Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Макариева в.гр.
дело № 631
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.В.Д.
срещу
решение № 19/ 04.01.2019 г. постановено
по гр.д.№ 10635/2018 г. по описа на ВРС в частта с което ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.Д.Д, ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка Н.Д.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на
иска 09.07.2018 г. и дължима до 10-то число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на
издръжката, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
падежа ѝ до окончателно ѝ
изплащане, ОСЪЖДА Д.В.Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на детето В.Д.Д, ЕГН **********, чрез чрез неговата майка и законна
представителка Н.Д.Д.,
ЕГН ********** месечна издръжка за минал период (от 09.07.2017 г.
до м. 09.07.2018 г.) в общ размер на 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева, на
осн. чл. 149 от СК.
Според изложеното в жалбата решението на Районен съд Варна е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал
. По изложените подробно съображения, въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и се присъди издръжка в
размер на 150 лева и се отхвърли претенцията за минало време над 100 лева.
Въззиваемата
страна,
оспорва жалбата като неоснователна
Подадена е насрещна въззивна жалба срещу
същото решение в частта, с която е отхвърлен искът за издръжка за минало време
за разликата до претендирания размер от 3000 лв., както и за разликата от 250
до 400 лв за месечна издръжка. Моли искът да се уважи в предявения размер.
Насрещната въззивна жалба е оспорена от Д.Д.
като неоснователна.
Контролиращата
страна ДСП Варна,
редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По
предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:
В исковата
молба ищцата излага, че
с ответника имат общо дете - В.Д.Д, ЕГН **********, родена на ***г. в гр.
Варна. От 08.03.2010г., с ответника се разделили, като от тогава детето живее
при нея. Излага, че отскоро бащата на детето се е оженил, като живее в общо
домакинство със съпругата си и нейното дете.
Ищцата сочи, че работи
като „търговски представител“, и получава добри доходи. Притежава
бакалавърска степен по „мениджмънт в туризма“. Живее с детето в жилището по
постоянния си адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 19, вх. 1, ет.3, ап. 8,
което е двустайно, като детето си има своя стая и се чувства у дома си при мен.
Твърди, че до сега се е справяла сама, като бащата е давал издръжка, освен 100
лв. месечно последните 4-5 месеца. Твърди се, че бащата работи като управител.
Разполага с имущество и доходи. Детето има обичайните нужди от храна, дом,
топлина и др. Посещава „аеробика“ и „канго“. Извънредни нужди възникнаха с
обездвижването и с гипса.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника. В отговора ответникът изразява
становище, че не оспорва
изложеното твърдение, че с ищцата са
родители на детето В.Д.Д, че са във фактическа раздяла, считано от 2010 г., че
към момента на раздялата са взели решение детето да се отглежда при ищцата, а
бащата да заплаща издръжка. Твърди, че и двамата родители са осъществявали
фактическите грижи за детето, като през времето, в което детето е било на
училище, майката се е грижила за детето от понеделник до сряда, а бащата от
четвъртък до неделя, включително, а през дните, в които детето е било болно,
грижите за него са били полагани изцяло от неговия баща, поради невъзможност за
майката да ползва болничен; през лятната ваканция грижите за детето и времето,
прекарвано с него са били поделяни наполовина между доверителят ми и ищцата.
Бащата е заплащал уговорената издръжка, тъй като не е знаел, че при съвместно
полагане на грижите за детето, за него не е налице такова задължение. Отделно
от това, се сочи, че ответникът е заплащал разходите на детето през по -
голямата част от времето /четири дни от седмицата/, като му е закупувал
необходимите дрехи, принадлежности и лекарства. изцяло е заплащал ежемесечните
разходи на детето за обяд в училище, които се равнявали на средно 60 лева
месечно.
Оспорва
размера на претендираната издръжка, като сочи, че може да заплаща размер от
130,00 лв. Оспорва изцяло искът за издръжка за минало време.
Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Варна,
предоставя на съда определяне на конкретен размер с оглед доходите на
ответника.
ВОС като съобрази
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, съдът изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка които изцяло възприема и
препраща към тях.
При определяне
размера на издръжката, наред с нуждите на детето,
съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По делото се
установи, че бащата е в трудоспособна възраст и работи. Съдът счита, че за цялостната издръжка на детето с
оглед възрастта му, и присъщите за тази възраст нужди от
средства, са необходими поне по 400лв. месечно /по
делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън
обичайните такива/. Посоченият размер следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1
от СК, а именно техните възможности и материално
състояние. В този смисъл и издръжката следва да бъде разпределена между
страните в справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови
възможности на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова бащата да поеме по- голяма част от издръжката, а именно 250 лв., а доколкото
майката полага непосредствени грижи за детето, в размер на 150 лв.
По изложените
съображения съдът намира, че в тази част решението на районния съд следва да се
потвърди.
Относно претенцията за
присъждане на издръжка за минало време, а именно за периода 09.07.2017 г. – 09.07.2018 г. , включително. Не е спорно, че през това време родителите не са
съжителствали съвместно. В исковата молба, както и пред социалните работници
майката признава неизгоден за себе си факт, а именно, че ответникът е плащал по
100 лева. В социалния доклад , изготвен на 03.12.2018 г. е отразено , че между двамата родители е било постигнато
споразумение съгласно, което детето Виктория почти ежеседмично е пребивавало в
семейството на своя баща от четвъртък вечер до неделя , едва през месец юни
2018 г. е възникнало недоразумение между родителите, което е дало основание за
завеждане на настоящото дело. Фактите от социалния доклад се потвърждават и от
разпитаните свидетели на двете страни , поради което съдът намира, че
присъдената сума от районния съд е правилно определена , поради което и в тази
част решението следва да се потвърди.
На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението
за присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 19/ 04.01.2019 г. постановено по гр.д.№
10635/2018 г. по описа на ВРС .
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ