Решение по дело №2789/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100502789
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№261431     17.12.2020г.     гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, ПЪРВИ въззивен състав, в закрито заседание  на   седемнадесети декември през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мариана Карастанчева

      ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

                2.мл.с.Детелина Димова

 

 като  разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова  в. гр. д. № 2789  по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на 435 и сл. от ГПК и е образувано по  жалба  с вх. № 11056/18.09.2020г.  на ЧСИ Станимира Николова, предявена  от К.Г.Г.  с ЕГН ********** от гр.***, същият длъжник по изпълнителното дело, против действия на ЧСИ Станимира Николова,изразяващи се в изготвено Постановление за възлагане от 10.09.2020г. по изп.дело № 20178050400893 по описа на ЧСИ, с  което е възложена 1/6 идеална част от   недвижим имот,   представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.84    с граници, начин на ползване и характеристики, подробно описани в същото Постановление  и находящ   се в землището на гр.Приморско,Община-Приморско,Бургаска област, в местността „Пясъка“.Моли се отмяна  на постановлението за възлагане, тъй като проведената публична продан  била опорочена, недействителна, наддаването при публичната продан не било извършено надлежно и имуществото не е възложено по най- високата възможна цена. В тази връзка се цитира ТР №2/2013г.  на ОСГТК на ВКС; твърди се, че  на жалбоподателя-длъжник  не му било съобщено за насрочената продажба , с което ЧСИ нарушил правата му в изпълнителното дело;изложени са  съображения  за наличие на СИО върху  недвижимия имот  и за правата на съпруга- недлъжник в изпълнителното производство, упражняването на които  права били осуетени  от ЧСИ по изпълнителното дело.Твърди се още, че ЧСИ не съобразил изискванията на чл.500 от ГПК, като пристъпил към продажба само на собствената на длъжника 1/6 идеална част от имота, а искането  за получаване на евентуално съгласие от останалите съсобственици за продажба на целия имот би довело до възможност за постигане на значително по-висока продажна цена на същия.По тези съображения моли за отмяна на обжалваното постановление на основание чл.435, ал.3 от ГПК.

Постъпило е писмено възражение от обявения с обжалваното постановление за купувач в проведената публична продан  И.С.И., който развива доводи за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ е депозирала мотиви за неоснователност на жалбата. Представя копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид материалите по изпълнителното дело, становищата на страните и като съобрази закона, намира, че подадената от длъжника жалба е формално допустима, доколкото е подадена срещу действие, подлежащо на обжалване по реда на  чл. 435, ал. 3 ГПК от процесуално легитимирана страна, която има качеството на длъжник в производството.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред ЧСИ Станимира Николова е образувано изп. д. № 20178050400893/17 г. по молба на Банка ДСК ЕАД с ЕИК ********* против длъжника  К.Г.Г.  възоснова на изпълнителен лист от 31.05.2014г., издаден  по  Заповед за изпълнение № 2425/29.05.2014г. по ч.гр.д.№ 4053/2014г. по описа на РС-Бургас за парично вземане, подробно описано в изпълнителния лист.

Принудителното изпълнение е насочено срещу ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот и подробно описан в представения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот акт № **, том * , вх. Рег. № ***/**.0*.20**г. на Служба по вписванията-гр.Царево /подновена с Молба вх. Рег. № *** от **.0*.20**г.,видно от справка за имот –л. 5 от копие от изп.д./

В хода на изпълнителното дело е вписана възбрана върху имота – предмет на изпълнение, изготвена е покана за доброволно изпълнение изх. № 11998/06.06.2017г., която е връчена на  длъжника на дата 10.06.2017г./л. 54 от изп.дело/

Процесната публична продан е обявена по молба на взискателя по реда на чл. 494,ал. 2 ГПК от 27.07.2018г. – 27.08.2020 г. при начална цена от 55 248, 00 лева, за което са съставени протоколи за извършеното обявление.

 Постъпило е едно наддавателно предложение, предявено от  И.С.И. с цена 55498,90 лева, придружено с платежно нареждане за внесен задатък ; с Протокол изх. № 14735/28.08.2020г.  за купувач  на имота, изнесен на публична продан, е обявен единствения наддавач И.С.И.  с предложената от него цена от 55498,90 лева.На 04.09.2020 г. /погрешно е посочена датата 10.09.2020г. от жалбоподателя Г./ с тук обжалваното постановление  на И. у  възложен процесния недвижим имот, а именно: 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с площ от 4279 с идентификатор 58356.506.84 , находящ се в гр.Приморско,Община-Приморско,Бургаска област, местността „Пясъка“,ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот акт № **, том * , вх. Рег. № ***/**.0*.20**г. на Служба по вписванията-гр.Царево представлява   ДВОР- горско стопанство в местността „Пясъка“ с площ от 4,603 дка,десета категория, парцел 7 в масив 56,съставляващ имот 056007 по картата на землището на  гр.Приморско при  посочени граници и съседи.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на  чл. 435, ал. 3 от ГПК предоставя възможност за защита чрез обжалване от длъжника на процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител при провеждане на публичната продан, като целената защита би могла да се постигне ако се установи, че наддаването не е било извършено надлежно или поради това, че имуществото не е възложено на най-високата предложена цена.

            Тези две основания очертават рамките на проверката, която съдът, с оглед релевираните в жалбата възражения, следва да извърши по отношение на атакуваното действие. Видно от цитирания текст на закона, това обжалване се предпоставя от наличието на грешки и пропуски при наддаването при извършената публична продан. По правило, за да е налице незаконосъобразност на наддаването като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, същото следва да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са напр. участието на наддавачи, нямащи право да участват по закон; участие на наддавачи, които не са внесли задатък и не са освободени от внасянето му, не са направени валидни по смисъла на закона наддавателни предложения, имуществото не е възложено на най-високата предложена цена, проданта не е проведена в сградата на районния съд и т.н.,каквито в случая   не се   заявяват и твърдят от жалбоподателя,както и не се установяват по делото.

             Във връзка с гореизложеното следва  да се  подчертае, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно производство, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция. Това  означава, че в  правомощията  на съда не е предоставена възможността сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие, както  и че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя.  От тук се налага изводът, че съдът следва да се произнесе само по конкретни  доводи за незаконосъобразност /отменителни основания/, наведени в жалбата и няма задължението да провери законосъобразността на атакуваното изпълнително действие в случай, че такива доводи не са изтъкнати от жалбоподателя.

В  настоящия случай в жалбата на К.Г. бланкетно се твърди, че „…наддаването при публичната продан  не е  извършено надлежно  и  имуществото не е възложено на най-високата предложена цена“, без  обаче да се сочат  конкретни обстоятелства и факти за  така заявения  от жалбоподателя  довод,който по същество всъщност  представлява възпроизвеждане на текстовата формулировка,дадена от законодателя с разпоредбата на чл. 435, ал.3,пред.последно ГПК / относно възможността на длъжника да обжалва Постановление за възлагане на съдебния изпълнител/.

По тази причина  и след като   жалбоподателят Г. не излага конкретни  обстоятелства и нарушения,            допуснати  от съдебния изпълнител при извършената публична продан и  попадащи в рамките на проверката, която  законодателят възлага да се  извърши по отношение на атакуваното действие съгласно чл.435,ал.3 ГПК, съдът не може по своя инициатива да въведе такива и да ги разгледа в настоящето производство.

              Тук е мястото да се отбележи,че въведения с жалбата довод- че на жалбоподателят не му било съобщено  за насрочената продажба,не попада в предметния обхват на  обжалването по чл. 435, ал. 3 ГПК. В този смисъл съдът съобрази и разясненията, дадени по т. 8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с която беше дадено тълкувание кои действия на съдебния изпълнител попадат в обема на понятието "надлежност на наддаването".Касационната инстанция  категорично и ясно е посочила, че: "…Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена".

            Освен това изпращането на уведомление до съсобствениците на имота, с оглед реализиране на правата им по чл.500, ал.2 от ГПК, а именно- за възможността имотът да бъде продаден изцяло, ако  поискат това, не съществува като законово задължение на съдебния изпълнител. За сравнение такова задължение е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 501,ал.1 ГПК и чл.503, ал.1 ГПК, където законът императивно задължава съдебният изпълнител да изпраща съобщение до ипотекарния кредитор и съответно до съпруга-недлъжник, когато обект на публичната продан е ипотекиран имот /в първата хипотеза/ и вещ - съпружеска имуществена общност, във втората.

            Вярно е, че разпоредбата на чл.500, ал.2 от ГПК дава право на собственика да иска неговата част на имота да се продава ведно с тази на длъжника, но с навеждане на твърдения за нарушения на тази разпоредба по същество се упражняват от жалбоподателя Г. чужди процесуални права, което е недопустимо. Съсобствениците следва по своя инициатива, а не по покана на съдебния изпълнител да следят процедурата и да реализират правата си. Съсобствениците на недвижим имот, към който имот е насочено принудително изпълнение за дълг на друг съсобственик, притежават самостоятелни права в производството и самостоятелни права по обжалване на постановлението за възлагане, като тези техни права не могат да бъдат упражнявани от съсобственика - длъжник по делото.

           На следващо място и само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че упражняване на чужди права представляват и изтъкнатите  в жалбата на К.Г.  твърдения: за допуснати от ЧСИ нарушения, с които се засягали права  на съпруга-недлъжник   по изпълнителното дело,каквито чужди процесуални права и с оглед нормата на чл. 435,ал.3 ГПК  не могат да се упражняват от съпруга-длъжник  с жалба по чл.435,ал.3 ГПК срещу Постановлението за възлагане.

            В обобщение следва да се посочи, че  от една страна жалбата на К.Г.Г. не  съдържа  конкретни и същински възражения за ненадлежно извършено наддаване или възлагане на имота не по най-високата предложена цена, от друга страна-повдигнатите от жалбоподателя основания за отмяна на постановлението за възлагане са извън предмета на проверка по  чл.435,ал.3 ГПК.

По изложените съображения, жалбата  на К.  Г.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

                                                   РЕ Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   жалба  с вх. № 11056/18.09.2020г.  по описа  на ЧСИ Станимира Николова, предявена  от К.Г.Г.  с ЕГН ********** *** и  длъжник по  изп.д. № 20178050400893 по описа на ЧСИ Станимира Николова  с рег. № 805 на КЧСИ и с район на действие ОС-Бургас,против действията на Частен съдебен изпълнител,извършени  по посоченото изпълнително дело и изразяващи се в изготвено Постановление от 04.09.2020г. за възлагане на недвижим имот, а именно: 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с площ от 4279 кв.м. с идентификатор  58356.502.84, находящ се в гр.Приморско,Община-Приморско,Бургаска област,в местността „Пясъка“  при съседи, начин на ползване и характеристики, подробно описани в същото постановление.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  

                                                                                                     2.мл.с.