№ 419
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211899 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Георги Георгиев
при участието на секретаря Хелия Симеонова, като разгледа докладваното
от съдия Георгиев АНД №11899 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №21-4332-014998/19.07.2021 г. на началник
група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Н. М. АНГ. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Н. М. АНГ. моли за отмяна на
постановлението.
Н. М. АНГ., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
адв.Л., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На Н. М. АНГ. е съставен АУАН от св.Л., а св.А. е присъствал при
съставянето на АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л. и А., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния
седемдневен срок, видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване.
2
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа
обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото
свидетелите Л. и А. не си спомниха жалбоподателя и обстоятелствата по
случая.
Визираното в АУАН и НП нарушение е недоказано.
Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС
е било управлявано и къде, както и кога е било извършено това нарушение.
По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган,
но не и за съда.
Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.
Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз
основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би
нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип,
както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на
противното.
Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и
конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №21-4332-014998/19.07.2021 г. на началник група
3
към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Георгиев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4