№ 216
гр. Силистра, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20233400500232 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от К. И. Г., ЕГН **********, от
гр.Варна, подадена чрез представител, против Решение № 92 от 17.02.2023г. постановено по
гр. дело № 311/2022г. на СРС, с което първоинстанционния съд е признал за установено, че
К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК ”Владислав Варненчик” № 2, вх. 1, ет. 3,
ап. 15 дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван
от изпълнителния директор Димитър Бориславов Дончев сумата от 1064.78 /хиляда и
шестдесет и четири лева и сдедемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение по
договор за револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard - CARD -
15909650 от 18.04.2018 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България и К. И. Г., сумата от 174.65 /сто седемдесет и четири лева и 65 стотинки / лева -
договорна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 08.04.2021 г., обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09. 04. 2018 г. - 23. 12. 2021г. в размер на 80.68 /осемдесет лева и
68 стотинки/ лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1910 /
2021 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1 / 04. 01. 2022 г. по ч.гр. д. № 1910 / 2021 г. по описа на СРС. Със същото
решение е осъдена К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ЖК”Владислав Варненчик”
№ 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Дончев сумата
от 476.40 / четиристотин седемдесет и шест лв. и 40 ст. /лева, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 76.40 / седемдесет и шест лв. и 40 ст./ лева разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1910 / 2021 г. по описа на СРС.
Въззивникът – К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ЖК”Владислав
Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, не е доволен от първоинстанционното решение
намирайки същото за неправилно и незаконосъобразни, като в тази връзка желае същото да
1
бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
ищцовите претенции.
Въззиваемият – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и молба въззивния съд да я
отхвърли.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд приел, че
предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл.
9 от ЗПК и чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съобразявайки представеното копие от договор за револвиращ потребителски кредит
по кредитна карта MasterCard - CARD - 15909650 от 18.04.2018 г., съдът приел за
установено, че между цедента “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и ответника е
съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на револвиращ паричен заем
с максимален кредитен лимит в размер на 700.00 лева, впоследствие увеличен на 1000.00
лева. От представен заверен препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне вземания
от 19. 08. 2019 г., съдът извел извода, че“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон
България е сключило с "Агенция за събиране на вземания" ЕАД договор, по силата на който,
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, в качеството му на цедент е
прехвърлило възмездно на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на
цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити, които е отпуснало на свои
клиенти при изпълнение на основаната си дейност, включително и вземането по процесния
договор за кредит.
Съдът обсъждайки факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, с получаването
на книжата приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до
него уведомление, което валидира цесията, което мотивирало съда да приема, че договорът
за цесия е породил действие по отношение на длъжника.
Позовавайки се на заключението на вещото лице изготвило назначената, изготвена и
неоспорена ССЕ, първоинстанционният съд приел, че задълженията на ответника към ищеца
са в размер на 1064.78 лева - дължима главница и 174.65 лева - договорна лихва, а
обезщетението за забава за периода 09. 04. 2018 г. - 23. 12. 2021 г. е в размер на 80.68 лева.
По тези съображения съдът приела за основателна претенцията за заплащане на главница по
кредита в размер на 1064.78 лв., претенцията за договорна лихва за периода от 18.04.2018 г.
до 18.04.2021 г. в размер на 174.65 лв. и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 09. 04. 2018 г. - 23. 12. 2021 г. е в размер на 80.68 лева и
ги уважава в този размер.
Жалбоподателят приема, че при постановяване на решението си първоинстанционния
съд е допуснал редица нарушения първото от които е по чл. 7 ал. З от ГПК, и текстовете на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48. По конкретно жалбоподателят сочи, че съдът не
е взел под внимание размера на ГПР по кредита, който не съответствал на дейстивтелно
приложения между страните. Сочи се, че това е така защото в ГПР не била включена
допълнителната такса за услугата „сигурност на плащанията” в размер на 100,99 лв., както и
дължимото възнаграждание по застраховката „Закрила на плащанията Плюс”, като по този
начин било нарушено изискването на чл. 11 ал. 1 т.7 и т.10 от ЗПК, като в Договора
некоректно са посочени общият размер на кредита и годишния процент на разходите.
Друга сочена от жалбоподателя неравноправна договорна клауза е сключен договор
за застраховка „Закрила на плащанията Плюс”, между К. Г. в качеството й на
кредитополучател по договор за потребителски предоставен от "ВП Париба иърсънъл
2
файненс, С.А., клон България" и застрахователно дружество.
Обстоятелството, че по делото липсва и информация, какво комисионно
възнаграждение за сключената застраховка е получило "БНП Париба пърсънъл файненс,
С.А., клон България", според жалбоподателя също представлява процесуално нарушение
допуснато от първоинстанционния съд, тъй като така уговорената застрахователна премия
представлява разход за кредитополучателя, и се явява приход за кредитора и представлява
косвен разход по договора за кредит поради, което същият разход съгласно посочения
законов текст е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите.
Предвид изложените обстоятелства жалбоподателят приема, че непосочването на
реалния размер на ГПР в договора за кредит е нарушение на чл. 11 ал.1 и т. 10, от ЗПК, а
непосочването на реалния размер на кредита е нарушение на чл. 11 ал. 1 и т. 7 от ЗПК,
поради което договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Коментира се,
че последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Жалбата съдържа и оплакване, че първоинстанционния съд не е обърнал внимание и
на шрифта на самия договор, доколкото в чл. 10, ал. 1 ЗПК, било предвидено, че всички
елементи на договора за кредит трябва да са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12. Жалбоподателят счита, че неспазването на това изискване се
санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
По тези съображения въззивникът сочи, че първоинстанционния съд е допуснал
процесуални нарушения довели до неправилни правни изводи, които от своя страна го
мотивирали да постанови неправилно съдебно решение.
Ответникът по жалбата не споделя въззивното становище, че в процесния случай са
нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като приема, че
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи съдебна практика в този смисъл.
Въззиваемият пространно коментира размерите на шрифта в процесния договор за
кредит, приемайки, че в екземпляра подписан от кредитополучателя няма разлика в
размерите на шрифта обективиращи различните договорни клаузи.
Коментира се още, че сключената застраховка не е елемент на Договора за кредит, а
застраховката е и самостоятелно правоотношение между длъжника и Застрахователя, както
и че по отношение на застраховката се прилагат разпоредбите на Кодекса по застраховане,
вкл. и разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КЗ, съгласно която Застрахователят издава
застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор.
По тези съображения въззиваемият оспорва жалбата и моли въззивния съд да я
отхвърли, като неоснователна.
Въззивният съдебен състав след, като се запозна с въззивната жалба, материалите по
делото и становищата на страните приема жалбата за допустима и основателна.
Действително разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, задължава съдебните състави
разглеждащи дела чиито предмет е основан на договор сключен с потребител служебно да
следят за наличие на неравноправни клаузи в договора. Процесното правоотношение е
основано именно на такъв договор сключен между "ВП Париба иърсънъл файненс, С.А.,
клон България", като кредитодател и К. И. Г. в качеството й на кредитополучател.
При преглед на приложените, към делото писмени доказателства въззивният съд не
установи твърдяната от жалбоподателя разлика в шрифтовете, с които са обективирани
различните клаузи съдържащи се в договора за кредит представляващ правопораждащ факт
в процесното правоотношение. В тази връзка съдът кредитира становището на въззиваемия
по този въпрос според, което е възможно размера на шрифта на даден текст да бъде
3
променен при сканирането на документа, което пък мотивира съда да приеме този въззивен
аргумент за неоснователнен.
От данните по делото безпротиворечиво е установено, че вноските по
застрахователното правоотношение не са включени в годишния процент на разходите по
кредита.
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за
кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява
стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което
и доколкото кредитополучателят е потребител и като по - слаба страна в правоотношението,
следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително
и всички негови компоненти.
Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за
сключване на самия договор за кредит, то получаването на кредита при предлаганите
условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Ето
защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия представляват
разход по кредита, който оскъпява последния, и който разход би следвало да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите.
В тази връзка въззивният съдебен състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, което мотивира съда да приема, че на основание чл. 22 от ЗПК, настоящия
договор за потребителски кредит е недействителен.
Касае се за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които
съдът е задължен да следи служебно и след, като не се е съобразил с тези изисквания
първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което обуславя необходимостта за отмяна на част от постановеното първоинстанционно
решение.
Съгласно хипотезата на чл. 23 от ЗПК, кредитополучателя следва да върне на
кредитора само чистата стойност на кредита. След, като съобрази данните от заключението
на вещото лице изготвило назначената от първоинстанционния съд ССЕ, и извърши
необходимите изчисления съдът установи, че използвания от ответницата кредитен лимит
към 01.04.2021г. в общ размер на 1239.43лв. /хиляда двеста тридесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/ съдържа 995.87 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки/ главница, 174.65лв. /сто седемдесет и четири лева и шестдесет
и пет стотинки/ лихви и 68.91 лв. /шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/
такси изчислени за целия процесен период съобразно извършените усвоявания и погашения.
Съобразявайки изложеното ОС приема, че ответника дължи на ищеца само чистата
стойност на кредита в размер на 995.87 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки/ главница, до която сума искът на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
с ЕИК *********, по чл. 422 от ГПК, се явява основателен, а в останалата част за горницата
над тази сума следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и направените и от двете страни искания за разноски съдът
намира, че следва да редуцира присъдените в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното производство и за първата
съдебна инстанция съобразно отхвърлената част от исковите претенции и да присъди такива
и на ответницата. Съответно и на двете страни по спора се следват част от разноските
сторени пред въззивната съдебна инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба.
Ето защо ОС приема, че следва да отмени първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която е осъдена К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК
”Владислав Варненчик” № 2, вх. 1, ет. 3, ап. 15 да заплати на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Дончев В ЧАСТТА над 359.97 лв. /триста петдесет и девет лева и деветдесет и
4
седем стотинки/ до присъдената сума от 476.40лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направени по първоинстанционното производство
по гр.д. № 311/2022г. но РС – Силистра деловодни разноски, както и В ЧАСТТА над 57.63
лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ до присъдения размер от 76.40лв.
/седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 1910/2021г. по описа на РС - Силистра.
Към първоинстанционното решение следва да се добави и още един осъдителен
диспозитив, с който да бъде осъден ищеца да плати на ответницата сумата от 85.97лв.
/осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Предвид изхода на делото в настоящата въззивна инстанция въззивникът К. И. Г.,
следва да заплати на въззиваемия сумата от 49.12 лв. /четиридесет и девет лева и дванадесет
стотинки/ деловодни разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, а „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, следва да плати на К. И. Г., сумата от 359.97лв. /триста
петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски съобразно уважената част от
жалбата.
Водим от изложеното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 17.02.2023г. постановено по гр. дело № 311/2022г. на РС
-Силистра, В ЧАСТТА, с която първоинстанционния съд е признал за установено, че К. И.
Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК ”Владислав Варненчик” № 2, вх. 1, ет. 3, ап. 15,
дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин
10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Дончев сумата НАД 995.87 лв. /деветстотин
деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ главница ДО ПРИСЪДЕНИТЕ -
1064.78 /хиляда и шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard -
CARD - 15909650 от 18.04.2018 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България и К. И. Г., сумата от 174.65 /сто седемдесет и четири лева и 65 стотинки /
лева - договорна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 08.04.2021 г., обезщетение за забава
върху главницата за периода от 09. 04. 2018 г. - 23. 12. 2021г. в размер на 80.68 /осемдесет
лева и 68 стотинки/ лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
29.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр. д. № 1910 / 2021 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 1 / 04. 01. 2022 г. по ч.гр. д. № 1910 / 2021 г. по описа на
СРС. Със същото решение е осъдена К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна,
ЖК”Владислав Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, да заплати на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Дончев сумата от 476.40 / четиристотин седемдесет и шест лв. и 40 ст. /лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 76.40 / седемдесет и шест
лв. и 40 ст./ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1910 / 2021 г. по описа
на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 17.02.2023г. постановено по гр. дело №
311/2022г. на РС -Силистра, В ЧАСТТА, с която първоинстанционния съд е признал за
установено, че К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК ”Владислав Варненчик” №
2, вх. 1, ет. 3, ап. 15 дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
5
представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Дончев сумата 995.87 лв.
/деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ главница, представляваща
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard -
CARD - 15909650 от 18.04.2018 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България и К. И. Г..
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 17.02.2023г. постановено по гр. дело № 311/2022г. на РС
-Силистра, В ЧАСТТА с която е осъдена К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна,
ЖК”Владислав Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, да заплати на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Дончев, сумата НАД 359.97 лв. /триста петдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки/ до присъдената сума от 476.40лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направени по първоинстанционното производство
по гр.д. № 311/2022г. но РС – Силистра деловодни разноски, както и В ЧАСТТА над 57.63
лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ до присъдения размер от 76.40лв.
/седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 1910/2021г. по описа на РС - Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 17.02.2023г. постановено по гр. дело №
311/2022г. на РС -Силистра, В ЧАСТТА с която е осъдена К. И. Г., с ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, ЖК”Владислав Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, да заплати на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П.
Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Дончев, сумата 359.97 лв. /триста петдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща направени по първоинстанционното
производство по гр.д. № 311/2022г. но РС – Силистра деловодни разноски, както и В
ЧАСТТА до 57.63 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ присъдени
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1910/2021г. по описа на РС - Силистра.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на К.
И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК”Владислав Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап.
15, 85.97лв. /осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебни разноски по гр.д.
№ 311/2022г. но РС – Силистра.
ОСЪЖДА К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ЖК”Владислав
Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Дончев, сумата от 49.12 лв. /четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ деловодни
разноски за в.гр.д. № 232/2023г. на ОС – Силистра.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван
от изпълнителния директор Димитър Бориславов Дончев, да заплати на К. И. Г., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ЖК”Владислав Варненчик” № 2, вх.1, ет. 3, ап. 15, сумата
от 359.97лв. /триста петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ деловодни
разноски за в.гр.д. № 232/2023г. на ОС – Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7