№ 15146
ггр., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110123943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът – В. Д. Д., твърди, че на 09.12.2017 г. около 05:00 ч. в ггр., на ул. „А.
М.“, ответникът е нанесъл удар с ръка в областта на лявата част на главата на
полицейски служител ... РПУ-СДВР В. Д. Д. (на длъжност „разузнавач“ в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“), като с това е причинил на ищеца
при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение и уронване на престижа му като полицейски служител.
Сочи, че след инцидента рязко се е променил, като социалните му контакти са били
силно ограничени и се е затворил в себе си.
Поради изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 7 000 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2017 г. до окончателното плащане.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – И. Я. И., оспорва предявения иск с твърдението, че ищецът не е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като оспорва и размера на
претендираните вреди като прекалено завишен. Счита, че конкретните обстоятелства
при настъпване на инцидента, свързани с намесата на цивилни полицейски служители
в сблъсък между множество привърженици на два футболни отбора, способността за
зрителни и звукови възприятия в тъмната част на денонощието при т.нар. „меле“ и
поведението на ищеца, водели до смекчаване отговорността на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихва. Ето защо моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, установени с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. № 11138/2018 г. по описа на СРС, 102 състав, а именно – на
09.12.2017 г. около 05:00 ч. в ггр., на ул. „А. М.“, ответникът е нанесъл удар с ръка в
1
областта на лявата част на главата на полицейски служител ... РПУ-СДВР В. Д. Д. (на
длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“),
като с това е причинил на ищеца при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата, което увреждане реализира медико-биологичната
характеристика „болка и страдание без разстройство за здравето“, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 4 НК.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Х. Д.а (съпруга на ищеца),
преценени при условията на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като логични,
последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал се установява,
че след извършеното от ответника деяние ищецът се чувствал подтиснат, огорчен и
посрамен, не можел да спи по цели нощи, затворил се в себе си. Инцидентът повлиял
негативно и на професионалното му развитие, тъй като бил обект на подигравки от
колегите си. Точно след инцидента трбвало да се яви на конкурс за заемане на
длъжността „главен началник на група“Ищецът оттеглили кандидатуата си, тъй като се
чуствал унизен от подигравките на колегите си, на които щял да стане началник.
Самочуствието му намаляло. Случката бързо се разчула в полицейското управление,
което нарушило имиджима на добър полицай. Работел като полицай около 10 години и
преди инцидента бил уважан служител на длъжност „групов началник по заместване“.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното
деяние от ответника, неговата противоправност, причинените вреди и причинната
връзка между вредите и деянието. По отношение на противоправността на деянието,
вината и причинната връзка между двете е налице влязло в сила на 30.03.2022 г.
присъда по по н.о.х.д. № 11138/2018 г. по описа на СРС, 102 състав, потвърдена с
решение № 235/30.03.2022 г., постановено по в.н.ох.д.№ 3619/2021 г. по описа на СГС,
НО, V-ти въззивен състав, която по силата на чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд. По делото е безспорно, че извършеното от ответника престъпление е
противоправно и виновно, като сочените вреди са в резултат на неговото поведение.
Твърдяните от ищеца факти за създаден страх, притеснение и вследствие на тях
неспокоен сън, се установяват от показанията на разпитания свидетел, които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни. Ето защо съдът намира предявеният иск
за доказан по основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание
непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици
настъпили за ищеца в резултат на престъплението. Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Затова в
тежест на последния е да установи претърпените от него болки и страдания, като
доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени
средства предвидени в ГПК.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва
да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като
се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост
в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни доказаталствени средства,
посредстом разпита на свидетеля Делева, от които се установяа негативното влияние
2
върху психиката на ищеца, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие
в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая, намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД,
възлиза на 2500 лв. За разликата до пълния размер от 7000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на главната претенция следва да бъде уважен и
акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва, дължима от деня на
увреждането 09.12.2017 г. до окончаталното плащане на сумата. От страна на
ответника е свовременно релевирано възражение за погасяване по давност на
претенцията по чл. 86 ЗЗД, която съдът намира за основатална. Съгласно чл.111, б."в"
от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания е
3 годишен и започва да тече от изискуемостта на вземането и се прекъсва с
предявяването на иска- чл.116, б."б" ЗЗД и не тече, докато е висящ процеса за това
вземане- чл. 115, ал.1, б."ж" ЗЗД. С оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял
за периода от 13.03.2020 г. до 22.05.2020 г., (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"). В
настоящия случай исковата молба е подадена на 05.05.2022 г. Ето защо погасена по
давност се явява лихвата за периода от 09.12.2017 г. до 24.03.2019 г. Лихва следва да
бъде присъдена от 25.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева,
съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От страна на
ответника е своевременно релевирано възражение за прекомерност на адвокатското
възнграждение на ищеца, което съдът намира за основателно. При съблюбаване
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнграждения същото следва да бъде редуцирано до сумата от 680 лева. Съгласно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 242,86 лв.,
представляващи направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 100 лв. държавна такса по сметка на Софийски районен
съд на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Ответникът е сторил разноски за заплатено адвокатско възмаграждение в размер
на 680 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложи заплащането на сумата от 437,14 лв., представляващи направените от
ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Я. И., с ЕГН **********, с адрес ггр., ж.к. В.“, бл., вх., ет., ап. да
заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ггр., жк. М., №, вх. ет. ап. сумата от 2500
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие от
престъпление извършено на 09.12.2017 г., в ггр., ж.к. С. г. за което е налице влязла в
сила на 30.03.2022 г. присъда по н.о.х.д. № 11138/2018 г. по описа на СРС, 102 състав,
потвърдена с решение № 235/30.03.2022 г., постановено по в.н.ох.д.№ 3619/2021 г. по
описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
3
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата от 2500 лева до пълния претендиран
размер от 7000 лева като неоснователен и недоказан и иска по чл. 86 ЗЗД за периода
09.12.2017 г. до 24.03.2019 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. Я. И., с ЕГН **********, с адрес ггр., ж.к. В.“, бл., вх., ет., ап. да
заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ггр., жк. М., №, вх. ет. ап. сумата от
242,86 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ггр., жк. М., №, вх. ет. ап. да
заплати на И. Я. И., с ЕГН **********, с адрес ггр., ж.к. В.“, бл., вх., ет., ап. да заплати
на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ггр., жк. М., №, вх. ет. ап., сумата от 437,14 лева,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. Я. И., с ЕГН **********, с адрес ггр., ж.к. В.“, бл., вх., ет., ап. да
заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева -
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4