Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.03.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 606
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
градски съд е сезиран с искове с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
вр. с чл. 81 от Конвенция на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки, предявен от „ДЛСД.“ САС
против „Б.“ АД с искане да осъди „Б.“ АД с ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Л.Н.З., да заплати на "ДСЛД." CAC [DSL Distrubution SAS], дружество учредено и
съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на
управление ********Сен Жан оз Амонь [La Ferme du Bourg, 58270 Jean-aux-Amognes], Франция,
представлявано от А.С.[А.S.], в качеството на управител, следните суми:
-2 568.50 евро, представляващи авансово платена от ищеца на
ответника на отпаднало основание главница по
неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 31.03.2015 г., която сума представлява
остатъка от платеното ищеца по проформа
фактура №227/31.03.2015 г. след прихващане с вземането на
ответника по фактура (№ **********/03.06.2015 г.);
- 43 050 евро, представляващи
авансово платена от ищеца на ответника на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с
международен елемент
от 15.04.2015 г., която сума е
платена от ищеца по проформа фактура №230/15.04.2015 г.;
- 782.67 евро, представляващи
законната лихва за забава върху главницата по проформа фактура
№227/31.03.2015 г., за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г., 12 795.41 евро, представляващи законната лихва за забава
върху главницата по проформа фактура
№230/15.04.2015 г, за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г., както
и:
- законната лихва за забава върху главниците, посочени по-горе,
от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски по
делото, в това държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, в срока по чл.367 от ГПК, оспорва да са
налице предпоставки за неоснователно обогатяване и иска съдът да отхвърли
главния иск, а така също и акцесорния иск, като неоснователни. Поддържа, че в
процесния случай не е налице втората материално-правна предпоставка за
уважаване на кондикционната претенция на ищцовото дружество, а именно
договорите за продажба на стоки не са развалени. Счита, че ищецът не е
разполагал с потестативното право да развали двата договора за продажба на стоки,
доколкото на първо място дружеството не е било в неизпълнение на нито едно от
своите договорни задължения и на следващо място, ищецът не е бил изправна
страна по договорите. Ищецът не бил изпълнил едно от основните си задължения
съгласно разпоредбата на чл. 53, предл. второ във вр. с чл. 60, б. б) от
Конвенцията, а именно да получи доставката, т.е. да вдигне произведената стока,
намираща се на негово разположение в склада на дружеството. Затова и
отправените от ищеца с нотариалната покана от 22.08.2016 г., както и с исковата
молба, изявления за разваляне не са породили целените правни последици,
посочени в разпоредбата на чл. 80 от Конвенцията.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено следното:
Безспорно между страните
е, и установено от представените по делото писмени доказателства проформа
фактура №227/31.03.2015 г., проформа
фактура № 230/15.04.2015 г., фактура №
**********/03.06.2015 г., преводни нареждания за
авансово плащане и приложената кореспонденция по електронната поща на
представители на двете търговски дружества,
че те са в търговски
правоотношения по силата на договор за международна продажба на стоки – пилешки
продукти, замразено пилешки филе, в количества, разфасовки, опаковка и брой
съгласно уговореното страните в представената по делото кореспонденция и
описания. От заключението на допуснатата и приета съдебно счетоводната експертиза
се установи, че на основание на договореното между страните, „Б.“АД е издал на „ДСЛД.“САС
проформа фактура №227/31.03.2015г. за Замразени пилешки продукти - на обща
стойност 18 600,00 евро и проформа
фактура №230/15.04.2015г. за замразени пилешки продукти - на обща стойност 43 050,00 евро. Също така не се спори, че само част от поръчаните
пилешки продукти (4 165 кг.), предмет на вече направените поръчки, са били
натоварени, като дружеството е изпратило по имейл до ищеца транспортните
документи - Международна товарителница, за което е издадена Фактура №
**********/03.06.2015 г., съпровождаща изпратената стока.
Договорът за
международна продажба не е обвързан с изискване за спазване на определена
форма, но сключването му е обусловено от две предпоставки – отправено
предложение до едно или повече конкретни лица с характеристиките по чл.14, ал.1
и приемане на предложенията от насрещната страна по начина и в сроковете,
указани в чл.18. Следователно приемането няма действие, ако указанието за
съгласие относно условия на договора не стигне до предложителя в определения от
него срок, или разумния за това срок, съответно ако не бъдат предприети в
същите срокове конглудентни действия по см. на чл.18 от Конвенцията. /в този
см.Решение № 249 от 04.02.2011 г. на
ВКС, ТО, II отд. по т.дело № 55/2010 г.
Решение №221 от 12.03.2009 г. на СГС, по т.д.№ 2243/2007 г. на СГС ТО, VI/. От представената по делото кореспонденция и изрично
от съдържанието на проформа фактурите, установяващи съдържанието на процесното
правоотношение, се установи, че страните са уговорили доставката на пилешките
продукти да е EXW. Sevlievo Bulgaria EX Works/ тоест франко завода. Това условие е уговорено изрично при
сключване на договора, по начина, посочен в чл. 23 от Виенската конвенция,
като страните са се позовали на клауза,
като код, включен в Incoterms
международни правила за тълкуване на
търговските термини (International commercial terms), издавани от
Международната търговска камара в Париж, и такава клауза също е обвързваща за
тях. Такава клауза по договора е
уговорка, най-общо, за поети от продавача разходи, свързани с доставката до
уговореното място на доставка, но при
риск за купувача от загуба. Тя предвижда условията за разпределение на
транспортните ангажименти между изпращача и купувача и означава, че при тези
условия, задълженията на продавача са минимални, а на купувача максимални.
Продавачът предоставя готовата стокa в неговите помещения (завод, фабрика,
склад), а купувачът е отговорен за товаренето на датата, договорена с клиента.
Купувачът заплаща всички разходи за транспорт и също носи всички рискове за
транспортиране на стоките до крайната им дестинация. Извод, че така уговорената
клауза на договора за доставка франко завода не е променена по времето на
неговото действие, следва от предприетите и доказани действия на страните по
договора: единствената доставка на произведените пилешки продукти, чрез
превозвач, който е натоварил стоката от завода и за сметка на купувача е
осъществена по дадени допълнителни указания на купувача. Съдът намира, че това
е проявление именно на първоначалното уговорената клауза, а не обратното -
каквито доводи излага ищеца. Липсват доказателства условията на договора да са
били изменени, тъй като дори и кореспонденция, установяваща готовност за
съдействие за организиране на превоз и натоварване на стоката (каквито са
твърденията на ищеца, че са изразени с писма от 23.04.2015 г., 27.04.2015 г. и
26.05.2015 г.) не доказват договореност на страните относно промяна на тази
клауза от договора за международна продажба на стоки. Установи се, че продавачът
не е поел задължение да осигури превоз на изработените продукти, а поискал това
от купувача за конкретна дата (напр. имейл от 26.05.2015 г. (стр.211 от делото).
Продавачът само е изразил намерение да направи всичко възможно да намери такъв,
в случай, че френското дружество не може да осигури транспорт, както и е
станало относно единствената доставка.
В обобщение, независимо
от това дали ответникът е имал желание и готовност да организира натоварването
на стоката и осигури превоз до адреса на ищцовото дружество във Франция, съдът
намира за недоказано пораждането на задължение на продавача да достави стоката
на някакво друго място по см. на разпоредбата на чл.31 от Конвенцията. Затова неговото задължение
по договора, съгласно посочената разпоредба на конвенцията за доставка се
състои: в предоставяне на стоката на разположение на купувача в това място,
където стоката (изработена или произведена на определено място, ако се касае за
индивидуално определена стока или до родово определена стока, която трябва да
се вземе от определен запас, да бъде изработена или произведена), и страните са
знаели за него при сключване на договора (чл.31 b от Конвенцията), каквато е и
изричната уговорка на страните. С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователни доводите на ищеца, че търговската договорност на страните е била
именно ответникът да поеме ангажимента да организира превоза на стоката срещу
съответното пълно заплащане на разноските по транспорта от купувача, с което е
бил освободен от задължението си да се яви в складовете/предприятието на
продавача, за да получи стоката.
При липсата на конкретни доказателства за осъществяването на тези факти, съдът намира за основателни алтернативните доводи на ищеца в т.2.5. от допълнителната искова молба, че ответното дружество не е предложило изпълнение, което да не е било прието и поради това не е в забава, съгласно чл.95 ЗЗД. Съобразявайки обстоятелствата по делото, както и съдебната практика Решение № 795 от 30.09.1999 г. по гр.д.№499/1999 г.; Решение № 749 от 28.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 130/2001 г., II г.о.), където се казва, че кредиторът изпада в забава, само при неоправдано („по своя вина“) неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение, съдът намира, че не се установи изрично предложение за изпълнение съгласно договора, което кредиторът да не е приел.
Безспорно е плащането на цената по
издадените проформа фактури от ищеца. Несъмнено се установи, че освен пакетираните
и изпратени количества от 4165 кг. продукти,
с фактура с № ********** от 03.06.2015 г. останалите договорени стоки не
са получени от ищеца. С нотариална покана връчена на 26.08.2016 г. по нотариален ред, удостоверено с рег. №
13720 от 26.08.2016 г. на законния представител на ответното дружество е видно,
че ищцовото дружество е уведомило ответника, че е поради неизпълнение на
доставките отдавна е изгубил интерес и поискало в срок от 7 календарни дни българското
дружество да му заплати платената цена, ведно със законната лихва за забава,
считано от момента на плащането на цената и до окончателното й връщане. В
отговор е проведена кореспонденция по имейл и отговор на нотариална покана,
адресирана до упълномощените представители на ищцовото дружество, че
замразените пилешки продукти са били произведени и в наличност в склада на „Б.“
АД в гр.Севлиево, но ищецът се отказал от заявените количества и не изпълнил
задължението си да получи продуктите в склада. Доставени били само количества,
за които по указание на купувача е бил
организиран и заплатен транспорт, за негова сметка извършен от „Б.Т.“ ЕООД.
Страните не спорят и от фактура № ********** от 04.06.2015 г. и международна
товарителница се установява, че за извършен транспорт България-Франция с
автомобил с рег. № ********е заплатена сумата от 6 102, 19 лв. с ДДС. В счетоводството на „Б.“АД получената фактура е
осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 602 - „Разходи за външни услуги“,
със сумата от 5 085,16 лв., по дебита на счетоводна сметка 4531 - „Начислен
данък за покупки“, със сумата 1 017,03 лв. и по кредита на счетоводна сметка
401 - „Доставчици“ - „Б.Т.“ЕООД, със сумата от 6 102,19 лв. – видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ. С отговора на нотариалната покана
продавачът е поискал „ДСЛД.“ САС да даде разумен срок, в който да произведе
количествата замразени птичи продукти и да вземе продуктите от склада на „Б.“
АД Севлиево, както и да заплати разходите за транспорт от превозвача в изпълнение
на фактура № **********/03.06.2015 г. От представените с отговора кореспонденция
по имейл се установява, че страните са продължили да водят преговори за
възможностите за изпълнение на договора, или алтернативно за производство и доставка на друг вид птичи продукти. Страните са били в преговори за постигане на
споразумение за уреждане на правоотношенията си, но такова не е било
постигнато.
С оглед на изложеното, страните спорят относно обстоятелствата, налице ли е основание за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба, за който е постигнато съгласие и издадена проформа фактура от 31.03.2015 г. и проформа фактура от 15.04.2015 г. и ако има основание за разваляне на договора, дали правото на разваляне на договора е надлежно упражнено и от когато поражда своето правно действие.Съгласно разпоредбата на чл.49 от Конвенцията купувачът може да обяви договора за развален:
а) ако пропускът на продавача да изпълни
което и да е от своите задължения по договора или по тази конвенция
представлява съществено нарушение на договора; или
b) при недоставяне на стоката, ако
продавачът не я достави в допълнителния срок, определен от купувача в
съответствие с т. 1 на чл. 47 , или
заяви, че той няма да я достави в така определения срок. В случая не се
установи, въпреки отправената от ответника изрична покана, ищецът да е дал
допълнителен срок за доставка на останалите, недоставени, от уговорените
количества пилешки продукти. С оглед на това и поради последвалите действия на
страните, от които е видно, че те са продължили правоотношенията си съдът
намира, че към датата на връчване на нотариалната покана не са били осъществени
условията за едностранно разваляне на договора за международна продажба – б.a) и б.b) на чл.49. В тази насока
съобрази, че освен изявлението на купувача и то изрично, каквото е изискването на чл.26 от Конвенцията, което да е направено чрез уведомяване на другата страна, за да има право
да развали договора следва да е налице съществено неизпълнение, или недоставяне
на стоката в определения от купувача срок. Правата по чл.46-50 от Конвенцията,
в това число правото да развали договора възниква, ако продавачът достави само част от стоката или
само част от доставената стока е съобразна с договора, и то само относно
липсващата или несъобразена част. Продавачът може да обяви договора за
развален в неговата цялост само ако пропускът да се извърши пълна или съобразна
с договора доставка представлява съществено нарушение на договора. /чл.51/.
Дефиниция за това дали дадено нарушение на договор от една от
страните е съществено е формулирана в
разпоредбата на чл.25 от Конвенцията и то е такова, ако причинява
вреди на другата страна по такъв начин, че я лишава в значителна степен от
това, на което е имала право да разчита въз основа на договора, освен ако
нарушаващата страна не е предвиждала и едно разумно лице, действащо в същото
качество и при същите обстоятелства не би предвидило този резултат.
От горното съдът формира извод, че ищецът е
приел частичното изпълнение, продължил е преговорите и не е загубил интерес към
изпълнението и доставката
на останалото количество пилешки продукти към момента на отправяне на
нотариалната покана. Тъй като обаче до предявяване на исковата молба, страните не са постигнали
споразумение относно изпълнението и продавачът не е предложил изпълнение, като
взе предвид и изминалия значителен период от време, съдът приема, че към този
момент е възникнало правото на купувача да развали договора с едностранно
предизвестие съобразно цитираните разпоредби на чл. 51, вр. с чл.46 и сл. от Конвенцията.
Това право той е упражнил с предявяването на исковата молба и достигане на
изявлението му до продавача – ответник, при наличие на сочените предпоставки за
това, предвидени в приложимите норми на Конвенцията на ООН.
От обективното и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че на основание на договореното между
страните и получените проформа фактури, „ДСЛД.“САС превело по банковата сметка
на „Б.“АД суми в общ размер на 61 650,00 евро, които са получени по банковата
сметка на „Б.“АД. В счетоводството на „Б.“АД получените преводи са осчетоводени
по дебита на счетоводна сметка 504 - „Разплащателна сметка в евро“, със сумата
общо от 61 650,00 евро. с левова равностойност 120 576,92 лв. и по кредита на
счетоводна сметка 411 - „Клиенти“ - „ДСЛД.“САС, със сумата общо от 61 650,00
евро, с левова равностойност 120 576,92 лв. С това осчетоводяване, в
счетоводството на дружеството е отразено увеличението на паричните средства по
банковата сметка на дружеството, както и увеличение на задължението на
дружеството към „ДСЛД.“САС. Общо получените преводи по банковата сметка на „Б.“АД
от „ДСЛД.“САС на основание издадените проформа фактури са в размер на 61 650,00
евро. Доставените замразени пилешки продукти с фактура №**********/03.06.2015г.
са на обща стойност 12 911,50 евро. Извършените и платени транспортни разходи
от „Б.“АД за доставката на замразените пилешки продукти по фактура №
**********/03.06.2015г. са на обща стойност 6 102,19 лв., с еврова
равностойност 3 120,00 евро. Така вещото лице посочва, че остават преведени
суми от „ДСЛД.“САС на „Б.“АД в размер на 45 618,50 евро, с левова равностойност
89 222,03 лв. (61 650,00 евро - 12 911,50 евро - 3 120,00 евро = 45 618,50
евро) В това число: по първия превод от 18 600,00 евро - 2 568,50 евро, с левова равностойност 5 023,55 лв. (18 600,00 евро
- 12 911,50 евро - 3 120,00 евро = 2 568,50 евро) по втория превод от 43 050,00 евро, с левова равностойност 84 198,48 лв. от изложеното следва, че платените суми от
ищеца, след прихващане на изискуемите и неплатени задължения към ответника, се
равняват на исковите суми за главници. Вещото лице със заключението си
установява, че размерът на законната лихва за забава върху сумата от 2 568,50
евро за периода от 26.03.2017г. до 25.03.2020г. е 781,97 евро, с левова
равностойност 1 529,40 лв., а размерът на законната
лихва за забава върху
сумата от 43 050,00 евро за периода от 26.03.2017г. до 25.03.2020 г. е 13
106,33 евро, с левова равностойност 25 633,75 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният главен иск за основателен. Искът е
с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 (отпаднало основание) от Закона за
задълженията и договорите. Законовият текст намира приложение при двустранните
договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н.
в този смисъл са разясненията дадени в ППВС 1/28.05.1979 г. на ВС на НРБ.
Страните са били в търговски правоотношения, спрямо които е приложима Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. При отношения във връзка с договор за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, българският съд е компетентен, ако ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България (чл. 4, ал. 1 от КМЧП) или ако мястото на изпълнение на задължението е в Република България (чл. 15 от КМЧП). Място на изпълнение на задължението е мястото на доставката – там, където продавачът трябва да достави стоката, съгласно уговореното между страните, като характерна за договора престация. Когато местата на дейност на страните по договора са в различни държави и те са договорящи държави по Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, към договора е приложима конвенцията (чл. 1, б. "а"), като задълженията на продавача за доставяне на стоката са уредени в разпоредбите на чл. 30 и чл. 31. Нормите на Виенската конвенция се интегрират в правото на държавата – участничка, като уреждат особен вид покупко-продажби, преките норми на виенската конвенция се допълват от другите материални норми на избраните от страните право относно покупко-продажбата, каквито в случая процесния договор не съдържа.
Относно спорния по делото въпрос - Правото на страната да развали договора съгласно Конвенцията трябва да бъде надлежно упражнено, за да породи правно действие. Съгласно чл. 26 от Конвенцията изявлението за разваляне на договор е действително само, ако е направено чрез уведомяване на другата страна. Развалянето на договора за продажба се упражнява чрез извънсъдебно писмено изявление на кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение на задължението. Подобно на чл. 87 ЗЗД, в чл. 49, ал. 1, б. "б" от Конвенцията изисква нарочно волеизявление от страна на купувача, с което се дава разумен срок за изпълнение, респ. да е налице съществено нарушение на договора по см. на Конвенцията което прави изпълнението невъзможно, или безпредметно. Както се посочи по-горе тези предпоставки не са били налице към датата на връчване на нотариалната покана, респ. с изтичането на предоставения с нея срок за изпълнение на парични задължения. Въпреки последващите преговори и действия от страните, те не са постигнали споразумение за изпълнението и към дата на предявяване на иска то вече е станало безполезно и запазването на действието на договора нежелано от никоя от страните. Тъй като продавачът не е престирал дължимото, но не поради причините посочени в чл.25 от Конвенцията, то нарушението й е съществено по смисъла на тази разпоредба, защото причинява вреди на другата страна по такъв начин, че я лишава в значителна степен от това, на което е имала право да разчита въз основа на договора. Купувачът не е получил надлежно изпълнение – повече от четири години от частичната доставка и повече две години от последната кореспонденция между страните, поради което предвид дългия период на забава, както и липсата на изпълнение да се достави останалата значителна част от процесната стока, то следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на задълженията на продавача, а в хода на делото изпълнение на задължението на ответника не е предложено и прието.
Предвид изложеното съдът намира, че изявлението за разваляне на процесния договор за международна продажба на стоките, посочени в проформа фактури от 31.03.2015 г. и 15.04.2015 г., е направено надлежно с исковата молба, достигнало е до ответника и е произвело правно действие. По делото не са събрани доказателства ответникът да е доставил стоките, поради което същият е в неизпълнение на основното си задължение по договора.От момента, в който потестативно право възниква за изправната страна по двустранния договор и същият се счита развален, отпада и основанието за получаване и задържане на дадената сума.
Съгласно правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото. С оглед твърденията на ищеца в
исковата молба, както и на въведените от ответника твърдения за наличието на
основание за плащане в договора за международна продажба на стоки, то в процеса
следваше ищецът да докаже даването, което се установи от заключението на
съдебно счетоводната експертиза и осъществяване на предпоставките за развяване
на сключения договор за покупко продажба, което съдът намира за доказано от
представените писмени доказателства, приети и неоспорени от страните и
неопровергани от доказателствата, ангажирани от ответната страна.
Предвид изложеното и доколкото по делото се доказа, че в изпълнение на сключения между страните договор за продажба на стоки, за който са издадени проформа фактури, ищецът е заплатил сумата 61 650 евро, като авансово плащане, ответникът не е доставил всички уговорени количества от стоката, с което виновно е нарушил задълженията си, с упражняване на правото на ищеца да развали договора облигационната връзка е отпаднала. Следователно искът по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. с чл. 81, т. 2 вр. с чл. 49, т. 1 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло в предявения размер, съставляващ разликата между платената сума и размера на изискуемите насрещни задължения на ищеца, посочени по- горе.
Основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като за предходния период исковата претенция следва да се отхвърли. В хипотеза на неоснователно обогатяване поради отпадане на основанието, на което е получено даденото длъжникът е в забава след отправянето на писмена покана.
Следва, като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете и представени списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение от 6 006, 07 лева не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съобразно отхвърлителната част, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1266, 14 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на
основание чл.55, ал.1, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите вр. с чл. 81 от Конвенция на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, „Б.“ АД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Н.З., да заплати на "ДСЛД." CAC [DSL Distrubution SAS], дружество учредено и
съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на
управление ********Сен Жан оз Амонь [La Ferme du Bourg, 58270 Jean-aux-Amognes], Франция,
представлявано от А.С.[А.S.], в качеството на управител, следните суми:
-2 568.50 евро, представляващи авансово платена от ищеца на
ответника на отпаднало основание главница по
неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 31.03.2015 г., която сума
представлява остатъка от платеното ищеца по проформа фактура №227/31.03.2015 г. след прихващане с вземането на ответника по фактура (№
**********/03.06.2015 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване;
- 43 050 евро, представляващи
авансово платена от ищеца на ответника на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска
продажба с международен елемент
от 15.04.2015 г., която сума е
платена от ищеца по проформа фактура №230/15.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумите от 782.67 евро, представляващи
законната лихва за забава върху главницата по проформа фактура
№227/31.03.2015 г., за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г., 12 795.41 евро, представляващи законната лихва за забава
върху главницата по проформа фактура
№230/15.04.2015 г, за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Б.“
АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Н.З., да заплати на "ДСЛД." CAC [DSL Distrubution SAS], дружество учредено и
съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на
управление ********Сен Жан оз Амонь [La Ferme du Bourg, 58270 Jean-aux-Amognes], Франция,
представлявано от А.С.[А.S.], в качеството на управител, сумата от 8951, 76 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ДСЛД." CAC [DSL Distrubution SAS],
дружество
учредено и съществуващо по законите на Френската република, със седалище и
адрес на управление ********Сен Жан оз Амонь [La Ferme du Bourg, 58270 Jean-aux-Amognes], Франция,
представлявано от А.С.[А.S.], в качеството на управител да заплати на „Б.“ АД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Н.З., сумата от 1266, 14 лв. разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: