Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София,
03.02.2021г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на трети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 5111 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2
ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД
–длъжник по изпълнително дело № 20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921срещу
разпореждане от 08. 04.2020г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя по чл.78,
ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от
взискателя до размера на сумата от 200,00лв.
Жалбоподателят заявява искане за отмяна на
атакуваното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са
прекомерни, предвид липсата на
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че
единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя се
изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Моли съда
да зачете и факта на извършеното от него плащане на дължимите суми- предмет на
изпълнителното производство в срока за доброволно изпълнение. С оглед
изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за
отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на искането му по
чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като
последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ – до размер от 60,00лв. Заявява искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Насрещната страна по
жалбата-взискател в изпълнителното производство Г.Б.В.депозира писмени възражения,
с които заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение , като
неоснователна. Възразява, че му се дължи адвокатско възнаграждение както по т.1
на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв., така и по т.2 на същата
разпоредба, тъй като от пълномощника му са извършвани процесуални действия и по
водене на изпълнителното дело, тъй като в молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ- запор върху банковите сметки
на длъжника. Счита, че от защитата в
рамките на настоящото производство също следва да бъде зачетена като
процесуални действия на пълномощника му в хода на изпълнителното производство.
Поддържа,че заплатеният адвокатски хонорар
е в рамките на минималния размер
по Наредба № 1/2004г. Не претендира разноски за настоящото производство.
По
делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М.П., в които
е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата, с която е
сезиран по реда на чл. 435 ГПК е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу
подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 08.04.2020г.,
с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 4155/ 09.03.2020г.
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1 седмичен срок
/за обжалваното разпореждане длъжникът е уведомен на 24.04.2020г.– жалбата е
подадена на 30.04.2020г./.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че същото е образувано на 28.02.2020г. по молба на Г.Б.В.с вх.№ 03656– за
събиране на сумата от 300,00 лв., на основание изп.лист от 29.01.2020г. на Районен
съд - Разлог по гр.дело № 20181240101413/2018г , издаден
срещу „Топлофикация София“.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е
подадена от взискателя чрез процесуален представител – младши адвокат Й.Д.Д.,
видно от представеното по делото пълномощно от 19.02.2020г.. На процесуалния
представител е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 280,00лв. в
брой, видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие от
19.02.2020г. , имащ характер в тази му част на разписка по чл.77 от ЗЗД.
С поканата за
доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя
разноски, както следва: 280,00лв.-разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя, както и 135,60 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 28.02.2020г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.03.2020г.
С
възражение вх.№ 04155/09.03.2020г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като
прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност – до минималния размер от 200,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба №
1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица
от намаляването на адвокатското възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане от 08.04.2020г. ЧСИ е оставил без уважение искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение, с мотива, че размерът му е в рамките
на минималния по т.10,ал.1, вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Видно
от писмото на Общинска банка от 05.03.2020г.
, адресирано до ЧСИ , в изпълнение на изпратено до банката запорно съобщение по
посочената от ЧСИ е преведена цялата дължима сума от 715,60лв. 689,60лв. Към писмото е приложено платежно нареждане от
05.03.2020г., видно от което цялата сума- предмет на принудително събиране от 715,60лв.,
/включваща сумата по изп.лист от
300,00лв. и разноските за изпълнителното
производство от 280лв.- адв.възнаграждение е 135,60лв./ е преведена по сметка на ЧСИ на 05.03.2020г.
При проверка за законосъобразността на
обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на
изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер
вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска
собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното
изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и
дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение следва да бъде в рамките
на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от
200 лв. Съдът приема, че на взискателя
се дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по
т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва
такова по т.2 на същата норма. В тази
връзка, съдът зачита, че от процесуалния
представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия
по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Също така
отчита и факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране, е събрана в срока за доброволно изпълнение в
резултат на наложен запор на банковата сметка , посочена в молбата за
образуване на изпълнителното дело , а запорът като изпълнителен способ
представлява законовоизискуем реквизит на молбата по чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК.
С оглед изложените мотиви, съдът приема,
че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането на
длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да бъде отменено и вместо
него- да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя до размера на сумата от 200,00лв. Като последица от това, ЧСИ дължи
и съответната съразмерна корекция на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При горния изход на делото на
жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и
25,00лв.- държавна такса или общо
75,00лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.04.2020г. по изпълнително дело №
20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921, с
което е оставено без уважение искането на „Т.С.“ ЕАД по чл.78, ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение
, заплатено от взискателя Г.Б.В.– до размера на сумата от 200,00лв. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя Г.Б.В.по
изп.дело № 20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921–
от 280,00лв.- до размера
на сумата от 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.