№ 22
гр. Велико Търново , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000273 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 226 от КЗ /отм./.
С Решение № 53/ 16.06.2020 г., постановено по т.д. № 99/ 2019 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца П. Ш. А., ЕГН **********,
от гр. Луковит, област Ловеч, срещу ответника ЗК „УНИКА” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. §
22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 150 000 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2016 г. до датата на
окончателното изпълнение, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на детето Т. Т. И., ЕГН **********,
вследствие на ПТП на 24.04.2016 г., настъпило по вина на водача Д. К. К., при
управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Венто”, с рег. № СА
25****, застрахован при ответника с полица № BG05/ 115002857190;
1
ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в общ размер
на 950 лева; ОТХВЪРЛИЛ е искането на адвокат И. от АК – гр. София и на
адвокат Н. от АК – гр. Ловеч, за присъждане на разноски по чл. 38 от ЗА.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът П. Ш. А., ЕГН
**********, от гр. Луковит, област Ловеч, чрез пълномощника си по делото
адвокат А. С. И. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
противоречието му с доказателствата по делото, закона и задължителната
практика на ВКС. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови
ново такова, с което да уважи исковете. Претендират се направените разноски
по делото, включително и адвокатски хонорар.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна ЗК
„УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника си юрисконсулт Г. П., е подала отговор. Изразено е становище
за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди обжалваното Решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 5764/
22.08.2019 г., от ищеца П. Ш. А., ЕГН **********, от гр. Луковит, област
Ловеч, **********, чрез пълномощника адвокат Д. Н. от АК – гр. Ловеч,
срещу ответника ЗК „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, район „Възраждане”, бул. ************, с правно основание – чл. 226
от КЗ /отм./ и с цена – 150 000 лева. В исковата молба се твърди, че на
24.04.2016 г., около 12,40 часа, на пътя между гр. Луковит и с. Петровене, при
2
управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто”, с рег. №
СА 25****, застрахован при ответника с полица № BG05/ 115002857190, Д.
Каменов е нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата
за насрещно движение на пътното платно и реализирал челен удар с
движещия се по него автобус с ДК № СА 40****, собственост на „ЮНИОН
ИВКОНИ” ООД, и по непредпазливост е причинил смъртта на всички
пътуващи лица в лекия автомобил, включително и тази на пътуващия на
задната седалка Т. Т. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. Луковит, област Ловеч,
заедно с неговата майка Т. И. З., ЕГН ******** – б.ж. на гр. Луковит. Ищецът
твърди, че с починалата Т. живеел на семейни начала от 2001 г. до момента на
злополуката, като с родителите си живеел и починалият Т.. Между тях била
изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. В
резултат на смъртта на детето ищецът изживява и ще търпи до края на живота
си изключително големи душевни болки и страдания, защото е изгубил своя
невръстен син. Причинените му неимуществени вреди, вследствие на болките
и страданията, ищецът оценява на сумата 150 000 лева, като иска съдът да му
присъди обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП – 24.04.2016 г. до окончателното й
изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА.
Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано т.д. № 99/ 2019 г. по
описа на съда. С Определение № 441/ 19.09.2019 г. съдът е освободил, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищецът от заплащане на държавни такси и
разноски в производството по делото.
В о.с.з. на 26.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат
Н. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на
делото новият пълномощник на ищеца – адвокат И. от АК – гр. София, е
поискал от съда да уважи иска. В представената писмена защита са изложени
доводи за основателността на иска.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на
иска с довод за липсата на писмена застрахователна претенция до
застрахователя, както и основателността му, с възражения, че ищецът не е
биологичен баща на детето Т. и че не е живял, към момента на ПТП, с
3
неговата майка Т., тъй като са били разделени, както и срещу размера на
претендираното обезщетение. В пледоарията си по съществото на делото
пълномощникът на ответника – юрисконсулт Пашов е поискал от съда да
отхвърли исковете и да присъди разноски.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил заверени преписи от
удостоверение за съпруга и родствени връзки на П. Ш. А. и удостоверение за
наследници на Т. И. З., а с отговора на исковата молба ответникът е
представил заверен препис от протокол за разпит на свидетел – П. Ш. А.,
извършен на 08.08.2016 г. пред орган на досъдебното производство,
образувано във връзка с ПТП от 24.04.2016 г., които писмени доказателства
са били приети от съда с определението по чл. 374 от ГПК.
С оглед установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал изслушването
на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото
лице инж. Н. С. К. е отговорило на поставените от страните въпроси, като
заключението не е било оспорено и е било прието от съда.
Във връзка с начина, по който е настъпила смъртта на пострадалия, съдът
е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В
заключението си вещото лице д-р М. А. Г. е отговорило на въпросите на
страните, като заключението не е било оспорено и е било прието от съда.
По делото са допуснати до разпит трима свидетели.
С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка, настоящият състав на въззивния съд достига до
следните фактически и правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, тъй като
застрахователния договор по отношение на процесния автомобил е бил
сключен на 20.11.2015 г. и съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, по отношение на него
се прилага част четвърта от отменения КЗ.
За да е основателен иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва ищецът да е
материално-правно легитимирано лице и да е налице сложния фактически
4
състав на непозволеното увреждане.
В исковата молба ищецът твърди, че е живеел на съпружески начала с
пострадалата Т. И. З. от 2001 г. до деня на злополуката – 24.04.2016 г., в която
са загинали Т. и непълнолетният син на ищеца – Т. Т. И., който бил отглеждан
от двамата родители, като между ищеца и загиналия му син била изградена
особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа.
Съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г., ОСНГТК,
докладчик съдия В. Р., материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на ПВС и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на ищеца
П. Ш. А. не се установява пострадалият Т. Т. И. да е син на ищеца – същия е
син на Т. И. З., което е видно от представеното удостоверение за наследници
на Т. и е живеел заедно с майка си на адрес: гр. Луковит, ул. *********,
докато адресът на ищеца е гр. Луковит, **********.
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверен препис от
Протокол за разпит на ищеца от 08.08.2016 г., извършен в рамките на
образуваното досъдебно производство в резултат на процесното ПТП от
24.04.2016 г., в който ищецът заявява, че двадесет години е живеел на
семейни начала с Т., от която има три малолетни деца: М., Р. и Е.. Дори след
като се разделили с Т. не са водели дела за родителските права над децата – те
живеели при него и при Т.. В колата били Н., който също има деца с Т. и
малкият й син Т.. Тези обяснения на ищеца, дадени пред органите на
досъдебното производство, съдържат неизгодни за ищеца факти, а имено – че
са били разделени с Т. и са живеели отделно, а не както се твърди в исковата
молба, че са живеели заедно и че Т. е син на Т., която има деца с Н., който се е
намирал също в колата при ПТП, поради което е налице извънсъдебно
признание, което представлява годно доказателствено средство и следва да се
5
вземе предвид при решаването на спора.
Разпитаните по делото трима свидетели – майката на ищеца, съпруга на
първия му братовчед и сестрата на загиналата Т. твърдят, че малолетният Т. е
бил син на ищеца, както и че Т., и ищецът живеели заедно до деня на
злополуката. Докато майката твърди, че живеели при нея в гр. Луковит на
**********, то сестрата на загиналата Т. твърди, че ищецът и Т. живеели на
ул. *********. С оглед заинтересоваността на първите двама свидетели,
поради близките отношения с ищеца, противоречието между част от
показанията на майката на ищеца и сестрата на Т. относно местожителството
на двамата, въззивният съд не кредитира тези показания, които се намират в
противоречие помежду си и с другите доказателства по делото.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд приема, че
ищецът не е доказал материалната си легитимация да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Т. И., който е бил на
около година и половина, когато е пострадал в процесното ПТП. При
наличието на данни по делото, че преди злополуката ищецът и майката на Т. –
Т. са били разделени, живеели са отделно, пострадалият Т. е живеел с майка
си, като не е бил отглеждан от ищеца, няма как между тях да е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка.
По изложените съображения искът е неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли. Като акцесорен, следва да се отхвърли и иска, с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
До същия правен извод е достигнал и Ловешкият Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като е бил
представляван от юрисконсулт, изготвил отговора на въззивната жалба.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/ 16.06.2020 г., постановено по т.д. № 99/
6
2019 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Ш. А., ЕГН **********, от гр. Луковит, област Ловеч,
**********, да заплати на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, район „Възраждане”, бул. ************, представлявано от Д. Т. –
изпълнителен директор и Н. Г. – главен изпълнителен директор,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7