РЕШЕНИЕ
№ 13361
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110127270 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.10.2023 г., от (фирма) против Д.
П. Д. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 160 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), абонатен №
*****, за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.11.2022 г.
до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 10,40 лева, представляваща
обезщетение за забава върху предявената главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г. и за сумата в размер на 8,43 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение в размер на
38,50 лева за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1 от 03.01.2023 г. по ч. гр. д. № 63249/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на фактурите на електронната страница на ищеца. Предвид неизпълнение на
1
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. В подадения отговор са изложени доводи, че Д. П. Д. не притежава качеството
собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, респ. между страните не
съществува валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна
енергия. Страната поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца твърдения касателно датата на публикуване на общата фактура за
периода на интернет страницата на дружеството, а по същество ищецът не твърди и не
представя доказателства, че е отправил покана за плащане на главницата. В подадения
отговор са развити съображения, че в Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на такса „дялово разпределение“ на топлинна енергия, поради
което и доколкото до ответника не е отправена покана за плащане обезщетение за забава не
се дължи. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните
вземания. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника
поддържа, че оспорванията на страната касаят правните въпроси относно дължимостта на
сумите, а не размера и извършената доставка на топлинна енергия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
2
специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.11.2005 г., обективиран в нот. акт № 168, том I, нот. дело № 154 от
2005 г., по силата на който ответникът е придобил право на собственост върху процесния
недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител
на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то
ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
При съобразяване на изложените от процесуалния представител на ответника доводи
в открито съдебно заседание от 27.02.2024 г. съдът намира, че страната не оспорва
количеството и стойността на доставената топлинна енергия за процесния период, за която
са издадени фактури, респ. предявеният иск за главница се явява доказан за сумата в размер
на 160 лева.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 21.11.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма)“ ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да бъде съобразено, че в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
3
г., в сила от 14.05.2020 г./. С определение № 15/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на
ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно датата, на която изтича
давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното по силата на закона
спиране, който обхваща общо 69 дни. От изложеното следва, че погасени по давност са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 13.09.2019 г. – вземанията за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 27,20 лева. Вземането за месец юли 2019 съгласно
Общите правила на ищцовото дружество е станало изискуемо на 15.09.2019 г., а вземането
за месец август е станало изискуемо на 15.10.2019 г., т.е. преди по-малко от три години от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съобразяване на периода, за
който давност не е текла. С оглед горното предявеният иск се явява основателен за сумата в
размер на 123,42 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.08.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 160
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма)“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноските направени в заповедното производство за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
4
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на
уважената част от предявените искове и при съобразяване на частта от претендираните
разноски, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК / в
редакцията преди измененията обн. ДВ, бр. 11 от 2023 г./. Общо направените в заповедното
производство съдебни разноски възлизат на 108,17 лева, от които за сумата в размер на
101,51 лева заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което ищецът претендира в
настоящото производство присъждане на сумата в размер на 6,66 лева, от която по
съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати 4,59 лева.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на
125 лева, от които 25 лева довнесена държавна такса и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в размер на 86,26 лева.
Независимо от изхода от спора на ответника не се следват разноски по чл. 78, ал. 3
ГПК за заведното производство. Съгласно разясненията дадени с Определение №
45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от
задължение да мотивира депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ.
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право, поради което и на длъжника не се следват
разноски за заповедното производство.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна
помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
5
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, цената на предявените искове е ниска, депозирания отговор на искова
молба е бланкетен и процесуалният представител на ответника се е явил в едно открито
съдебно заседание, поради което адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ следва да бъде определено в размер на 200 лева, като по съразмерност в
тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 61,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от (фирма)“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу Д. П. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. (АДРЕС), установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
123,42 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), абонатен № *****, за периода 01.07.2019 г. до
30.08.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 21.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1 от 03.01.2023 г. по ч.
гр. д. № 63249/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважената част от 123,42 лева до пълния предявен размер от 160 лева и за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., като погасен по давност, както и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10,40 лева, представляваща обезщетение за
забава върху предявената главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г. и за сумата в размер на 8,43 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 38,50 лева за
периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма)“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 4,59 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма)“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 86,26 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА (фирма)“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на адвокат Н. И., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС),
офис-партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 61,96 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника Д. П. Д..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на(ФИРМА) със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца (фирма)“
6
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 63249/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7