. л.а. марка *** ,
модел *** с рег. № ***,е в размер на 40 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ
(НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество. С
доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които не се нуждаят
от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните
При разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото доказателства,
съдът достига до извода от правна страна за основателност и доказаност на предявения
главен иск ведно с акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Както бе посочено и по-горе безспорно е и е доказано, че ищцата и ответника са
валидно обвързани от Договор за застраховка „Каско на МПС“ обективиран в
застрахователна полица № 93002310047417 със срок на валидност от 07.10.2023г. до
06.10.2024г. и обект на застраховане: л. а. марка „*** „ с peг. № ***, 2) че на 11.01.2024 г.
ищцата е уведомила застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие и
представител на ответника е извършил оглед на л.а., 3) че в резултат на настъпилото
застрахователно събитие на настъпили имуществени щети по лекия автомобил и 4) че при
ответника е образувана преписка по щета с № 003-1201-24-000021 по която е изплатено от
ответника на ищцата застрахователно обезщетение от 107.22 лева.
Според заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните САТЕ
( т.2, л. 80–ти ) стойността на щетите възлиза по процесния л.а. не възлиза на 107,22 лв., а
5
на общо 1 251.08 лв.Разликата между средната пазарна стойност на щетите по л.а. от
1251.09 лв. и изплатеното обезщетение в размер на 107.22 лв. представляваща размера на
окончателния иск 1143.87 лв. Разликата между определената от в.л.Ал.В. средна пазарна
стойност на щетите по процесния л.а. съгласно т.2 от САТЕ и изплатената от застрахователя
: сумата от 1143.87 лв. следва да бъде изплатена от ответника в полза на ищцата.
При така изложеното по - горе, кредитирайки напълно заключението на в.л. инж.В.,
като обективно и компетентно дадено, съдът прави извод от правна страна, че предявеният
от ищцата иск е доказан и по основание и по размер .
За да изведе извода за основателност и доказаност на предявения осъдителен иск,
съдът се спира и на анализ на относимата правна уредба на правоотношенията между
страните . Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3,
които съответно се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако
в договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от три дни от
узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да
допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи
поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и
на размера на вредите. По делото не е спорно, че е настъпило през м.01.2024 г.
застрахователно събитие по повод на което застрахователят – ответник е бил надлежно
уведомен от ищцата, негов представител след оглед е изготвил опис-заключение по щетата
след което и ответника е платил на ищцата сумата от 107.22 лв. Спорният въпрос между
страните се свежда до това дали сумата която застрахователя - ответник е изплатил на
ищцата е достатъчна да покрие в пълен размер щетите по собствения на ищцата л.а., а
отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на вещото лице по САТЕ - инж.В. т.2 .
При приспадане на заплатеното преди завеждане на настоящия иск обезщетение от 107.22
лв. от действително дължимото се обезщетение в размера по т.2 от заключението на в.л.В.
се получава разликата от 1143,87 лв. - представляваща изменения окончателен размер на
иска , поради което и съдът приема , че исковата претенция на ищцата, така както е изменена
по чл.214 ГПК е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
и до окончателното изплащане на вземането.
Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост на
допълнително застрахователно обезщетение за неоснователни.
Съгласно трайната съдебна практика - размера на застрахователното
обезщетение е равен на действителната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В този смисъл са и мотивите в решенията постановени по реда
на чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Боян Балевски; Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия В.а, които са задължителни за
съда.Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на ВКС,
цитирана по-горе, ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. В решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е
даден отговор на релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на
обезщетението, като е посочено,че принципният отговор намира своята законова опора в
нормата на чл.208, ал.3 КЗ, вр. с чл. 203, ал.2 КЗ, вр. с ал.4, като последната изрично урежда,
че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е
цитирал и други решения на ВКС, а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д.
627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК
, постановени също по реда на чл.290 ГПК.По изложените мотиви и съобразно практиката
6
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира
предявения, изменен иск с цена 1 143.87 лв. с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов /
(аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм.) за основателен изцяло и напълно доказан по размер ,
поради което следва да бъде уважен .
Относно възражението на ответника, че ищцата не е възразила против размера на
изплатеното й обезщетение , съдът намира, че и това възражение е неоснователно – видно от
приобщеното по делото на лист 10-ти писмено доказателство ( неоспорено от ответника ).
С оглед изхода по спора и нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на
ищцата сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за които са представени
доказателства за реалното им извършване.
С списъка за разноски по чл. 80 ГПК представен от ищцата и приобщен по делото на
л.77-ми по делото , ищцата претендира възстановяване на три разхода : за заплатен
адв.хонорар, заплатена държавна такса и за депозит за САТЕ .Трите разхода са доказани и по
основание и размер, поради което и съдът присъжда в полза на ищцата сумата от 500 лв. за
заплатен адв.хонорар, 50 лв. за заплатена д.т. и 200 лв. за платен първоначален и
допълнителен депозит за САТЕ, или общо 750 лв.
При определяне на размера на разноските дължими се за процесуално
представителство на ищцата съдът дължи произнасяне и по релевираното още в отговора на
искова молба възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар .
Съдът намира, че възражението на ответника с правно осн. чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, т.к. самото твърдение на ответника, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност не налага редуциране на заплатения от ищцата в полза на упълномощения
от нея адвокат адвокатски хонорар. С предприетите от ищцата действия по изменение на
иска в окончателен размер и с цена 1143,87 лв. заплатения в брой адв.хонорар от 500 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № 00004416517 не може да се
определи като прекомерен, т.к. е съобразен и с минималния размер на адвокатските
възнаграждения по Наредба 1/2004 г. и сега действащата Наредба , както и с реално
осъщественото по делото процесуално представителство на ищцата.Ето защо и съдът
присъжда в пълен размер сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски за процесуално
представителство пред настоящата инстанция .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество„З. К. Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. В. Д., В. В. И., В. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 1143,87 лв. (хиляда сто четиридесет и
три лева и осемдесет и седем стотинки) – окончателен иск – остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „***”, с
рег. № *** изразяващи се в повреда на преден десен калник и преден десен подкалник на л.а.
„***”, с рег. № *** , застрахован с Договор за застраховка „Каско на МПС“ обективиран в
застрахователна полица № 93002310047417 със срок на валидност от 07.10.2023г. до
06.10.2024г., валидна към м.01.2024 г. - настъпване на застрахователното събитие в гр.Варна,
при движение на л.а. след светофара на кв.“Бриз„ , посока кръговото кръстовище на
кв.“Траката“, при преминаване на л.а. върху голям предмет на пътя, която сума е формирана
след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 107,22 лв. от
общо дължима сума в размер на 1251,08 лв., съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2024 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл.405 , ал.1 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. В. Д., В. В. И., В. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 750.00 лева (седемстотин и
петдесет лева ) сторените от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар , на
7
основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ПЛАЩАНЕТО на присъдените с Решението парични вземания може да бъде
извършено от ответника по посочената в исковата молба банкова сметка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8