7
С решение № 20/05.04.2007 година, постановена по н.а.х.д. № 297/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Ахмед Осман Шакирот с. Кьосево, общ. Кърджали за невиновенв това, че на 03.01.2006г. в с .Кьосево , Община Кърджали, подавайки в кметство с. Кьосево, община Кърджали , молба-декларация за наследници от името на Хайрула Расим Ибрям, с ЕГН- ********** от гр. Кърджали, в която посочил, че Расим Ибрям Хайрула, роден на 06.03.1890г. в с. Тополчане, община Кърджали , починал на 16.03.1960г. в същото село , няма други наследници по закон, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства-че наследниците по закон на Расим Ибрям Хайрула, роден на 06.03.1890г. в с. Тополчане, община Кърджали, починал на 16.03.1960г. в същото село, са Юмю Керимова Хайрулова, родена на 07.05.1895г. в с. Тополчане, Хайрула Расим Ибрям, с ЕГН ********** от гр. Кърджали, Хайрие Расимова Ибрямова /Хайрие Расим Мурад/, с ЕГН ********** от гр. Кърджали, Сюлейбе Расимова Мехмедова, с ЕГН ********** от с. Голобрад, община Ардино, обл. Кърджали, като сред тях не е Селиме Расимова Мурадова /Станка Русева Пеева/, с ЕГН ********** от гр. Кърджали- в официален документ-удостоверение за наследници № 2/ 03.01.2006г., съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 314 от НК. Против решението е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали, с който същото се протестира като неправилно- необосновано, тъй като фактическите положения, приети от първоинстанционния съд за установени, не съответствали на събраните и проверени по делото доказателства поради това, че оценката на тези доказателства била неправилна. Събрани били убедителни доказателствени материали, че подс. Ахмед Осман Шакир е извършил умишлено /с евентуален умисъл / престъплението по чл. 314 НК: показанията на съдебното следствие на св. Хайрула Расим Ибрям, св. Хайрие Расим Мурад, св. Сюлейбе Расимова Мехмедова, св. Нурхан Нури Юмер, св. Али Мурад Али и показанията на св. Метин Али Мурад. От показанията на св. Хайрула Расим Ибрям, на св. Хайрие Расим Мурад и на св. Сюлейбе Расимова Мехмедова се установявало, че подс. Ахмед Осман Шакир не ги бил питал никога относно това кои са наследниците по закон на Расим Ибрямов Хайрулов/ тази защитна версия подсъдимия изгражда в двете фази на процеса/. По делото се установило по несъмнен начин, че последните три лица не били питани относно този факт и от Юммю Рамадан Расим - лицето, което фактически съжителствало с подсъдимия. Следователно, можело да се направи обоснования извод, че подс. Ахмед Осман Шакир, подавайки в кметство с. Кьосево, община Кърджали молбата - декларация, не е бил убеден по никакъв начин кои са наследниците по закон на Расим Ибрямов Хайрулов, за да ги посочи в молбата - декларация, а след това да настоява пред длъжностното лице, че те са именно посочените от него в същата молба - декларация. Подс. Ахмед Осман Шакир действал в конкретния случай с евентуален умисъл, тъй като преследвайки една правомерна цел — да се снабди с удостоверение за наследниците на Расим Ибрямов Хайрулов - съзнавал, че от действията, които извършва, има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен резултат. За постигането обаче на своята цел той не се отказал да извърши намисленото деяние или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен резултат, съзнателно се съгласявал с настъпването му. Подс. Ахмед Осман Шакир не се надявал лекомислено, че общественоопасните последици няма да настъпят, тъй като тази му увереност, при съзнаваната непредпазливост, трябвало да почива на конкретни обстоятелства, каквито не били установени в хода на наказателното производство.В конкретния случай подс. Ахмед Осман Шакир разчитал единствено само на случайността, а последното представлявало всъщност допускане на общественоопасните последици от него - че посочените от него като наследници по закон на Расим Ибрямов Хайрулов могат да не се окажат единствените наследници на същото лице. Той имал познание както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещото вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат - внасянето на неверни обстоятелства в съставения от длъжностното лице официален документ - удостоверението за наследници на Расим Ибрямов Хайрулов. В същото време подс. Ахмед Осман Шакир съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - че то може да увреди обществените отношения, осигуряващи реда и правната сигурност на документирането. С оглед на гореизложеното с протеста се предлага, Кърджалийският окръжен съд да отмени първоинстанционното решение от 05.04.2007 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по н.а.х.д. № 297 / 2007 г., с което подс. Ахмед Осман Шакир е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 314 НК, и да постанови ново решение, с което да признае подс. Ахмед Осман Шакир за виновен по повдигнатото му обвинение в първата инстанция за престъпление по 314 НК и го освободи от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание. В съдебно заседание прокурорът на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Обвиняемият Ахмед Осман Шакир- ответник по протеста, в съдебно заседание лично и чрез защитника си оспорва въззивния протест като неоснователен. Моли решението като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на решението, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. След задълбочено и подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод, че деянието по чл. 314 от НК, повдигнато на Ахмед Осман Шакир е несъставомерно от обективна и субективна страна. От фактическа страна във връзка с обвинението се установява следното: обв. Шакир живее на семейни начала със св. Юммю Расим, която е внучка на Хайрула Расим Ибрям от с. Прилепци, община Кърджали. Расим Ибрямов Хайрулов, роден на 06.03.1890 г. в с. Тополчане, община Кърджали, починал на 16.03.1960 г. в същото село, оставил следните наследници по закон: Юмю Керимова Хайрулова, родена на 07.05.1895 г. в с. Тополчане, Хайрула Расим Ибрям с ЕГН ********** от гр. Кърджали, Хайрие Расимова Ибрямова / Хайрие Расим Мурад/ с ЕГН ********** от гр. Кърджали, Сюлейбе Расимова Мехмедова с ЕГН ********** от с. Голобрад, община Ардино, област Кърджали и Селиме Расимова Мурадова /Станка Русева Пеева/ с ЕГН ********** от гр. Кърджали. Обвиняемият и св. Юммю Расим проявили инициатива, като решили от името на наследниците на Расим Ибрямов Хайрулов да съберат всички необходими документи за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на наследодателя. За целта двамата посетили свидетелите Хайрула Ибрям, Хайрие Мурад и Сюлейбе Мехмедова в домовете им и им поискали личните карти, които обв. Шакир щял да представи в кметството на селото за издаване на удостоверение за наследници, като свидетелите му предали документите си. На 03.01.2006 г. обв. Шакир отишъл в кметството на с. Кьосево, община Кърджали и обяснил на техническия сътрудник на кметството - св. Нурхан Юмер, че иска да му бъде издадено удостоверение за наследниците по закон на Расим Ибрямов Хайрулов. Св. Нурхан Юмер му дал да попълни молба - декларация по образец, в която да посочи наследодателя и какви наследници по закон е оставил след смъртта си. Обв. Шакир показал личните карти на преживелите наследници по закон на Расим Ибрямов Хайрулов - Хайрула Расим Ибрям, Хайрие Расимова Ибрямова /Хайрие Расим Мурад / и Сюлейбе Расимова Мехмедова. Той потвърдил пред св. Нурхан Юмер, че само тези три лица са наследниците по закон на починалия и няма други такива. Св. Нурхан Юмер извършил справка в регистъра за населението от 1958 г., за да провери достоверността на данните, посочени от молителя в молбата -декларация. Установил, че в регистъра е записано още едно лице, освен посочените от обвиняемия, но само с две имена и без посочен ЕГН - Селиме Расимова. По същия начин в регистъра била записана и Хайрие Расимова. Св. Нурхан Юмер се опитал да извърши справка в ЕСГРАОН при Община Кърджали, но не успял да направи това само по двете имена на лицата. Обв. Шакир предположил, че както Хайрие Расимова е записана два пъти, така и Селиме Расимова е записана погрешно в регистъра за населението от 1958 г. и става въпрос за наследницата Хайрие Расимова. След това, въз основа на данните в молбата-декларация, св. Нурхан Юмер издал удостоверение за наследници № 2/03.01.2006 г., в което вписал като наследници по закон на Расим Ибрямов Хайрулов, роден на 06.03.1890 г. в с. Тополчане, община Кърджали, починал на 16.03.1960 г. в същото село- Юмю Керимова Хайрулова, родена на 07.05.1895 г. в с. Тополчане, Хайрула Расим Ибрям с ЕГН ********** от гр. Кърджали, Хайрие Расимова Ибрямова /Хайрие Расим Мурад/ с ЕГН ********** от гр. Кърджали и Сюлейбе Расимова Мехмедова с ЕГН ********** от с. Голобрад, община Ардино, област Кърджали. В удостоверението като законен наследник не била посочена починалата на 04.06.1990 година с Селиме Расимова Мурадова /Станка Русева Пеева / с ЕГН ********* от гр. Кърджали. През м. август 2006 г. в кметството на с. Кьосево при техническия сътрудник Нурхан Юмер дошъл св. Али Али - син на невписаната в удостоверението за наследници Селиме Расимова Мурадова. Св. Али Али обяснил на св. Нурхан Юмер, че в издаденото от последния удостоверение за наследници на Расим Ибрямов Хайрулов през м. януари 2006 г. не била вписана майка му. Св. Нурхан Юмер веднага се обадил на кмета на селото - св. Раим Идриз, който по това време ползвал законоустановения си платен годишен отпуск, като го уведомил за случилото се. На следващия ден св. Раим Идриз извикал в кметството обв. Шакир, който в присъствието и на св. Нурхан Юмер отново казал, че само посочените от него в молбата - декларация лица са наследниците по закон на Расим Ибрямов Хайрулов и други такива няма. Двамата му показали регистъра за населението от 1958 г., където фигурирали имената и на Селиме Расимова, но обв. Шакир продължавал да твърди, че Селиме Расимова и Сюлейбе Расимова са имена на едно и също лице. Обв. Шакир се съгласил да добави в молбата - декларация от 03.01.2006 г. текст в смисъл, че, освен посочените в нея лица, Расим Ибрямов Хайрулов няма други наследници по закон. Тъй като в молбата - декларация, подадена от обв. Шакир на 03.01.2006 г., нямало място за дописване на този текст, техническият сътрудник дал на обв. Шакир нова молба - декларация, след което последният и кметът на селото излезли от стаята на св. Нурхан Юмер. След това св. Раим Идриз попълнил нова молба -декларация със задна дата по молба на обв. Шакир в присъствието на последния и под негова диктовка. В долната част на молбата-декларация, като забележка кметът вписал текста като изявление на обв. Шакир: „други наследници няма, затова саморъчно се подписвам”. Молбата-декларация била попълнена от св. Раим Идриз в присъствието на обв. Шакир. Последният се подписал на три места – горе вдясно и два подписа долу в дясната й част. Тези подписи обвиняемият положил в присъствието на св. Нурхан Юмер, който се подписал и като длъжностно лице в долната дясна част на молбата- декларация. Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел от събраните и проверени лично доказателствени материали: свидетелски показания, писмени доказателства, заключение на съдебно-графическа експертиза и разпит на вещото лице в съдебно заседание, всички във връзка с обясненията Ýа подсъдимия. От въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, както и от доказателствените материали, събрани от първоинстанционния съд, нови фактически положения не се установяват и приемат. Така, правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че обв. Шакир не е осъществил престъплението по чл. 314 от НК, за което му е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Не са събрани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, каквото е задължителното условие за постановяването на осъдителна присъда, извършването на престъпление по чл. 314 от НК от обв. Шакир. Напротив, установява се по делото, че обвиняемият, заедно със св. Юммю Расим са имали добросъвестно поведение, свързано с намерението да се съберат необходимите документи за възстановяване правото на собственост върху наследствени земеделски земи. За целта са посетили тримата преживели и известни им наследници на наследодателя Хайрулов, а именно свидетелите Хайрула Ибрям, Хайрие Мурад и Сюлейбе Мехмедова. Обяснили са им причината за посещението си и са поискали личните им карти, необходими за снабдяване с удостоверение за наследници. Нормалното и естествено поведение е самите свидетели, които са възрастни лица и съответно брат и сестри на Селиме Мурадова, да знаят и да кажат на обвиняемия /който не е техен роднина/ и св. Расим, че има и друга наследница - Селиме Мурадова, тяхна сестра, починала преди години. Свидетелите при разпита си в съдебно заседание са заявили, че им е известно това обстоятелство, и ако ги били питали, щели да кажат. По делото не е налице никакво доказателство, което да установява несъмнено, че на обв. Шакир е било известно обстоятелството, че е имало още една наследница- св. Селиме Мурадова. От фактите по делото- че е предположил, че вероятно в регистъра е допусната грешка при записването на имената на Хайрие Расимова и Селиме Расимова /посочени само с две имена и без ЕГН/, и се касае за едно и също лице, не може да се прави извод, че обвиняемият е въвел в заблуждение длъжностното лице и умишлено е станал причина същото да впише неверни обстоятелства в издадения официален документ- процесното удостоверение за наследници. Издаването на последното е свързано с определена процедура, регламентирана със закон, и единствено в правомощията на длъжностното лице по гражданско състояние е да издаде или да не издаде заявеният документ. В тази връзка, установява се по делото, че самото длъжностно лице не е положило необходимите усилия да изясни обстоятелствата относно исканото удостоверение за наследници, като наред с това е издало удостоверението в нарушение разпоредбите на ЗГР на лице, което няма качеството на наследник. Длъжностното лице се е задоволило единствено с обяснението, дадено му от обвиняемия, че вероятно има грешка в регистъра за населението и се касае за едно и също лице, като по никакъв начин не е било задължено да издаде исканото удостоверение, без да се снабди с достатъчните и необходими данни за това. В тази връзка, за изясняване съставомерността на деянието следва да се посочи, че е налице начална обективна несъставомерност по чл. 314 НК в случаите, когато се касае до такъв писмен акт, който се издава по реда, включващ извършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натоварено с неговото издаване, какъвто безспорно е настоящия случай. Следва да се посочи, че развитите във въззивния протест доводи във връзка със субективната страна на престъплението и евентуалния умисъл при осъществяването му, представляват единствено теоритизиране на казуса, без да са подкрепени с конкретни доказателства, като ноторно е, че субективното отношение на дееца към деянието се обективира в поведението му. Още повече, недопустимо е едва с въззивния протест да се конкретизира умисъла на подсъдимия, още по-малко допустимо е да се преминава от едната към другата форма на умишленото престъпление, поради което изложените доводи в протеста са неотносими. Субективният състав на престъплението; обстоятелствата и доказателствата, които го установяват, са неделима част от формираното обвинение и пряко свързани с правото на защита на обвиняемия. Това е така и поради обстоятелството, че в производството по реда на Глава ХХVІІІ от НПК /каквото е провелото се пред първоинстанционния съд/, последният разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Т.е. в рамките на фактическите положения, навели извода на прокурора, че деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл /л.3 от Постановлението/, решаващият съд се е произнесъл, като е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Процесуално недопустимо е едва с въззивния протест прокурорът да преминава към другата форма на умишленото престъпление- евентуален умисъл, което предполага различен интелектуален и волеви момент, и каквото обвинение до този момент на обвиняемия не е било предявено. С оглед на изложеното, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 314 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, нито необоснованост на решението си. Същото е постановена в съответствие със събрания, проверен и обсъден доказателствен материал по делото, като изводът, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, е правилен и се споделя изцяло от въззивната инстанция. Ето защо, Окръжният съд намира, че въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за отменянето на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обв. Шакир да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение за извършено престъпление по чл. 314 от НК. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/05.04.2007 година, постановено по н.а.х.д. 297/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|