Определение по дело №193/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 244
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500500193
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                              11.08.2020 г.                               гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                        гражданско отделение

на единадесети август                                                                                   2020 година

В закрито заседание в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                                                    ТАТЯНА ДАСКАЛОВА               Като разгледа докладваното от съдия Иванова

В.ч.гр.д. № 193/2020 г. по описа на съда, констатира следното:

 

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1  вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи  чрез пълномощник адв. З.Ц.от САК, срещу разпореждане № 622/28.05.2020 г. на РС-Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* против Я. К.А., с постоянен адрес *** и настоящ адрес в Турция, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т.5 от ГПК.

С оплаквания, че разпореждането е неправилно, поради противоречие с процесуалния закон – несъобразяване с разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 5 от ГПК и задължителните постановки на ТР 4/2014 на ВКС по тълк.дело № 4/2013, ОСГТК, и несъвпадането на понятията „настоящ адрес“ и „обичайно местопребиваване“, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на заповедния съд за произнасяне по същество на заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението не се представя и не се връчва на ответната страна.

След извършената проверка по допустимостта на жалбата, съдът приема, че  частната жалба е депозирана в срок (предвид датата на пощ.клеймо 06.07.2020 г. – на осн.чл. 62 ал. 2 ГПК), от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е дължимата държавна такса, обуславящо процесуалната й допустимост и разглеждането й по същество.

Разпореждането е валидно и допустимо.

По фактите:

Ч.гр.д. № 632/2020 г. на РСТ е образувано по заявление, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.З.Ц.от САК, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я. К.А., с постоянен адрес *** и настоящ адрес Турция.

За да отхвърли депозираното заявление, след служебна справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника,  заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 5 предл.1-во от ГПК, съгласно която съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато „длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България“, като е изложил съображения, че във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“, по смисъла на чл. 94 от ЗГР, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. В заключение е приел, че от доказателствата по делото следва извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а неговото обичайно местопребиваване е  в Турция, където има и официално регистриран настоящ адрес, за което  е уведомил по надлежен, официален път българските власти.

Въззивната инстанция не споделя тези доводи и краен извод на заповедния съд, по следните съображения:

Не е налице нито една от хипотезите на чл. 411 ал. 2 от ГПК, в това число и по т. 4 и т. 5. Длъжникът има постоянен адрес в Република България. Законодателят прави разлика между „постоянен адрес“***, в която се води ЛРК на лицето) и „настоящ адрес“ (чл. 94 ЗГР – мястото, на което лицето се е регистрирало, че живее), но в чл. 411 ал. 2 ГПК липсата на настоящ адрес в Република България не е предвидена като пречка за издаване на заповед за изпълнение. Единствената последица е, че ако лицето не може да бъде призовано на постоянния си адрес, а настоящият му е в чужбина, то следва да бъде извършена международна поръчка или да се приложи чл. 48 ГПКОпр. 649/2010 ч.гр.д. 631/2010 г. ІV ГО ВКС. Законодателят прави разлика и между „настоящ адрес“ и „обичайно местопребиваване“ (чл. 48 ал. 7 КМЧП – което е фактически въпрос, несвързан с извършването на определена адресна регистрация), като само второто е посочено в чл. 411 ал. 2 т. 5 ГПК. Проверка за тази отрицателна предпоставка обаче не може да бъде извършена в едностранното заповедно производство, поради което наличието й може да бъде атакувано само по реда на чл. 423 ГПК.

                 Това разбиране следва и от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,  дадени в мотивите на т. 3б от същото, съгласно които в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПКт. 5 в сега действащата редакция, обн.ДВ бр.100/20.12.2019 г.: „когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд.“

                 Именно в горепосочената хипотеза сме изправени, поради което обжалваното разпореждане, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на заповедния съд за произнасяне по същество.

Частният жалбоподател не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не се следват.

Мотивиран от изложеното, съдът

    

                                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

                 ОТМЕНЯ като неправилно разпореждане № 622/28.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 632/2020 г. по описа на РС-Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на   „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи  чрез пълномощник адв. З.Ц.от САК, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр София, ж.к. Гео милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5, против Я. К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес в Турция, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т.5 от ГПК.

                 ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Търговище за произнасяне по същество по молбата на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********З, по заявлението за издаване на  заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

                 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                    1.

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                    2.