Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Враца, 02.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.05.2020
г. /деветнадесети май две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАНД №
146 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.С.Д. *** против Решение № 3 от
02.01.2020 г., постановено по АНД № 1047/2019 г. по описа на РС – Враца. С
оспореното решение е потвърдено НП № 26-0000204 от 13.08.2019 г., издадено от Началника ОО „АА“, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение
по чл. 19, ал. 1, т. 7
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП).
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Ответникът - Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. От законният му представител е депозиран писмен отговор по
касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебният акт.
Участващият по делото прокурор от ОП – Враца
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното
решение да бъде отменено.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000204
от 13.08.2019 г., издадено от Началника ОО „АА“, с което на
Г.С.Д. *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лева
за нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 7
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че реализиране на
административно-наказателната отговорност не се констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които в своята цялост да
водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Изложил е мотиви, че по време на проверката осъществена
на 06.08.2019г. в превозното средство е липсвало удостоверение за
психологическа годност на водача.
Счел е също така, че в случая нарушението е
безспорно извършено и не може да се приеме, че е с незначителна степен на обществена
опасност, доколкото нарушението касае норма на ЗАвтП и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, които урегулират
дейност по транспорта, която дейност е с повишена степен на обществена
опасност.
При тези констатации въззивният съд е
направил извод за законосъобразност на издаденото НП и го е потвърдил.
Решението е неправилно.
Касаторът е санкциониран по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП,
според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000,00 лева при първо нарушение.
В разпоредбата на
чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изменена - в сила от
27.02.2017 г., е предвидено, че се наказва с глоба в размер 500,00 лева водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Нормата по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден
документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно
- удостоверение за психологическа годност, като следва да се отбележи, че
документът на касатора за психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина настоящият състав
на АдмС – Враца приема, че санкцията за така извършеното нарушение, която Д. е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП - глоба в размер на 500,00 лева, а не тази наложена му според
разпоредбата на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП в размер на 2000,00 лева.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че действително е налице колизия между нормите на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП и на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП, доколкото субектите на установените с тях административни
нарушения са идентични. Двете норми обаче се намират в съотношение на обща към
специална, като специалната норма на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП. Освен това специалната норма се явява и по благоприятна за
дееца, доколкото предвижда по-леко наказание.
Нарушението допуснато от АНО е съществено и
води до незаконосъобразност на НП. То не отговаря на установените от закона
императивни изисквания, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН
– неправилно посочена съответстваща на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност и обосновава
извода, че съществено е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Като не е констатирал тези нарушения на
административнонаказателната процедура при съставянето на АУАН и издаването на
НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт
поради неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе съображения
касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да
бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение същият следва да се произнесе по съществото
на спора, тъй като не се констатираха съществени процесуални нарушения и не се налага
установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По
изложените по-горе съображения
оспореното НП следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3 от 02.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1047/2019 г. по описа на РС – Враца, с което е
потвърдено НП № 26-0000204 от 13.08.2019
г., издадено от Началника ОО „АА“
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000204 от
13.08.2019 г., издадено от Началника ОО „АА“,
с което
на Г.С.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение
по чл. 19, ал. 1, т. 7
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.