Решение по дело №11/2023 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 31
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20231310200011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Белоградчик, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН **********,
срещу НП № 1168/19.12.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което й е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ
във вр. чл.12 б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ и чл.108 ал.2 от
ЗГ във вр. със Заповед № ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр.
чл.213 а от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.12 б ал.1 т.2 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ и чл.108 ал.2 от ЗГ във вр. със Заповед №
ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр. чл.213 а от ЗГ.
В жалбата се твърди не законосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, излага се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта и
издаване на НП. В с.з. жалбоподателят се представява от упълномощен
представител – адвокат, който поддържа жалбата и допълнително излага
подробни доводи за отмяна на НП – нарушението не е извършено от
1
жалбоподателя, тъй като друго лице е одобрило технол.план за сечището, и е
отразило същия в ел.система на ИАГ, жалбоподателят няма достъп до
системата на ИАГ и не може само да коригира плана, след като се налага
промяна в него – относно направата на извозни пътища, също така –
неправилно определяне от актосътавителя и АНО на момента на извършване
на деянието, който не можел да е след издаване позволителното за сеч, а
преди това. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на
жалбоподателя, и правилно, и справедливо определено наказание, липса на
малозначителност на това деяние.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят К. Т. Ц. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същата, в това си качество, на 02.08.2022 г. е получила позволително за
сеч № 0678331, с очакван добив на 61 плътни куб. м. Едра, средна и дребна
строителна дървесина и дърва, от вида бял бор и зимен дъб, от отдел 229 ”х”,
в землището на с.Чупрене, обл.Видин, държавна горска територия – като К.
Ц. била представител на друго лице, ЮЛ такова, извършващо добива.
Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода
06.08.2022 г. до 30.12.2022 г., като добитите материали да се извозят от
сечището в същия период.
На 04.11.2022 г. Трима представители на ИАГ-София и трима – на ТП
ДГС „Миджур” с. Ч., извършили обход и проверка на място на няколко
имота, в зимлищата на три села в община Ч., попадащи – имотите, в
теротирията на ТП ДГС-Миджур. Проверката включвала и имот в отдел “229
- х”, в землището на с. Ч., обл.Видин. Проверяващите констатирали
нередности при провеждане на сечта в последния имот / както и в другите, но
те не са предмет на делото/, като своите констатации отразили в констативен
протокол от същата дата – 04.11.22г., ведно с указания за следващи се
2
действия – предприемане на всички необходими законосъборазни дейстивя
спрямо лицата допуснали и извършили нарушения по направените
констатации, за което да се уведими в определен срок ИАГ. Нередностите
конкретно в имота в отдел „229 х” се изразявали в отбелязването с трайни
знаци в сечището на временни извозни пътища, които не са отразени в
одобрения технол.план и навлизат в изсечената част от терена на сечището,
както и отсечени немаркирани дървета от двата вида – зимен дъб и бял бор, в
две части на сечището – северна и западна. К. Ц. не присъствала на тази
проверка.
На основание този констативен протокол, на служители от РДГ-
Берковица било възложено извършването на втора проверка, на терен, при
която в отдел „229 х” в землището на с.Ч., обл. В., да се установят точния
брой и вид отсечени немаркирани дървета.
На 08.11.2022 г. св. Б. Ж. – горски инспектор при РДГ-Берковица,
заедно с колегата си Р. Г. и с Цв. Д. – той ст.лесничей при ТП ДГС „Миджур”,
без присъствието на К. Ц. отново, извършили обход и проверка на място в
отдел “229 - х” в землището на с. Ч., обл.В.. Те констатирали
нерегламентирана сеч – сеч и извоз от сечището на дървесина, без да са
отразени в технол. план извозните пътища. Своите констатации Б. Ж. отразил
в констативен протокол - № 145628, ведно с указания за следващи се
действия – съставяне на 1 бр. АУАН / без да се сочи на кого и по кои
текстове, на кои нормативни актове/.
Предвид всичко установено, на 08.11.2022 г., св. Б. Ж., съставил АУАН
№ 1168 от същата дата на К. Т. Ц., за това, че “в периода 02.08.2022 г. /
момента на издаване на позволителното за сеч/ до 08.11.2022 г. / извършване
на втората проверка на терен/, като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, след като е получила позволително за сеч № 0678331/02.08.2022 г.,
в отдел „229“ подотдел „х“ , землище на с. Чупрене, обл.Видин, е допуснала
сеч и извоз на дървесина без да е отразено в технол.план извозните пътища”.
Като цифрова квалификация на деянието, свид. Ж. посочил – „чл.12б ал.1 т.2
във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ“. В акта са вписани – и го подписали, двама
свидетели – Р. Г. и Е. Д. присъствали на теренната проверка на 08.11.22 г. и
при съставяне на акта. След като оформил акта, Ж. с колегите си отишли в
дома на К. Ц. и й го предявили, тя го подписала и приела копие от документа.
3
Не направила възражения по акта тогава.
На 19.12.2022 г. въз основа на акта на св. Б. Ж., е издадено обжалваното
НП № 1168/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода
на административно-наказателното производство, а и в съдебното такова
после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните по
делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото да
упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получено от него именно
позволително за сеч, отнасящо се за имот в отдел на ДГФ, също -
извършваните две проверки от служители на ИАГ и РДГ – Берковица, в
землището на с. Ч., обл.В., конкретно, които служители са констатирали
нередности при провеждане на сечта, разрешена иначе с позволителното. В
съдебна фаза на процеса – също няма пречка да не възприеме за истинни и
гласните доказателства – думите на разпитания свидетел, той и
актосъставител.
При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съдът обаче, констатира на първо място, че актосъставителят, и от
АНО, описвайки провинението според тях на нарушителя, са употребили
терминът “допуснал”, като конкретно изпълнително деяние, което означава
според съда, че се вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи
нарушението е с особени субект, субектвина страна и участие на трети лица.
Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено,
но и длъжно да се противопостави на незаконна дейност, извършвана от
другиго. Такива правомощия може да има само длъжностно лице или
работодател. Т.е. между субекта и другите лица трябва да са налице
отношения на власт и подчинение. За да се осъществи допустителство е
необходимо едно или няколко лица да са започнали неправилната дейност,
което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на
4
установяване и санкциониране. / А в случая няма нито доказано, нито данни
дори, кои са тези лица, извършили ли са и те нарушение и санкционирани ли
са за него/. Изпълнителното деяние при допустителството се осъществява
чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна дейност и
въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия. В
резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае
непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или
докато дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено
лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на
осъщественото бездействие. Формата на вината при допустителството е пряк
умисъл. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят
К. Ц. е знаела, че друго лице или лица, отпочнали фактическата сеч на
дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби при своите действия,
за да отговоря тя за допустителство. Съдът същевременно констатира, че
актосъставителят и в с.з. заяви, да е приел за извършено, и съставил акт за
нарушение - изразено в „допускане сеч и извоз на дървесина без отразени
извозни пътища в технол.план” от страна на Ц. при провеждане сечта, в
самия АУАН също е направено такова текстово описание на нарушението /
респ. липсва например обвинение за неупражнен контрол - въобще ! /
На второ място, и във връзка с тощу-що посоченото, АНО си е позволил
в НП да допълни обвинението за „допуснала сеч и извоз...” с текстовото
изискване, въведено в чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ – „неупражнила контрол и
допуснала сеч и извоз....”. Това е недопустимо по правилата за
законосъобразно водене на админ.нак. произовдство.
Отделно, на трето място, съдът констатира, че в АУАН
квалификацията на нарушението е придадена по : „чл.12 б ал.1 т.2 вр. чл.108
ал.3 от ЗГ“, а в НП – АНО си е позволил да допълни тази цифрова
квалификация с още норми и изсквания – по ЗГ, по Наребда №1/12 г. за КГОТ
/ подзаконов норм. акт, който въобще липсва в АУАН/ и по друг, подзаконов
акт – Заповед на Изп. Директор на ИАГ, който дори не е нормативен такъв, а
общ админ.акт. Също недопустимо нарушение на правилата за търсене на
админ.нак. отговорност.
При така установените нарушения на материалния и процесуалния
закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното
5
постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адвокат, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено –
отразено изрично в съответния реквизит, поради което и има доказателства,
че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1168/19.12.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.12 б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ и
чл.108 ал.2 от ЗГ във вр. със Заповед № ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп.
Директор на ИАГ вр. чл.213 а от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във
вр. чл.12 б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ и чл.108 ал.2 от ЗГ
във вр. със Заповед № ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр.
чл.213 а от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица , с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6